Вярно,но аз има х предвид,че всеки се оплаква,но никой не се връща в бг или почти никой-Защо?нали все пак сме недоволни,тогава на какво подчиняваме желанието си да се върнем в бг ,а не го правим?Това ,което казвам е,че нещата са много индивидуални-всеки най-добре знае какво иска и защо го иска.
- Публикувана: 18 ян. 2008, 12:53 ч.
- Последно мнение: 6 май 2008, 20:33 ч.
Връщане в България
Всъщност, повечето заминаващи се връщат. Което е нормално. А ако някой не се е завърнал, това не е показател, че там му е по-добре.
Не е задължително и да му е зле на човека,ако остане нали?Аз съм преподавала на деца на дипломати в Бг и то в частен колеж-вярно е,че им е трудно,нови хора,нова образов.система,чужд език.Тук сте прави,но не бива оттова да се прави цяла драма.като ги ледах свикнаха бързо и то деца на различна възраст.
Не е задължително и да му е зле на човека,ако остане нали?Аз съм преподавала на деца на дипломати в Бг и то в частен колеж-вярно е,че им е трудно,нови хора,нова образов.система,чужд език.Тук сте прави,но не бива оттова да се прави цяла драма.като ги ледах свикнаха бързо и то деца на различна възраст.
Позволявам си да ви дам два линка.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=287884.0;all
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=287937.0;all
Коремът ми се е свил. Как да се върне човек...
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=287884.0;all
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=287937.0;all
Коремът ми се е свил. Как да се върне човек...
Да бе...взимат я от раз в политиката с такива знания.
Е, това вече ме разби
.....Моля те, да го пуснеш някъде, където четат българи, които живеят в България. Много ще ми е интересно какво ще ти кажат. Добре сме, щом почнаха да ме разпознават съседки. Само че аз съседките си българки познавам не от форуми и не се сещам greendream да се познаваме отнякъде.Нищо не мога да кажа за чужди училища, тук всяко училище си е башка лудо. Радвам се че вие учите много "практични за живота неща". Честно казано, смятам че практичните за живота работи се учат в семейството, а училището трябва да учи на други неща.
xenia
искам да те попитам нещо...има ли нещичко хубаво (освен детето ти и да речем мъжа ти) в момента около теб?
наистина е много трудно да живееш с негативна нагласа...не те питам с лошо чувство или с нападателна нотка, но трябва да разбереш, че колкото повече се поддаваш на негативизма си толкова повече ще потъваш в него
искам да те попитам нещо...има ли нещичко хубаво (освен детето ти и да речем мъжа ти) в момента около теб?
наистина е много трудно да живееш с негативна нагласа...не те питам с лошо чувство или с нападателна нотка, но трябва да разбереш, че колкото повече се поддаваш на негативизма си толкова повече ще потъваш в него
Ксения,изцяло те подкрепям,не всички твои мнения са ми допадали,но тук съм съгласна с теб! 
А другите,какво я нападате толкова,всеки има право на мнение,и това че някой има смелост да викне"Царят е гол" не е причина да я атакувате така.
Особено хора,които и представа се нямат за какво говорят или нямат деца.И откъде накъде намесвате личния и живот тук,вие другите ,да не сте за пример ??
Толкова от мен,и тази тема върви на зле,както е тръгнало.
А другите,какво я нападате толкова,всеки има право на мнение,и това че някой има смелост да викне"Царят е гол" не е причина да я атакувате така.
Особено хора,които и представа се нямат за какво говорят или нямат деца.И откъде накъде намесвате личния и живот тук,вие другите ,да не сте за пример ??
Толкова от мен,и тази тема върви на зле,както е тръгнало.
Бихте ли се върнали в България, имате ли познати, които са се завърнали в родината след престой в чужбина и какво е вашето мнение по въпроса струва ли си или не ? 
Отговарям: Не, нямам намерение да се връщам в България, освен за кратки гостувания. Аз се чувствам добре тук, където живея. Искам да съм и съм щастлива. Не може да си щастлив, ако предпочиташ да си нещастен. Държавата не може да бъде единственото оправдание за нечие нещастие.
Много хора се връщат в България: студенти, стипендианти, хора с временна работа зад граница. Познавам и българи, живеещи дълги години в чужбина и непрекъснато оплакващи се/плюещи по държавата, където са емигрирали. Тази прослойка все говори за завръщане, което така и не се осъществява...Е, тези хора наистина не ги разбирам.
Никой не напада. 
По-скоро й съчувстваме.
По-скоро й съчувстваме.И аз "съчувствам" на половината форум,ама няма нужда да го изказвам по повод и без повод.Темата не е за "съчувствие" и за личния ни живот и ме дразни определението,че видиш ли, понеже личния живот на някого куца,държавата не му харесва
.Държавата е отделна работа и две птички пролет не правят.Да не забравяме отново ,че когато двама българи емигрират е едно,а смесените бракове са съвсем друга бира . Като дойдат и децата ,върви, че имай избор.Няма избор, много често и хората страдат.Факт.Толкова ли е трудно за разбиране,обичаш някого и заминаваш в държавата му,но тази държава може да не ти допада,има ли нещо ненормално в това???
Темата пак стана,за да не ти харесва еди къде си ,проблема е в теб.Ми хайде вървете в Сомалия примерно и когато не ви хареса там,елате и се оплачете и тогава можем да кажем ,че проблема е във вас,не в държавата.
Хора, ако сме били чак толкова удовлетворени от всичко в България едва ли бихме я напуснали -нещо ни е липсвало, нали? Малко са тези, които някой е заставил насила да напуснат родината. Обаче поживееш в чужбина и виждаш, че и там не е идеално - всяка страна си има социалните проблеми. Да не говорм, че и годините се натрупват, и отговорностите нарастват и малко се пообъркваш: "Може би мястото ми не е тук? Дали не сгреших?". В този момент, си зависи от човека как ще погледне на ситуацията - като драма (ни тук, ни там, никъде не съм напълно щастлив) или като възможност (липсват ми неща и от двете места, но мога да ползвам ценните неща от две общества). Изисква се обаче много както казват тук soul-searching, за да намериш точно тези неща, които те правят нещастен и точно тези другите, които те карат да летиш, и много смелост да направиш понякога рязък, но много нужен завой. Аз по принцип съм ЗА поемането на рискове. Вече няколко пъти правя резки завои (все още не съм правила кръгом обаче! 
), кой знае къде ще се спра. Пълна удовлетвореност май генетично не ми е позволена, но имам периоди на много осъзнато щастие.
Миналата година обаче беше много трудна по съвсем обективни причини - преместихме се от единия край на Америка в другия с бебе на 5 месеца и дете на 2 години, плюс двама родители, продавахме 2 къщи в труден пазар, купувахме къща. Започнахме и двамата на нови работни места. И чесно настроих се против Америка - тя ми беше виновна, че разстоянията са толкова големи, че толкова много се натискат всички да работят, че си докараха икономиката и пазара в такова състояние.... Сега като се понаредиха нещата и изведнъж по друг начин оценям обстановката. Мой беше изборът да се преместим, нали? Не ми е виновна страната, а моите собствени приоритети. Ако нещо не ми харесва винаги имам избора да се преподредя приоритетите и "воала" - нова реалност.... И в Америка е възможно да се откажеш от материалното и да инвестираш повече в духовното стига наистина, наистина да го искаш. Имам вече няколко такива познати двойки, които се отказаха от 6 цифрените заплати, намалиха размера на къщите, и увеличиха годините на колите си, но пък инвестират повече в любими занимания и време с децата. Други пък двамата напуснаха Америка и се прибраха за 2- 3 години в България да отгледат малките на спокойствие - после пак смятат да се върнат.
Търси xenia, ще намериш верния път за себе си!
), кой знае къде ще се спра. Пълна удовлетвореност май генетично не ми е позволена, но имам периоди на много осъзнато щастие. Миналата година обаче беше много трудна по съвсем обективни причини - преместихме се от единия край на Америка в другия с бебе на 5 месеца и дете на 2 години, плюс двама родители, продавахме 2 къщи в труден пазар, купувахме къща. Започнахме и двамата на нови работни места. И чесно настроих се против Америка - тя ми беше виновна, че разстоянията са толкова големи, че толкова много се натискат всички да работят, че си докараха икономиката и пазара в такова състояние.... Сега като се понаредиха нещата и изведнъж по друг начин оценям обстановката. Мой беше изборът да се преместим, нали? Не ми е виновна страната, а моите собствени приоритети. Ако нещо не ми харесва винаги имам избора да се преподредя приоритетите и "воала" - нова реалност.... И в Америка е възможно да се откажеш от материалното и да инвестираш повече в духовното стига наистина, наистина да го искаш. Имам вече няколко такива познати двойки, които се отказаха от 6 цифрените заплати, намалиха размера на къщите, и увеличиха годините на колите си, но пък инвестират повече в любими занимания и време с децата. Други пък двамата напуснаха Америка и се прибраха за 2- 3 години в България да отгледат малките на спокойствие - после пак смятат да се върнат.
Търси xenia, ще намериш верния път за себе си!
Хора, ако сме били чак толкова удовлетворени от всичко в България едва ли бихме я напуснали -нещо ни е липсвало, нали? Малко са тези, които някой е заставил насила да напуснат родината. Обаче поживееш в чужбина и виждаш, че и там не е идеално - всяка страна си има социалните проблеми. Да не говорм, че и годините се натрупват, и отговорностите нарастват и малко се пообъркваш: "Може би мястото ми не е тук? Дали не сгреших?". В този момент, си зависи от човека как ще погледне на ситуацията - като драма (ни тук, ни там, никъде не съм напълно щастлив) или като възможност (липсват ми неща и от двете места, но мога да ползвам ценните неща от две общества). Изисква се обаче много както казват тук soul-searching, за да намериш точно тези неща, които те правят нещастен и точно тези другите, които те карат да летиш, и много смелост да направиш понякога рязък, но много нужен завой. Аз по принцип съм ЗА поемането на рискове. Вече няколко пъти правя резки завои (все още не съм правила кръгом обаче! ), кой знае къде ще се спра. Пълна удовлетвореност май генетично не ми е позволена, но имам периоди на много осъзнато щастие.
Миналата година обаче беше много трудна по съвсем обективни причини - преместихме се от единия край на Америка в другия с бебе на 5 месеца и дете на 2 години, плюс двама родители, продавахме 2 къщи в труден пазар, купувахме къща. Започнахме и двамата на нови работни места. И чесно настроих се против Америка - тя ми беше виновна, че разстоянията са толкова големи, че толкова много се натискат всички да работят, че си докараха икономиката и пазара в такова състояние.... Сега като се понаредиха нещата и изведнъж по друг начин оценям обстановката. Мой беше изборът да се преместим, нали? Не ми е виновна страната, а моите собствени приоритети. Ако нещо не ми харесва винаги имам избора да се преподредя приоритетите и "воала" - нова реалност.... И в Америка е възможно да се откажеш от материалното и да инвестираш повече в духовното стига наистина, наистина да го искаш. Имам вече няколко такива познати двойки, които се отказаха от 6 цифрените заплати, намалиха размера на къщите, и увеличиха годините на колите си, но пък инвестират повече в любими занимания и време с децата. Други пък двамата напуснаха Америка и се прибраха за 2- 3 години в България да отгледат малките на спокойствие - после пак смятат да се върнат.
Търси xenia, ще намериш верния път за себе си!
), кой знае къде ще се спра. Пълна удовлетвореност май генетично не ми е позволена, но имам периоди на много осъзнато щастие. Миналата година обаче беше много трудна по съвсем обективни причини - преместихме се от единия край на Америка в другия с бебе на 5 месеца и дете на 2 години, плюс двама родители, продавахме 2 къщи в труден пазар, купувахме къща. Започнахме и двамата на нови работни места. И чесно настроих се против Америка - тя ми беше виновна, че разстоянията са толкова големи, че толкова много се натискат всички да работят, че си докараха икономиката и пазара в такова състояние.... Сега като се понаредиха нещата и изведнъж по друг начин оценям обстановката. Мой беше изборът да се преместим, нали? Не ми е виновна страната, а моите собствени приоритети. Ако нещо не ми харесва винаги имам избора да се преподредя приоритетите и "воала" - нова реалност.... И в Америка е възможно да се откажеш от материалното и да инвестираш повече в духовното стига наистина, наистина да го искаш. Имам вече няколко такива познати двойки, които се отказаха от 6 цифрените заплати, намалиха размера на къщите, и увеличиха годините на колите си, но пък инвестират повече в любими занимания и време с децата. Други пък двамата напуснаха Америка и се прибраха за 2- 3 години в България да отгледат малките на спокойствие - после пак смятат да се върнат.
Търси xenia, ще намериш верния път за себе си!
Браво Шоколадкина, абсолютно съм съгласна с твоето мнение!!!
А и който търси, намира, нали така
benissima, сега се усетих, че в бързината сутринта съм ти дала страницата за Виктория. Ето я за Тасмания: http://www.education.tas.gov.au/
Препоръчани теми