Връщане в България

Ти явно не си запозната с много открития,които имат българите и чужденците не могат на малкият им пръст да се опрат.
Колкото до оправията на държаата-докато ни дърпат конците отвън няма как да бъде другояче.Жалко,че има хора,коио мислят като теб за собствения си род.

Не е въпрос на мислене, а си е очебиен факт. Може да съм българка, но не съм сляп идиот.

И аз наистина не разбирам ако толкова не ви харесва където сте и мислите България е най-добре, къде сте тръгнали? Никой никого насила не кара, но да изберете чужда държава, да ви приемат и след това да плюете наляво надясно как е ужасно... Еми само за вас говори, не за мяастото което сами сте си избрали.

Sheila,не знаеш за какво съм тук ,или за какво другите са тук,нали?Така че не раздавай определения,моля.
Никой не ме спира да виждам нещата,които не ми харесват-тука или там.
Кой ти каза,че са ме приели?!?!?!Не знам къде си,но един чужденец със своя манталитет представлява голяма заплаха за праволинейните немци,примерно.Понеже всяка среща с непознатото им причинява мъка.Не може някой да мисли другояче,щото само това,което те са измислили е правилното.

Това много наподобява на последните мнения в настоящият топик.

съм напълно ЗА. хем ще ми е полезно, нъл и ние ще учим като всяка уважаваща себе си българска майка и аз подозирам, че детето ми е гениално - трябва да взема мерки.
пък и токувиж съм завършила бай дъ уей в някой скапан немски университет едно право. в бг от купони време не ми остана

шегата настрана, но определено мнението ми за канада се затвърждава. почти няма българи, които да са доволни, че са там. нещо куца, определено. или нашего брата не е подходящ за там. доволна съм, че навремето не се юрнах да опознавам американските континенти, а като едно добро дете останах в ервропа, та мама и тате да са ми наблизо.

и аз подкрепям за соц. образованието. много добро беше. а вечни студенти има навсякъде. и такива, които избутват просто следването.
гимназиалното ни образование беше наистина много добро. и от основното не се оплаквам, само дето учителката ни по граматика беше абсолютно неграмотна, та на мен това сега ми личи. ама жената все пак беше рода на някакъв инспектор от МО. кво да се прави.....
девойката, която е имала лоши бележки - не ти се е учило бе пиле, какво толкова лошо има. или не ти се е отдавало.
аз лоши бележки не съм имала например - гонеха ме да ми пишат въобще някаква. имах си други приоритети.

Това не е съвсем така, да кажа аз като тукашна жителка  Българите, които познавам са повече от доволни и щастливи  Винаги има изключения, ама като цяло не може да се обобщава, че видиш ли разликата между Америката или Европата е от земята до небето. Има много разлики, начинът на живот е различен, предимствата и недостатъците са също различни. Моето мнение е, че проблемът на недоволните хората е вътрешен техен и не е продиктуван от средата. Няма да променят нещата ако сменят Америка за Европа, та дори и да се върнат в България.

Според наблюденията ми, недоволните от живота си тук, са избрали имиграцията като начин да се измъкнат от личния си проблем, който в повечето случаи не се е разрешил с преместването, а се е задълбочил от новите предизвикателства. Така както го разбирам, тези хора не обичат много промените, новите работи ги плашат и поради тази причина те нежелаят да ги приемат и да живеят с тях. Тези чувства за нещастие се засилват от спомени колко добре са си живели в България и какви успехи са имали през предишния си живот. Много помага за нещастните вопли силна връзка в родината (родители, осигурена добре платена работа), която да те дърпа да си разрешиш новите проблеми от имиграцията. То не съм го казала аз, ама да го напиша: имиграцията създава нови проблеми, не разрешава стари. Навсякъде може да си щастлив, стига да искаш и да положиш съответните усилия за това. Обратното също е важно: ако си решил, че никога няма да се адаптираш, настояваш, че истинско щастие има само в България, местните жители ти се виждат прости, тъпи, дискриминатори, пърдящи и т.н., по-горе добре сте ги описали  ..., твърдиш че ще провалиш живота си оставайки в чуждата страна ...

Понеже засягате недоволните и доволните от Канада -да си кажа моите наблюдения. Общо взето недоволните са хора, оставили в БГ заплата в пъти над средната и очакващи и тук поне средната за начало и амбиция за пъти над средната в обозримо  близко бъдеще - 1-2 г.. т.е.-  хората, които не са баш с нагласа на емигрант( готови на всичко само и само да са извън БГ). Обаче с времето като че ли сменqт приоритетите си и виждат, че въпреки , че не са това което са мечтали да бъдат тук имат един по-спокоен и осигурен живот и БГ като алтернатива отпада.

Вечерница отвори нова темичка Образователните системи по света. Дискусията ми е интересна, надявам се да я продължим там 

Ще кажа лично за себе си. Не съм имала личен проблем- не за това съм емигрант, но съм недоволна от живота тук, не специално от моя живот. Каквото съм искала съм го постигнала и България и тук, но не в професионалната реализация е проблема. Каквото си позволявам тук, съм си позволявала и в България.Въпрос на стил на живот и на възможности. Ако не си имал такъв живот в България, как да се стремиш към нещо по-високо. Битието определя съзнанието - да. Щастието е субективно понятие. Всеки си е щастлив по своему.
За себе си знам, когато имам дете , не искам да израсте тук и да има тази култур., по - точно липсата на култура.Не искам да е кон с капаци. Искам а е гражданин на света и да му дам усещането за принадлежност - към култура, традиции, дух. Тук няма нито едно от тези неща, ето това липсва. А за мен това означава много.

Ако си мислиш, че отивайки в България ще стане по-голям гражданин на света отколкото в Канада се лъжеш. Освен това си противоречиш - принадлежност към дух и култура И гражданин на света. Тези, които са второто, обикновено са много критични и често отричащи културата, с която са израснали, търсещи новото и различното.
Истината е че очите ни се отварят и ставаме (или си мислим че ставаме) "граждани на света", точно защото сме имигрирали и сме живели имигрантски живот и изпитали нещо различно. Отивайки в Канада, си срещнала хора не познаващи нищо друго освен собственото си обкръжение и битие, връщайки се в България ще срещнеш същото. На всякъде по света местните имат стереотипи за останалия свят и в това отношение средно статистическия българин не е по-различен от средно статистическия канадец. Ако си нов на едно място, не се усещаш еднакъв с местните почти никога, с изключение на няколко големи града в света. Може би това имаше предвид Ксения по-рано в темата, въпросът е дали ще седнеш да се депресираш за това или ще го приемеш без драми и почустваш обогатен от новите познания и изпитания.

Тази принадлежност, за която говориш я има, просто ти не се чувстваш част от нея, защото не си израсла в тази среда, но за това не можеш да виниш местните. Ние не сме по-добри от тях, нито те от нас. Просто сме различни.

matakosmata явно си общувала само с бьлгария които са недоволни от Канада
нямам идея какви са били, защото базата ни на общуване беше други общи интереси, тематични. общуването беше онлайн. за това дали са прибирали помощи не съм осведомена, в средата, в която аз се движа се счита за просташко да се говори за това кой каква заплата взима. и като цяло е германия не е прието да се говори за заплатите на околните.
просто и в тази тема ми направи впечатление дълбоката неудоволетвореност на хора, живеещи в канада. не ми се вярва и те да живеят от помощи.
говоря за това, че като цяло българските емигранти в европа като че ли са в по-голяма хармония със себе си.
колкото до милото социалистическо образование, естествено, че си имаше кусури, но не може да му се оспори, че ни даде една доста богата обща култура. следването после беше въпрос на подготовка и желание. аз лично не познавам човек, който е искал и не е следвал. рано или късно ги приемаха, ако наистина го желаеха.
тук в повечето унита приемни изпити няма. нумерус клаузус са само отделни дисциплини. народа си следва, който успее, успее, който не, отпада. пълно е с безработни соцпеди и филолози. едното следване не води до престижна работа.
имам преки наблюдения за художествената академия. нашата в българия за момента е по-добра, но тукашната има страхотна база.
никъде няма пълно щастие, недостатъци има навсякъде. въпросът е, къде се чувтсваш добре, аз например съм щастлива там, където са щастливи близките ми. не считам, че при днешния начин на живот трябва да правя планове за десетилетия напред.
засега тук ми е добре и докато е така ще живея и ще се радвам на хубавите неща.

За да си гражданин на света първо трябва да познаваш собствената си култура. Това , че искам да познавам света , не значи че отричам културата си. Точно културата към която принадлеьа ми дава усещане за космополитност.
Чувствах се гражданин на света преди да стана емигрант, и като си живеех в България. Как ли като миеш чинии или разнасяш пица ( голяма част от емигрантите са започнали така), се чувстваш гражданин на света?
Към коя култура да чувствам принадлежност тук - китайска или някоя друга, че не ми стана ясно? Нови познания не намирам ,а изпитания също.
Имаш ли идея колко от българите тук се връщат обратно в България?

Симплиявен, нека все пак да поясним за момичетата от Европа. На аватара ти пише че си от Саскатчеван и най-вероятно впечатленията ти са от Университета на Саскатчеван. Мислиш ли че някой много способен и амбициозен серевноамерикански младеж  ще отиде да учи в този университет, че да правиш сравнение с европейските такива?  Иначе за студентите от Европа това си е Канада - едва ли ще са толкова навътре в качеството на всеки университет тук. И за Матакосмата да поясня - канадските момичета, които в тази тема се оплакват особено от липсата на култура в Канада са основно Симплиявен и Титина. Симплиявен както споменах е в Саскатчеван, известна като селска и изостанала провинция, Титина е в Албърта, богата защото има петрол, но традиционно "каубойска", културата там тепърва ще процъфтява. Лично аз в Монреал намирам толкова култура, че и при най-добро желание не мога и частично да се възползвам от възможностите, които ми се предлагат. Не се съмнявам че в Париж ще има много повече, но и това тук ми е предостатъчно. Подобно  е положението и в Торонто, Ванкувър и Отава. Лично аз пък познавам тук българи, живели преди това в Германия и те казват че тук се чувстват много по-добре приети и с много по-добри перспективи за развитие. Не щат и да чуят да се върнат там.  Ама и това, кокто и твоите впечатления, е субективно разбира се.

Всяка култура е кон с капаци до различна степен, да не говорим за нашето социалистическо отглеждане, което беше пък точно такова - да не говорим колко глупости сме учили и колко изключени от останалият свят сме били.

Да си гражданин на света означава да се изтръскаш от всички предрасъдъци, които идват с принадлежене на една страна, и да си отвориш очите за различни начини на живот, мислене и ценностни системи, да ги оцениш за това което са, а не как са грешни, защото са различни от тебе.
Наистина не виждам как Българската култура и манталитет би спомогнало за тази цел. Разчети се в този форум, по закаменени разбирания, не съм срещала в други, интернационални форуми. Като цяло ни е трудно да правим промени, затова сме си горе долу на същото дередже като преди почти 20 години, само където сега някои хора имат повече пари и има повече боклуци по магазините.

Т.к. Албърта е богата на петрол се е стекъл народ от цяла Канада, та не мисля,че културата е на ниво. Има и много отворени канадци, но са много рядко срещан вид. Под отворени разбирам които се интересуват от света, а не само от хокей например. А и канадец е относително понятие, всеки след 3-тата година тук е вече канадец.
Интересно ми до какво от културния живот на Монтреал се е докоснала heureuse?
Дали под култура да разбирам на симфоничен концерт яденето на пържени картофки и пиле. Ако това е част от културата,е не искам това да е културата на моето семейство.