Какво е изневярата

То това е ясно, че след като връзката е тотално съсипана и раздялата е вече факт полза от разговори няма. Идеята е да се приказва, когато все още има смисъл, т.е. докато отношенията не са се влошили фатално. Иначе, извинявам се за грозното сравнение, ама все едно да се опитваш да лекуваш рак в последен стадий - безнадеждна работа.

Panther, все пак благодаря за "признанието", че има и жени като мен, които предпочитат винаги истината. И Сatnadeen, не съм съгласна с това, че само си мисля че искам да знам истината, пък като я чуя ще си кажа "по-добре да не узнавах" (за себе си говоря). Като казвам, че бих предпочела истината пред неизвестността (да не говорим хич пък за лъжата), повярвай ми, така е. Защото колкото и болезнена да е тази истина, аз като я знам ще имам свободния избор как да постъпя от там насетне. Скривайки я от мен, човекът на който би трябвало да имам доверие не само че го измамва (доверието ми), но и ми отнема въпросното право на свободен избор, а това значи че решава живота ми вместо мен. Ей с тва вече е върха на свинщината, а много мъже поради малодушието си постъпват именно по този свински начин!

И аз за момент не съжалих ,че  узнах истината,за доста други неща съжелявам ,но не и за това

Добро утро!!! Страхотна тема сте подели и бих искала да се включа... разбирасе с ваше позволение. Прочетох всички мнения. Всеки по различен начин усеща нещата и това ни прави различни. Природа - какво да се прави.
Искам да кажа, че този, който не е получил - може би един от най-голямите шамари в живота ИЗНЕВЯРАТЯ, не би могъл да пише или разсъждава за нея.
Болката наистина е неописуема. Усетих я от мажът ми, човекът с когото лягах и ставах 6 год. Човекът с когото споделях всичко, човекът който беше всичко за мен, човекът с който живеех на 4 000 км от домът ми и семействата ни. Човекът от когото НЕ можех да имам деца. И въпреки всичко това - смея да твърдя, че не го обичах. Не го обичах по начина, по който съм обичала преди това други мъже в живота си. Но въпреки всичко го ценях безкрайно. Болката повярвайте ми - Е НЕОПИСУЕМА. Когато разбрах му задавах през сълзи въпроса - " Защо направи така, че да разбера??? Защо ме нарани??? "
Не можах да му простя. Всеки път, когато си лягахме и затварях очи, тя беше пред мен. Исках да направя всичко възможно за да забравя... но уви ... НЕ УСПЯХ. Мислех, че ще се преборя, че ще бъда по-силна от това усещане и че болката няма да ме срине..... но НЕ МОЖАХ.

Самата мисъл, че ме е наранил без да съм му дала повод за това ме убиваше.
Щом не може да го прави - защо го прави??? - Аз мисля че това е въпроса. Всеки го прави. Поглед, прегръдка, целувка или секс дори - но нямаш право да нараняваш човекът до теб, който не ти е дал повод ни най-малко, за да усети жестоката болка от бързото или безобидно на пръв поглед  увлечение.

След малко пак ще се включа.
Благодаря, че прочетохте това.

Оказва се,че за повечето хора изневярата е различно понятие май...,но за всички е Болка...
Изневяра е когато,другият те предаде освен физически и духовно, когато вложи чувста,когато те обиди и когато се подиграе с теб заради друг човек...Физическата без чувства бих простила,макар много трудно,но когато са влагани чувства и този човек е сложен преди теб по всички показатели -НИКОГА...

  все още не съм се научила да прощавам изневяра- под каквато и да било форма, дано да не ми се и налага