За отношенията с близките........

Решението е много просто - просто оставете момичето на мира! Нямаш си и представа какви чувства изпитва, колко е силна болката. Последното, от което тя се нуждае, са съвети от хора, които идея си нямат тя през какво преминава!
Никога не и казвайте да се успокои! Това е най-мразения съвет от хората с репродуктивни проблеми!
Ако наистина искате да и помогнете, просто бъдете до нея! Но мълчаливо, без съвети, поучения, намеци и т.н. И най-добронамерените съвети понякога нараняват много!
Сестра ти е, обичаш я. Затова не се опитвай да я разбираш, просто я подкрепяй!

Hope, благодаря ти за откровения отговор. Сега като връщам лентат назад-поне не съм й казвала да се успокои, напротив винаги съм й говорила позитивно. Но знаеш ли, имаше период в нашите отношения, когато съвсем целенасочено и дума не обелвах за този въпрос, исках да я подкрепям както казваш ти-мълчаливо, но постигнах обратния ефект. Все по-рядко се чувахме по тел, обтегнахме си отношенията и накрая сестра ми ми обясни колко е разочарована, че не се интересувам от нейния проблем. Ето затова съм толкова объркана и не знам как да общувам. Пределно ми е ясно, че това е много лична и болезнена тема за нея, но не ми се иска тя да рефлектира върху нашите взаимоотношения, а се получава точно така.Не знам, просто ми стана много криво тази вечер. Аз и близките ни не по-малко искаме скоро да се радва на майчинството. Боли ме, че умен и интелигентен човек като нея не си дава сметка за това, че трябва да се правят и компромиси в този живот. След като се подложи на първото инвитро, седмица по-късно беше на сватба в друга държава,за да се разсее от мислите дали се е получило или не. Два дни по-късно стана белята. Е не го разбирам това. Мисля, че човек си има приоритети в този живот. Когат искаш бебе-сядаш си на д-то и правиш всичко каквото зависи от теб за да се получи. Като искаш да си живееш живота-О.К-пътуваш където искаш, забавляваш се и продължаваш напред. Не става и вълкът сит и агнето цяло. Та така-за съжаление съвета ти не действа.И сега какво?

И аз подкрепям Хоуп - оставете жената на мира. Четейки темата, изпитах отново горчивината от това, че майка ми и сестра ми постоянно ми звънят със съвети, когато никоя от тях двете не се е сблъсквала с този проблем. Да, исках да проявят разбиране към проблема ми, но не и постоянно да ми навират собствените си разбирания по въпроса, след като и най-бегла представа не можеха да имат какво става в душата ми. Съжалявам, че съм рязка, но всичко си има граници. А това, че коментираш как сестра ти отишла на сватба седмица след трансфера и как от това станала беля, просто аз няма да коментирам, защото нямам думи. Сестра ти си има лекари и предполагам се е консултирала с тях. Това, че е прокървила 9 дни сле трансфер не означава непременно аборт, може просто да е било неуспешен опитът. Абе, изобщо, щом смяташ сестра си за интелигентен човек, старай се колкото може по-малко да и натрапваш своите разбирания и критерии за правилно поведение.
Още веднъж се извинявам за резкия тон, но доскоро и аз бях на мястото на сестра ти и си представям как се чувства

Сестра ти трябва сама да се убеди в това, отстрани трудно се влияе на упорит човек.
Не може да я накарате на сила да се кротне...
не е нужно да се сблъскаш с проблема стерилитет, за да проявяваш разбиране,а  в случая не става въпрос за досаждане с тъпи съвети от типа "да не ти пука, ще стане като спреш да го мислиш" - доколкото разбрах, вие просто се опитвате да я накарате да забави темпото в еждневието.
Не съм наясно дали трябва да се лежи на легло след трансфер. Но ако аз правя инвитро, бих се пазила много.
не зьнам какво да ти кажа, имам няколко такива познати, които наистина не разбират от съвет - виждам, че грешат и че си вредят, но съм безсилна...затова ги оставям ей така.

А ти да не мислиш, че си най големия специалист на тоzи свят? Дали ще стане бебето или не не zависи от това дали сестра ти е отишла на сватба или не. И аz съм на мнение, че не трябва да се втеляваш чак толкова, все пак с или беz бебе животът продължава и кокото повече го правиш не фикс идея толкова е по трудно да се преборваш с ежедневието. Това е начинът на сестра ти да zапаzи спокойствие, а то е много по важно от това дали е zапаzил начина си на живот.

И не гледай лентичката ми, докато си мислиш "Тая пък от къде може да zнае какво е да не ства бебето". ОПериране съм преди 3 години от киста, zаедно с която ми махнаха единия яйчник. Мъжът ми също си има своите проблеми. Преди да почнем с бебеправенето с мъжа ми решихме, че с бременна или не ние ще продължим да живеем живоа си така, както преди това. Не искахме да пропускаме години от живота си, не искахме страха да определя живота.

Тук има момичета, които дори секс не правят, една поzната дори спи в раzлични стаи с половинката си, zа да не се zараzи с грип... Това си е лудост...

Това, че ти имаш 2 деца не те прави и грам спрециалист в zабременяване. Предполагам, че сестра ти zнае мнооог повече от теб. И нейния лекар... Не се опитвай да и вменяваш чуство zа вина и не прекалявай с всеzнаещите съвети, ТЯ определя живота си.

Знам, че ще ми теглиш една майна, но zнай че с такива съвети и вмешателства ти си едно голямо бреме zа живота на сестра ти, а на нея иzобщо не и е лесно...

Hope, благодаря ти за статията.
Гери, явно грешно си разбрала за какво иде реч. Не става въпрос за това кой е специалист и кой не, нито за вменяване на чувство за вина, нито пък за вмешателство в живота на когото и да било. Исках да споделя с Вас проблема с общуването в такива ситуации и се надявах на разбиране и съвет, а не на критики и агресивни подмятания.  Благодаря ви все пак за отговорите и дано скоро се сбъдне мечтата на всички вас да станете майки Искрено ви го пожелавам!

И аз съм на мнение, че трябва да оставите момичето само да прецени какво да прави, заедно със съпруга си...И на мен ми е писнало от какви ли не съвети и поуки...А за успокоение и дума не може да става-какво означава "СПОКОЙСТВИЕ" докато чакаш поредния цикъл и броиш дните, понякога дори часовете просто не мога да си обясня. Преди няколко дни точно на рожденния ми ден свекърва ми се обади и след като ми пожела здраве и късмет, ми каза че най-голямото й желание било да спра да мисля за това бебе, да спра да ровя из форумите и интернет и да търся причини...Да може би от нейна гледна точка, родила 2 деца без никакъв проблем това е така, но в този момент, когато ми каза това, ми се искаше да й изкрещя в телефона да престане с тези "мъдри думи", защото дори и на идея си няма тя, какво е вътре в душата ми, колко силна е болката от неуспеха и от факта, че незнаеш защо се случва всичко това и то точно с теб...но...си замълчах, защото просто се почувствах безсилна да направя каквото и да е. Трудно е да гледаш как страда такъв човек, но още по-трудно е да намериш думи, за да му помогнеш, за това подкрепата и топлата преградка в случая са повече от достатъчни...

Marti_Viki, смисъла на моя постинг пък беше да иzслушваш сестра си, беz да се опитваш да налагаш своето мнение, zащото то може да не е вярно. И да, силно се иzдраzнихм zащото от поста ти лъха убеденост, че едва ли не сестра ти сама си е виновна, че няма още деца, zащото вас не ви слуша. Предполагам, че това и тя го чуства и това я кара да се zатваря в себе си. Като и zвъниш просто се интересувай какви ще са следващите им стъпки, zащо точно тоzи подход са иzбрали лекарите и и т.н. Но в никакъв случай не се опитвай да и налижиш твое мнение, zащото тяzи жена седмици наред се е чудила кой точно е най верния път zа нея и когато най накрая си го е начертала, най лошото е някой да и каже коко е неправа.

Марти-Вики абсолютно подкрепям това, което са ти казали вече момичетата по-горе.
Знаеш ли кое е най-странното, че намирам за по-лесно да споделям проблемите си тук във форума и с приятелки, отколкото със родителите си и сестра ми. От една страна за да не ги натъжавам и тях, а от друга и заради това, че искам да им изглеждам по-силна. На няколко пъти майка ми се опита да ми обясни, че всичко ми е наред и ходенето ми по лекари е глупаво и това много ме дразни. Вече не и разрешавам да ми говори така. А да не ти обяснявам колко ми е трудно пък общуването със свекърва ми, която не проявава и грам такт, а непрестанно задава въпроси от типа до къде сме стигнали с бебето. Понякога ми идва да и ударя едно круше в устата и да избия всичките зъби, така че да спре да пита и разпитва 
Моят съвет е да не притискаш сестра ти и да я оставиш тя сама да ти каже това което сметне за добре. Допълнителните ти въпроси и съвети само ще я наранят и отчуждят от теб, могат да я накарат да те избягва, само защото няма да и е приятно да ти обяснава какво се случва с нея.
Пожелавам ти от все сърце съвсем скоро да се радваш на племенници 

  Не бъркайте в раната на жената!Ясно, че това е защитна рекация!Едва ли като забременее няма да се пази, това си е инстинкт.

  Например аз съм такава, че колкото повече ме настъпват по раните, толкова по-резервирана ставам.Едва ли и другите са различни.

 Разсейвайте я, но престанете да й давате съвети, все пак е на 35г.

 Ти няма защо да се чувстваш виновна, че имаш деца.

 Пожелавам на сестра ти в най-скоро време да се радва на здраво бебе

Марти,
знаеш ли, има една приказка - "Здравите круши вятъра не ги брули". Ако лекарите са и казали да лежи и да не излиза от дома, тогава може да се каже, че тя не е спазила препоръките и затова е изгубила бебето. Но дори и така да е, никой няма право да я обвинява! Това си е нейния живот, нейните чувства, нейния свят! Никой няма право на достъп до там!

Не вярвам случай да е такъв! Сега ще ти обясня защо. Няма жена, която да е претърпяла какви ли не интервенции, да изживява такъв хаос от чувства и емоции, да се подлага на ин-витро с едничката цел - да бъде майка и да пренебрегне препоръката на лекар да лежи у дома!
Щом сестра ти е предприела такова пътуване, значи е била спокойна, че всичко е наред!
Ако ембриона не е качествен, и да лежи постоянно, пак няма да има ефект!Тук също грешиш! Тя е направила всичко, което е трябвало! Пак ти казвам, няма жена, подложила се на ин-витро, която да пренебрегне рисковете!
Дали ще си е у дома, дали ще е на купон, все тая! Ако е писано ембриона да не се задържи, където и да е, каквото и да прави, нищо не може да промени крайния резултат!

И друго ще ти кажа. Възможно е ти да не си споделила тези твои мисли и чувства със сестра си, но те уверявам, че тя усеща и чувства твоето отношение спрямо проблема! Тя знае, че ти я обвиняваш и това ще ви отдалечи още повече!

Защо и давате непоискани съвети? Мислиш ли, че тя не е изръчкала интернет пространството и не е изчела всичко за проблема? Мислиш ли, че тя не знае, че първите месеци са рискови? Ще те разочаровам, но съм сигурна, че сестра ти знае повече, отколкото на теб някога ще ти се наложи да научиш! И затова съветите на околните са още по-дразнещи!

Знаеш ли, ти си казала че първите месеци са много рискови и трябва да се пази, а тя веднага го е разтълкувала като "намеквам ти, че ако не беше отишла на онази сватба, можеше и да задържиш детето. Ти сама си си виновна!" Не се изненадвай, ако тя прекъсне контактите си с вас за неопределено време!

Съвета ми е да се научиш да се поставяш на нейно място и много внимателно да премисляш всяка дума, която изричаш в разговорите си за проблема! Не те нападам, просто те моля да се вслушаш в думите на момичетата, които писаха в темата ти!
Успех!

Не давай акъл за това какво се прави след ин витро.  Освен ако не си лекар по стерилитет, разбира се. 

Marti_Viki, моля те, не се сърди на момичетата, които са малко рязки. Те носат болката още в себе си.
Това, което си писала, ми е до болка познато. Аз съм на 37г. и забременях след 12 годишна война със стерилитета. Правила съм 2 ИКСИ-та и 4 инсета.  При нас никой не ни даваше шанс за естествено забременяване, особено на тези говини, но ние се борихме. Бяхме в едногодишно чакане след операция на милото. Най-страшно е неизвестното. Е, стана в момент, когато на работата ми беше същинска психиатрия и вечер не можех да спя от пренапрежение (иначе си имам здрав сън).
Сестра ми през цялото време се чувстваше виновна, че е забременяла без проблеми. И нея я болеше много за нас. Когато разбра, че ще си имаме бебе рева като магаре.
Ти не си виновна за проблемите на сестра си и не трявва да се обвиняваш. Не би могла и да се поставиш на нейно място. В този момент тя има нужда да знае, че има твоята подкрепа.
Аз също си мислих, че ще ходя на работа, но много бързо ми минаха мераците. Оставете я сама да си прецени. Тя сама си усеща тялото пък и майчиният инстинкт ще проговори по-бързо в нея. Все пак това дете е толкова желано и чакано.
Все-още има шанс. Аз съм живият пример! Желая им добър късмет!

Забравете съветите. Гарантирам ти, че тя много по-добре от вас знае какво е рисково и какво не, не само през първите три месеца, а по принцип. За да запазя себе си от допълнителен стрес и вмешателство никой не знае, че съм минала през инсеминации и опити ИКСИ. Майка ми се досеща, че има проблем и постоянно дава съвети, но ако наистина знаеше - щеше да ми дойде в повече.