Решението дойде доста внезапно, малката беше навършила 21 месеца, след като три месеца съчетавах работа през деня с гледане на бебе вечер и среднощно редовно кърмене. (На година и четири-пет месеца бяхме махнали нощното кърмене, но когато тръгна на ясла нещата бързо-бързо се промениха.) Плюс доста дълго боледуване (мое) на крак. Наблюдавах я, видях че вече е уверена и адаптирана в яслата, че лесно я залисвам и пропуска кърмене през деня когато е с мен... С две думи дадох си сметка че май вече повече аз се държа за кърменето отколкото тя, а физически започва да ми тежи. След едно намазване на гърдите с Даум Ексол и само едно близване, моето уж пристрастено кърмаче отказа да погледне гърда повече. Минахме без нервничене и кризи, за два дни свикна да заспива с песнички и гушкане вместо кърма и да спи сама в стая, спря да се буди нощем (естествено сигурно не всички кърмачета се будят заради кърменето, но с моето така излезе). Вече 20 дни откакто не се кърмим не се е сещала да си поиска, дори като ме види гола не реагира, с гърдите проблеми не съм имала макар че един-два пъти се наложи да се цедя по мъничко, но още пия по един лецитин за всеки случай - не знам дали наистина има нужда но съм по-спокойна.
Забелязах, като пуснах на търсачката отбиване на голямо кърмаче, че повече майки питат как става отколкото споделят - вероятно който отбие по-рядко влиза във форума. Затова реших да споделя как беше при нас. Другата причина е да кажа едно голяяяямо благодаря на всички и особено на трима души - един ангел-помощник благодарение на който продължихме когато беше най-трудно и две мами от кърмаческите срещи които също бяха до нас в тежкото начало - но няма да ви изреждам поименно че ще стане като на "Оскарите", сигурна съм че и трите ще се познаете С дъщеря ми имахме едно прекрасно, несравнимо с нищо изживяване, благодарение на вас. Малко хора са изигравали толкова важна и хубава роля в живота ми.