Не мога да продължа по този начин.Моля Ви посъветвайте ме!

Не разбирам много добре. Искаш да живееш с другия, категорична си, но не го правиш, защото другите те мислели за луда 
Ако ти си 100% сигурна в решението си кое те спира? хорското мнение? 

Не съм го изживяла, но това никога не би ме спряло. Разбира се, че никой не те разбира-предполагам визираш мъжа ти, майка ти и роднини. Ами, нормално е.
Но животът си е твой....

А мъжът ти какво мисли по въпроса?И защо да е ад,тормози ли те?
Инаеч на въпроса ти,не ми се е случвало и не искам да ми се случва!

Ти не казваш дали мъжа ти те тормози, дали имате някакъв друг проблем и прочее.
Ако причината да го напускаш е само защото си влюбена в друг, разбира се, че никой няма да го приеме.
Ако ти си на мястото на майка си, и с дъщеря ти се случи подобно нещо, ти така ли лесно ще приемеш, че тя ще си разбие семейството.
Аз изобщо не коментирам дали постъпваш правилно, това си е лично твой избор, пък и нито познавам теб, нито семейството ти, нито знам нещо за вас.
Но ми се струва глупаво да определяш такива значими неща от живота си спрямо хорското мнение. Надявам се да ме разбираш.

Не казваш никакви подробности, но оставам с впечатлението, че мъжа ти е ОК като човек. Причината е само наличието на друг.
И аз да бях на мястото на близките ти, и аз така щях да мисля.
Но решението си е изцяло твое  

Не ми беше удобно да напиша,но не даваш никакви подробности.
Имам само един въпрос,ако мъжът ти си беше намерил друга,ти нямаше ли да направиш всичко въможно да запазиш семейството си?
Чудя се дали,ако заживеете с въпросния мъж ще бъдете наистина толкова щастливи,колкото предполагаш до старини?Помисли над този въпрос!

Извинявай, но ще съм директна. Сега ще оставиш детето си без баща, после ще родиш дете и на другия, после ще се появи някой нов, в когото до се влюбиш....и после пак отначало....

С какво другия мъж ще те кара да се чувстваш по-щастлива от съпруга ти? С какво го превъзхожда?
И като сте женени едва от година и половина, и желанието ти към друг мъж продължава доста време, защо се омъжи?

Нормална е реакцията на съпруга ти,на близките ти,поне според мен.Не знам подробности, може би ти си права за себе си.
Но както написах и в предния постинг дали битовизмите ще позволят животът с другия мъж да бъде вечно розов?
Не те съдя,нямам право да се намесвам!Ти най-добре знаеш причините довели до тук и изборът трябва да бъде само твой!

Доколкото разбирам, ти не търсиш съвет ДАЛИ да заживееш с другия и да зарежеш съпруга си, а КАК да не нараниш близките си, като разрушиш семейстово си.
Така че ще ти кажа: НЯМА КАК! Ще ги нараниш-като се почне от мъжа ти, родителите ти, родителите му и за който още се сетиш.Това не можеш да го избегнеш.
Детето е малко и ако всичко стане интелигентно, няма да разбере на тоя етап какво става.
Ама то не може хем агнето цяло, хем вълкът сит.  

Само да ти кажа: не те упреквам ни най-малко, даже ти съчувствам.
Но това са нещата от живота   Наранени винаги има.

Защо в семейството ти е ад? Защото липсва любов или нещо друго? Дай повече инфо. Каква е историята на твоето смейство и кога изчезна хармонията? А какво ще кажеш за другия мъж? Доколко си сигурна в него и дали той би приел детето ти?

Изживяла съм нещо подобно и се радвам, че не се подлъгах и си останах при мъжа.А бях сигурна като теб , че искам другия.

А от колко време е новата връзка?

Искам да ти кажа, че лесен начин НЯМА. Няма и сигурни неща! Мисля, че сега е по-важно да направиш това, което мислиш, че трябва! Не слушай всички, които не те разбират, просто, защото никога не са били в твоята ситуация! Това е истината - ситият на гладния не вярва. Ако не си щастлива и ако си наистина влюбена в друг човек, действай.
На твоите родители ще им мине най-напред, но дори и да не стане толкова бързо, все някога ще те разберат. Те са ти родители и те обичат. Разбира се много зависи и от теб. Трябва да им покажеш, че наистина за теб те са много важни, но това е твоят избор.
А за приятелите не се притеснявай изобщо, никой не живее ТВОЯ живот! Ако наистина са ти приятели много бързо ще свикнат с новата ситуация!

Ооооо, 4ри месеца. Според мен това не е много време за да преобърнеш тотално живота си. Може би е добре да поизчакаш, да видиш как ще е.

Ах, миличка, блажени са верующите,
но и изневерюущите. Силата е с теб.
Завиждам ти, че знаеш докога ще си
с въпросния мъж. Колко малко са така...

На колко години си ваня with бебче?

Не мисля, че точно този мъж, когото си намерила е мъжът на живота ти.
Стегнала те е шапката след раждането и си решила, че новата ти любов е всичко за теб, че и за детето ти.
Помисли какво ще стане ако и когато се съберете и заведеш твоето дете при него, и след време имате и ваше си дете .... 
В момента той ти сваля всички звезди, но не мисля, че след време, ако ти се събереш с него и заживеете заедно, ще е пак същия.
Лесна плячка си за него!
Мога да ти кажа какво ще стане, ако се разделиш с мъжа си и отидеш при новата си любов - след 1 година ще чукаш на вратата на къщата, в която живее законният ти съпруг. 
Извинявам се за директното мнение!
Не искам да те засегна! 

На мен пък ми е много интересно на базата на какво точно направихте това заключение-пророчество?

Ако искаш да постъпиш разумно и трезво-ИЗЧАКАЙ!!!
Спри известно време да се виждаш с приятеля си.(ако е мъжът на живота ти-няма да изгубиш нищо.)Не бързай да променяш нищо в семейството си.Понякога емоциите и еуфорията от тях ни играят МНОГО лоши шеги.Дай си няколко месеца време, в което се концентрирай върху съпруга и детето ви.Ако и след това пак си готова за развод-ще му мислим!Успех   

Моя съвет е да не бързаш.Но каквото и да ти говорим ти пак ще си направиш своето. Мисля, че емоциите около теб са прекалено силни и не можеш да прецениш правилно  нещата. Може и да си права.Може да си щастлива с другия човек, но за да бъдеш сигурна първо "изтрезней". Наистина ли нищо не те задържа при мъжа ти? Какво ти липсва? Само емоцията от новата връзка? Ако е това, сигурно предполагаш, че ще отмине. Кажи ми мъжът ти що за човек е. А другия мъж на колко е години ? Отдавна ли се познавате?

Твърде млада си, връзката ти е съвсем прясна/ кратка. Как разбра, че това е мъжът до края на живота ти? Животът ще те среща с още много хора, ще ти поднася различни ситуации... Мисля, че действаш експанзивно, прибързано, равносметката ще си я направиш след време, но сега наистина ти е трудно- безспорно. Опитай се да вложиш повече разум сред тази вълна от чувства! Така за 5месеца да си разбрала смисъла  и пътя на живота си... Изчакай, дай си време, мисли и тогава направи това, което ти казва сърцето!

Адаш, адаш, че и набор. Съгласявам се с мнението на giusi. Как разбра, че с другия ще си щастлива до края на живота си? В началото всеки така си мисли. "ООО той е единствения". И после хоп, цоп: друг единствен. Разбирам, че го обичаш, че не можеш без него, че не издържаш, но..... Не мисля, че при положение, че с бащата на детето нямате кой знае какви проблеми трябва до толкова да се поддадеш на чувствата. Опитай да подновиш чувствата си към таткото. Направете нещо различно, заминете някъде двамата, вкарайте малко разнообразие... Незнам какво друго да кажа.

Като си помисля, че на 24 имах вече три деца... Ами годините ти не са толкова малко, колкото очаквах, но... реагираш като ученичка. Какво намери в мъжа си, та се омъжи за него и дете му роди? И какво изчезна от всичко това след година и малко та не можеш да го търпиш? Какво има другия, освен стратегия към теб (с неизвестна цел според мен и незнайни последици за теб)? По какво се различават двамата, освен че единия е баща на детето ти и те е избрал за жена, а другия е господар на сърцето ти и те е превърнал в любовница, толкова скоро след като си се врекла във вечна вярност?

Ама защо си толкова сигурна, че на семейството ти му е дошло края ???? Не мога да те разбера. Искаш съвет, но без да споделиш повече не става.

Ако си решила да правиш нещо и да сменяш мъжете, направи го докато детето е малко.

Не даваш много подробности защо си се омъжила и защо се е стигнало до там толкова бързо след женитбата.

Моето мнение е , че човек трябва да е щастлив, ако  ще бъдеш щастлива с другия човек, не се замисляй, детето един ден ще те разбере.

Добър съвет е да ги оставиш и двамата мъже за малко и да си събереш акъла и да видиш накъде ще продължаваш, и недей от единия да скачаш при другия, прецени ситуацията трезво. Успех.

Ами значи си го решила.Какво да ти се месим.А близките ти след време може и да те разберат.Но не това е най-важното.
Късмет и на мъжът ти. Дано не страда много и бързо да си стъпи на краката.
При всички случаи няма да ви е лесно.
Но аз пак да те питам, как другия мъж приема детето ти?

Всички щяха да са много по-малко наранени,ако просто беше развалила годежа.Сигурна ли си,че достатъчно добре си го опознала този мъж за 5 месеца?И наистина мислиш ли,че той  в ще приеме безрезервнно детето ти?
В крайна сметка ти май наистина си решила.От нас очакваш само подкрепа.
Ами късмет тогава!Кураж и на съпруга ти за да има сили да се справи с болката от разпадането на семейството му!
Пак казвам не те съдя,но дано никога не изпаднеш в неговото положение.
Всичко това пиша на база оскъдните факти,които си споменала.
 

Да, няма смисъл да живееш с някого,защото се чувстваш задължена.Не си заслужава, наистина.
Близките са си близки-винаги ще има недоволни, но това си е твоят живот.Така че тях ги остави настрана.
В крайна сметка,щом така стоят нещата може би е по-добре да приключиш всичко бързо и със замах. И най-вече- важно е да си щастлива , разбира се, така ще е щастливо и детето ти.
Така мисля.   

А, тя крушката имала опашка....

Този мъж обича ли те? И ако да, ти как го разбра това нещо? И това познанство не е от 5 месеца, нали?
Ако си сигурна в себе си, и в този мъж не се колебай. И да стоиш при съпруга ти, няма да се чувстваш добре и ще се обвиняваш цял живот за пропуснати възможности. Вашите ще го преживеят някак.

Така си е ...по-принцип,винаги началото на една връзка е идеална,прекрасна и влюбена ....изчакай малко в решенията си за да разбереш дали изобщо си струва....а относно мнението на хората-"По-добре в на хората устата,от колкото в краката"...Така мисля поне аз

И все пак мен ме е жал за мъжа и.Отмъкват му жената и детето под носа.Той няма избор и очевидно няма да бъде пълноценен баща на детето си .А то сега е толкова малко. Най-хубавите, най-интересните години може би ще бъдат повече споделени от приятеля отколкото от бащата. За мен това е тъжното.Все едно мъжа ми да реши да ме напусне и естествено взима детето ни с него и аз какво ... нямам избор, оставам сама.Без детския смях и плач.
   Прави каквото искаш.Пък мъжът ти да му мисли.Ти си сигурна, че трябва да се разделите.ОК! Късмет.

Няма как всички да са щастливи в тази ситуация, или пък ненаранени. Щом така си решила, подай молба за развод.

Разделяйте се навреме и това е. Всички ще го приемат рано или късно. Семейство, в което няма разбирателство и взаимни чувства, така или иначе не е семейство. Поемаш риск, но то целия ни живот е един голям риск.

Напусни съпруга си, напусни и любовника ти щом са били приятели. Започни живота си наново, ще срещнеш човек, който няма да нарани близките си с появата си по никакъв начин. Това е положението, от този триъгълник се излиза по този начин, за да няма страдащи цял живот.

Извинявай за въпроса, но нещо не ми се връзва в цялата история, сигурна ли си че не украсяваш серияла по БТв "Животът на Браян"?

А и как така за връзка от 4-5 месеца вече сте обсъдили дали да имате общи деца, преценила си дали би бил отговорен родител на твоето дете и си стигнала до извода, че ще си щастлива до края на живота си? 
Според  мен хормоните са ти изграли лоша шега и си се вкарала в голям филм.
Откъде си сигурна, че след няколко месеца няма да срещнеш друг единствен?
И защо изобщо си постъпила толкова безотговорно - сгодила си се, омъжила си се и живееш с човек, когото не обичаш и към когото не изпитваш нищо. Живееш с него, "за да не нараниш близките си". Че и дете си създала - насила ли? 

Мен пък точно това не ме учудва, azaf, познавам няколко жени, омъжени точно по подобни причини, както и да звучи. За разлика от тук описаната история обаче, техните бракове са си свъсем нормални, без особени кризи и нова любов на хоризонта. Направо стабилни.

Ех Ванче с 1 бебче.... Ти си болна от една венерическа болест наречена влюбване. Болестта удря в мозъка и в краката. Дължи се на хормонално разстройство. Характерен признак са мисли и идеи от типа: "винаги", "за винаги", "вечно", "за цял живот" и "олеле какво щастие". Лекува се по 2 начина:
  1. С воля - болезнено и поучително е.
  2. От самосебе си - безболезнено и не по-малко поучително е.
Тази болест много семейства е събрала и не по-малко след това е разделила. Аз донякъде те разбирам и ето какво те съветвам: Ставай от компютъра, събирай си багажа и детето и заминавай при приятеля на мъжа си. Още сега!! Не продължавай тази грозна агония. Дано до година не прочета тема от Ванче с 2 бебчета: "много съм объркана, какво да правя, обичам...."

       Най-важното оставям за последно. Тълкувай го както ти си искаш: Детето не е играчка!

О, хайде, щастие и любов. Тц,тц, спри да четеш розови романи и да гледаш любовни филми. В живота не е така. Даже и в семейства взели се с любов тя си заминава. Остава обичта, уважението, взаимното доверие, толкова други неща които поддържат един брак (връзка) стабилна. Аз например не съм влюбена в съпруга си, вече. Сега го ОБИЧАМ заради толкова други неща, които нямаха място в началото на връзката ни. Обичам го, защото е горд баща на прекрасен син, защото сменя памперс рано сутрин в събота за да поспя аз, защото извежда сина си на разходка с количката и е съгласен да го омажат с пюре на публично място, защото прегъва 1, 90 за да хване малка ръчичка и наглася крака 47номер до малки крачета. Нима мислиш, че този, дето сега ти сваля звезди от небето ще бъде истински татко на твоя син? И ще сменя насрани памперси заедно с теб? И няма да спи заедно с теб, когато детето е болно?

Tess, зависи.
Аз имам също познати, омъжени "по разум" - т.е. без любов /но не бих го нарекла и "по сметка", но прецениха, че с техните мъже ще се чувстват спокойни, уверени и по някакъв техен начин щастливи. Разбира се, че близките им са изключително доволни, а и самите те - наистина са много стабилни семейства.
В случая обаче не става въпрос за нещо подобно - авторката казва, че едва ли не в случая нейната преценка я е нямало - бракът й е без каквото и да е нейно желание. Мен това ме очудва. Надали някой й е опрял нож в гърлото да се жени и да ражда дете от нелюбим човек.  

Абе не е съвсем така. Ако наистина не искаш да имаш съвсем никаква близост с мъжа си, дали ще те трогне толкова факта, че е перфектен баща и дали само заради това ще успееш ежедневно да се будиш до него и да ти минават вечерите пак с него. Не дай Боже да ми идва до главата (не си се представям в тази ситуация), но аз не бих издържала да живея с човек, който не ми се иска да ме докосне, пък ако ще и златен да е.

azaf, аз имах предвид бракове с мъже, горещо одобрени и подкрепени най-вече от родинините, а жената един вид си казва "щом всички го одобряват, не може да грешат, пък и човек не се жени за голямата си любов" примерно. Иначе и аз съм на мнение, че браковете по сметка обикновено са по-стабилни от тези по любов, но тук случая не е и точно сметка, а само временна заблуда. Всеки е бил в някакъв момент в живота си с мъж, който не  е супер подходящ, случва се и детето си да родиш именно от такъв, нормално е.

Ами не е  ли точно в това щастието?!Да живееш с обич ,уважение и доверие?Както разбрах в брачните отношения на авторката са останали само нейното чувство за вина,че причинява болка на съпруга си.Не мисля,че живееки с някой от съжаление и чувство за вина може да се постигне стабилен брак.Не мога да дам конкретно мнение как да постъпи,защото проблемът има много страни-твърде краткото време на новата и връзка,това че не познавам този мъж,не знам мотивите и да остане със съпруга си,въпреки нежеланието и т.н.Но от всичко до тук става ясно,че тази жена и без да има друга връзка  не се чувства щастлива в брака си.

MALVINA, щастието всеки го намира лично за себе си. Идеята ми е, че любовта с която заживяваме с един човек не остава. С времето тя се променя. И ако авторката очаква цял живот да живее с "голямата любов"  няма да стане.

Трудно се дават съвети в такава ситуация. Пък и за какво са ти чужди съвети, ти не си ли решила вече как да постъпиш...Ако не си, моят съвет е да изчакаш още...5 месеца, без да предприемаш нищо. Тогава вече ще знаеш какво да направиш.

Да така е,цял живот не кипи буйна страст.А тя е точно в този период на връзката ,когато в основата е страстта и така човек се подвежда,че това е голямата любов.Мисълта ми беше ,че тя и в брака си няма нещата,които да го закрепят.

Това, което аз мисля е, че истинска любов не умира за 2 години, и то когато си с малко дете, почти бебе ей така, от нищото. Или изначално не я е имало, или има други причини.

Да, но търпи промени.
Първите месеци е "голямата любов" - страст, трепериш при погледа му, мислиш постоянно за него, искаш да сте 24/7 заедно, можете с дне да правите секс и т.н.
После любовта се променя - става по-спокойна, по-търпелива, по-приятелска, по-разбираща. Особено пък след появата на детето/децата. Тогава любовта преминава в обич, привързаност, доверие и т.н.
Но пък има хора, които под любов признават само онази тръпка, когато има химия и хормони...

Момичета, тя никога не е обичала съпруга си, та сега ли ще започне!?!? Сгрешила е и това повлякло други грешки след себе си. Мъчно ми е за съпруга и, той е най- онеправдания в този случай, но както и да се развият нещата той все ще страда- от липсата на детето или от липсата на любов.
За мен този възел трябва да се разсече колкото се може по- бързо и да се избавят от тази агония и неизвестност.
Мила, направи това, което ТИ искаш и което ти подсказва сърцето. Няма гаранция дали отново няма да сгрешиш, но поне ще знаеш, че решението си е твое, а не на някой друг.
Нооо, чувството за вина ще си го имаш винаги, както някой по- горе беше писал. Пълно щастие няма, за съжаление.
Кураж и сили ти желая! 

Абсолютно вярно. Не ми е жал за мъжът ти- всеки с кръста си. Никой не може да обича насила, защото "така трябва". Млада си, наясно си с чуствата си, дори да се разочароваш от "новия" , това не означава, че ще се влюбиш пак в съпруга си, ако въобще си била влюбена в него. Заради "другите" вече си объркала живота си, сега заради себе си може да го оправиш. Ще ги нараниш, но ще го преживеят. И ти ще го преживееш.

Едно такова "заслепяващо влюбване" трае най-много около 3 години.А после?

Когато една връзка не върви, затова са виновни поравно и двамата партньори.Няма как да е иначе.Наистина, когато не върви-то не върви и това е.
Ако близките на авторката постоянно говорят за "горкия" съпруг, как ще страда и колко ще е наранен,и как тя нищо не разбира..., това наистина насажда огромно чувство на вина, особено на по-неуверен в себе си човек(каквато мисля че е авторката.)
А истината е ,че всеки от тях сам отговаря за себе си.И не си струва от криворазбрано чувство за вина сам да си   опротивееш .
Естествено,  когато е намесено и дете, към него трябва да се подхожда отговорно и с разум.А за да е човек разумен и трезвомислещ, тои трябва да е спокоен и в мир със себе си.За да бъде Ваня с бебче грижовна и любеобвилна майка, тя трябва да обича себе си и да се чувства добре в кожата си.Това може да стане само ако направи това ,което вътре в себе си желае най-силно и най-истински.А тогава и чувството на вина ще отиде където му е мястото...

Здравей!Не мога да ти дам съвет, ще ти споделя собствения си опит.Омъжих се насила...не ми се разказва как и защо сега.Бях твърдо решила да угодя на семейството си и на съпруга си,бурята беше жектока, но след година-две да се разделим. За тези две години аз правех всичко възможно да го провокирам и вбесявам, исках да ме удари,да ме изгони, мразех го заради безкрайното му търпение...След още две години бях безнадеждно влюбена в него...Не знам как въобще се случи това-може би неговата любов е била толкова силна, че ме е променила-наистина не знам.Сега съм щастлива, и се радвам, че преди 7-8 години не избягах от щастието си.Пожелавам ти  и ти да намериш своето щастие, независимо по кой път ще тръгнеш!

  ...   
Е ...май няма какво да коментирам

нещо не мога да разбера кога имаш време за бебче, за домакинстване, за съпруг, че и за любвник?! и то такъв за докрая на живота?!
или някой много ти помага с бебчето или пък си страхотен организатор, за което браво 
 ако не ходиш на работа, започни може би така ще си уплътниш времето?!

 
"Добрият баща е този, който кара майката да се усмихва!"

Интересно ми е ако темата беше формулирана така: "Жена ми ми изневерява с близък приятел - иска да ме напусне и да ми вземе детото" какви ли щяха да бъдат коментарите?!?
Ако незнанието не е извинение за извършването на престъпно деяние ... какво ли пък е информираното безрасъдство! Когато правиш грешка трябва да платиш за нея ... а не да плащат децата ти!

  Струвами се , че 4 месеца или 5 са много малко за да разбереш дали наистина този мъж е мъжът на живота ти. Дали не грешиш? И той ли е причината да не можеш да понасяш вече съпруга си? И в него ли беше толкова влюбена?

Незнанието не е извинение за престъпно деяние, по принцип.Защо говорим за престъпно деяние в случая - не схващам изобщо.
Има ли някакви критерии за информирано безрасъдство-съотносими към ситуацията ,за която говорим?
Не е ли голямо наказание да се живее в семейство без обич , смях и положителни емоции(последните три  са изконно важни за нормалното  развитие на детето в най-ранна възраст).

Е, все пак при нас не е като в арабските страни... изневярата все още не се смята за престъпление 
Що се отнася до допускането на грешки в избора на партньор - никой не е застрахован, затова не е добре човек да съди другите толкова строго...  Според мен това е от нещата, които можеш да разбереш само ако ги преживееш. Лошото е, че няма как да видиш в бъдещето, за да прецениш предварително кое е правилното решение 

Това за престъпното деяние не беше свързано с авторката ... по скоро втората част, но както и да е ....
Колкото до това кой кого съди...не съдя никого, просто съвсем отблизо виждам страданието на едно дете заради безрасъдството на родителите си и ми стана кофти!

Всеки сам преценява какво иска от живота.
Ваня with бебче, ако се водиш по чуждото мнение, не отстояваш това, което искаш за себе си и за детето ти, кой трябва да дойде да го направи? Внимателно помисли какво искаш. Някъде мернах че отнемаш бащата на детето - не е вярно. Нашите са разведени, и знам, че ако един баща иска да се вижда с детето си и да се грижи за него, може да го направи. Хората около теб ще ти правят физиономии и ще ти натрапват мнение само ако им го позволиш. А тези, които те обичат, най-близките ти, няма да те изнудват с такива глупости като това да замениш своето щастие за да бъде друг щастлив. Все пак живота ти е само един, няма да се повтори, и си е твой - направи така, както ТИ прецениш.   

Здравей Ваня!
Препрочетох почти всички мнения и се изненадах, че никой  тук не говори за ЛюБОВТА! А аз разбрах това от твоето писмо.
Включвам се, защото съм била горе-долу в твоята ситуация, само че разликата беше, че ние живеехме на семейни начала ( почти шест години) и нямахме дете. Разбира се разликата не е малка  , но все пак някак намирам сходство, защото аз също се влюбих в наш общ познат и нямах сили да нараня тогаващния ми приятеля  (който беше много мил и ме обичаше силно), както и всички други близки.
Аз обаче изживявах най-невероятната любов на света и реших, че ако не се отдам до края на нея, въпреки последсвията ще направя най-лошото  на себе си - ще съм нещастна до края на живота си!
Е, направих го!!!

Искам да ти кажа, че ще ти е ужасно трудно, но си заслужава всичко В ИМЕТО НА ЛюБОВТА!!!
След като се разделихме настана най-страшният период в живота ми. Няма да се впускам в подробности, защото си беше  един малък БРАЗИЛСКИ СЕРИАЛ, а темата не е за  моя живот. Слава Богу мъжът, когото обичах и който ме обичаше беше до мен и ми даваше сили.
Само искам да ти кажа, че откакто сме заедно ,  живея с него и всеки ден от тогава 2001г до сега сме  като в ПРИКАЗКА - нашата приказка за истинската любов. ОБИчАМЕ СЕ БЕЗУМНО и въобще не са ни напуснали чувствата, които ни събраха тогава.  Именно това ме накара да ти пиша, защото не съм съгласна с повечето хора тук, които разглеждат чувставата ти като авантюра...  
Моля те, ако наистина ОБИчАш някого с цялата си душа, послушай сърцето си и не слушай хората. Повечето от тях са за статуквото и имат предрасъдъци и никога няма да те посъветват да си смела и да преследваш СОБСТВЕНОТО СИ щАСТИЕ! А това с времето става приоритет на всеки от нас, дори и на този, който в момента не би те подкрепил! Просто така сме устроени!

Извинявай, че бях толкова обстоятелствена, но исках максимално да ти дам съвет, защото  те разбирам напълно! Много се надявам да останете в добри отношения със съпруга ти, заради вашето малко съкровище, което винаги ще е негово дете, независимо ти с кого ще си!

ЖЕЛАЯ ТИ НАЙ-ГОЛЯМАТА ЛюБОВ ПОД СЛЪНЦЕТО!
Бъди щастлива!      

А когато избра настящия си мъж не беше ли щастлива?
Не

...да си смела и да преследваш СОБСТВЕНОТО СИ щАСТИЕ!...

А така! Ако не помислиш сама за себе си, то кой?
А ти като си щастлива, то и детето ще е. Къде пък и детето намесих, дето се е пръкнало из невиделица.... А и с няколко бащи си е модерно!

Прекалено малко време за да стигаш до такова заключение !Обмисли ситуацията и виж дали си заслужава! Стигнала съм до извода ,че с всички в началото е розово ,докато не те грабне ежедневието и проблемите, а тях ги има винаги !

Хвърляш се хаотично в нова любов и очакваш неща за които нямаш гаранция.
Говориш за чувства, но точно те ще ти изиграят много лоша шега, а и не се знае какво си ти за този човек . ..
...какво му пука на него за теб или детето ще те остави и няма да се замисли за това. . .
Сега имаш съпруг на който му пука за вас . . ., а това е от значение все пак.

А дали ще продължиш да си щастлива и утре с този нов човек нямащ никаква гаранция . . .
Най много да объркаш още толкова живота си.

Здравей.Много хора биха те критикували и го правят,но аз мисля че трябва да живеем живота си пълноценно.На този свят няма никой по-скъп от самата теб.Изживей тръпката и любовта си с цената на всичко скъпо.Не очаквай да получиш подкрепа и разбиране от близките ти,но все пак живей.

За пореден път се включвам в темата и се изумявам как някои хора изключват всякакви възможности тези хора да се обичат наистина силно и това да е една връзка с добър край, да не казвам "без край".... Никога не съм разбирала как могат хората да реагират толкова крайно.... как се направиха толкова заключения???  Истината е една - никой няма гаранции за нищо, дори и вие, девойки, уверени толкова в своите семейни връзки!!! На колко от вас се е случвало да попаднете в подобна ситуация????

Искам да кажа нещо, което е съвсем принципно: никога не съдя никого!!! Не знам как ВИЕ си позволявате да го правите?!

Ваня, моя съвет е да послушаш интуицията си. Направи това което ти ИСКАШ, наистина искаш.  Бъди щастлива. Никога не сме сигурни кое е правилното, но ако не се напъваме за каквото и да е , ни се случво точно това което е най- добро за нас в този момент. Успокой се и се вслушай в СЕБЕ СИ.

В спора се ражда истината! А всички нея търсим нали?
Въпреки че тя никога не е еднозначна, по-скоро е мисъл пречупена през призмата на собствения ни жизнен опит!
Не го взимай навътре авторката така или иначе ще направи каквото е решила независимо от нашите приказки!

Съчувствам на съпруга ти - да го лишиш от детето му, за да го гледа приятелят му. Казваш, че мислиш за детето си - мислила ли си как ще се почувства след време, като разбере, че си оставила баща му, когото излиза, че всъщност не си обичала, за да се събереш с приятеля му и той да играе ролята на баща? Едно дете, дори и непланирано, никога не може да бъде третирано като грешка. Със сегашния го приемаш като грешка, а с бъдещия като пречка. Казваш, искам да си взема детето и да отида при любовника - ми то това дете е колкото твое, толкова и на съпруга ти. Би ли позволила твоята приятелка да играе ролята на майка на твоето дете? Не едно семейство е имало подобни кризи и е минавало през тях. Не става отведнъж, но с много труд и упоритост от двете страни. Мисля, че известно време, прекарано при родителите ти, без да се срещаш с единия и другия, за да си подредиш мислите, няма да е зле. Разминавате се със сегашния - ми как искаш да те гледа, ми на него мира не му дава мисълта, че приятелят му ще бъде баща на детето му.
damayanti, има огромна разлика - вие сте нямали дете, което да отговаря за капризите и неизяснените желания на родителите си, нито сте били семейство. Трудно е, защото нараняваш другия, но когато имаш дете, не го превръщаш в разменна монета.

..че и дете...
Кому беше нужно?
Ти си решаваш все пак
Ние тук може само да коментираме

Добре,ти казваш,че продължава от доста време (за флирта с другия имам впредвид),а с мъжът ти сте семетство едва от година и нещо ..,за кво си се омъжила въобще ..,нещо не ми е мн ясно ...да не си на 18

Мисля,че на твое място много няма да ми пука за одобрението на роднините и какво ще кажат хората.Единствено би ме интересувало как да постъпя с мъжа си.Родителите предполагам ще ти простят,все пак са ти родители.
Всички знаем какво е да си влюбен и едиственото,което искаш да е да си до човека в който си влюбен.Но мисля,че трябва да помислиш много добре и да решиш.Дано избереш най-доброто за теб и детето ти

Ако знаеш аз колко пъти съм се изумявала от елементарната категоричност на много от пишещите.Чела съм неща от рода"....ако оставиш мъжа си какъв огън ще ви гори...." и разни подобни глупости.Тук се толерира съжителството без любов в името на децата-пълна глупост,разбира се.Също се поощрява жената да прощава абсолютно всичко на съпруга в името на семейството,не само изневяра,а и това,че той има дете от друга....абе кво да ти кажа??/А ако кажеш,че си влюбен.....еее,не е възможно.

И аз искам да разбера това оточнение.....авторката дано обясни

Хората са казали "Цял живот любовница но никога жена."

Да бе ,да не мислиш че е по лесния вариант ...имам приятелка ,която е любовница от 7 год..,с ръце и крака се моли да му стане жена ,ама нещо не се получават нещата ...то ако беше толкова лесно и приятно,нямаше да се женим бе ,просто си хващаме там някакъв си ...глупости на търкаленца

 Не мога да ти се меся и да давам съвети.Но не е лошо да си отговориш на някои въпроси и може би така ще откриеш истината.

  За 4 месеца  , може ли да се увериш ,че това е любовта на живота ти?
  Сигурна ли си ,че синът ти ще се чувства добре между двамата татковци ?
  А какво ще правиш ако след две години се влюбиш в друг , а вече имаш две деца от различни бащи?
  Колко време си била със съпруга ти , преди да сключите брак и да имате дете?

 Ако на първият въпрос си категорична и казваш "ДА" - ок.Наистина бушуват чувства - но сега трябва да определиш какви са те : любов , привличане, страст или обич ??????
 За вторият въпрос е много трудно : - остави детето да си играе с единия и след това и с другия , а ти само наблюдавай отстрани.
 На третия въпрос сега ще ти е доста трудно да отговориш , но принципно ще има два отговора :
 - ще повториш историята и ще се наслаждаваш на поредната любовна и трпетна връзка
 - или вече ще си се поучила от предходната "грешка" и ще действаш по умерено.

 И най- важното помисли за първите месеци със съпруга ти - ако откриваш нещо сходно по отношение на твоите чувства тогава и сега.

 В такива ситуации , макар и трудно човек трябва да се опита за малко да "застане" отстрани само като наблюдател.И да си драсне на един лист всички минуси и плюсове и да започне да ги анализира.

 Успех !!!!!
 Дано всичко се развие безболезнено за всички.Но няма как все някой ще го боли.Но ти избираш кой !!!!!!
 
 
 

не забравяй че и любовта е до време,ако само заради едната любов искаш да си разбиеш семейството,то не си струва.оценявай човека по качества и достойнство,не по чувства само.и кое ти гарантира че ще си толкова щастлива,ами ако после се промени и откриеш лошите му черти,които сега не виждаш сляпа от любов и от малкото време в което сте заедно.защото сигурна съм че нямаш много свободно време за него.
вземи най-правилното решение за теб и детето без да се съобразяваш с чуждо мнение.живот си е твой все пак,но помисли преди да направиш крачката.