Защо не подписвате?

  • 4 137
  • 100
  •   1
Отговори
Здравейте,
темата мисля е много актуална. Все повече семейства живеят заедно без брак. Малко съм наивна още, но честно казано не разбирам причините за тази тенденция. Ако си от дълго време с някой, обичате се, искате да споделите живота си и дори да имате деца, защо не се ожените? Не е ли все пак най- "истински" този съюз, макар и да е само един подпис? Какво ви пречи да го сторите, или единият от вас е против? Изобщо всичко, което се сетите по темата. Аз ще се включвам пак.

# 1
  • Мнения: 525
Защото в подписът, като такъв  в конкретния случай, няма смисъл.

# 2
  • Мнения: 3 376
Когато заговорихме за брак-държах да се оженим преди да забременея,за да не съм бременна на сватбата си.Е,забременях,но сватбата беше отложена за след няколко месеца.След това...просто решихме да я отложим за неопределено време.
Не ни пречи това,че живеем без подпис и родителите ни го преживяха вече  Mr. Green

Аз лично държа повече на църковния брак,отколкото на подписа.

Преживях и това,че няма да се видя с бяла рокля.
Просто във времето се променят възприятията ни за живота-кое е важно и кое не.Сега не ми прави изобщо впечатление и не намирам никаква разлика-единствената е че не нося халка на пръста си.

# 3
  • Мнения: 1 172
За мен няма значение с подпис или не. За съпруга ми обаче беше важно. Съобразих се с неговото желание и подписахме.

Подписът няма значение, важни са отношенията в двойката.

# 4
  • Мнения: 1 243
Ние сме заедно от 10 години HugСега чак се замислих-много време е това ей!От 4 години живеем под един покрив.Имаме прекрасен син-да е жив и здрав и само да ни радва!Родителите ни са щастливи ,грижат се за нас помагат ни и ни се радват.Дето расте, лудува.Мъжът ми ходи на работа-аз въртя къщата.Правим чудесен секс,имаме добри приятели,празнуваме всички семейни и не-семейни празници....
Ние сме си едно нормално семеиство!Ноооооо без брак,без подпис,без излишни официалности и административни простотии!Не правихме голямаааа българска сватба защото не видяхме смисълв цялата олелиа и суетенеСкоро станахме кръстници и за стотен път се убедих че сме взели правилното решение.Семейство се създава ,а не се "подписва"!!!
Единствено което ми е дерт е църковния брак.След време ако (както се очаква )опростят процедурата и приемат венчавката за равностойна на съвета аз съм ЗА!

# 5
  • Мнения: 941
Цитат
Ако си от дълго време с някой, обичате се, искате да споделите живота си и дори да имате деца,
тук ще перифразирам НУЖНО ЛИ Е ДА СЕ СКЛЮЧВА БРАК?

От позицията на втори брак БЕЗ подпис, и един провалил се такъв С подпис, съм се убеила, че "истинския съюз" е в сърцето, а не на лст хартия...

...но притиснати от юридическите ни недоразумения в законодателната ни система,  ни се НАЛАГА да подпишем..

# 6
  • Мнения: 4 390
Живеем от 13 г. заедно, имаме дете на почти 5 г.
Защо живеем без брак? Нямам особено смислен отговор. Може би, защото отдавна изпуснахме момента да го направим - по ред причини и обстоятелства. Не се тревожим от това - един подпис не прави отношенията по-здрави, чувствата по-силни, връзката по-хармонична.
Родителите ни приеха съжителството ни съвсем нормално. 
Нямаме нищо против брака, но нямаме и нищо против безбрачието. Общо взето ни е все тая.
Нямам притеснения при евентуална раздяла, че ще остана на улицата, което да предполага търсенето на някаква сигурност, която бракът дава /примерно/. И двамата сме материално и финансово осигурени.
Колкото до дъщеря ни - липсата на граждански брак между нас, след като е припозната от баща си, няма никакво значение за нея.  Тя има същите права, каквито имат и децата родени по време на брак.

# 7
  • София
  • Мнения: 62 595
Може би защото имат измамно усещане за свобода. А всъщност на мен ми прилича на страх от подписа. Сключването на брак е сключване на договор за неопределено време. Самото полагане на подписа означава задължаване. Някои се страхуват, че няма да могат да спазят договора, или че бракът им ще се провали. А може и да се опитват да се противопоставят на традиционния начин за създаване на семейство.


# 8
  • Мнения: 3 675
Аз се познавам с мъжа ми почти четири години.По едно време искахме да заживеем заедно, но майка ми се опъна и каза, че ако искаме твърдо да направим това трябва да сключим брак, иначе мъж в къщата нямало да пусне ей така.Сгодихме се,след месец се оженихме.Вчера тук бяхте пуснали една тема за брака-за и против и прочетох мненията, пуснати тук на мъжа ми и той сподели,че е твърдо за брак, особено ако има дете.Засега нямаме,но се надяваме.Аз единствено съжалявам, че си смених фамилията и още не мога да свикна с нея и заради убежденията на мъжа ми,че щом сме семейство фамилията трябвало да е еднаква и не можело майката да е с едно име,а бащата с друго.Някой спомена тук за халки, ние нашите не ги носим.И друг път съм казвала, че всеки тук е свободен да изказва мнение и да си живее живота както иска,с или без брак.Пък и бракът не значи да сложиш на другия примка на врата или да ограничиш свободата му,аз моят го пускам навсякъде. Mr. Green

# 9
  • софия
  • Мнения: 25 367
Ние сме заедно от 10 години HugСега чак се замислих-много време е това ей!От 4 години живеем под един покрив.Имаме прекрасен син-да е жив и здрав и само да ни радва!Родителите ни са щастливи ,грижат се за нас помагат ни и ни се радват.Дето расте, лудува.Мъжът ми ходи на работа-аз въртя къщата.Правим чудесен секс,имаме добри приятели,празнуваме всички семейни и не-семейни празници....
Ние сме си едно нормално семеиство!Ноооооо без брак,без подпис,без излишни официалности и административни простотии!Не правихме голямаааа българска сватба защото не видяхме смисълв цялата олелиа и суетенеСкоро станахме кръстници и за стотен път се убедих че сме взели правилното решение.Семейство се създава ,а не се "подписва"!!!
Единствено което ми е дерт е църковния брак.След време ако (както се очаква )опростят процедурата и приемат венчавката за равностойна на съвета аз съм ЗА!
Ние сме така 4 години. Единственото неудобство (ако мога така да кажа) е, когато ме питат за семейно положение да се обяснявам, че не съм женена, но живея с бащата на детето си. Ако си убеден, че това е човекът за теб, подписът не е фактор.  Подписът не може да те задължи ни повече, ни по-малко, нито ще те накара да спазваш "договора" (щом някои приемат съвместното съжителство като договор).

# 10
  • София
  • Мнения: 62 595
А полагането на подпис върху каквато и да е хартия какво е? И като се подписва човек на измереното от инкасатора на водата, означава, че се съхласява с това, което е написано. Никой не се подписва просто ей така.
Какво е сключването на брак тогава, щом се подписва човек в официалните регистри?

# 11
  • София
  • Мнения: 18 679
Не ми се занимавашев с подписване, защото ....ми щото не ми се занимаваше. Бях бременна, щастлива, нямах никакво настроение за организации на сватби, търсене на рокли и т.н. Исках само да си лежа вкъщи с книжка за бъдещи майки и бг-мамма Mr. Green
Е, в крайна сметка така се случи, че все пак подписахме, нямаше как, сега не ми се обяснява защо, но просто така се случи. Не мисля, че връзката ми е станала нещо "по" от това. Подписът нищо не променя. Виж, детенцето променя всичко Heart Eyes

# 12
  • Мнения: 1 172
Май има разлика в правата на половинката. Ако нещо лошо се случи с партньора, само родителите му имат право да вземат важни решения. Когато има сключен брак - тогава съпруга/та има тези права.

# 13
  • София
  • Мнения: 175
Ние подписахме преди години, за да мога да взема по-лесно виза. Бяхме против, но това беше най-лесният начин. Не съм си сменяла фамилията, не си носим халките и съвсем не се чувствам "госпожа". Като ме ядоса някой и се обръща към мен с "госпожице", веднага го слагам на място от позицията на "почтена жена"   Flutter Истината е, че понякога завиждам на "булките", заради усещането да се видиш в бяла рокля, но само това. Един подпис не прави човек по-отговорен или по-влюбен. Факт е, че бракуването улеснява някои неща от документална гледна точка, но когато човек има желание, намира начин. Сега се успокоявам, че кученцето ни е напълно законно и често се майтапим, че ако се разведем, "таткото" ще плаща издръжка на косматата си щерка.  Mr. Green

# 14
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 827
току що писах и в другата тема.
не подписваме, защото нема кинти за това удоволствие. а и не мислим, че един подпис е от кой знае какво значение за любовта ни, уважението и провързаността ни един към друг Heart Eyes

# 15
  • Мнения: 7 947
Когато заговорихме за брак-държах да се оженим преди да забременея,за да не съм бременна на сватбата си.Е,забременях,но сватбата беше отложена за след няколко месеца.След това...просто решихме да я отложим за неопределено време.
Не ни пречи това,че живеем без подпис и родителите ни го преживяха вече  Mr. Green

Аз лично държа повече на църковния брак,отколкото на подписа.

Преживях и това,че няма да се видя с бяла рокля.
Просто във времето се променят възприятията ни за живота-кое е важно и кое не.Сега не ми прави изобщо впечатление и не намирам никаква разлика-единствената е че не нося халка на пръста си.
Peace
И ние така - ходехме известно време и заживяхме заедно. Правехме планове за женитба, но докато се решим да организираме сватбата - аз забременях! Покрай всички радости и съответно грижи около бременността - сватбата я отложихме уж докато родя и съм във форма. Но така и си останаха нещата. Преди да родя направихме основен ремонт на дома си, поизхарчихме се яко и не останаха парички за сватба, а аз си бях наумила, че или ще направя хубава сватба или няма да правя. Та по тази причина отложихме и така до ден днешен. Нито аз, нито половинката ми сме на мнение, че едния подпис променя нещо, така че не виждам реална причина да се притеснявам, че нямаме официален брак. Той за мен си е моя мъж, аз за него съм си неговата жена и това е достатъчно! Мисля , че не подписа прави брака!

# 16
  • Мнения: 46 488
Подписът е просто етап от връзката, до който не всички стигат, не е и задължителен.
Ние го минахме, след като бяхме живяли на семейни начала 4 г.

току що писах и в другата тема.
не подписваме, защото нема кинти за това удоволствие ...

В делничните дни е безплатно (поне преди така беше, скоро не съм проверявала newsm78)

# 17
  • Мнения: 3 675
Аз пък ще се изям от яд, че бях в синя рокля.Ще компенсирам с бяла на църковния брак някой ден, но няма да я купувам, а ще помоля да ми ушият нещо семпло за случая.

# 18
Е, под "нямаме пари" сигурно се има предвид за голяма сватба, а не за самия подпис.

Всъщност аз озаглавих темата така само за по-кратко, а в действителност имам предвид не самия подпис, а самата идея за брака и сватбата. Значи у нас не може само църковно, тъй ли? Тъпа работа...

НАпълно ви разбирам, че не подписът прави връзката истинска. Той е само формалност и служи за улеснение при много административни глупости. Дотук ми е ясно и не съм някоя морализаторка от миналия век да ви питам "ама как така живеете заедно без да сте женени??/Ами детето?? Малее, накъде върви светът  Shocked "  Grinning

Само че детето в мен, което е свикнало да чете приказки и да мечтае, се бунтува. Къде отива идеята за бялата рокля, за събирането на всички близки и приятели, за погледа, когато трябва да кажеш "да", за клетвата, която е малко или  много тържествена...? И за халките, които са символ на безкрайността и на съюза помежду ви...както и за гордостта да бъдете Неговата СЪПРУГА, да носите едно име всички вкъщи...Някак си за мен така семейството е повече семейство. Не мога да си представя да сме с различни имена примерно.

Знам, че мисля още малко наивно и идеалистично Simple Smile Аз съм на 22 и не се знае и при мен как ще бъдат нвещата, но сега говоря само от принципна гледна точка...

Иначе относно парите сте прави. Някак си трудно ще прежаля 5000 лева за един ден удоволствие, когато с тия пари можем да си купим кола или да сложим основите на къща (е, не са достатъчно, но са нещо). В това отношение сте прави...

# 19
  • Мнения: X
Според мен във всяка една двойка, която не е подписала, прозира страх или очакване за раздяла. Повечето двойки без брак отговарят обикновено - ако решим да се разделяме, един подпис не гарантира нищо (което важи двустранно), да се чувстваме свободни.
За мен това е несериозно - започваш с някого съвместен живот с предубеждението, че е по-добре да не се "обвързвате" с подпис. Жива несигурност.

# 20
Оф топик- някой знае ли защо пише, че имам само една публикация, като само в тази тема имам 3, отделно още няколко? Странна работа

# 21
Според мен във всяка една двойка, която не е подписала, прозира страх или очакване за раздяла. Повечето двойки без брак отговарят обикновено - ако решим да се разделяме, един подпис не гарантира нищо (което важи двустранно), да се чувстваме свободни.
За мен това е несериозно - започваш с някого съвместен живот с предубеждението, че е по-добре да не се "обвързвате" с подпис. Жива несигурност.

Е, едва ли може да се обобщава така. Има и такива случаи,  а има и просто други, в които така са си решили и толкова. Или чакат Момента. Лично аз също не го разбирам това с несигурността, аз ако реша да правя семейство с деца, съвместно съжителство и тн значи мисля, че това е Човекът и се надявам цял живот да сме заедно, няма да мисля за раздяла и ще искам да имаме "вечен съюз", оттам и желанието ми за брак. Но хора всякакви...

# 22
  • София
  • Мнения: 18 679
ще искам да имаме "вечен съюз", оттам и желанието ми за брак. Но хора всякакви...
Сладурана Laughing Пожелавам ти да намериш Човека и да имате вечен съюз, наистина Hug

# 23
  • Мнения: 7 947
Според мен във всяка една двойка, която не е подписала, прозира страх или очакване за раздяла. Повечето двойки без брак отговарят обикновено - ако решим да се разделяме, един подпис не гарантира нищо (което важи двустранно), да се чувстваме свободни.
За мен това е несериозно - започваш с някого съвместен живот с предубеждението, че е по-добре да не се "обвързвате" с подпис. Жива несигурност.
Хаха, напротив - за мен, тези, които държат на подписа и официалния брак са несигурните - те се страхуват от раздяла и тн, та искат така да "заковат" връзката си...ако въобще може да се обобщава в случая, но отговарям на твърдението ти просто! Ти, понеже си сигурна и сериозна - подпиши, но това дали ти гарантира да останете заедно "докато смъртта ви раздели, а? Не мисля, че е уместно да заклеймяваш хората с различно виждане от твоето! Ясно е, че държиш на подписа, остави другите без определения да решат сами за себе си, а? Тук не става въпрос да се чувстваме свободни, а напротив - имаме си достатъчно доверие и подписа по никакъв начин не би ни направил по-сигурни!!!

# 24
  • Linz
  • Мнения: 11 619
А може и да се опитват да се противопоставят на традиционния начин за създаване на семейство.
А баш. Не виждам защо трябва да се подчинавям на някакви правила. Стадният принцип не е достатъчен мотив.
Бялата рокля никак не ме привлича. Вместо сватба предпочитам да дадем пари за някое по-силно изживяване- екскурзия до мечтана дестинация или романтича почивка на екзотичен остров.

Той е само формалност и служи за улеснение при много административни глупости.
По-скоро е пречка.

А писаниците за страха и несигурността подписа ми ги опровергава. Няма по-обвързващо нещо от децата.

# 25
  • Мнения: 3 092
току що писах и в другата тема.
не подписваме, защото нема кинти за това удоволствие. а и не мислим, че един подпис е от кой знае какво значение за любовта ни, уважението и провързаността ни един към друг Heart Eyes
защо много хора тръгват напред с подобни думи ...някак си ми звучи като все едно се отбраняват а не изказват мнение .
Моля за извинение ако греша   bouquet
Трудно е да се обобщи защо някой подписват , а други не .
За каква сигурност говорим всъщност  -ако погледнем абстрактно на нещата дори не е сигурно че винаги ще има утре , нали  Tired
Мога да ви кажа че аз лично приех сватбата си като един от най-хубавите дни в живота си .Празнувахме си ..нашата любов , видях се в бяла рокля , казахме си да , заминахме на сватбено пътешествие и се чувствах като принцеса ...беше много хубаво изживяване , това е. Laughing

# 26
  • Мнения: 676
Аз искам да попитам каква всъщност е целта на тази тема? Защо хората трябва да обясняват доводите си за едно или друго решение в своя живот? Всичко е въпрос на личен избор и не би трябвало да подлежи на дебат със странични хора. Не прочетох цялата тема, не знам какви са отговорите, но моите впечатления от подобни теми в други форуми са, че стават грандиозни спорове тип "скандал", докато всеки защитава вярната според него позиция. Дано тук не е така.

Не мога да дам точна причина защо сме сключили брак. Така решихме, така направихме. Всички бяха много щастливи. И денят на сватбата ни беше незабравим. Но не се чувствам по-различно от преди. И отговорността ни един към друг си е такава, каквато беше преди. Единствено може би родителите ни гледат на нас по-различно.

# 27
  • Мнения: 2 092
Ами целта на темата е да си "чешем клавиатурите", щото авторката ,момиче на 22 години няма достатъчно опит и търси някакъв отговор.......

# 28
  • София
  • Мнения: 62 595
Само който не се е женил, той не знае какво преживяване е. Ако трябва пак да решавам със сигурност бих прежалила нова кола или екскурзия, за да се омъжа по всички правила, с подписването, църковния брак и веселбата после. Това е едно от най-хубавите преживявания в живота ми и не бих не отказала от него. Да, харесвам се на сватбените снимки, хубава булка бях, а и младоженецът изглеждаше страхотно. Нищо, че вече живеехме заедно, сватбата като че ли прибави още по-силен блясък в очите и душите ни.

Няма гаранция със или без подпис, няма какво да се спори. Не мога да разбера защо си мислите, че женените няма да прекарат целия си останал живот заедно и че няма да се обичат като остареят.

Чувала съм жени, които не са подписвали и не са правили сватба да си признават след години с половин уста, че съжаляват за пропуснатата емоция и дори казват, че се надяват да съпреживеят сватбите на дъщерите си, защото те самите не са били булки.

# 29
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Е аз пък НЕ искам да съм булка, нямам желание за сватба. Ако решим все пак да сключим брак, ще е формално.

# 30
  • Мнения: 6 645
Не прочетох цялата тема, не знам какви са отговорите, но моите впечатления от подобни теми в други форуми са, че стават грандиозни спорове тип "скандал", докато всеки защитава вярната според него позиция. Дано тук не е така.

В този форум "грандиозните" спорове са още по.........  Laughing

# 31
  • Мнения: 135
Чувала съм жени, които не са подписвали и не са правили сватба да си признават след години с половин уста, че съжаляват за пропуснатата емоция и дори казват, че се надяват да съпреживеят сватбите на дъщерите си, защото те самите не са били булки.

причината може да е просто насложена от възпитанието. много по-важно е според мен какво следва след деня с булченска рокля и емоции, ежедневното общуване, отношенията.
Истински отношения може да има и без подпис, както подписа не гарантира че всичко ще е наред.

# 32
  • София
  • Мнения: 62 595
В такъв случай защо са ни празници, като после идват делниците? Или защо да ядем, като ще огладнеем пак?

# 33
  • Мнения: 135
В такъв случай защо са ни празници, като после идват делниците? Или защо да ядем, като ще огладнеем пак?

аз не ходих на абитурентска вечер , а от парите ползвах да ида на екскурзия, което беше по-ценно за мен.
А на въпросната "вечер" в ресторaнта разбрах че е станал някакъв екщън - пиян бой или нещо подобно.
Въпрос на гледна точка.

# 34
  • Мнения: 1 479
Защото:родителите на партньора ми са РАЗВЕДЕНИ,повечето приятелки от моя набор са РАЗВЕДЕНИ,брат ми /след 9 годишен брак/в момента е В РАЗВОД....ЗАЩОТО ДЬРЖАВАТА С НИЩО НЕ МЕ СТИМУЛИРА,ЧЕ ДА ПОДПИСВАМ И ПРАВЯ СВАТБИ!И според новите закони ние" безбрачните"си плащаме даньци и сметки наред с "подписалите",та какьв е смисьла да подписвам?

# 35
  • София
  • Мнения: 62 595
Емоционален.

# 36
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
защото подписа не прави връзката, държавата не стимулира бракове или раждаемост, живея си така, както ми е кеф Grinning

# 37
  • Мнения: 3 092
Мда ... тя държавата много неща не "стимулира " ама това не е смисъла на темата .
Що да живеем като така или иначе умираме  Thinking....
Айде стига де ! Stop

# 38
  • Мнения: 7 947
В такъв случай защо са ни празници, като после идват делниците? Или защо да ядем, като ще огладнеем пак?
Ти нещо... #Crazyкаква е връзката, би ли обяснила...особено с темата!

# 39
  • Linz
  • Мнения: 11 619
В такъв случай защо са ни празници, като после идват делниците? Или защо да ядем, като ще огладнеем пак?

аз не ходих на абитурентска вечер , а от парите ползвах да ида на екскурзия, което беше по-ценно за мен.
А на въпросната "вечер" в ресторaнта разбрах че е станал някакъв екщън - пиян бой или нещо подобно.
Въпрос на гледна точка.
Аз също не ходих на абитуриентски бал. Отказах се докато слушах съученичките ми как се превъзнасяха коя с какъв тоалет ще е- снобарска история Tired Заедно с приятелка от класа си спретнахме як купон по случай завършването ни.
Изобщо тия сбирки на маса народ с цел да се наяде и напие не са ми по вкуса. Особено пък сватбите при които се търси показност.

# 40
  • Linz
  • Мнения: 11 619
В такъв случай защо са ни празници, като после идват делниците? Или защо да ядем, като ще огладнеем пак?

аз не ходих на абитурентска вечер , а от парите ползвах да ида на екскурзия, което беше по-ценно за мен.
А на въпросната "вечер" в ресторaнта разбрах че е станал някакъв екщън - пиян бой или нещо подобно.
Въпрос на гледна точка.
Аз също не ходих на абитуриентски бал. Отказах се докато слушах съученичките ми как се превъзнасяха коя с какъв тоалет ще е- снобарска история Tired Заедно с приятелка от класа си спретнахме як купон по случай завършването ни.
Изобщо тия сбирки на маса народ с цел да се наяде и напие не са ми по вкуса. Особено пък сватбите при които се търси показност Sick

# 41
  • Мнения: 6 167
Преди доста време четох тема за живеещите без брак жени , дали ще кажат 'да', ако мъжете им предложат брак.
Към 70-80 процента отговориха с 'да'.  Естествено имаше и такива, които бяха отказали.
Това е една от гледните точки към темата. 

# 42
  • Мнения: 133
По темата: "Защо не подписвате?"
1. Бурна любов;
2. тежка бременност;
3. борба за живота на детенце;
4. битка за добиване на дом (в материалния смисъл)
5. грижи за създаване на уют след последната битка;
6. проблеми в работата....
7. нова работа....
между точките - пътувания, семейни почивки, приятни изживявания с приятели...
И винаги сме били рамо до рамо.
И като зачета отначало, май отговора може да се конкретизира като "от достатъчно емоции"
Замисляла съм се за брак, но не виждам какво повече...

# 43
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Преди доста време четох тема за живеещите без брак жени , дали ще кажат 'да', ако мъжете им предложат брак.
Към 70-80 процента отговориха с 'да'.  Естествено имаше и такива, които бяха отказали.
Това е една от гледните точки към темата. 


И аз си мисля, че горе-долу такъв е процента.
Все си мисля, че подписа не е измислен случайно. Защитава правата на родителите и детето при една евентуална раздяла. А и нали има разводи, какво толкова страшно има в узаконяването на брака!?!? Не е до последен дъх....

# 44
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Аз съм дете на разведени родители. Това със защитата на правата е прах в очите.

# 45
  • Мнения: 7 947
Да бе, защитава Joy...Кое по-точно защитава - детето пак е без един родител, всеки е пак без половинката си, кое по-точно е защитеното, че не разбрах?!? Или може би говориш в материално отношение - делби и тн - ако за това става въпрос, още по-зле - за брака не това е основата, а отношенията и чувствата!!! Никой не казва, че брака е страшен или има нещо лошо - но доста от нас явно не виждат особен смисъл в подписа, а не в брака!

# 46
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Да бе, защитава Joy...Кое по-точно защитава - детето пак е без един родител, всеки е пак без половинката си, кое по-точно е защитеното, че не разбрах?!? Или може би говориш в материално отношение - делби и тн - ако за това става въпрос, още по-зле - за брака не това е основата, а отношенията и чувствата!!! Никой не казва, че брака е страшен или има нещо лошо - но доста от нас явно не виждат особен смисъл в подписа, а не в брака!
Да, в материално отношение говоря. Много жени си патят от това, че навремето не са разсъждавали по прагматично. Любовта си е любов, договора си е договор- той остава, когато любовта си отиде.

# 47
  • Мнения: 6 167
Аз не бих намесвала чувствата, защото не са константна величина.
Но имам много близка приятелка, сега е на 45.
Живееше 8г в 'дома' им с детето си ( от първи брак) и приятеля си.
Вложи страшно много в тази връзка, не само емоционално, а и материално.
Когато се разделиха той просто смени бравата на къщата СИ  и аз й услужих със зимно яке, защото не можеше да влезе и якето  да си вземе. Да не говорим за 'делби'.  Stop
И да, като останеш на улицата на 45, има значение и ютията.
А иначе, всички връзки започват с любов и бистър поглед в бъдещето.

Последна редакция: чт, 24 яну 2008, 16:28 от Lennie

# 48
  • Мнения: 7 947
Нещо не разбирам : ако има подпис - тогава има проблем и в материално отношение при раздяла, ако няма подпис - тогава кое е проблема,а? Всеки си остава с онова, което си му е принадлежало и толкова. И защо само жени си патят според теб, мъже не си ли патят? Но това няма общо с подписа и с темата като цяло.
А относно процентите - чудно ми е, ако се попитат официалните - женени двойки след определено време - убедена съм, че сред тях процента ще е същия  !!!
Въпроса не опира до подписа и официалностите, това е моето мнение, опира до съвсем други неща!

# 49
  • Мнения: 6 645
Нещо не разбирам : ако има подпис - тогава има проблем и в материално отношение при раздяла, ако няма подпис - тогава кое е проблема,а? Всеки си остава с онова, което си му е принадлежало и толкова. И защо само жени си патят според теб, мъже не си ли патят? Но това няма общо с подписа и с темата като цяло.
А относно процентите - чудно ми е, ако се попитат официалните - женени двойки след определено време - убедена съм, че сред тях процента ще е същия  !!!
Въпроса не опира до подписа и официалностите, това е моето мнение, опира до съвсем други неща!

Хрумва ли ти, че двама души като живеят заедно сигурно придобиват и общи неща? С тях кво правим?

# 50
  • Мнения: 7 947
Да, хрумвало ми е, ние също сме в нов дом с доста придобивки ! Не мисля че ако имахме подпис щяхме да знаем ако евентуално се разделим кое за кого остава - или може би си мислиш, че при покупката и официалния брак - всичко е ясно, а??? Wink

# 51
  • Мнения: 6 167
viliko, явно нещо не ме разбра , но виждам, че си емоционална жена и сигурно имаш нужда от време.   bouquet
Нека го кажа и по друг начин - освен любовта, която разбира се стои в основата на всяка връзка ( с брак или без няма значение) , освен, че всички вярваме в безметежното бъдеще заедно, една жена ( и мъж) трябва да имат и сигурност в някои случаи. Чисто, отвратително материални случаи.  С други думи, аз държа да съм законна наследница на мъжа си, както и държа той да е мой наследник.  Държа в случай на развод всеки да получи това, което предвижда закона.  Държа който от нас остане втори да получава пенсията на починалия.  За децата не мисля - те са уредени по закон и в двата случая.
Бракът освен чисто материална защита дава и друга, много по-силна емоционална такава, на която не искам да се спирам, защото не мисля, че ще бъда разбрана.
В крайна сметка всяка двойка има право да решава за себе си.  Бъдете уверени в избора си.

# 52
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Да, хрумвало ми е, ние също сме в нов дом с доста придобивки ! Не мисля че ако имахме подпис щяхме да знаем ако евентуално се разделим кое за кого остава - или може би си мислиш, че при покупката и официалния брак - всичко е ясно, а??? Wink

Защитаваш една теза, в която сигурна съм сама не вярваш. Simple Smile Пожелавам ти никога да не се налага да я проверяваш на свой гръб!
Темата обаче е, защо НЕ подписвате и не искам да се натрапвам с мнения как това не е най-разумното нещо на света.

# 53
  • Мнения: 6 645
Да, хрумвало ми е, ние също сме в нов дом с доста придобивки ! Не мисля че ако имахме подпис щяхме да знаем ако евентуално се разделим кое за кого остава - или може би си мислиш, че при покупката и официалния брак - всичко е ясно, а??? Wink


Нищо не си мисля, знам какво е СИО.
Освен развод за съжаление има и по-лоши неща (да не дава Господ). Аз държа да имам и юридическа връзка със съпруга си и той с мене, не само любовна. 

# 54
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Хрумва ли ти, че двама души като живеят заедно сигурно придобиват и общи неща? С тях кво правим?
То и братя и сестри не могат да се разберат за наследството, а уж кръвта вода не става...

# 55
  • Мнения: 6 645
Хрумва ли ти, че двама души като живеят заедно сигурно придобиват и общи неща? С тях кво правим?
То братя и сестри не могат да се разберат за наследството, а уж кръвта вода не става...


Така е и тогава се прибягва до съд. Може и да не е много добър закон СК, но все е нещо по-добро от липсата на какъвто и да е закон.

# 56
  • Мнения: 7 947
Мила Северина, първо не съм от хората, които пишат ей така - без да си вярват, може би за разлика от тебе! Второ - понеже си най разумната на света - ок, подписвай колкото пъти искаш, но няма да намериш сигурност в тоя подпис!!! Сигурността идва не от официалностите - ще го напиша и хиляда пъти ако трябва!!! Ако си дълбоко заблудена, че тоя подпис ти дава нещо в повече от това, което ние - неомъжените имаме, дълбоко се лъжеш!
За наследството - Лени, бъди сигурна, че след щастлив живот и дълбока старост и ние с моята половинка ще се наследим един друг, макар и да не сме се разписали в общината Wink, ако съдбата е рекла да останем заедно, разбира се! Ако ли не - нещата ще бъдат поделени подобно и на онези, подписалите!
Не ме разбирайте погрешно, не нападам и не съм срещу брака и подписването на брак, но лично аз не виждам смисъл в полагането на единия подпис! Всеки има право на мнение, нека обаче не правим кардинални заключения и да не се охарактеризираме един друг, а?

# 57
  • Мнения: 1 172
Да бе, защитава Joy...Кое по-точно защитава - детето пак е без един родител, всеки е пак без половинката си, кое по-точно е защитеното, че не разбрах?!?
Добре. Нямате брак. Ако с него се случи нещо - например, наложи се да влезе в болница, не е в състояние сам да взема решения и трябва някой от близките му да дава съгласието си за каквото и да е. Тогава ти или родителите му ще имат тежката дума? Не се заяждам, интересно ми е как е уредено това.

За материалните делби и наследявания не говорим. За там е ясно, че има разлики.

# 58
  • Мнения: 7 947
Примера ти е неуместен - когато става въпрос за здравето на човек, не мисля, че дори родителите му да дадат "тежката дума" ще е проблем, защото всеки мисли доброто на децата си, нали. Както те, така и аз ще искаме едно и също - той да се оправи! Просто много изпаднахме в подробности и обстоятелства, айде до тук Stop

# 59
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Така е и тогава се прибягва до съд. Може и да не е много добър закон СК, но все е нещо по-добро от липсата на какъвто и да е закон.
До съд винаги може да се прибегне... да не дава Господ, че там е страшно.

Ако ли не - нещата ще бъдат поделени подобно и на онези, подписалите!
Точно. Особено когато има деца.

Тогава ти или родителите му ще имат тежката дума?  
Боже, какви казуси измисляте... Честно казано- не знам, но какво значение има пък това?

# 60
  • Мнения: 6 167

За наследството - Лени, бъди сигурна, че след щастлив живот и дълбока старост и ние с моята половинка ще се наследим един друг, макар и да не сме се разписали в общината Wink,


Да, но аз не говоря за дълъг и щастлив живот до дълбока старост.
Животът не ти дава краен срок, за да се подготвиш.
Законодателството никъде не подминава основни наследници, колкото и филми да сме гледали.
И разбира се, че вярваш, че при раздяла с приятеля ти ще си разделите всичко цивилизовано, като добри приятели.
Аз също вярвам в цивилизованите отношения.

# 61
  • Мнения: 7 947
Ти нещо не ме разбираш!!!
Той не ми е "приятел" - ТОЙ Е МОЙ МЪЖ - независимо с или без подпис!!!
С това изчерпах мнението си по темата! Wink

# 62
  • Мнения: 1 425
....За наследството - Лени, бъди сигурна, че след щастлив живот и дълбока старост и ние с моята половинка ще се наследим един друг, макар и да не сме се разписали в общината Wink, ако съдбата е рекла да останем заедно, разбира се! Ако ли не - нещата ще бъдат поделени подобно и на онези, подписалите!
...
Радвам се на твоята увереност. Всъщност по сегашните български закони ти нямаш никакво правно отношение към половинката си и не си му наследник.
Ако детето не е припознато от бащата (има и такива случаи) "Щото сме газари и сме над дребните формалности", то и детето не е наследник. Е можеш да разчиташ на любовта и доброто отношение на роднините. Ако няма роднини - имуществото остава на държавата.

Ако се разделите преди това, подписалите в съда ще минат през съда и там съдията ще им налее малко акъл, които в моментите на раздяла много често липсва у бивщите "щастливо влюбени".
Ако не сте подписали - оправяте се както намерите за добре (щанса да сте с недостиг на акъл и в изострени отношения пак е много висок). Та в тоя случай по-оправния се оправя, а разчитащия на любовта и вечните чувства обикновено е прецакан, до степен да остане без нищо и на улицата. Е разбира се може да се разделите културно и без циркове, ама като гледам в тоя форум нормалните разводи май са 1 на 10. Пък във форума смятам че пишат образовани хора, сравнително добре финансово - с компютри и интернет вкъщи.

Та така. Още едно нещо ще кажа. Ако на вас не ви пука за държавата - после не очаквайте на нея да й пука за вас.

# 63
  • Мнения: 7 947
Добре че се намеси ти да ни кажеш как стоят нещата... Joy

# 64
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Добре че се намеси ти да ни кажеш как стоят нещата... Joy
Недей да се правиш на интересна мила, ами прочети колко добре и подробно ти е разяснил човека житейските ситуации.
Питам се нещо, ей така хипотетично: ако поискаш от мъжа си да подпишете, той би ли се съгласил на секундата?

# 65
  • Мнения: 6 645
Ти нещо не ме разбираш!!!
Той не ми е "приятел" - ТОЙ Е МОЙ МЪЖ - независимо с или без подпис!!!
С това изчерпах мнението си по темата! Wink

Увереността ти е прекрасна и вярвам, че е така в сърцата ви, но за закона тук където живеете не е така. Дано никога не ти се налага да го разбереш.

# 66
  • Linz
  • Мнения: 11 619
А защо всички си мислите, че мъжът се опъва и не ще да сключва брак? Защо всички намират жената в неизгодната позиция при съвместно съжителство без подпис?

# 67
  • Мнения: 6 645
Рени, аз не си мисля, че във всички случай е така, но в повечето, които аз знам. Е, знам и обратните, но са значително по-малко.

# 68
  • Мнения: 6 167
А защо всички си мислите, че мъжът се опъва и не ще да сключва брак? Защо всички намират жената в неизгодната позиция при съвместно съжителство без подпис?

Подсъзнание.
Насадено чувство, че жената се 'избира'.
Разбира се, че си права. Има мъже които искат, а жената не.

# 69
  • Мнения: 7 947
Добре че се намеси ти да ни кажеш как стоят нещата... Joy
Недей да се правиш на интересна мила, ами прочети колко добре и подробно ти е разяснил човека житейските ситуации.
Питам се нещо, ей така хипотетично: ако поискаш от мъжа си да подпишете, той би ли се съгласил на секундата?
Виж сега, ако твоя се е оженил за тебе на секундата, разбирам защо толкова държиш на брака hahaha Това в кръга на шегата!
Недей си мисли за такива неща ти, не бери грижа дали ще или не ще подпише моя...мисли за себе си и "сигурността", която си имаш с този подпис!
Въпроса за брака е решение на двама - когато и двамата не виждат смисъл в подписването - просто те не подписват и толкова. Но нито жената, нито мъжа са в неизгодна позиция!
Едно не разбирам само - защо на тези, които държат на подписа, им е трудно да приемат, че има хора с по-различни виждания?

# 70
  • Варна
  • Мнения: 2 268
А защо всички си мислите, че мъжът се опъва и не ще да сключва брак? Защо всички намират жената в неизгодната позиция при съвместно съжителство без подпис?
Защото в повечето случаи децата остават с жената. По този начин тя е доста по- затруднена след раздялата- намиране на жилище, работа, отглеждане на деца- всичко на нея чака!
Досега не чух нито една причина защо да не сключваме юридически брак? Какво би ни навредил? Ползи колкото искаш.

# 71
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Защото в повечето случаи децата остават с жената.
Не мисля така. Пък и това не означава, че бащата не поема финансова отговорност.

Досега не чух нито една причина защо да не сключваме юридически брак? Какво би ни навредил? Ползи колкото искаш.
А аз не чух основателна причина защо да сключваме. Ползи не виждам.

# 72
  • Мнения: 7 947
Е има, как да няма - нали по-горе се коментира - ако мъжа влезе в болница - ти ще имаш право да вземеш решение Joy Joy Joy Joy

# 73
  • Мнения: 1 425
Защото в повечето случаи децата остават с жената.
Не мисля така.
Ами преди да помислиш - иди и прочети малко в раздела "Родители отглеждащи сами децата си". После помисли и пак ела тук да пишеш.  Peace

# 74
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Рени, представяш си, че сте пред раздяла или вече разделени, тоест отношенията в къщи са на кота 0, след това прочиташ какво са написали Panter, Lennie и др. в тази тема и хоп, ползите сами лъсват!  Simple Smile

Ред. За да не пълня темата: бащата може и да поеме отговорност, но може и да не поеме! Peace Как ще го накараш тогава да е отговорен ако той не желае (по една или друга причина) ? В тези случаи законът не може да ти помогне.

# 75
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Пантер, не си мисли, че не съм чела. Нещо повече- сблъсквала съм се реално с проблема. Знаеш ли каква издръжка плащаше баща ми на майка ми... 30 лева!
Аз също мога да съдя бащата на децата ми за издръжка- той е толкова баща, колкото щеше да е и ако бяхме сключили брак.

# 76
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Северина, това е поне 20-тата тема в този форум за брака и съжителството без брак. Изчела съм ги всичките, но вярвай ми- разумен довод ЗА не прочетох. В монента в който видя такъв- ще се бракувам, обещавам!

# 77
  • Мнения: 6 167
viliko, изобщо не ми е трудно да приема, че има друго виждане.  Stop
Това, което ми е трудно е да получа смислено обяснение за избора. Нещо различно от " няма смисъл".



Последна редакция: чт, 24 яну 2008, 18:53 от Lennie

# 78
  • Мнения: 1 425
Пантер, не си мисли, че не съм чела. Нещо повече- сблъсквала съм се реално с проблема. Знаеш ли каква издръжка плащаше баща ми на майка ми... 30 лева!
Аз също мога да съдя бащата на децата ми за издръжка- той е толкова баща, колкото щеше да е и ако бяхме сключили брак.
Преди 14-15 години 30лв си бяха пари. Във всеки случай по-добре с тях отколкото без тях. И издръжката е само едно от нещата които са по-добре уредени при раздяла след официален брак.
Хората дето нямат време и пари да сключат брак, често след това нямат време и пари да търсят издръжка ...

# 79
  • Мнения: 6 645
Рени, аз ще ти дам един малко шеговит довод За. Може пък мъжът ти скоро да стане я президент, я министър председател, но съгласно протокола ти няма да имаш право да го придружаваш при официални срещи. Така че мисли бързо дали пък да не се бракуваш.  Laughing

# 80
  • Мнения: 1 172
Е има, как да няма - нали по-горе се коментира - ако мъжа влезе в болница - ти ще имаш право да вземеш решение Joy Joy Joy Joy

Съвсем наскоро имаше много подобен случай. Жената пише в този форум. Всички се изредиха да изразят съчувствието си и да й дават съвети какво може да направи пост фактум. Намери й темите, постави се на нейно място и пак се посмей, ако все още ти е смешно... А после си помисли как ти си се застраховала да не изпаднеш в нейното положение.

# 81
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Пантер, не си мисли, че не съм чела. Нещо повече- сблъсквала съм се реално с проблема. Знаеш ли каква издръжка плащаше баща ми на майка ми... 30 лева!
Аз също мога да съдя бащата на децата ми за издръжка- той е толкова баща, колкото щеше да е и ако бяхме сключили брак.
Преди 14-15 години 30лв си бяха пари. Във всеки случай по-добре с тях отколкото без тях. И издръжката е само едно от нещата които са по-добре уредени при раздяла след официален брак.
Да, нагледно видях всички ядове, с които се сблъска майка ми при развода. А 30 лв. и тогава бяха смешни пари и майка ми казваше, че са подигравка.

Рени, аз ще ти дам един малко шеговит довод За. Може пък мъжът ти скоро да стане я президент, я министър председател, но съгласно протокола ти няма да имаш право да го придружаваш при официални срещи. Така че мисли бързо дали пък да не се бракуваш.  Laughing
Няма такава опасност. Иначе подписа е най-лесната работа Wink

# 82
  • Мнения: 1 425
Да, нагледно видях всички ядове, с които се сблъска майка ми при развода. А 30 лв. и тогава бяха смешни пари и майка ми казваше, че са подигравка.
Смяташ ли, че ако нямаха брак ядовете щяха да бъдат по-малко?

# 83
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Е има, как да няма - нали по-горе се коментира - ако мъжа влезе в болница - ти ще имаш право да вземеш решение Joy Joy Joy Joy

Съвсем наскоро имаше много подобен случай. Жената пише в този форум. Всички се изредиха да изразят съчувствието си и да й дават съвети какво може да направи пост фактум. Намери й темите, постави се на нейно място и пак се посмей, ако все още ти е смешно... А после си помисли как ти си се застраховала да не изпаднеш в нейното положение.
Няма нужда да "си помисли", тя има ВЯРА и това ще и реши всички бъдещи проблеми! А не, обърках, на нея ТОЧНО никога не би и се случило нещо такова, защото тя вярва, че не е възможно!
Много наивно, много....

# 84
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Да, нагледно видях всички ядове, с които се сблъска майка ми при развода. А 30 лв. и тогава бяха смешни пари и майка ми казваше, че са подигравка.
Смяташ ли, че ако нямаха брак ядовете щяха да бъдат по-малко?
Възможно е.
Родителите на мъжа ми също са разведени (а живеят заедно)- заради административни формалности, явяващи се пречка.

# 85
  • tardis
  • Мнения: 329
Уважавам хората, за които дълбоките чувства са на първо място и основа на връзката. Независимо дали са подписали или не.

Иначе темата "за" и "против" е толкова разнищвана, че по-добре се поровете из архивите.

# 86
  • Мнения: 160
В такъв случай защо са ни празници, като после идват делниците? Или защо да ядем, като ще огладнеем пак?

аз не ходих на абитурентска вечер , а от парите ползвах да ида на екскурзия, което беше по-ценно за мен.
А на въпросната "вечер" в ресторaнта разбрах че е станал някакъв екщън - пиян бой или нещо подобно.
Въпрос на гледна точка.

какво общо има абитуриентската вечер със сватбата ?! малко е неудачно сравнението  Thinking

Една сватба не е задължително да струва скъпо за да ти остане като скъп спомен.

# 87
  • Sf
  • Мнения: 978
А защо всички си мислите, че мъжът се опъва и не ще да сключва брак? Защо всички намират жената в неизгодната позиция при съвместно съжителство без подпис?
Защото в повечето случаи децата остават с жената. По този начин тя е доста по- затруднена след раздялата- намиране на жилище, работа, отглеждане на деца- всичко на нея чака!
Досега не чух нито една причина защо да не сключваме юридически брак? Какво би ни навредил? Ползи колкото искаш.


Това, че децата остават с жената не е ли плюс за жената? Ти би ли оставила твоите на мъжа ти, за да си в "по-изгодна" позиция?

Минала съм през всичко, което описваш. Първите ми отношения бяха с подпис, вторите - без такъв - мога и да сравня.

Пишеш пълни глупости, ще ме извиняваш.
Хората се женят основно заради сватбата, колкото и тъпо да ти звучи. Всички останали доводи ЗА подписа са меко казано неубедителни. То затова и жените са тези, които напират - бяла рокля, блабла... Поне да си го признавахте.

# 88
  • Sf
  • Мнения: 978
Да, нагледно видях всички ядове, с които се сблъска майка ми при развода. А 30 лв. и тогава бяха смешни пари и майка ми казваше, че са подигравка.
Смяташ ли, че ако нямаха брак ядовете щяха да бъдат по-малко?

Да, щяха. Щях да спестя на дъщеря ми беседите с особено тактична социална работничка, както и явяването на детето в съда, както и въпроса "с кой би искала да живееш - с мама или тате".
Ти би ли искал чужда лелка да пита твоите деца това?

# 89
  • Мнения: 6 167
Aз съм омъжена и не съм имала нито сватба, нито бяла рокля.
Не знам колко тъп трябва да си, за да искаш брак, заради сватба, но вече нищо не ме учудва.

# 90
  • Мнения: 6 645

Да, щяха. Щях да спестя на дъщеря ми беседите с особено тактична социална работничка, както и явяването на детето в съда, както и въпроса "с кой би искала да живееш - с мама или тате".
Ти би ли искал чужда лелка да пита твоите деца това?

Ако в акта за раждане на дъщеря ти не пише "баща неизвестен" не е много сигурно, че би могла да й го спестиш.


Пишеш пълни глупости, ще ме извиняваш.
Хората се женят основно заради сватбата, колкото и тъпо да ти звучи. Всички останали доводи ЗА подписа са меко казано неубедителни. То затова и жените са тези, които напират - бяла рокля, блабла... Поне да си го признавахте.

И ти пишеш глупости, ще ме извиняваш. Хората се женели заради сватбата основно, пък всички искали да са с бели рокли и бла-бла.
Ако за тебе това, че някои хора искат да са свързани юридически не е сериозен довод, не означава, че за всички е така.
 

# 91
  • Мнения: 525
Аз пък искам рокля и вечерно градинско парти. Sunglasses
Но подписа си не давам. Stop

# 92
  • Мнения: 1 838
Лично за мен по-добре е да има граждански брак. Чисто от практична гледна точка. Напълно се абстрахирам от романтиката и пищните празненства. Ако се стигне до раздяла, точно този подпис пази правата на по-слабия и уязвимия във връзката - на жената. Защото когато нещата опрат до развод, тогава се започва война с всички позволени и непозволени средства. Докато има любов - всичко е розово, но ако тя си отиде (а това се случва много често), отношенията между двамата може ужасно да се деформират. А през времето, през което са заедно, градят общ дом, купуват се много неща, които много трудно може да се разделят после, ако няма брак - иди доказвай кой има по-голяма заслуга за придобиването им - единият казва - аз печелех парите, другият казва - ами аз ти гледах децата и ти въртях къщата - няма край. Обикновено по-силния и безскрупулния надделява. Ето тук е мястото на подписът - законът, дори и несъвършен, все пак предоставя някаква закрила - особено на жената. Разбирам защо мъжете се дърпат от подписа, ама жените не ги разбирам. Не че съдя някого - аз за себе си съм решила кое е по-добре. Но което сам си направиш, друг не може да ти го направи.

Последна редакция: чт, 24 яну 2008, 21:56 от Маги ДС

# 93
  • Sf
  • Мнения: 978

Ако за тебе това, че някои хора искат да са свързани юридически не е сериозен довод, не означава, че за всички е така.
 

Да се свързват както си пожелаят, стига да не държат на всяка цена останалите да ги следват.

А, и нека бъдем толерантни към чуждия избор все пак. Има хора, които наистина НЕ желаят да подписват. Това също не би трябвало да е повод за ирония, нали?  Wink

# 94
Лелеее, какви страсти съм развихрила, без да искам. Честно, не очаквах темата да стане бойно поле. Просто не намерих друга такава, явно не съм търсила достатъчно. И наистина ме интересуваше какви са доводите и пречките на хората да не сключат брак, защото за мен беше непонятно. Което не значи, че е "грешно", даже ми е интересно. Само че много малко мнения останаха обективни и с доводи- стана едно меле с характерситики "тъпи сте",  не знам какви си, абе какво ли не измислихте.

Дали няма да може малко по-цивилизовано да дискутираме по темата Simple Smile Не виждам защо на едните им пречи избора на другите? Ако всеки е достатъчно  убеден, че е направил най-доброто за себе си, защо така напада и защитава позицията си,а просто не обясни спокойно и разумно? Започва да ми прилича наистина на някаква несигурност, комлекс или и аз не знам. Щом сте доволни от избора си, не влагайте толкова негативни емоции, а просто да поговорим за него. Това важи и за двете страни.

И как ме е яд, че си споменах годините- веднага се намери злобен коментар по този повод и за мен . Няма лошо, всеки си има право да пише, както желае. Бих предпочела без лични нападки, ама нали сме в демокрация, всичко е позволено (почти)  Flutter Sunglasses

# 95
  • Мнения: 46 488
Уважавам правото на избор на всеки и не ми пука кой е женен и кой не, достатъчно е, че с моята половинка сме на едно мнение  Simple Smile но един от доводите против винаги ми е бил интересен "Не искаме брак, щото еди кой си се е развел" и тук следва пример: майка ми, вуйна ми, комшията, на комшията бабА му, на една позната познатата и т.н.  Crazy какво значение има, така и не схванах  Rolling Eyes това, че някой се е хвърлил от един мост, не значи, че и при вас ще се случи.

Защо трябва да се оправдават и едните и другите. Така са си решили ДВАМАТА, така са направили ...

# 96
  • Мнения: 1 425
Да, щяха. Щях да спестя на дъщеря ми беседите с особено тактична социална работничка, както и явяването на детето в съда, както и въпроса "с кой би искала да живееш - с мама или тате".
Ти би ли искал чужда лелка да пита твоите деца това?
Можеше да спестиш нещо, ама щеше да има друго.

# 97
  • Мнения: 2 792
  Дори и да ти обясня, няма да разбереш, нещата лежат на съвсем друга плоскост на мислене, не по-добра или по-лоша, просто по-различна.

# 98
  • Linz
  • Мнения: 11 619
... достатъчно е, че с моята половинка сме на едно мнение...
Само това има значение...

... но един от доводите против винаги ми е бил интересен "Не искаме брак, щото еди кой си се е развел" и тук следва пример: майка ми...
Понеже аз споменах майка ми, смятам, че това се отнася до мен. Само че аз не я споменах като причина да не искам брак, а по повод смешната издръжка, която по закон тя получаваше за мен (каквато и аз бих получавала при евентуална раздяла с бащата на децата ми).

Аз пък искам рокля и вечерно градинско парти. Sunglasses
Тази идея ми хареса. Може да се възползвам Wink ... без излишни официалности и без класическата бяла рокля- нещо по-различно и нестандартно Simple Smile

# 99
  • Мнения: 7 947
Е има, как да няма - нали по-горе се коментира - ако мъжа влезе в болница - ти ще имаш право да вземеш решение Joy Joy Joy Joy

Съвсем наскоро имаше много подобен случай. Жената пише в този форум. Всички се изредиха да изразят съчувствието си и да й дават съвети какво може да направи пост фактум. Намери й темите, постави се на нейно място и пак се посмей, ако все още ти е смешно... А после си помисли как ти си се застраховала да не изпаднеш в нейното положение.
Няма нужда да "си помисли", тя има ВЯРА и това ще и реши всички бъдещи проблеми! А не, обърках, на нея ТОЧНО никога не би и се случило нещо такова, защото тя вярва, че не е възможно!
Много наивно, много....
Да, ИМАМ ВЯРА , ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД!!!
Съжалявам онези като теб, които са изгубили тази вяра!!!
Вярвам в доброто, в добрия край, в добрите отношения! Вярвам и в човека, когото съм избрала за свой СЪПРУГ без подпис!!! Вярвам, че ще бъдем щастливи заедно, но дори да се разделим - пак вярвам, че ще се разделим по цивилизован начин! Жалко е, че ти нямаш явно тази вяра!
Винаги съм била позитивно настроена и съм вземала решенията си с вяра в онова, което предприемам и смятам, че така трябва да бъде!
Както и вярвам, че ще успея да се справя с онова, което съдбата ми е отредила, добро или лошо, защото не съм от хората, които се предават!
Нека бъде наивна в твоите очи, но ти в моите си просто страхлив и нуеверен човек! Жалко, че моето мнение така те дразни!
АЗ ОБАЧЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ВЯРВАМ!!! Wink

# 100
  • Варна
  • Мнения: 2 268
viliko Извини ме ако иронията ми е била по- остра, но не беше нищо лично.   bouquet

Исках да кажа, че вярата и любовта са прекрасни неща, но живота често ни поднася изненади. Мисля, че си все още малка и с неголям житейски опит, за това розовите краски преобладават. Като те поочука живота (клише, ама вярно) ще видиш, че хората могат да се променят драстично, че любовта почти никога не вечна и пр. и пр., но тогава няма да се видим, за да поспорим.
Не ме интересува дали другите подписват или не. И защо би могло да ми пречи подобно нещо?!
Всеки избира сам живота си и какво да прави с него. Аз предпочитам съюза със съпруга ми да е узаконен, други не- хора разни.

Общи условия

Активация на акаунт