и ми е много много мъчно,плаче ми се ,едва се държа да не ревна. кърмих до 5 мес. можех да кърмя и до 1год. но се налага да спра, презирам се защото една от причините е егоистична,чувствам се като престъпничка и когато ме погледне бебка мен ме е срам да я погледна в очите и почвам да плача ,душата ми е свита буца...досега посещавах само кърмаческия форум и се пръсках от гордост и щастие 4е и аз кърмя че се справям добре и че този път за разлика от първото ми дете кърмено до 6мес. заради ранно захр. сега ще продължа до късно. Но се появиха лични причини заради които трябва да спра...лошото в случая е че имам въпрос на избор и че аз взимам решението, макар да продължа с кърменето означава да живея в ад от който цялото семейсво ще агонизира.Не ви моля за съчувствие защото то няма да ми помогне,бих се чувствала по добре ако ме линчувате-и без това съм свикнала.Написах това за да ви споделя и малко да ми олекне ако е възможно-този фоум и вг.мама е единственото което имам....
- Публикувана: 25 ян. 2008, 10:00 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2008, 08:59 ч.
и аз вече съм от вас
Анабел, аз нямам намерение нито да ти съчувствам, нито да те линчувам. Аз не съм кърмила моя син въобще, защото отказа да засуче. Цедих се около две седмици и кърмата ми спря. Никога не съм се обвинявала, макар да съм напълно наясно, че кърмата е най-доброто за бебето. Ти все пак си успяла да кърмиш до 5 месеца, което никак не е малко. Според мен, спри да се обвиняваш. Щом си взела това решение, значи то е най-правилното. Оттук-нататък аз съм сто процента убедена, че бебчето ти ще бъде също толкова добре хранено и гледано, както досега. И самият факт, че имаш едно малко сладурче /всъщност доколкото разбирам имаш и още едно/ е напълно достатъчен да се пръскаш от гордост и щастие.
Горе главата
Горе главата
Ние тук не сме престъпници, не сме и в затвора на адаптираните млека 
. Спокойно, бе човек. Кърменето не е единственото, което прави една жена майка. Кърмето или храненето с изкуствено мляко не могат да бъдат нито повод за гордост, нито за самопрезрение. След като имаш основателна лична причина, не виждам никакъв повод за тези душевни терзания.
. Спокойно, бе човек. Кърменето не е единственото, което прави една жена майка. Кърмето или храненето с изкуствено мляко не могат да бъдат нито повод за гордост, нито за самопрезрение. След като имаш основателна лична причина, не виждам никакъв повод за тези душевни терзания.
благодаря ви ,приятно ми е да чуя това ,макар че както казах няма да ме успокои напълно ,но ще се оправя след време -човек свиква с такива по страшни неща ,че това в сравнение с другите е направо смешно,но сега все още се чувствам ужасно гадно защото съм лишила бебенцето си от най-важното и то заради себе си и сем.си -дано да си струва ,моля се ,да си струва жертвата...
Недей да се самонаказваш, случва се, все пак щом ти така си преценила значи това е правилното решение за теб и твоето бебе. Аз също спрях да кърмя по собствено желание, когато малкият стана на 4 месеца, честно да ти кажа не съм имала угризения на съвестта. Просто така се наложи, тръгнах на работа, когато синът ми беше на 2,5 месеца и ми беше трудно да съчетавам кърменето с работата ( 
знам, че има майки, които успяват, радвам се за тях) и след 1,5м спрях да кърмя. Това е, по-важно е детето ти да има здрава и щастлива мама.
знам, че има майки, които успяват, радвам се за тях) и след 1,5м спрях да кърмя. Това е, по-важно е детето ти да има здрава и щастлива мама. 
Извинявай, ако ти се сторя по-рязка от другите майки, но мисля, че прекалено много си се вживяла в приказките за кърменето. То не те прави повече майка, нито пък детето ти е току що родено, че чак пък толкова да се тръшкаш.
Синът ми от раждането си бе на смесено хранене. Е, мога да ти кажа, че за година и половина той не знае какво е антибиотик.
Така че просто се успокой и се постарай да забравиш мантрите, че който не кърми не е достатъчно майка и дрън дрън. Да, кърмата е най-доброто, но детето ти е на пет месеца и е поело достатъчно.
Синът ми от раждането си бе на смесено хранене. Е, мога да ти кажа, че за година и половина той не знае какво е антибиотик.
Така че просто се успокой и се постарай да забравиш мантрите, че който не кърми не е достатъчно майка и дрън дрън. Да, кърмата е най-доброто, но детето ти е на пет месеца и е поело достатъчно.
Недей да се самоизмъчваш,ти си добра майка без значение ,че ти се налага да спреш да кърмиш.И аз минах през този период и на мен ми беше мъчно но детето ти няма нужда само от кърма а от обич и нежност,които ти можеш да му дадеш!това,че ти се налага да спреш не те прави престъпник или лоша майка! 
Когато човек се самонавие, че определено нещо е най-важното (например кърменето), а в определен момент се окаже, че има и други не по-малко важни неща, е нормално да се почувства, като че ли целия му свят се е сринал. Слава Богу, това обаче не е така и струва ми се и ти самата го разбираш.
Мисля си, че да наказваш детето си допълнително с това да има и нещастна майка не е нужно. Все пак нашите деца усещат всичко и е най-добре мама да е щастлива, за да е щастливо и бебето.
Мисля си, че да наказваш детето си допълнително с това да има и нещастна майка не е нужно. Все пак нашите деца усещат всичко и е най-добре мама да е щастлива, за да е щастливо и бебето.
Хей, по-ведро! Бебето изобщо не те гледа с укор!!Миличка, кърменето е важно, но не е най-важното!!! И аз се поддавах на такива психози. Голямата си дъщеря кърмих само 2 месеца и половина, бях много зле след раждането и едва издържах толкова. Аз си знам как. Но свекърва ми все намира повод да ми каже: "Жалко, че толкова малко" или "Горкото!". Сърцето ми се скъсва, като го чуя, аз съм добра майка, убедила съм се вече през тези 6 години и половина. Малката си дъщеря я кърмих, също с усилия, 7 месеца и половина. Но да видим други примери - съпругът ми е кърмен близо година - пълен е с алергии. Аз и брат ми не сме кърмени - никой от нас няма алергии, нито сме боледували от нещо сериозно, отгледани сме без антибиотици, както и аз отглеждам децата си. Т.е. ако говорим за здравето и кърменето, няма гаранции, че едното задължително води до другото. "За" кърменето съм, не ме разбирай погрешно. Но не на всяка цена. Освен това, има майки, които кърмят повече от година, но при всяко разболяване, дават антибиотик. Как мислиш, се отразява това на стомахчетата на бебетата? Едва ли по-добре от адаптираното мляко. Вече има добри млека, избери подходящото, не го сменяй. И спокойно, щом се тревожиш, ти си добра майка, но ако си нервна и тъжна, бебето ще усети и това вече наистина ще го разстрои. Усмихни се!
Не се измъчвай - добър старт си дала, не е нужно да си все на старта! Аз кърмих до 7 и 1/2 месеца и спрях, защото прецених, че за нас е време. Оцеля и след това! 
Най-важното е да сте заедно и да сте щастливи! Самобичуването нито ще помогне, нито ще промени фактите!
Поздравления за 5-тте месеца упоритост и желание!
Аз кърмих до 7 и 1/2 месеца и спрях, защото прецених, че за нас е време. Оцеля и след това! Най-важното е да сте заедно и да сте щастливи! Самобичуването нито ще помогне, нито ще промени фактите!
Поздравления за 5-тте месеца упоритост и желание!
Недей да се самоизмъчваш,ти си добра майка без значение ,че ти се налага да спреш да кърмиш.И аз минах през този период и на мен ми беше мъчно но детето ти няма нужда само от кърма а от обич и нежност,които ти можеш да му дадеш!това,че ти се налага да спреш не те прави престъпник или лоша майка!
Позната история, имах същите угризения когато детето ми мина на АМ.А сега си казвам каква г.... съм била и как вместо да се радвам на детето си, позволих депресията да ме смачка.
5 месеца си е много време, има жени които и ден не са могли да кърмят.Запази си гордостта, че си го кърмила толкова време и гледай оптимистично напред.АМ са достатъчно добри за да се развива детенцето ти пълноценно.Пази си нервите и се радвай на живота.Със всичко се свиква, нормално е всеки човек да има тежки моменти.
Не те линчувам, а те поздравявам!Щом мислиш, че си взела правилното решение за всички ви е много по-добре, отколкото да се измъчваш още повече от "агонизирането
" от семейството ти!Едва ли някой ще те линчува за токова неща, не мисли така!Прегръщам те и ти желая само хубави емоции!
