Измислете си ритуали и ги спазвайте.
- Публикувана: 26 ян. 2008, 22:43 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2008, 22:13 ч.
ИСКАМ ДА СПАСЯ ЛЮБОВТА-ПОМОГНЕТЕ
Дали тези така наречени "кризи" ще са след появата на детето, или не - не мисля, че има значение.
Това че имате бебе не означава, че не може да имате интимни моменти или пък секс. Нали не сте 24часа зелепени за него? Ако имате желание и двамата винаги се намира начин. А и това бебе все пак спи, все пак вие общувате, храните се заедно, прекарвате време заедно. И пак сте заедно, а това също си е интимност.
Или ще преодолеете този период, или не, зависи от вас двамата и желанието ви за това.
Това че имате бебе не означава, че не може да имате интимни моменти или пък секс. Нали не сте 24часа зелепени за него? Ако имате желание и двамата винаги се намира начин. А и това бебе все пак спи, все пак вие общувате, храните се заедно, прекарвате време заедно. И пак сте заедно, а това също си е интимност.
Или ще преодолеете този период, или не, зависи от вас двамата и желанието ви за това.
Скъпа, сами с мъжа ми отгледахме три деца с разлика три години. Едно и после две накуп! Да не мислиш, че като бяха бебета, щеше да забележи, ако ще и в черен латексов костюм за забавления да му се бях показала!? Приеми, че докато бебчовците станат човечета поне на 2-3 годинки, вашите отношения минават на заден план, ако сами си гледате детето (децата). Всички сме преминали през това, както са ти казали и преди мен. Най-ценното е точно в този момент да успеете да се съхраните като двойка, за малко по-късно, когато ще имате време и възможност да се преоткриете отново. Пожелавам ви да успеете. 
Скъпа, сами с мъжа ми отгледахме три деца с разлика три години. Едно и после две накуп! Да не мислиш, че като бяха бебета, щеше да забележи, ако ще и в черен латексов костюм за забавления да му се бях показала!? Приеми, че докато бебчовците станат човечета поне на 2-3 годинки, вашите отношения минават на заден план, ако сами си гледате детето (децата). Всички сме преминали през това, както са ти казали и преди мен. Най-ценното е точно в този момент да успеете да се съхраните като двойка, за малко по-късно, когато ще имате време и възможност да се преоткриете отново. Пожелавам ви да успеете.
абсолютно вярно...
Е то ако имаше връзка без проблеми... При нас това продължи над 2 години след раждането. Ама го преодоляхме.
Не става ясно детенцето на колко е, но не бързай да обобщаваш и да се тревожиш.
Цитат
...бебчето не Ви ли радва поне малко 
Абе хора, защо питате такива неща жената. Естествено, че ги радва детето, за коя нормална майка детето не е най-ценното нещо. Я погледнете в подписа и за какво съкровище става въпрос. Според мен авторката просто е уплашена от промените, които настъпват в отношенията с половинката и. И е нормално. Ако досега те са си били най-важни един за друг, сега има трети човек, който е по-важен от всичко
Мисля си , че няма рецепта как да си винаги интересна на половинката си. Просто се постарай винаги да си усмихната ( въпреки че е ужасно трудно, когато си капнал от умора ), да си в добро настроение и да го закачаш дори по детски...Пускай му през деня забавни смс-и, целувай го като се върне, опитвай се поне 1-2 пъти в седмицата, въпреки умората, да внесеш някакво разнообразие в ежедневието. Малки нещица, но от значение. Много зависи и от човека до теб. Ако и той има желание, всичко ще се получи.Но ако не - тогава вече става сложно...
Скоро ще разберете,че не сте един за друг!
Ще се разведете!
Ще срещнеш човекът който да те заслужава!
Такъв е живота!Хората се събират после се разделят....срещат други и разбират,че всъщност живота си минава ей така докато търсят идеалния човек....а той всъщност не съществува!
Ще се разведете!
Ще срещнеш човекът който да те заслужава!
Такъв е живота!Хората се събират после се разделят....срещат други и разбират,че всъщност живота си минава ей така докато търсят идеалния човек....а той всъщност не съществува!
Предполагам, че това е някакъв странен опит за шега със ситуацията 
Първо, мисля, че малко или много постродилното объркване на хормони оказва влияние при теб и малко по-тежко изживяваш нещата.
Отпусни се, започни да свикваш, че животът ви ще е малко по-различен.
Имай предвид, че в началото ще си доста по-уморена, доста по-изнервена, особено щом нямате на кой да оставяте детето за малко.
Опитайте се да отделяте малко време за себе си, като бебето заспи.
Приеми нещата нормално. Това ще продължи известно време и после нещата ще се уравновесят.
НЕ приемай нещата толкова насериозно, защото ако му приказваш постоянно разни неща, има опастност наистина да скапеш отношенията ви.
Ползвай бельото
Такива изказвания, че не били готови за родители и не се радвали на бебето са много смешни и крайно неуместни
здравете, може би доста от вас вече са го изживели и може и да не е страшно, но за мен е ужасно. говоря за очуждаването и поврата в живота след раждане. въпреки че бях чела доста по въпроса и си мислех че съм "готова" - дори говорихме с мъжа ми доста по въпроса и сега продължаваме, имам чувството че не намираме сили да го преодолеем... първите 2м след раждането бях супер уморена, той ми помага невероятно много, но преживяхме 1 криза, уж всичко отмина но, нищо не е като преди. гледаме се в очите, казваме си че се обичаме и ... 
няма я тръпката, бебо непрекъснато е с нас, нямаме баби наблизо да го гледат, дори на един ресторант не можем да отидем. оставихме го 2-3 пъти на една приятелка, но все сме сред хора или пък и двамата мислим за друго и двойката ни пак минава на заден план. купих си дори бельо за да го съблазня, но...все още е в чекмеджето и то не защото не съм искала... имам чуството че мъжа ми започва да страда от хронично безразличие - въпреки че според него не е така, а аз вече съм така обезсърчена, че губя всякаква мотивация за каквито и да е действия. Не знам какво да правя-кажете изживяли ли сте това?какъв е изхода? дори и да не ви се е случило, дайте ми съвет - прекалено много обичам мъжа си за да го загубя така
няма я тръпката, бебо непрекъснато е с нас, нямаме баби наблизо да го гледат, дори на един ресторант не можем да отидем. оставихме го 2-3 пъти на една приятелка, но все сме сред хора или пък и двамата мислим за друго и двойката ни пак минава на заден план. купих си дори бельо за да го съблазня, но...все още е в чекмеджето и то не защото не съм искала... имам чуството че мъжа ми започва да страда от хронично безразличие - въпреки че според него не е така, а аз вече съм така обезсърчена, че губя всякаква мотивация за каквито и да е действия. Не знам какво да правя-кажете изживяли ли сте това?какъв е изхода? дори и да не ви се е случило, дайте ми съвет - прекалено много обичам мъжа си за да го загубя така Спокойно това е просто период
Сигурно си преуморена, организма ти е изтощен от раждането и грижите около бебо, а ти си и много чувствителна и емоционална. Хормоните не са ти се наредили и всичко ти се вижда объркано и че ще е така за постоянно. Особено трудно е, ако бебчето е по-плачливо като моето мишленце.
Просто си дай време и не си поставяй чак такива амбиции да го съблазняваш с бельото тия дни. Не бързай ще си дойде момента.
Вие се обичате и имате късмет, че сте се намерили и създали това красиво същество от снимката. Имате цялото време на света да си живеете радвате един на друг.
А щом като се грижите за вас като за двойка мъж-жена и обсъждате нещата значи много се обичате.. И ти страхотна жена щом в такъв момент се грижиш за ново еротично бельо. Верно, че тук има мацки, които веднага всичко им е било "точно" и са се справяли много успешно веднага след раждането и са си съблазнявали мъжете всеки ден..
Е аз не съм от тях. Първите 2-3 месеца не бях много адекватна. Предствях си, че щом беба заспи, аз ще се отдам на ласки и интимни купони с мъжо в къщи и ще е същото волно като преди. Обаче бях толкова скапана, недоспала .. нямах енергия и ищах за нищо. Дразнех се, че не съм същата жена и си мислех ето край той ще спре да ме харесва. Даже си поставях срокове да се "оправя"
Сега положението е чувствително по-добре, но все още не също, като преди да родя. Но пък се откриха толкова нови и различни светове с малката Ева
сигурна съм, че и ти ще погледнеш от тази страна на нещата. Абе хора, защо питате такива неща жената. Естествено, че ги радва детето, за коя нормална майка детето не е най-ценното нещо. Я погледнете в подписа и за какво съкровище става въпрос. Според мен авторката просто е уплашена от промените, които настъпват в отношенията с половинката и. И е нормално. Ако досега те са си били най-важни един за друг, сега има трети човек, който е по-важен от всичко
Мисля си , че няма рецепта как да си винаги интересна на половинката си. Просто се постарай винаги да си усмихната ( въпреки че е ужасно трудно, когато си капнал от умора ), да си в добро настроение и да го закачаш дори по детски...Пускай му през деня забавни смс-и, целувай го като се върне, опитвай се поне 1-2 пъти в седмицата, въпреки умората, да внесеш някакво разнообразие в ежедневието. Малки нещица, но от значение. Много зависи и от човека до теб. Ако и той има желание, всичко ще се получи.Но ако не - тогава вече става сложно...
Това е!А това...
Цитат
...бебчето не Ви ли радва поне малко
звучи малоумно след това, което е написла авторката за детенцето си.
Успех , мила!
Цитат
Скоро ще разберете,че не сте един за друг!
Ще се разведете!
Ще срещнеш човекът който да те заслужава!
Такъв е живота!Хората се събират после се разделят....срещат други и разбират,че всъщност живота си минава ей така докато търсят идеалния човек....а той всъщност не съществува!
Ще се разведете!
Ще срещнеш човекът който да те заслужава!
Такъв е живота!Хората се събират после се разделят....срещат други и разбират,че всъщност живота си минава ей така докато търсят идеалния човек....а той всъщност не съществува!
Какво ти се е случило, та си толкова черногледа?????Ако при всяка криза, всеки стрес и трудности в семейството се разделяха хората.....опазил ме Господ от такива дето си зарязват семействата в такава една ситуация!!!! И според мен това е период, който ще отмине. Щом има желание за разрещаване на проблема, то той наистина ще бъде преодолян. Ама да надъхваме момичето, че ще се разделят, че не са един за друг, ала-бала за мен е просто нелепо