Какво си спомняте от вашето раждане?

  • 3 709
  • 95
  •   1
Отговори
  • Мнения: 262
Какво си спомняте от вашето раждане?
Казват, че раждането е нещо, което никоя жена няма да забрави. Казват, че раждането се забравяло.
Интересно би ми било който има желание да сподели с  другите какво си спомня от раждането на бебето си - една помни цветът на покривката, огряна от светлина, докато чака - какво - да тръгнат за болницата, друга - първата си мисъл, когато е видяла вдигнатото голо бяло бебе над нея, трета - книжката, която си е взела за родилнтото да се разсейва, докото контракциите й са по-слаби, четвърта - болката, за която се чуди дали при умирането ще е толкова силна...
Вие какво си спомняте?
Помните ли този напън, с който излезе вашето бебе? И вече го има.

# 1
  • Мнения: 872
Моето раждане не си спомням, обаче помня раждането на дъщеря ми  Peace И то много добре си го спомням с всички подробности. Най-важното е,че всеки един миг на болка си е заслужавал  Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 2 160
Мдаа,  и аз не си спомням моето раждане  Mr. Green , обаче от раждането на дъщеря ми всичко помня.
Направи ми  впечатление че вечерта когато раждах заваля дъжд, а беше 18.  февруари  Rolling Eyes

# 3
  • Варна
  • Мнения: 222
Ами още ми е толкова прясно, че все едно е било вчера. Тръгнахме от вкъщи, купих си книга (която отворих за пръв път 2-3 месеца след раждането), приеха ме в болницата, сложиха ми хапче за предизвикване на раждането, разходки по коридорите, телефонни разговори с половинката да запълвам времето и да не мисля за болката, няколко напъна, от които няколко дена ходих с петна по лицето, за мускулната треска да не говорим, гръбчето на бебето и дупето, което лекарката плясна, че да изплаче... И как кихаше и тихичко проплакваше, докато аз блажено кръстосала краката по турски, с памперса на д-то си въртях телефоните в 6ч сутринта да обявя на света, че съм станала майка. И акушерката, която застъпвайки на смяна се натъква на бельото ми в приемната и нощницата в банята  Laughing Laughing Laughing (последната фаза се разви мнооого бързо - преглед, който установи, че незнайно как съм направила пълно разкритие за отрицателно време, клизма, която ме хвана чак като се роди чочко - аха се засилих към тоалетната и като шурнаха водите, та на бегом в родилна зала - от там и нощницата в банята). Ами такива ми ти работи, нищо ново под слънцето. Ааа, и още нещо - странното усещане, че нищо вече не шава в коремчето... Липсва ми, честно!

# 4
  • Мнения: 865
Какво си спомняте от вашето раждане?

Казват ,че чрез хипноза може да се върнеш назад във времето до този момент...обаче ,не!Благодаря!
От първото раждане  в съзнанието ми е останала една стена с бели фаянсови плочки ,която толкова я ритах, че може и и да съм я напукала.От второто заслепяващата светлина от лампата в операционната , как чувам тракането  на инструментите и си налагам да мисля за нещо друго ,а не за това което става зад зелената преграда.Това помня от заобикалящата ме среда.Но личицата и очичките на моите новородени бебета са най-милото и любимо нещо което винаги ще помня!

# 5
  • Мнения: 19 284
важен е резултата от раждането,а самото раждане не искам да си спомням. Mr. Green като се сетя и тръпки ме побиват.спомням си само как повтарям направете ми секцио.спомням си и как няколко акушерки и двете лекарки ми викат да не напъвам,а дишат с мен по някакъв смешен начин.почти през цялото време си държах очите затворени,така сякаш си пестях силите и някъде из замъгленото ми съзнание се таеше мисълта добре ли е бебето.обясняваха ми някакви неща как  ще вземат кръв от главичката и ако стойностите не са лоши ,ще изчакаме още малко преди секциото,а аз си виках на акъла тези не са наред.накрая малката се роди по естествен път,погледнах я за секунда,една синичка и веднага я взеха неонантолозите да я обдишат.след няколко секунди чух изплакване и много се зарадвах.след няколко минути ми я донесоха,увита в една кърпа и само главичката й се подаваше,а тя гледаше толкова уплашено.сложиха ми я на гърдата докато ме шиеха,но хич не й беше до сукане.след като я облякоха  приглушиха светлината в родилната зала и ни оставиха за малко насаме с таткото да се полюбуваме на бебка.

# 6
  • Мнения: 2 821
Помня всичко от раждането на децата ми.
Може би след години няма да мога да се похваля с това Mr. Green

# 7
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Все още не са избледнели спомените  Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 236
Все още тръпки ме побиват... Хич и не искам да си спомням, слава Богу, дъщеричката ми е добре, знам, че всичко си е заслужавало, но не искам да си спомням

# 9
  • Мнения: 11 003
Помня, че рано сутринта преди операцията ми изтекоха водите и ми падна тапата. ooooh!
Помня и едно много весело съвпадение - анестезиологът се оказа един познат от фитнеса Laughing
И, разбира се, когато видях дъщеря си за първи път - мъничка, с рошава коса и огромни очи Heart Eyes

# 10
  • UK/София
  • Мнения: 7 681


 Помня, че когато лекарката ме шиеше и упойката започна да ме пуска.Аз се чувствах все едно бях изпила кофа с адреналин, не ми пукаше от нищо.

 И когато ме заболя много я пернах през ръката.А тя в отговор ми залепи един звучен шамар по задника. JoyИ както каза една акушерка"Леле, те се избиха" Simple SmileПрава беше лекарката да ме удари, не споря.

 Другото което си спомням е като ми дадаха детето да го целуна.

 И най-куриозното е, че като родих и си включих моб.телефон.Имаше уникален СМС от мъжа ми - "Мила, знам, че раждаш и ти е тежко, но моля те ми се обади да те чуя как си" Party

# 11
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Не искам да си спомням,защото няма да имам смелост да повторя.Но за съжаление всичко ми е пред очите Tired

# 12
  • Мнения: 174
В мен не остана  нищо конкретно като спомен от ражданията ми, а само това, че беше много трудно и много болезнено и двата пъти - слава Богу успешно!!! И сега като си помисля за тогава, се чудя защо лекарите толкова много изчакват, оставят те...нещата се усложняват и тогава остава да благодарим на Бог и Късмета, е, и на някой съвестен доктор! Но това е друг нюанс на раждането- да не потъмняваме темата.

# 13
  • Мнения: 353
Спомням си всичко.
Това бяха най- красивите моменти в живота ми. 
Най- ми беше интересно, момента когато бебето излиза, и корема ми хлътва. Това ми беше най- забавният момент.

# 14
  • София
  • Мнения: 3 064
Помня, помня, всяка секунда помня... за добро или за лошо... И болките, и жаждата за глътка вода, и безпомощността, и чувството за вина, че не напъвам както трябва, а около мен крещят и ме плашат с форцепс, и облегчението и еуфорията, когато Борис накрая се роди жив и здрав, и безкрайните телефонни разговори, докато лежах на една количка в коридора. Сигурно като остарея и изкукуригам няма да помня какво съм яла снощи, ама тази нощ ще помня винаги.

Общи условия

Активация на акаунт