Ако имаш колебания и ти трябва нечие одобрение, може би трябва да послушаш родителите си. Те ще са най-непристрастни, защото ти мислят доброто, безкористно и без завист. Ако твърдо си убедена че това е човека, едва ли ще те интересува друго мнение.
- Публикувана: 28 ян. 2008, 16:08 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2008, 17:09 ч.
Искам да попитам
С малко плагиатстване: 
Правя товя, което искам и/или считам за правилно и само аз (в повечето случаи) си нося отговорност за направеното и последиците от него.
А ти какво питаш сега? Искаш мнение във форума дали да приемеш мнението на родителите си или да следваш своето мнение.
Ами хората тук нито познават теб, нито познават приятеля ти нито познават родителите ти.
Ти си тази която е наясно с участниците и ти си тази която ще носи последствията.
Като цяло от една възраст нагоре е добре човек да си отстоява решенията и мненията и да "спазва дистанция" спрямо родителското тяло. Но не и да избяга съвсем на другия край на земята. Връзките са си връзки - дори и да са сериозни, дори и да става дума за съжителство или брак, не знаеш след няколко години тая връзка дали ще я има или не. А майка ти и баща ти са си майка и баща до края.
Та аз лично си следвам моето мнение дори и със сериозната опасност да си счупя главата. Но все пак изслушвам мнението на родителите си и се замислям поне малко по това което са казали. Слава богу избягват да ми се бъркат много.
Правя товя, което искам и/или считам за правилно и само аз (в повечето случаи) си нося отговорност за направеното и последиците от него.
А ти какво питаш сега? Искаш мнение във форума дали да приемеш мнението на родителите си или да следваш своето мнение.
Ами хората тук нито познават теб, нито познават приятеля ти нито познават родителите ти.
Ти си тази която е наясно с участниците и ти си тази която ще носи последствията.
Като цяло от една възраст нагоре е добре човек да си отстоява решенията и мненията и да "спазва дистанция" спрямо родителското тяло. Но не и да избяга съвсем на другия край на земята. Връзките са си връзки - дори и да са сериозни, дори и да става дума за съжителство или брак, не знаеш след няколко години тая връзка дали ще я има или не. А майка ти и баща ти са си майка и баща до края.
Та аз лично си следвам моето мнение дори и със сериозната опасност да си счупя главата. Но все пак изслушвам мнението на родителите си и се замислям поне малко по това което са казали. Слава богу избягват да ми се бъркат много.
Минах по това. Бившият ми беше "може би е добро момче, но не е за теб". Но не ми пукаше особено. Обикновено правя това, което смятам за правилно, а в тази графа влиза и това да не позволявам на родителите ми да се месят в семейството ми. С времето свикнаха. А когато се разделихме с него, нищо подобно на "нали ти казахме" не ми и намекнаха. Все пак аз най-добре си знаех с кого искам (или неискам) да съм и защо.
Но не ми пукаше особено. Обикновено правя това, което смятам за правилно, а в тази графа влиза и това да не позволявам на родителите ми да се месят в семейството ми. С времето свикнаха.
От друга страна семейството (майка, брат, сестра) и най-близките приятели, в стремежа си да те предпазят от всичко и всички не винаги успяват да са обективни в преценките си и понякога се вторачват в един недостатък, загърбйки 10 достойнства.
Понякога когато човек е заслепен от симпатия, любов... понякога не вижда някои/всички недостатъци, които в последствие могат да се окажат пречка за изграждането на хармонични взаимоотношения.
То идеални хора няма, но има неидеален човек и неидеален човек, които си пасват чудесно и неидеален човек и неидеален човек, които се разминават диаметрално.
Ужас, дали някога ще открия идеално неидеалната "половинка" за също неидеалното себе си.?
Но не ми пукаше особено. Обикновено правя това, което смятам за правилно, а в тази графа влиза и това да не позволявам на родителите ми да се месят в семейството ми. С времето свикнаха.
От друга страна семейството (майка, брат, сестра) и най-близките приятели, в стремежа си да те предпазят от всичко и всички не винаги успяват да са обективни в преценките си и понякога се вторачват в един недостатък, загърбйки 10 достойнства.
Понякога когато човек е заслепен от симпатия, любов... понякога не вижда някои/всички недостатъци, които в последствие могат да се окажат пречка за изграждането на хармонични взаимоотношения.
То идеални хора няма, но има неидеален човек и неидеален човек, които си пасват чудесно и неидеален човек и неидеален човек, които се разминават диаметрално.
Ужас, дали някога ще открия идеално неидеалната "половинка" за също неидеалното себе си.?
Хващам гората,със сигурност!Независимо дали майка ми го одобрява,аз не одобрявам нея.А семейството-това са съпругът и децата ми.Мама е само роднина.
Не споря, просто моята гледна точка е такава. Семейството, в което със се родила е единственото, което ще приемам за такова и много държа на него.
Хващам гората,със сигурност!Независимо дали майка ми го одобрява,аз не одобрявам нея.А семейството-това са съпругът и децата ми.Мама е само роднина.
Не споря, просто моята гледна точка е такава. Семейството, в което със се родила е единственото, което ще приемам за такова и много държа на него.
.А ако имате дете ,то ще е от семейството а мъжа ти не 
Ами muneca de porcelana ти сама си отговаряш на въпроса с последния си пост. Явно щом семейството ти са само майка, сестра, брат, баща и т.н., то следва да се съобразяваш само с тях и да си живеете заедно щастливо и задружно. Да, брака е и партньорство, но на какъв план остава за тебе любовта? И не съграждат ли двама млади души семейство? Или за теб е само бизнес сделка?
Несъмнено родителите желаят най-доброто на децата си, но не винаги са обективни. Все пак ние сме зряли хора и трябва да вземаме сами решения, които касаят личния ни живот. Моите родители винаги са ми казвали какво мислят за връзките ми, но винаги са ме оставяли да взимам решения сама и никога не са се намесвали, за което съм им благодарна. Човек се учи най-добре от грешките си.
Несъмнено родителите желаят най-доброто на децата си, но не винаги са обективни. Все пак ние сме зряли хора и трябва да вземаме сами решения, които касаят личния ни живот. Моите родители винаги са ми казвали какво мислят за връзките ми, но винаги са ме оставяли да взимам решения сама и никога не са се намесвали, за което съм им благодарна. Човек се учи най-добре от грешките си.
Не мисля, че имат правото да се месят. Знам, че звучи грубо, но е така.
В крайна сметка животът си е твой. Все едно да ти казват кога точно ще имаш деца, какво ще работиш... Не става. Важи и за избора на партньор.
Ако бях на твое място (но то си е и до взаимоотношенията с ваште, де), щях да им кажа, че страшно ме огорчават като не уважават избора ми. Ще им кажа, че щом те не уважават моето мнение, няма защо аз да уважавам тяхното.
Преди време баба ми ми разказа как, когато станала за женене вече, баща казал: "Това е моята дъщеря. Когото и да си избере за мъж, аз ще го уважавам!" Мисля, че един разумен родител би трябвало да подходи точно по тоя начин.
Не се карай с тях, поговорете и си изяснете нещата.
Успех
В крайна сметка животът си е твой. Все едно да ти казват кога точно ще имаш деца, какво ще работиш... Не става. Важи и за избора на партньор.
Ако бях на твое място (но то си е и до взаимоотношенията с ваште, де), щях да им кажа, че страшно ме огорчават като не уважават избора ми. Ще им кажа, че щом те не уважават моето мнение, няма защо аз да уважавам тяхното.
Преди време баба ми ми разказа как, когато станала за женене вече, баща казал: "Това е моята дъщеря. Когото и да си избере за мъж, аз ще го уважавам!" Мисля, че един разумен родител би трябвало да подходи точно по тоя начин.
Не се карай с тях, поговорете и си изяснете нещата.
Успех