Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 май 2005, 19:25 ч.

Кои са самотните родители?

  • 324 919
  • 1 351
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 702
lulutoмоята история е почти единтична с твоята.Напуснах бившия когато дъщеря ми беше на 9месеца просто беше нетърпимо положението.Живях при родителите ми които ми помагаха и брат ми който също много ми помага и до днес.Бях сама 6 години докато срещнах точният човек.Сега съм омъжена и бременна очакваща второто си дете но права си че наистина по отношение на дъщеря ми си оставам сама  Grinning Втория ми съпруг е изключителен човек мил и много добър но неможе да стане баща на дъщеря ми
Та така и аз се включвам към вашата групичка Grinning

# 16
  • Мнения: 289
Здравейте и от мен!
Честито ни форумче и благодаря на всички, които ни подкрепиха.
И аз съм самотна мама от близо година. Брак с таткото на детенце не съм сключвала, но живяхме заедно близо 2 години. Той искаше бебе, а аз не бях много съгласна, защото бях първи курс студентка. Въпреки всичко началото на втори курс бебо вече беше заченат. Едва тогава осъзнах , че този човек не би могъл да бъде пълноценен баща.  Neutral Face и той съответно започна да се доказва като такъв. Замина да  живее и работи извън България и малко по малко загуби интерес към нас с детето. Започна все по рядко да се обажда по телефона или пък да идва да го види. Но и аз не съм полагала големи усилия да направи обратното. И така  детенце скоро ще стане на 2 годинки, а аз съм вече на 23! Wink

# 17
  • Мнения: 311
Още една история.
Първия си мъж го изгоних аз,неможах да преглътна,че бълнуваше чужди имена ,докато аз не мигвах по цели седмици заради малкото ми момиченце.Дъщеря ми беше на 2м.когато се случи това.Майка ми ми помогна да я отгледам.
Преди почти 6г.при много странни обстоятелства се "срещнах"с мъжа на живота ми.Брак не сключихме и не смятам да го правим.През много чудесии минахме и се справихме,засега.От него имам още 2 дечица,но семейството ни си е 5членно:първото ми дете отрича родния си баща и нарича втория "татко".Дано не дърпам дявола за опашката,с щастливата си история просто искам да ви кажа,че слънцето огрява навсякъде рано или късно.

# 18
  • Мнения: 497
А3 не мога то4но да се нарека "самотна майка" и дьлго умувах дали да се вклю4а Confused По сте4ение на обстоятелствата моята дьщеря остана при баща си.Много ми тежи Sad ,но не можех да наложа промяна в живота и.Тя остана в Бьлгария,а а3 живея в Германия.Беше ве4е на 18 год.когато те4еше бракора3водното дело и реши сама да продьлжи обра3ованието си в родината.Не пожелавам на никоя от вас да се ра3деля с детето си.Мнооого е тежко и тьжно Cry  Cry Имаме добри отношения,но я виждам рядко.А така я оби4ам и така ми липсва....Вь3хищавам ви се 4е сте силни и се справяте сами.Много щастие ви желая Flowers Four Leaf Clover

# 19
  • На остров
  • Мнения: 11 458
Честит нов форум, аз съм на 27г. имам син 6г. разведох се когато той беше на 1г.8м.

# 20
Хайде да се престраша и аз. На 31 години съм и имам дъщеря на 1 година и 8 месеца. С таткото не бяхме женени, но живеехме заедно като семейство. Разбирахме се добре, но явно не бяхме един за друг. Той със сигурност има добри качества, но не е особено интелигентен и амбициозен, не е общителен и инициативен и не обича да обсъжда проблемите, очаква, че аз мога да чета мисли. С времето престана и да поддържа външния си вид (бръснене, фризьор, облекло) и започна да не ме привлича физически. На интелектуално ниво също вече не ме задоволяваше, аз предпочитам да имам до себе си мъж, от когото мога да науча нещо, а и тъй като не беше и контактен, определено стана скучно във връзката. И аз имам, разбира се, вина. И аз не направих нищо, за да съживя връзката, и аз само избутвах проблемите под масата, вместо да се опитам да ги разреша и понеже постепенно започнах да губя интерес към приятеля си, престанах да се държа любвеобилно с него. Питах се докога ще издържим така, но нямах смелост да прекратя връзката.

Накрая той ми отне решението. Преди около 2 месеца и половина ми заяви, че в живота му има друга жена, че иска да бъде с нея и ще ни напусне, което си намерение той много бързо осъществи. Уж не беше голяма любов, а въпреки това ми е много тежко и непрекъснато се самообвинявам, че само аз съм крива за всичко. Най-гадното е, че новата му приятелка е моя колежка от работата и не знам как бих могла да се върна да работя на старото си работно място, след като ми изтече отпускът по майчинство. Откакто ни напусна, таткото, когото допреди бях считала за отговорен човек, на когото може да се разчита, стана неузнаваем и не се интересува от детето си. С много нерви и усилия се мъча да направя всичко възможно връзката между баща и дъщеря да се запази, но в неговата глава сега явно е само новата любов.

# 21
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 078
Цитат на: Nicoleta
........... Най-гадното е, че новата му приятелка е моя колежка от работата и не знам как бих могла да се върна да работя на старото си работно място, след като ми изтече отпускът по майчинство...


  Миличка, ТЯ трябва да се чувства неудобно, не ти! Горе главата! Сега си гледай детенцето, това е най - важното! А като се върнеш на работа, хич да не ти пука от колежката.

          ...а сега за мен: мъжът ми има голям син от първия си брак. Отгледал го е съвсем сам, така че проблемите ви не са ми чужди. Възхищавам се на силата, която имате и на решителността на бъдещите майки в този форум. Голямо Браво! за решението, което сте взели - да запазите децата си, въпреки всичко. Ще видите, как бебчовците ще ви възнаградят!

# 22
  • Мнения: 1 425
И аз да се запиша, макар че вече не съм самотна майка.
Омъжих се на 21 години и почти на 22 год. родих момченце. След година и четири месеца напуснах мъжа си, който въобще не пое отговорността да бъде баща. Ходеше по кръчми, по цяла нощ не се прибираше,всички пари ги играеше на комар. На детето не му обръщаше внимание. И така аз един ден си събрах багажа и се върнах при моите родители, които много ми помагаха.
Преди около 3 години срещнах мъжа на живота ми и от година и половина съм омъжена за него. Той много добре приема сина ми, и много го обича, но някак си не е същото като при истински баща. Така, че за неговото възпитание и отглеждане отговарям аз. Та и аз се включвам към отбора. Simple Smile  Simple Smile

# 23
  • Някъде в Матрицата
  • Мнения: 778
Ще се присъединя и аз, защото момента в който реално станах родител го изживях без участието на другата страна.
      Бях на 22 години, когато забременях от човек с когото имах връзка от 3 години. В началото той много се зарадва, обаче после нещо му стана. Когато разбрах, че са близнаци със сигурност реших, че няма да има аборт- преди това ми се въртяха такива мислици из главата. Та така де- родих си ги- донора известно време се повърташе около нас, аз чаках нещо да стане, че да се съберем- все още бях склонна да му простя глупостите, но не би... Една вечер след последна негова изцепка сложих окончателно черта на него. По- късно същата вечер се запознах с мъжа, с когото живеем заедно и децата ми наричат "татко".

# 24
  • Мнения: 3 634
Вижте, дайте да държим тази тема чиста и само за да се опишем кои сме без останали коментари. Инак става много натоварено...

Та махам всички излишни постинги. Ако някой има нещо против това, да пише!

# 25
  • Мнения: 1 267
На 33 години съм.Родих на 21 и когато малкота беше на 20 дни съпругът ми ме напусна.Не е виждал детето от 11 години. Не поддържаме връзка.Тя не го познава въобще.
От 3 години съм омъжена повторно.Имам син от втория си брак.Но за дъщеря си винаги ще остана единствения родител.

# 26
  • Popovo
  • Мнения: 571
Незнаех дали да се включа.Със съпруга ми се разделихме когато сина ми беше на 6 г. Сега той е на 8. С втория ми мъж сме заедно от 1 г. , но той неможе да замести бащата на детето ми, който загуби всякакъв интерес към сина си.

# 27
Здравейте на всички. Аз също се очертавам да бъда самотна майка. Бащата смята , че съм злоупотребила с добротата му, като съм решила да оставя детето.
В момента съм към края на бременноста. Страх ме е за детето, за бъдещето за самотата. Добре, че родителите ми са на моя страна и имам тяхната подкрепа макар и далеч от мен. Благодаря ви, че ви има.

# 28
  • Мнения: 254
Да се представя и аз.На 21 съм.Влади е на 2.6 годинки.Забременях ,омъжих се-класика. Mr. GreenОтначало всичко шест.Ама после нъцки CryКомар,жени,алкохол.Викам си"няма да я бъде" и айде беж.Междувременно се запознах с Тони и вече сме си заедно почти 2 години.Той обича детето безрезервно,а биологичния хич и не ще да знае за нас.Май не съм много самотна майка ама ми харесва форума и се чувствам добре сред вас newsm51

# 29
  • Мнения: 21
Здравейте!!!Казвам се Галина(25год) и съм мама на едно сладко едногодишно момиченце-Живка.Ние сме си двенки от самото начало и живеем при родителите ми.Радвам се да се запознаем

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт