Кои са самотните родители?

Здравейте и от мен.
Това ми е премиерата в ВГ Мама.
Самотна бременна (втр - 05.05), въпреки че по 8 часа на ден сме заедно - колеги.
Тъпо нали, и ми е много криво.
И ме е страх

И  АЗ СЪМ САМОТНА МАЙКА ,ГЛЕДА МЕ СЕ СЪС СИНА МИ ТОЙ ВЕЧЕ Е НА 10 ,НЯМА КОЙ ДА МИ ПОМАГА , И МНОГО МОЛЯ АКО НЯКОЙ ОТ ПЛОВДИВ ПРОЧЕТЕ ТОВА И МОЖЕ ДА  МИ ПОМОГНЕ ДА СИ НАМЕРЯ РАБОТА ДА МИ ПИШЕ.ЖИВЕЯ САМА И Е МНОГО ГАДНО ,А ПО ЛОШО Е КОГАТО И ПАРИТЕ НЕ ТИ СТИГАТ

И аз да се присъединявам към самотните родители. В процес на развод сме. Женнеи сме от годиан и половина, почти две, но доиде един момен в който си казах че повече не искам да живея по този начин. Моята свекърва се има за нещо повече от другите хора, все едно има синя кръв във вените. Държи мъжа и сина си под чехъла си и те и угаждат за всичко. Страшна лигла е. Когато нещо не стане стане така както тя е казала и се фръцва и тряска вратите като разлигавено 5 годишно дете. Лошото е че мъжа ми не смее да и каже нищо. Живем отделно, но за тази жена разстоянията са без значение, когао е промила мозъка на сина си. Говори също като нея. Прави и държи и аз да правя всичко като нея. Лошото е че са чешити - цялото им семейство. Държат на някакви безсмислени неща, които те наричат "етикет". Да не  си докосвам косата или лицето, докато се храним, да не хода боса у дома и други подобни неща, които си миля че у дома мога да си позволя, а тя нарича липса на възпитание Поведението на свекърва ми е като на кралица. Страшно префърцунена е. Постоянно се превзема. А моето свободно поведение не го приема. Дори ми беше казала че влиая лошо на сина. А най-гадното е че мъжа ми (свекърва ми) иска тя да възпитава детето, понеже има на какво да го научи. На моята майка не остава детето (освен в краен случай) понеже и на нея както и на мен ни липсва възпитание. Направо кошмар...
Аман от властни свекърви, дето комадват живота на синовете си !

Здравейте, така като гледам май съм с най-голям стаж на самотна майка поне от това което изчетох. Искам само да кажа на другите мами, спокойно и горе главата. В крайна сметка се свиква и дори после ставаш ревнив към собствената си свобода. Напуснах мъжа ми преди 6-7 години, защото реших, че така и така си седя все сама, защо пък да съм с него. Донякъде това има и своите предимства, така той разбра в крайна сметка че има дъщеря. Преди бяхме в лоши отношения, но напоследък сме във все по-добри, защото той се старае и аз съм склонна да му простя някои неща. Така, че не се депресирайте, не е лесно, но оценявайте помощта на другите и знайте, че Ви чака много тичане, но децата си заслужават всичко това, а който не иска да ги има... много му здраве.

Здравейте,! От достатъчно дълго съм в този форум, но го четях по предназначение- дъщеричката ми има вродена бъбречна аномалия, та се бях съсредоточила на уврежданията. Радвам се, че видях и тази тема, защото поне успях да се успокоя, че не съм чака такава загубенячка. Да се представя- казвама се Кристина и съм на 27 години. Дъщеря ми е на 9 месеца и се казва Йоанна. Моята история е компилация от наколко често срещани, които прочетох и тук. С баща й бяхме заедно 7 години, като от тях сми живяли 1 заедно, в една къща. Лошото е, че той живее с брат си и нещата просто не се получих, но не се разделихме, поне не тогава, продължихме да сме заедно и да правим планове за бъдещето. Полека лека обаче, той започна да пие все повече и повече, а това го променяше- убиждаше ме, занемаряваше си и т.н. Разделихме се. Тогава не бях бременна. За зла участ на съдбата обаче, 20 дни след като се бяхме разделили, почина баща му и аз му се обадих. Бях впечатлена от промяната в него- беше спрял да пие, изглеждаше чудесно.... изобщо, беше човекът, в който се бях влюбила. Е, събрахме се отново. Забременях. И двамата бяхме много щастливи. За почнахме да подготвяме един малък апартамент, за да можем да отидем там да живеем като семейство. Родителите ми и аз теглихме заеми, както и бъдещия тати. С тази разлика обаче, че неговите пари някак ненадейно се стопиха. Е, в последствие разбрах, че просто ги е изпил. В един момент му писна да бъде отговорен и тегли майната на всичко. Не че не искаше детото и не искаше да живеем заедно, но просто не правеше нищо по въпроса и ходеше по кръчми и клубове. Аз си живеех при нашите, работех и спестявах всичко, за да мога да купя нещата за бъдещето ми дете, а той се забавляваше. Раждането не го плати, разбира се, освен това дойде мъртво пиян на изписването и после на гости в дома ми. Изобщо направи един куп абсурдни постъпки.
 Както и да е. Ремонта на апартамента привърши, аз го дадох под наем (защото той всъщност си е мой) и си живея до ден днешен при нашите в къщи. Благодарение на тяхната финансова помощ (и двамата работят все още), ние не сме стигнали до просия. Гадното е, че донорът(съжалявам за грубия израз, но е такъв) обвинява всички останали, а най-вече моите родители, за собствената си ситуаци. Те му били взели апартамента и детето и ми били пълнили главата с глупости. Истината е,че аз не мога да разчитам на човек, който след три седмични увещания да купи памперс на собствената си дъщеря, най-безцеремонно ми заявява да спра да я храня, за да спре да ака и така няма да имам нужда от памперс И той бил баща!!!!!
Иска да я вижда всяка седмица, но идва непрестанно пиян и мен ме страх, че може да я изпусне или да направи нещо друго. Най-важното в момента ми е просто да се отърва от него- не му искам нито парите, нито присъствието му в живота на Йоанна. Просто искам да ме остави на мира! А за други мъже в момента не мога и да си помисла- почвам да се чудя дали са останали свободни свестни или всичко е такава измет като така наречения "баща" на моето малко съкровище

Здравейте, всички!
И аз скоро ще бъда самотна майка. Но при мен историята е доста по-различна. Сватбата ми беше септември, съвсем скоро след това забременях. Със съпруга ми знаехме само от няколко дни, когато той се почувства зле и влезна в болница.Това бяха и неговите и моите най-хубави дни. На следващия ден изпадна във внезапна кома и след 15 дни почина. Самата аз не знам как да продължа напред, а скоро ще дойде и дете, което ще има нужда от мен... Съпругът ми беше прекрасен човек, от хората, който срещаш веднъж в живота. Толкова много искаше това дете, а сега дори няма да го види. Надявам се след раждането на детето да изровя от някаде сили и да продължа напред, просто още не знам как.

zdraveite, az sum ot plovdiv i i imam du6terq na 2.5 g koqto absolutno sama gledam- t. e s tatkoto se razdelihme sled kato se rodi.
problema mi e 4e v akta na malkata toi figurira kato ba6ta

i mi pravi problemi, uj iska da q vijda, a samo ni tormozi... i smqtam da go sudq- za6toto imam pravo po zakon da otnema roditeslkite mu prava, sled kato ne pla6ta nikakva izdrujka za deteto

Zdraveite na vsi4ki mami , az sam ot suvsem skoro v tozi forum i se radvam , 4e go ima. Na 40 god sum i mi predstoi daj Boje prez mesec july da stana mama.Moje bi tova 6te e naj 6tastlivia mi moment v jivota.
Po ste4enie na obstoiatelstva sama 6te otglejdam bebeto si i si kazvam, 4e vsiako zlo e za dobro, za6toto 4ovek ne znae kakvo pe4eli, kogato gubi i kakvo gubi kogato pe4eli. Jenite sme po-silni ot mujete
i se spraviame s pove4e ne6ta i situacii ot tiah, vupreki 4e ne ni e po-lesno. No tova se dulji moje bi na tova, 4e sme po-otgovorni.