Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 фев. 2008, 10:01 ч.

Лоши сте понякога с децата си?

  • 1 880
  • 33
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 232
Привет на мамите със и без нерви.Аз напоследък съм мама с опънати нерви.Ето след поредния скандал,реших да споделя.Имам бебе и естествено,ми отнема повечето време.А за капак дъщеря ми се държи ужасно.За мой срам и аз станах неконтролируема с нервите.Сутрин-редовен номер с дрехите.Повярвайте, свалям целия гардероб ,а тя все не си харесва нищо.И разбира се следва рев,аз крещя и опъвам уши,защото сме закъснели за градина.Понякога без повод е крива.Тогава не съм й майка и братчето си не го иска.Решава цяла седмица да ходи с един и същ панталон и една блуза на градина.Чуствам се безсилна и тя си ходи както си иска.Има куп дрехи/подарени от Турция -хубави и маркови/ ,които красят гардероба.Срам ме е,че не си сдържам нервите.Напоследък рядко има ден,в който да не я поплясквам,даже и леко.А тя не се предава и си знае своето.Мъжа ми взе да ме укорява.И той едва изтрайва,но някак си се сдържа.И ето след свадата ,се чуствам като най-ужасната и некадърна майка.На вас случва ли ви се това?Как се справяте с този кошмар?Най-лошото е ,че аз обиждам дъщеря си ,а после много съжалявам.

# 1
  • София
  • Мнения: 17 043
Лоша съм понякога, да. За неконтролируеми бели, не крещя и не наказвам, детето си е дете, човек трябва да е философ. Но когато ми прави напук, откачам Twisted Evil Ей това най-много го мразя! Знае, че не бива да прави определено нещо, че ще се карам и ме гледа в очите, и го прави. Борба за надмощие Confused
Не се изпускай да я обиждаш, това е гадно. По-добре да я накажеш сама в стаята еди колко си време, отколкото да й кажеш идиот. Имам познати, които така си обиждат детето, което е почти бебе, че направо ми се повръща Sick

# 2
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 078
Представям си колко ти е трудно и с бебето и с каката  Hug Аз с едно понякога едвам се справям...  Embarassed И разбира се, че има моменти, в които реагирам неадекватно спрямо детето и после се ненавиждам... А най - неловкото извинение са опънатите нерви. Научих се да се извинявам на детето, когато не съм се държала добре с нея. Обяснявам й какво ме е ядосало и защо съм реагирала лошо. И тя се научи също да признава грешките си. Процесът е двустранен. Става бавно, трудно, има и провали на моменти.

За номера с дрехите да ти кажа аз какво правя - от вечерта предлагам сама да си избере тоалета за градината с твърдата уговорка, че сутринта няма да променим нищо, дори чорапите няма да сменя от това, което си е избрала. Е, ден - два пак имахме тръшкане сутрин, но после нещата се нормализираха, поне сутрин не се разправяме за това.

# 3
  • София
  • Мнения: 7 078
Оставяй я да ходи както иска - защо трябва взаимно да си късате нервите за толкова незначителни неща. Калина също настоява за определени тоалети за градината. Ако сметна, че е тотално палячовска комбинация, се опитвам да я разубедя - обяснявам й, че не си подхождат цветовете и тя само и само да е в тон, обикновено склонява. Ако много се запъне я оставям облечена, както иска.

Моята лошотия не се изразява в напляскване - не мога да я удрям, но за сметка на това се е случвало да се разкрещя. Даже веднъж мятах предмети   Tired /не по нея/.
Когато прекали обикновено я наказвам, макар че първо предупреждавам, че ще я изпратя в коридора да постои и да помисли върху поведението си и тя обикновено веднага се вразумява и рядко се стига до същинско наказание. 

# 4
  • София
  • Мнения: 32 475
Аз напоследък доста често яхам метлата. И много се карам. Дияна не я пляскам, но от време на време я наказвам. От време на време дребната ми казва "мамо не крещи моля те", ама какво да се прави кат съм избесняла.
Ама кат съм ядосана нямам спирачки. И Дияна и мъж ми ме гледат с едни такива премигващи очи. Добре, че бързо ми минава.

# 5
  • Ямбол
  • Мнения: 23 970
Лоша съм дотам, да не допусна да си налагат своето. Постигам го без шамари и викове. Просто си държа на моето и твърдо и непоколебимо например я събличам да я къпя, след като няколко пъти ми е заявила, че няма да се къпе. Дърпа се докато съблека, без да викам, просто си я събличам, после все едно нищо не е било, влиза в банята с желание.

# 6
  • UK/София
  • Мнения: 7 670


 Почти всяка вечер като си легна се самокритикувам колко съм лоша и как не мога да си сдържам нервите.Обещавам си на следващият ден да съм добра, но всичко се повтаря.

  Ти за едно ми се видя лоша и ще ти кажа!Сложи лентичка и с възръстта на дъщеря си, не само на Дениз Naughty

# 7
  • Варна
  • Мнения: 298
Разбира се , че и аз понякога откачам  Crazy, нормално - за час два пъти пускам прахосмукачка, сто пъти съм повторила да се облече,или да си изяде закуската, още толкова пъти да си прибере нещата ,които малката може да глътне, изобщо - крещя, гоня я за да не и посегна или пък изяжда по някой шамар и  после рев, рев- и двете Cry

# 8
  • Мнения: 5 578
 Confused да, понякога, а то милото е толкова добро и разбрано момченце.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 8 215
Май при всички е нещо подобно. И аз крещя и понякога повече отколкото трябва. Самокритикувам си се сама и всичко се повтаря в един момент Embarassed Изнервям се от повтаряне на едно и също нещо например и в един момент започвам да крещя а не да повтарям. Много рядко прибягвам до шамарчета, предпочитам да наказвам. Но с това повишаване на тона не мога да се справям напоследък, а трябва да се овладявам знам го.

# 10
  • Мнения: 532
И аз понякога избухвам Embarassed , но се старая да не прекалявам.Въпреки всичко има дни ( като днес - след като и двете цяла нощ не са спали, съответно и мама е на прага на силите си Sick) ,когато не знамкак ще свърши денят.Но за момента наказанието върши по-добра работа от крещенето и боя.Днес сме наказани без приказки и детски филмчета.Надявм се да издържим до края на деня.

# 11
  • Мнения: 27 524
Confused да, понякога, а то милото е толкова добро и разбрано момченце.

И при нас така  Sad
Нормално е, хора сме, децата понякога са трудни, а е още по-трудно човек да е над нещата, когато го притискат ежедневието, нормите и правилата. При дъщеря ти вероятно е ревност от бебето и затова така се държи. Опитай се да я направиш съпричастна с него, да се почувства важна, желана и полезна.
И аз искам второ дете, но ужасно се страхувам, че няма да ми остават време, нерви и сили за Криско  Confused

# 12
  • Мнения: 5 219
Естествено, че детето ти ще се държи ужасно. То просто търси вниманието ти. До скоро е била едно дете, сега трябва да дели всичко с бебето - мама, татко, близките, всичко. . . Бъди по-внимателна и мила с нея, отдели си специално време, което да прекарваш само с нея и да правите нещо, да се почувства обичана и специална за мама. Това не означава да й позволиш да ти се качи на главата, а да се опиташ да се поставиш на нейно място и да погледнеш през нейните очи. Приобщи я към заниманията ти с бебето, обясни й колко много бебето я обича и колко се радва, че тя му е кака, давай й дребни задачи, да ти помага за бебето - да избира дрешки, да ти подава козметика, такива неща.

# 13
  • Мнения: 959
Привет на мамите със и без нерви.Аз напоследък съм мама с опънати нерви.Ето след поредния скандал,реших да споделя.Имам бебе и естествено,ми отнема повечето време.А за капак дъщеря ми се държи ужасно.За мой срам и аз станах неконтролируема с нервите.Сутрин-редовен номер с дрехите.Повярвайте, свалям целия гардероб ,а тя все не си харесва нищо.И разбира се следва рев,аз крещя и опъвам уши,защото сме закъснели за градина.Понякога без повод е крива.Тогава не съм й майка и братчето си не го иска.Решава цяла седмица да ходи с един и същ панталон и една блуза на градина.Чуствам се безсилна и тя си ходи както си иска.Има куп дрехи/подарени от Турция -хубави и маркови/ ,които красят гардероба.Срам ме е,че не си сдържам нервите.Напоследък рядко има ден,в който да не я поплясквам,даже и леко.А тя не се предава и си знае своето.Мъжа ми взе да ме укорява.И той едва изтрайва,но някак си се сдържа.И ето след свадата ,се чуствам като най-ужасната и некадърна майка.На вас случва ли ви се това?Как се справяте с този кошмар?Най-лошото е ,че аз обиждам дъщеря си ,а после много съжалявам.

Nyuli,имам чувството че,разказваш за мойто поведение.Когато се роди малката сякаш изведнъж синът ми порасна в мойте очи.До вчера беше бебе а ,след раждането на второто дете изведнъж реших че,вече е голям и трябва да се държи като такъв.Беше ми много трудно да проумея че,грешката е в мен и че,той иска и има нужда от моето внимание.Проумях го и сега се опитвам да разпределям вниманието си между двамата.Продължава да се инати и сърди без причина но,се опитвам максимум да се контролирам и да не стигам до пляскане.Сигурно и на тях им е много трудно да делят пространството,вниманието и всичко останало с новия член на семейството. Peace

# 14
  • Мнения: 532
Аз гледам много да се сдържам,което разбира се ми коства много нерви,но има и моменти ,когато наистина не успявам да изчакам да направи всичко сама или да се куми 2 часа преди да влезе в асансьора.Но всеки случай много по-рядко й се карам ,отколкото я гушкам.А за обидни думи не съм и помисляла и се надявам никога да не стигна дотам.
Предполагам,че с две деца е ужасно трудно ,но отношенията с детето ти  се градят всеки ден и то не пита колко си изморена, заета и изнервена.Иначе май всички сме така.

Опитай се съзнателно да се успокоиш и дори ако трябва помоли мъжа ти например сутрин да я облича за градина ,ти се оправяй с други неща .......така по-малко ще си късаш нервите,а на нея се опитай да отделяш повече и специално внимание като я увериш колко я обичаш и може ината й да спре.
Успех!

# 15
  • Мнения: 582
Не знам лоша ли съм или не съм свикнала с това, че детето не е възрастен и прави щуротии  newsm78

# 16
  • София
  • Мнения: 888
Понякога се карам,понякога пляскам по дупето,понякога наказвам - според ситуацията и нервите. На моменти наистина не се издържа, но гледам да си припомням,че са просто деца и да правят бели е нормално. Позволявам доста неща, но когато трябва да се направи нещо съм непоколебима - за дрехите  - от вечерта приготвям каквото ще облече сутринта и въобще не позволявам да бърка в гардероба - казвам й,че днес се носят тези дрехи,защото са чисти и това е.Когато си  разхвърля дрехите,следва да ги подреди,колкото е по - силите й. Вчера излизаме навън и тя нарочно стъпваше в кал. Като се върнахме я оставих в банята да си търка ботушите.Гледам да  съм  справедлива за всичко и да не  забравяме,че те просто са деца...

# 17
  • Mediterraneo
  • Мнения: 21 016
Моята често е неконтролируема  Rolling Eyes
Лоша съм с нея, когато и тя е лоша с мен. Искам да градим отношения, които да се базират на разбирателство- постъпвам така с нея, както тя с мен. Не изпълни ли някоя моя молба, аз също й отказвам поредното поискано нещо. Вика ли, аз също викам. И така  Simple Smile

# 18
  • Мнения: 1 103
да напоследък често ми се случва.Нашия батко много я дразни и аз съответно избухвам  ... абе направо полудявам (понякога се чудя дали съм аз).После съжалявам че е станало така но....няма начин.По принцип и сама си ги гледам и това допълнително усложнява нещата няма на кои да ги оставя за един час дори.

# 19
  • Мнения: 4 669
Случва ми се , да  Rolling Eyes и винаги много съжалявам после .
Синът ми е доста палав и е голям инат  Simple Smile и наистина има моменти в които , ако не го плеснем по дупето просто няма да се спре и ще стане страшно ...
Но се старая много да не му се карам , ако не е нещо сериозно ...
Преди три дни направо ми скъса сърцето - точно го бяхме изкъпали си отвори входната врата и хубаво се отъркаля отвън във входа - в знак на протест , че баща му не го взе до магазина  Sick Ами , отидох хванах го и го оплясках без да говоря ...
А той милият ми вика " мами , защо ме биеш , аз съм добро момченце ... "
Казвам ви , три дни ми се ревеше ... но и тези дни много повече го гушкам и го целувам , а той прави по - малко бели  Simple Smile

# 20
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 5 657
И аз ставам лоша, когато започне да прави неща, които не подлежат на описание. При това напук. Но винаги после съжалявам.  Sad Обаче добрите думи и спокойния тон при нас просто не вървят. Пробвала съм всички възможно "добри" методи. Тц. Naughty

# 21
  • Sofia
  • Мнения: 8 215
И  Марти  нормалният тон не я впечатлява Thinking. А защо ли е така?

# 22
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
и аз понякога съм лоша, въпреки че бебчето ми е още малко, но пък в белите е много добра Laughing
но иначе много я обичам и засега до бой и сериозни крясъци не сме стигали Praynig
Дано и занапред да е така Crazy

# 23
  • Мнения: 645
Напоследък да, за съжаление.

# 24
  • Мнения: 454
И аз беснея понякога...
Случва се да го плясна по дупето, но избягвам защото той попива много и се държи по съшия начин с нас (пляска ни)  Thinking
Когато се усетя, че съм се скарала без да е виновен, му се извинявам.

# 25
  • Мнения: 3 929
Разбира се, че ми се е случвало и не вярвам да има от вас, на когото не му се е случвало. Ами нормално е в крайна сметка да си изпуснеш нервите. Разбира се, съжалявам след това, но намирам начин да се извиня, ако съм реагирала прекалено остро.

# 26
  • София
  • Мнения: 3 902
Лоша съм и адски се укорявам за това. Влудява ме, защото е безумен инат, инати се за всичко, какво е това упорство не зная. Случвало се е да му плесна ръчичката - видях, че при него това не помага, напротив има негативни последствия. Много отдавна спрях да го плескам по ръцете, но от време на време не издържам и викам  Tired, а детето се разстройва, а аз се обвинявам, че не мога да се контролирам и си обещавам, че повече няма да ми се случва.

# 27
  • Мнения: 244
Доста от скоро имам бебе и големият ми син се държи ужасно.
Хубавото нещо от цялата работа е, че все още не е насочил ината и лошотията към малката.
Поведението му рязко се промени, знам че е нормално, обаче много прекалява. Жал ми е и за бабата (майка ми), защото с нея се държи най-лошо. Беше прекрасно добро дете, а стана инат, с особено мнение по всеки върпос и с "не" и "не искам" в устата непрекъснато.
Плаче много, жален е и тъжен заради малката....обяснявам му непрекъснато колко много го обичам,опитвам се да го приобщя към дейностите около бебето. Обаче като почне да се тръшка за най-малкото нещо - направо ме влудява. Хвърчат и шамарчета и обяснения. Мисля, че ще премине всичко това, но дано да се справи по-бързо с новата ситуация, щото мойте нервички са опънати доста вече.

# 28
  • Мнения: 16 881
Понятията "лош" и "добър" са доста условни. По- скоро се старая да не правя нещо незаконно, тъй като там нещата са малко по- точно определени. За децата, освен това, избягвам физически наказания и саморазправа. Когато съм ядосана- викам, без да обиждам или да раздавам квалификации. Просто на висок тон се разпореждам относно дължимото в къщи поведение- това си позволявам.
Сутрин- големият следва да си оправи леглото, да се облече и да се приведе в упрятен вид- има време от 30 минути, напълно достатъчно. Ако закъснява- подвиквам, подсещам. Цвътрене не съм търпяла никога. За дрехитке съм поставила ясни изисквания- не с анцунга на училище, има си гардероб- избира си сам, стига да не е дреха, която много се отличава от пагодата навън, облича си каквото иска.
Храната- слага се винаги за всички едно и също. Който не иска- да става от масата. Тук даже и не викам. Гладни хора не са оставали. Ако има такива- на следващото хранене са се преосмислили. Мразя лиготиите от типа- това не ям, онова не го харесвам. На масата си има основно ядене, салата, хляба, сирене- все нещо ще ти хареса.
Имам още няколко твърди изисквания: да не се нараняват, когато играят, с играчките се играе общо, крайни глупости в къщи не се говорят, останалото поведение е въпрос на личен избор.
Налагаме правила- малко, но ясни, ако се нарушават грубо или често- ами ядосвам се, и аз съм човек, и аз душа нося. Твърдо не бия и не налагам унижаващи личността наказания. Уши не дърпам /даже на ум не ми е идвало, толкова върл противник съм на телесните наказания/.
Децата определено не смятам, че са лоши, инатливи и т.н.- просто са си едни деца. И аз съм си просто един обикновен човек, хич не мисля, че ще стана съвършена.

Последна редакция: пн, 04 фев 2008, 16:34 от Judy

# 29
  • Мнения: 813
мда ,понякога съм лоша Tired

# 30
  • София
  • Мнения: 511
Ох, аз много я гушкам и целувам - правя го постоянно, но си признавам, че честичко повишавам и тон. Единични са случаите, когато я плесвам през ръчичката или дупето, но това е като ми прави на инат и нарочно прави нещо, което съм казала многократно да не прави. После ми е жал и се чувствам виновна...но се успокоявам малко, че се случва рядко и че гушканията са много повече...

# 31
  • Мнения: 2 161
Аз съм много търпелива с децата си.Стискам зъби и изобщо рядко си изтървавам нервите.Но много пъти съм имала чувството,че съм лоша.Обвинявала съм се и съм се извинявала.Особено вечер,когато децата са заспали,влизам в стаите им и тогава най-вече чувствам вина.

# 32
  • Мнения: 3 886
мда ,понякога съм лоша Tired
и аз

# 33
  • Мнения: 2 834
Понякога наистина ме изкарва извън нерви.В такива моменти  изпадам в истерия.Не го обиждам,но много викам.Пляскала съм го по дупето и през ръцете и след това чувството за вина и че съм ужасна майка ме смазва:(

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт