Малко размисли по темата за имената, любовта и общото между тях...

Бас ловя, че зълва ти е Брунхилде 
По темата - аз не се обръщам по име. Ако трябва да му привлека вниманието, викам на фамилия. Разни муцита, цуцита - не. Иначе той ми вика Дона, Донче и (о, ужас!) майче. Тръпки ме побиват само като чуя последното.

По име си викаме, но съкратено, не цяло.
Всеки път като се видим със сестра ми и мъжа и и почнат да се милосват, аз почвам да се хиля и тя ми се обижда.

Хе, Доне! Аз пък искам д ами каже майче, веднъж поне С различни фамилии сме и ме скъсва от подигравки, па като сложи и едно д-р отпред- съвсем. ПОнякога и на Вие ми говори, или г-жо, но се правя, че не чувам.

По принцип ние се обращаме един към друг с име и от време на време когато ни е по лигаво се обръщаме един към друг на фамилия ... За мен лично обращения от рода на "мило", "коте", "муце" и т.н. са прекалено ....неестествени. Сякаш не се познаваме и не си знаем имената  .

Много са ми смешни обръщения като мило,пиле,коте,душа,муци...ние имаме един към друг    много  мили обръщения,които не са лигави.Освен тях,използваме целите си имена.Моето име е трибуквено,няма как да се съкрати на галено.Всъщност има галени производни,но са много тъпи и когато иска да ме ядоса,мъжът ми с удоволствие ги използва.Мъжът ми има хубаво име,което не съкращавам в умалителни имена.

Името ми е дълго, използват го само хора, които не ме познават добре. Имам кратко име, с което и аз сама се наричам в мислите си.
Вкъщи и ние не се наричаме по име, само когато говорим за нас с други хора. Той използва дългата форма, когато говори за мен, много ми е странно, но явно не може да се пречупи. Все му правя забележки, даже в телефона му съм записана с цялото ми име, а аз го свързвам със закъснение от вечерния час вкъщи
Аз съм коте, той - мише у нас.

Ако мъжът ми се обърне към мен по име , може и да не му реагирам въобще ... 
Имаме си начин по който се наричаме , без да е лигаво и смешно . Също мразя мишленца , зайчета и други от този тип .
Само , когато е по - сериозен ми вика - Пипинке ... той ми го е измислил .

да чуя цялото си име на мен ми е много стряскащо.Веднага се връщам в училище, учителката с дневник отпред и казва :"На дъската да излезе Велина"
Бррр, ...така че предпочитам разните му там котета,зайчета и ..тинтири-минтири. Дори като се замисля само клиентите ми се обръщат към мен на цяло име, всички останали сякаш отдавна са забравили как се казвам и са си приели една кратка форма на името ми,на която винаги първо се учудват,а след това някак си много добре я вкарват в употреба Та ако от устата на любимия си чуя цялото име и аз първо ще си помисля,че нещо много сериозно иска да обсъдим или просто за момент е решил да се направи на интересен.

Обръщаме се по име. Всъщност той май цялото ми име не го е ползвал никога. Опитваше се да ме провокира с г-жо инженер, ама аз не реагирах и той спря.
А аз не опитвам с "Мило". Знам си стоката.

По темата, всъщност: За мен това, как го наричам, няма общо с любовта. Е, може би, ако спонтанно го нарека "Дърт пръч", ще трябва да се замисля.

 Името, което майка ми ми е измислила е много хубаво, но трудно за запомняне и трудно за съкращаване. Малките имена, с които се обръщат различните хора към мен, са какви ли не и аз, сякаш, нямам претенции към никое от тях. Цялото си име почти никога не чувам (от устата на приятели и близки)...Малко ми е неловко понякога, когато все пак го чуя, все едно за някой чужд човек става дума, но имало е и моменти, когато ми е ставало едно такова мило...задушевно някак...съзаклятнически ми е прозвучавало...Понякога е било свързано с нещо сериозно, като не е задължително да е нещо лошо...Страшно особено усещане...
 Длъжна съм да кажа, че в моментите, когато е било нужно нещо да ми подейства наистина отрезвяващо или "връщащо към реалността", било е нужно само съпругът ми да ме погледне сериозно, да се обърне с цялото ми име към мен и...все едно студен душ ме е обливал...Наистина, твърде рядко чувам цялото си име и помня точно колко странно (и доста различно, в различните случаи) ми е действало това...
  Към разните лигави обръщения нямам претенции-не ме дразнят, но и не съм фен особено...Всъщност, понякога, за майтап, за някакви периоди съм ползвала разни ужасно гадни, дори обидни (на пръв поглед ) обръщения, но то е било само за  лигавията...същото е и с фамилията ни(тя също, наравно с името ми, е много трудна за запомняне ), но сме си казвали на фамилия по начина, по който в гражданското, на сватбата ни, постоянно бъркаха мястото, на което би трябвало да е ударението и. Много смешно звучеше...
 Интересна тема...

Ей ччч, Бастуне, кога ще ядем?
Патерицо, а ти какво си сготвила? 

Обръщам се към мъжа си с цялото му име винаги, със съответната интонация, съскане или нежно пърхане. Устата ми не иска да произнася друго.
Той и майка ми се обръщат към мен еднакво. Писенца-мисенца и котенца - пиленца сме, само в шеговит контекст.

КОга ще ядем и какво? Ей от това  вече ме побиват тръпки, естерсита.

Ахам 

Моят не обича да го наричат на цяло име и затова го правя, когато искам да го ядосам 
Ако се обърне към мен с цялото ми име, ще ми стане по-скоро странно и неприятно, отколкото да се развълнувам  Не че не си харесвам името, но не съм свикнала да се обръща към мен така.
За протокола - сладникави обръщения, предизвикващи диабет, от сорта на сладкишче, бонбонче и тем подобни не използваме.
По-скоро използваме обръщения, стряскащи широката публика, затова и си ги ползваме само, когато сме насаме