...Споделям!

Мила Бианка - мъчно ми стана, като прочетох това, което си писала.
Доколкото разбирам, имаш един превъзходен, поддържащ те и опитващ се да те разбере съпруг.
Не е целта ми да те обвинявам, но според мен още в самото начало е трябвало да покажеш на бабата кой командва парада и да си отстояваш правата на майка.
Както и да е - случилото се - случило. За съжаление има такива хора, които всячески се опитват да се наложат, да ръководят и да се ччувстват значими, дори и да вредят с това.
Трудно се дават съвети за справяне с домашни чудовища, но хипотетично, ако бях в твоята ситуация, това, което бих направила от тук нататък, щеше да е - сериозен разговор-дискусия САМО със съпруга, с уточняване на отговорностите, които имате като родители. Тотално отстраняване на бабата /с риска да се чувства отхвърлена, пренебрегната и каквато там ще/ до степен на редовни свиждания два пъти седмично за по един час с родителски надзор.
Затваряне на темата за твоето осиновяване, до напълното ти успокояване и възвръщане на увереността, че си най-добрата майка /каквато ти си със сигурност/.
Не се старай да си примерна снаха, не се старай дори да си добра съпруга, дай си времето да си МАЙКА, останалите неща ще се наредят с времето.

Боже, колко лесно се дават съвети отстрани, когато не си на тоя огън самия ти 

Пожелавам ти успех и справяне със ситуацията, от мен имаш рамото на което да поплачеш, когато ти е криво, както и куп неизстрадани съвети, дадени с най-добри намерения.
 

Mama_Galia_66 ,благодаря ти!
За мен няма значение дали сте на същия огън като мен-именно от вашите съвети имам нужда! 
Осъзнавам ,че вината е и моя ,просто исках едва ли не да избегна неизбежното.Не обичам да ми се цупят ,да влизат с едно сухо "добър вечер"и да се държат с мен като с лигла ,която иска незаслужения лукс да гледа сама детето си.
За съжаление тази ужасна жена ме върна там ,откъдето тръгнах.Борех се толкова време със себе си ,а сега имам чувството ,че се върнах в началото на лабиринта...

Миличка, миличка майчице  
Така! дотук спирам с лиготийте, но ми дойде спонтанно  

Чувстваш се така, защото просто много ти е дошло. Бременността, мислите и страховете покрай нея, мислите, тъгата, обидата от твоето изоставяне, битовизмите покрай всичко това, неразбирането на околните, тежкото ти раждане и ужасийте покрай него - и накрая - това чудо дето го писа  

Ами и Дзержински нямаше да издържи...

Виж, според мен - дай първо с малките задачи, после ще решиш големите проблеми. Като начало дай да видим с какво положително разполагаме  
1. Прекрасен малък чудесно наддал мъж в разцвета на силите си
2. Също прекрасен, макар и по-голям мъж, който много те обича.
3. Родители, които те обичат
4. здрави сте - слава богу
Това мисля е едно добро начало. Сигурно ти е доста трудно в момента, да си събереш душата, но убедена съм, че първото, което трябва да направиш е да заживеете отново отделно. Това със спането в едно легло със свеки е направо изварт и е отвратително, че така се издевателства над теб и твоите енергии, в момент, в който не можеш да се защитиш.
На една от жените тук бях писала веднъж - има хора, които се хранят с други хора. Напълно сериозна съм - не се шегувам и не се лигавя. Това са хора, които пият енергията на другите, впивт се в тях и не мирясват, докато "донорите на енергия" не клюмнат съвсем. Тя подсъзнателно е поискала да спите заедно - по наблизо е по-лесно. Махни я веднага от там, ако вече не си го направила. Не и позволявай да пие от теб, не влизай в директни конфликти, не стой близо до нея. Мисли ме за луда ако щеш - когато си близо до нея, кръстосвай ръце пред гърдите си.

Ти вече си майка - малка, уплашена и нападната, но майка - и ти си тази, която ще защити детето си.  Давай му храна само ти. Какво ще носи детето - определяш ти. Изобщо майката си ти и всяко, ама всяко твое решение е най-доброто за детето.

Нямаш разговор със свекърва ти. Мъжът ти е свързващото звено, той да говори с тях и да им обяснява. Говори с него. Той те обича, това е най-важното. Не си лигла, която иска да си гледа сама детето, а и така да беше - нищо лошо не виждам в това.

Аз също НЕНАВИЖДАМ скандалите и разправиите в къщи, повишаването на тон, споренето с близки и пр. Това обаче няма нищо общо с дисциплината и определянето на правила. Просто постави условие - или те си отиват в къщи или ти отиваш при майка си. Няма нужда това да става със скандал. Просто твърдо го обясни на мъжа си.

Пропаст между теб и детето ти няма да има, защото то е растнало в теб 9 месеца, това никой не може да ви го отнеме, а послесте останали заедно и който и да се е месил и натрапвал - майката си ти! Не можеш да бъдеш подменена и "избутана". За това и дума не може да става

За човека до теб -
Бианка, опитвам се с цялото си сърце да разбера болката на изоставените деца, заради сина ми. Колкото и да съм прочела, колкото и да съм мислила, колкото и да искам - никога няма докрай да я изпитам, така както вие я изпитвате. Опитвам се да я сравня със загубата на баща ми и това донякъде може би ме доближава да вашата болка. Утре се навършват 10 години от неговата смърт, сега докато пиша, сълзите ми се търкалят. Колкото и любов да получа, от когото и да я получа, раната ми никога няма да заздравее, все така жива ще е и все така ще боли и все така ще се чувствам половин човек.
Тази тирада я пиша, за да разбереш, че колкото и да те обича човекът до теб, колкото и огромно да е желанието му да усети болката ти, това няма как да се случи напълно. Не го вини. Не си отивай 

А тук, просто не знаеш как те разбирам. Когато Никола изгря в къщи, аз, дето толкова съм го чакала, толкова съм го искала, не можех буквално "да се докопам" до него. Той беше или в ръцете на едната баба или в ръцете на другата, в краен случай в ръцете на дядо. А аз се чувствах ужасно нещастна, защото хем знаех, че той е уплашен, самичък и мъничък, хем не можех да го защитя, защото съм мухла и не мога да ги сложа в ред, хем ми подмятат детето като кукла, хем аз не мога да го успокоя и да му кажа "спокойно мама е тук, вече си на сигурно място". Беше ужас, ужас. Спомням си колко безпомощна и объркана се чувствах, безсилна да го защитя, само защото не мога да се карам и да съскам.

За успокоение, с течение на времето ми поникнаха дълги нокти и зъби и сега - ела да ме видиш

Fussii,
Нямаш представа колко ми помагаш с твоето разбиране
Именно за това говоря ,невероятно облекчение е за мен да знам ,че ти си изпадала в абсолютно същото положение като мен и не се изживявам като някаква глезла-разбираш ме прекрасно!С тази разлика ,че тя се нанесе при нас и нямаше отърване 24 часа от лудостите й.
Може би е само моментно състояние всичко ,което преживявам в момента ,обвинявам и мъжа ми ,защото все пак главната причина майка му да се държи като Цербер е ,че той не я сложи на мястото й още когато беше започнала да си покзва рогата.
Един ден ,докъто говорехме с нея ,още преди тотално да си развалим отношенията ,тя дори се изказа ,че добре ,че могла да роди дете ,защото не искала да си мисли какво е да осинови.Това няма как да го забравя ,беше много грозно изказване ...мисля ,че тя се опита да ме отстрани от детето ми именно защото ме чувства човек по-долно качество ,чужд ,недостоен да се грижи за внука и ,който тя предпочиташе да смята за по-малък неин син.
Ето тук пак засягам наболелия проблем ,че някои хора не са израстнали духовно ,за да се нарекат и майки на родените от тях деца-съжалявам ,че съм толкова крайна..но след като тя не може да приеме най-висшата форма на майчинството -осиновяването за какво говорим тогава?!?
Понякога я съжалявам ,защото усещам ,че със всичката и злоба и предразсъдъци тя не може да бъде щастлива ,макар да не го осъзнава.
Дори постоянно повтаря как детето ми било "бяло като пуканка" ,не като мен-майка й(бабата на моя мъж дори ме беше питала в прав текст дали е възможно да съм от турски или ромски произход).
Какво значение има това?!?Дори на мен не ми е интересно от какъв произход съм ,макар ,че знам ,че съм от български.Все едно те са някакви аристократи пред мен.
Е възможно ли е такова нещо и такъв манталитет във века ,в който живеем?!?
Oще веднъж Fussii,
Благодаря ти!

Мила Бианка,
вече са ти казали най-важното, бих искала да добавя да се отървете възможно най-скоро от това чудовище, свекърва ти. Без значение скандалите и сръдните. Ама наистина няма никакво значение, че тя ще се нацупи, обиди или каквото там! Много важно, ти, детето ти, семейството ти, сте по-важни, вие сте най-важните! Как изобщо си изтърпяла подобен звяр в къщата си!
С цялото ми уважение към нея, че тя е родила любимия ти - няма място с това си ненормално поведение сред вас!
Два пъти четох постинга ти, два пъти не проумявам как си я допуснала изобщо. Искаш да си добра снаха, само че си влязала в ролята на добър наблюдател на вербуването на сина ти.

Относно изоставянето - аз явно съм дебелокожо магаре и никога не съм се чувствала изоставена, не разбирам болката на осиновените деца, признавам си.
Но знам какво е да загубиш близък човек, и в известна степен те разбирам.
Трябва да бъдеш силна и на този етап да се опиташ да забравиш за това - синът ти има нужда от теб, именно теб, връзката между вас не може да се изгуби, не позволявай на когото и да било да ви дава тон в живота.

Аз на твое място до сега сигурно щях на кол да я набуча тази свекърва, но това вече си е до характер и те разбирам, че искаш да си в добри отношения, докато аз не цепя много басма в сходни ситуации.
Не позволявай  да те обижда! Не си мълчи, не трупай негативизъм , кажи й какво мислиш, защо я щадиш?!
Когато майка ми почина и се сринах, нейни "приятелки" споделили на мъжа ми , че " много се тормозя и зле ще свърша, и толкова страдам за майка ми, хем не съм й родно дете". Освен, че му се разсърдих на него, че изобщо ми го каза това, така хубаво ги сложих на място, че после се чувствах гузна, защото ги познавам от дете.
Но това им изказване беше нелепо, неуместно, тъпо и грозно. Никога повече не осъществих контакт с тези хора.

Бъди силна, не се оставяй да те манипулират!
 

Ще ме извиниш, че ще пиша на бързо, но малката има колики - ние сме в най-близка възраст до вас, не съм осиновена, но загубих едно дене - 45 дена стоя в ковьоз, а аз далеч от нея, виждах я само веднъж седмично за по 5 минути, след това чаках 7 години... След това у дома дойде Исак, но се случи така, че аз трябваше да лежа, за да запазя малката - 3 месеца лежах, баби се грижиха за него, сега той е доста объркан по въпроса, коя му е майка, коя му е баба - 3 месеца, в които аз явно страдах като видех свекърва ми да го разнася на ръце из къщата, като видех другата баба да го дондурка на коленете си, като дойдеха на гости леля и чичо или вуйна и вуйчо и го разнасяха и мятаха из цялата къща, докато майка му лежеше на дивана - като една статуя. Сърцето ми се късаше, знам какво изпитваш ти в момента, но аз не мога да обвиня никой, не можех да отстраня никой, докато ти имаш измъкване от тази ситуация.
Сега градим доверие, преди няколко дни той заключи "Мама не е лоша.", какво ли му е било в душата на това дете през тези 3 месеца?
Сега за бебето - не го давам на никой, освен на баща му, който иска да го гледа от далече - детето си има майка и баща, останалите да си гледат работата.
Аз не мога да се оплача от съпруга си - той е изцяло на моя страна, но важната в случая си ти - ти си майка на детето си, ти си най-доброто за него - никакви баби и други елементи - махни ги от живота си и от живота на детето си, те могат само да пречат, не да помагат.

Миличка Бианка,
Стискам палци да намериш отново душевната си сила и да бъдеш щастлива майка на малкото съкровище!
Не мисли, че домашното чудовище би било по-различно, ако ти не беше осиновена - тя е лош човек и просто щеше да намери друго, с което да те уязви и "да ти пие кръвчицата", уверявам те. Просто има такива хора, те са лоши и с близките си, със собствените си деца дори, макар последните да са им свикнали и да не го съзнават до край. Може би затова мъжът ти не е реагирал по-рано, затова не му се сърди толкова много - важното е, че е осъзнал какво става и е на твоя страна!
Прегръщам те силно и ти пращам още малко виртуална подкрепа!

Милата ми тя  ,
явно някои хора, се учим да си браним децата, постепенно. На мен ми трябваше бая време. Аз просто съм повредена и трудно отказвам, казвам не, и трудно говоря рязко. Обикновено с поведение слагам дистанция и показвам кое ми е приятно и кое не. Лошото е че при някои хора не работи - трябва с думи.... Няма страшно, ще ти дойде кураж 

Другия момент според мен е, че някой мъжки майки (плюя си в пазвата), трудно понасят появата на жената в живота на синовете си. Хеле пък като се появи бебето, започват да се държат като "алфа женски" и буквално се опитват да отмъкнат малкото от майка му. В животинския свят също май се наблюдават подобни ситуации.


Това го слушам и аз  нон стоп по наш адрес с Никола, защото аз съм много тъмна, с черна коса и черни очи. Той е русичък и беличък.  Много хора непрекъснато изтъкват разликите помежду ни,  част от тях го правят с цел да ме уязвят. Ама на мен знаш колко ми пука

Fussii,
някакво уникално съвпадение е ,но няколко месеца преди да родя се разигра същата сцена именно с двете кучета на свекитата.Те са женски-майка и дъщеря.Дъщерята роди две пухчета и не след дълго бабата го окупира.Когато майката се опиташе да се доближи до тях ,бабата я ръмжеше и не я допускаше
Майтапа си е майтап ,но сега се чудя дали това не е бил някакъв знак за мен.
Свекърва ми много се забавляваше от създалата се ситуация ,но ето ,че сега я повтаря едно къд едно.
Май се отдаде на инстинктите си точно както едно куче би го направило.Не на разума.
.....
А за майката и таткото на Fussii i Wildberry
споделяла  съм ,че загубата на родител ме ужасява-незнам с какво би могла да се опише болката ,само знам ,че моята е незначима пред нея....

Хич не е майтап. А и това, че свеки се е смяла на ситуацията също хич не е майтап. Аз мога да те "почерпя" с една подобна история с нашите най-близки приятели.

Свекървата така и не можа да понесе появата на снахата. При вас поне в началото е имало "пазене на добро поведение". Тук още от самото начало беше гадно. Майката - голяма хубавица като млада, тя и сега изглежда фантастично за годините си. Според мен просто не можа да прости младостта на снаха си. То не бяха приказки - че тя едно дете не може да роди (те също като нас имаха репродуктивни проблеми), че е такава, че е онакава, че горкия и син как се е заробил, че е обречен и какво ли още не. И така 6 години докато живяха заедно. После нашите приятели се отделиха. Подадоха документи за осиновяване. Половината уведомителни писма бяха изпратени на стария им адрес - мистериозно изчезнаха.
Но черешката на тортата беше, когато след 9 месеца нашите приятели получиха обаждане за осиновяване. Щастие безумно. Оказа се, че от РДСП са пратили и писмо с подробна информация за детенцето. На стария им адрес обаче. И това писмо беше изчезнало мистериозно. Ако социалните не  се бяха обадили лично на приятелите ни  по телефона, нямаше да срещнат своето момиченце.  Е, кажи ми какъв човек е това... какво яде, какво диша....

Виж мила, аз се ранявах всеки път, когато някой несправедливо ми "посегнеше". Болната ми тема беше явно прекалено очевидна за всички. Не мога , а и не искам да ти описвам какво съм слушала по свой адрес. Обаче, за себе си приех, че с тези хора живеем на различни планети и в различни светове. Техните оръжия, не са моите оръжия. Затова вече и не отвръщам и не се зъбя - просто не си струва. Виж, ако нападнат детето ми - тогава вече - яка им дУша

Бианка, за болката...
Мисля, че най-силната болка е настоящата  . Знаеш ли Ерих Кестнер казва, че няма значение за какво плачеш - дали днес за загубената си кукла или след години за изгубения си приятел. Боли те еднакво и различно. Няма незначима болка. Но колкото и да са различни болките ни - можем да си поплачем на рамото и да получим утеха един от друг. Безкрайно благодаря, че те има

Бианка,
първо много силно те прегръщам! Ти си майка и никой не може да ти отнеме това!

Ще нахвърля някой неща, които ми се въртят из главата.
Ще се опитам да насоча вниманието ти към определени случки от живота на съпруга ти, за да можеш да намериш отговори за поведението му.

"Накрая изплю камъчето ,че виждала в детето ми синът си и понеже майка й го била отгледала ,тя искала едва ли не сега да си компенсира..."

Понеже съпругът ми също е гледан от баба си през първите и най-важни години от живота си, имам наблюдения, относно сблъсъка на интереси. Да, съпругът ми е осиновен, но е изоставян два пъти - веднъж от БР, втори път - от майка си. За него баба му е като майка, към нея той насочва всички топли чувства, с нея той е близък.
Това, което се опитвам да ти кажа е, че е възможно съпругът ти отчасти да се чувства като вас, осиновените деца. До каква степен, не мога да зная. Според думите на свекърва ти, той е бил отгледан от баба си. Това може да е допринесло до отдалечаването и известното отчуждаване на майка и син. А добре знаем какво се случва, когато я няма връзката между родител - дете, особено при такъв родител /съдя по твоето описание на свекърва ти/.
Никак няма да се изненадам, ако съпругът ти се е опитвал и продължава да се опитва да се сближи с нея по някакъв начин - като и се доказва непрестанно, като се съобразява твърде с мнението и, като не смее да изкаже своето такова, от страх, че ще бъде отхвърлен.
Помисли в тази посока. Може би бъркам, ти познаваш близките си добре. Ако съпругът ти има своите призраци в гардероба, напълно възможно е липсата на адекватна реакция да се дължи именно на това!

И понеже аз съм съпруга на осиновено дете, ще наблегна точно на това, пък дано ти помогна по някакъв начин.
Бях споделила, че изчетох "Първичната рана" много преди съпругът ми да заговори за осиновяването. Четях и в този форум доста преди това.
Мислех, че съм подготвена, че зная точните думи, че познавам чувствата му. Нищо като подобно! Първия разговор ме свари толкова неподготвена! И това, при положение, че месеци наред бях изчела сума ти неща.
Представи си, какво чувства човек, който те обича безкрайно, който те вижда да страдаш, но не знае защо! Представи си, как съпругът ти се лута на сляпо, той предполагам дори не е чувал за форуми като този, за "Първичната рана", за болката от изоставянето. Той просто усеща с всяка своя частица твоята болка, но е безсилен срещу нещо, което е невидимо, няма име, няма причина, идва ненадейно и те кара да страдаш! Единственото, което той знае е, че ти се съсипваш, а това, което те съсипва, е твърде голямо и болезнено и, че то те кара да се разкъсваш между желанието да бъдеш свободен човек и желанието да се скриеш някъде, сама с болката си.
Помогни му, Бианка! Той е част от живота ти, имате дете, което пък е част и от двама ви. Повярвай ми, споделянето ще ви сближи. Подари му "Първичната рана", нека я прочете, а после му дай време да осъзнае информацията, която книгата предоставя, да усети болката ти, да разбере корените и.
Ако дори за миг си усетила, че той омаловажава болката ти, трябва да знаеш, че не е умишлено, а просто следствие на невежество. Ти си тази, която трябва да открехне вратата! Не пази толкова ревностно болката, сподели я! Уверявам те, когато съпругът ти научи тайните ти, той няма да избяга, напротив. Точно тогава ще се почувства част от теб, ще сте едно цяло, ще споделяте щастието и болката!

Миличка,
водена от стремежа да си идеална снаха, да си мила, внимателна, да не би някой да те упрекне в нещо, защото вие, осиновените, трябва да сте винаги такива - перфектни, ти си допуснала грешка - допуснала си свекърва си твърде близо. Зная, че е трудно, съпругът ми казва - "зная, какво трябва да направя, чудесно разбирам грешките си, дори в момента, когато ги правя, но това е по-силно от мен - да лавирам, да се нагаждам, да правя онова, което другите очакват от мен. Страх ме е, че няма да се харесам на някого, че ще ме отхвърлят." Точно това ти изигра лоша шега и на теб. Хубавото е, че вече сте взели мерки.
Бианка,
стъпка по стъпка, нещата ще се оправят. Но пак ти казвам, не е нужно да си сама! Когато имаш другарче, въпреки, че никога няма да усети болката ти толкова силно, колкото теб, тогава светът не е толкова страшно място!
Твоят съпруг ще ти помогне да се научиш да отстояваш себе си, просто му дай възможност!

Относно твоя произход....каквото и да кажа, малко ще е! Ти си прекрасен човек, другото няма значение! Съпругът ми е смуглав, досега никой не си е позволявал да ми намекне нещо, но първия, който се осмели, ще бъде с издрани очи!

Извини ме за хаотичните думи, но така усещам нещата!
Много, много силно те прегръщам! Ще се справиш, защото си силна, защото сте трима!  

Умното си е умно 
а пък като има и сърце - екстра се нареждат работите. 

Хоуп    

Да си призная-заради този разговор с мъжът ми ,тайничко се надявах и _Hope_ да се включи в темата ми .
_Hope_,,благодаря ,че и ти взе отношение!За мен твоето мнение е много ценно.
Относно отношенията между мъжът ми и майка му сама незнам какво да мисля.В някои отношения той е толкова категоричен с нея ,сега се оправдава с това ,че не съм му се оплакала навреме.Именно ме засегна факта ,че самият той никога не и мълчи ,а аз в един момент се оказах притисната да се съобразявам по 24 часа с лудостите и.
Много си права ,миличка ,това ме накара да се замисля и да осъзная още някои неща.Не само за дадената ситуация ,а за минали мои преживявания ,назад в миналото.
_Hope_,достигнала си до толкова важни изводи за нас ,осиновените ,както и Fussii ,мъжът ти е невероятен щастливец.
Много исках да се включиш ,защото се опитвам да погледна нещата през очите на мъжа ми-ти най-добре знаеш как се чувства той...Благодаря ,че ми отдели толкова време и внимание! 
Възможно е да е от невежество ,но той наистина допусна грешка с мен.В една друга тема бях ти споделила това.Мисля ,че сега вече осъзнава какво се случва в душата ми и има нужда да споделям с него.Няма да го държа настрана повече ,но ще изчакам удачният момент за това.Въпреки ,че за такива разговори ,както казва майка ми ,подходящото време никога не идва...Дано това да ни сплоти ,защото напоследък отношенията ни толкова се обтегнаха ,че дори мислех за раздяла.А би било жалко да се разделим заради външен фактор ,какъвто е майка му.
За него никога факта ,че съм осиновена не е имал значение.Виж за майка му и баба му-да.Не веднъж са опитвали да ми правят намеци и натвърди и грешката ми е ,че не съм му казвала от самото начало.
Спаси ме това ,че намерих вас и ако знаех ,че с тази тема ще срещна толкова подкрепа ,щях да я пусна по-рано ,макар ,че се притеснявах ,защото е много разнородна и не бих искала да разводнявам тематиката на форума ,на който държа.

Бианка,
не искам той да е щастлив, затова, че има мен, искам да е щастлив, че има себе си!
Благодаря за милите думи!
Съпругът ми също поставя майка си на мястото и, но не веднага. Получава се нещо такова - няма да се намесвам, докато мога, ще си трая, пък може и да се размине.... Възможно е и твоят съпруг да реагира така - намесва се, когато нещата вече са излезли извън контрол, но няма нищо против да пасува дотогава, докато има тази възможност!
Мъжете реагират остро, когато са лично засегнати. Когато стане въпрос за отношения между други двама души, предпочитат да не се намесват, поне докато не им се каже, че е наложително!


 Имам един ярък спомен от съвместния ни живот, който често изплува в съзнанието ми и ме кара да се срамувам от себе си и постъпката си.
В началото на връзката ни, след една глупава караница, имах неблагоразумието да кажа на съпруга си, че винаги, когато поискам, мога да го освободя от присъствието си! Че ще си отида, когато пожелая и той няма да може да ме спре! Думи, казани в пристъп на безсилие и гняв, думи, които не съм мислила, но сглупих и ги изстрелях набързо.
Тогава той се разплака. Не го бях виждала такъв, ридаеше като малко дете. Изумих се. Нормално е да се огорчиш от такива думи, но чак пък такава реакция, при положение, че са само думи! Тогава го прегърнах, той се вкопчи за мен и два часа отказваше да ме пусне. Тогава не го разбрах, не отдадох голямо значение на случката.
Години по-късно, четейки за чувствата и емоциите на осиновените, върнах лентата назад. Тогава разбрах всичко и проклинах собствената си глупост и невежество! Мразех се, заради онова, което направих!
Сега си давам сметка, че ние, близките ви, ви нараняваме най-много, макар и неволно, в пристъп на гняв или на безсилие. 

Дай му време, Бианка! Понякога, в стремежа си да отгатнем потребностите на близките си, ние правим поредица от грешки! Понякога толкова ни е яд, че не можем да разберем причините на действията ви, че изтърсваме по някой върховна глупост!
И да не съм чула за раздяла, още повече заради майка му! Ти ако знаеш ние с какво същество се борим.... Щом ние успяваме, ще успеете и вие!

Тези две персони - майка му и баба му - да си гледат работата! Хич и не им се връзвай! Ти не си по-долно качество от тях, не се оставяй да ти вменят това! И моята свекърва се опита да ми намекне, че съм "повредена", заради логоневрозата, но с две приказки я поставих на място. Ти също ще се научиш да отстояваш себе си, просто ти трябва време! 

Прекрасни мигове с рожбата ти желая! Опитай се да се успокоиш, защото всичко ще се нареди! 

Fussii   

Мила Бианка,
разказанато от теб толкова много ми напомня за преживяното от мен в първите дни, когато детето си дойде у дома, че неволно се разплаках! Аз мислех, че полудявам, когато след цял ден грижи за чисто физическите аспекти (приготвянето на храната, сменянето на памперсите, миене, хранете и т.н), както и преживяването на кризите на детето от новото и непознатото исках единствено да си гушна дъщерята и да я гледам как заспива. И точно тогава мъжът ми решаваше, че е време да ми помогне и взимаше детето, което уморено от цял ден търчане се отпускаше блаженно в ръцете му. Аз стоях отстрани и очите ми се пълнеха със сълзи, защото имах чувствто че са ми откраднали този миг. Колко пъти се опитвах да му обясня, че ако иска да ми помага, може да го прави и с други дейности през деня, а не да ме лишава от точно този момент, но той се сърдеше и приемаше думите ми като упрек. С времето мъжа нещата дойдоха по местата си, но последва нашествие от страна на свекито (Божеее, само преди два дена плаках на мама Галя по този въпрос и аз). Моята свекърва навремето също е оставила децата си за отглеждане от бабите им и сега изглежда избива някакви закъснели майчински инстинкти. Аз обличам детето за разходка - тя цъфва на вратата и почва да нарежда колко било лошо времето, къде съм щяла да го мъкна детето и да съм го оставила на нея да го гледа на топло. Или аз  решавам, че днес не е за излизане, а тя пристига и вика да облека детето и да и го дам да го разходи в градинката, защото видяла, че има други майки с колички навън. Или пристига точно на обяд и започва да тъпче детето с хляб, царевични пръчки и шоколад, въпреки че аз в момента и топля обяда (естествено нежеланието да се храни после се отдава на качеството на храната, която аз съм приготвила). После решава, че точно сега е момента да я вземе да си поиграела горе с нея и когато аз се възпротивявам тя започва да я дундурка на ръце, след което я пуска и на земята и се изправя да си тръгва. Естествено детето надава рев, че са го оставили така изненадващо и тя вика: Ето, не ме пуска да си ходя, иска с мене! Дай да я взема малко, мари майка, да не плаче!
Или изненадващо идва да провери какво става, защото и се сторило че детето плаче (и сигурно го изтезавам ). И т.н и т.н. То примери много, мога с дни да разказвам.
И понеже и аз се опитвам да съм добрата снаха и да не се карам с нея, но не можех и да издържам повече така, взех да излизам от сутринта с детето и да казвам, че имам работа в Бургас (тъй като живеем на ~20км от града). Свекито, обаче се оплака на мъжа ми, защо като съм имала работа не съм оставяла детето при нея, а съм го разкарвала цял ден с мен в колата. Последва гранде скандале с мъжа ми, че съм пренебрегвала майка му и че тя можела да се грижи за детето не по-зле. И че детето не било само мое, какво съм си въобразявала. Накрая, обаче свекито и мъжа ми скараха по нЕкои глобални въпроси за възпитанието и сега настъпи световен мир, защото мъжа ми е на работа, свеки е сърдита и си стои у тях , а аз си гледам детето на спокойствие.
Разказвам всичко това, за да ти кажа, че прекрасно те разбирам, мила Бианка и че е съвсем нормално ти да искаш да се грижиш за детето си, особено когато е тъй дълго очаквано и желано, а не баби, лели и други близки и роднини. Крайно време е да спреш да бъдаш добрата за всички останали, освен за теб, детето и мъжа ти. Вие сте важните. Сигурна съм, че мъжът ти е е добър човек, но просто е объркан, защото не знае какво чувстваш.
Опитайте се да се изолирате от външни намеси и влияния и нещата ще се оправят. 

П.П. Извинявам се, не разбрах че е станало толкова дълго.

Два дни ме нямаше и сега те чета.

Бибчо,

Освободи си, моля, кутията.

Тук само това ще ти кажа - хората не сме напълно загубили връзка с природата и сме доста интуитивни същества. По-голямата част от информацията идва от невидимите неща, интуитивни сме всички.
Свекито долавя, че у теб няма стержень (сори за русизма), скелет няма, стълб няма и и се струва, че и теб те няма и детето майка няма. Не я кори за това. А липсата на възпитание допълва картинката. А твойта майка сигурно ходи '''на пръсти' от желание всичко да е наред и да не засегне сватята.

А указанията на мамите са си супер, верно е, че има повтарящи се "свеки - изпълнения" и нищо ново под слънцето, но има и доста кардинални разлики и тези указания в по-голямата си част не са приложими за нас. Не се кори.
  За теб всяка дума или изясняване са като на живот и смърт, а някои кардинални неща не дооценяваме. Имаме гледка като през калейдоскоп.

Това, че не съм в състояние дори елементарно да регламентирам връките си със света, ме подтикна да анализирам себе си и пр. и ме доведе до това, което знаеш за мен.


Аз с мъжа си не се разбрах и оценявам като голяма грешка усилията да му се изповядам. Книгата категорично отказва да прочете, а е  доста ерудиран човек.
На партньори като Хоуп е нереално да разчитаме. Тя е сред малкото щастливи изключения.
Това, обаче, не е причина да си губиш връзката с мъжа след като е свестен в много други отношения.. 

Засега много те прегръщам.

Изчисти кутията

Доловила тя, грънци!
Раждането на детето е върнало Бианка в изходна позиция. Въпросите и болката са нахлули отново в пълната си сила. Това я е извадило от релси, отслабило е защитните и реакции и свекърва и е усетила това! Възползвала се е от объркването на Бианка, от това, че тя не знае на кой свят се е намира - с бебето, което толкова обича и с болката и неразбирането от нейното собствено изоставяне.
И друго - хора, като свекървата на Бианка, достатъчно добре усещат, кога един човек се старае да им угоди, да не влиза в пререкания, да запази доброто отношение. Тази женица просто си го е навила на пръста! Ако Бианка и тропне с крак, свекървата бързо, бързо ще си подвие опашката. Но липсата на реакция и дава нужната смелост да си прави каквото пожелае!
Добре е, че всичко е останало в миналото вече. Сега Бианка ще си стъпи на краката и ще възстанови емоционалния си баланс /доколкото е възможно/.

Ти мен не ме брой! Аз доста често изпитвам на свой гръб ефекта от омаловажаването на болката ми по повод безплодието! Затова и не се мъча да разбирам докрай вашата болка, просто я приемам като нещо единствено по рода си.
Онзи, който не се е сблъсквал с безплодието, не може да разбере болката ми, колкото и да е съпричастен. Същото е и при вас. Ние, близките ви, колкото и да опитваме, можем само да гадаем какво се случва в душите ви!

Опитай, Бианка! Може пък съпругът ти да прояви желание, да изпитва потребност да вдигне завесата! Опитай сега, докато още нямате много багаж, трупан с годините. После ще е по-трудно, предполагам!

Мира,
съжалявам, че сте се разминали със съпруга ти по този въпрос! Трудно е, когато очакваш макар и минимално разбиране по въпрос, който терзае душата ти! Има хора, които умело си заравят главата в пясъка, отричайки проблема, с една едничка цел - той просто да изчезне. Съпругът ми така прие диагнозата "стерилитет", та поведението на твоя ми е отчасти познато. При нас има напредък в това отношение. Дано и при вас нещата се наредят!
Мира,
защо спря да пишеш? Липсваш на много хора! Всички имат нужда от теб, аз имам нужда от теб! Невръстните деца на майките тук имат нужда от теб!

Прегръщам и двете ви!

Мира,
Готово ,разчистено е
Абсолютно права си.
Да не говорим ,че допълнително ми е криво ,защото макар ,че майка ми ме е взела много мъничка ,тя трябваше да присъства в суматохата около раждането на детето.Тя имаше нужда и заслужаваше това!
Именно мама ,а не онази ,чуждата ,която с усмивка ми разказа как пребила мъжът ми като бил на две годинки до такава степен ,че се задъхвал ,че толкова се шашнала от раждането му ,че правила аборт ,когато забременяла за втори път..
А какво стана-дойде в родилното ,видя ме в светлина ,в която не исках да ме вижда ,когато не се знаеше ще ме бъде или не и накрая не можеше да се докопа до внучето си ,защото другата му баба се въргаляше по креватите с него и ако аз самата поисках да го взема ,тя ме поглеждаше злобно и след минута-минута и половина казваше студено :"Дай ми го!" и го изтръгваше от ръцете ми!
Когато го хранех ,тикаше ръката ми с биберона с все сила в гърлото му и като се задавеше го грабваше както орел-овца.
За мен това е жена с арогантен и вулгарен майчински инстинкт!Тя подценяваше мен и майка ми именно защото аз съм осиновена и не се знае потеклото ми ,а мама-защото е осиновила ,а не е родила.
Майка ми донесе бебешкият ми картон ,който пази ,за да видя колко мл мляко съм изпивала на възрастта на детето ми ,но както вече казах ,свекърва ми не зачита ничие мнение -нито на лекари ,нито на други хора.
Намекна ми пак за тяхната близка ,която осиновила "циганче" и на мен ми идеше да я питам след като 5 века сме били под турско робство ,тя знае ли си аджеба на 100% произхода?!И постоянно парадираше с това ,че лесно забременявала и не и се наложило да мисли за осиновяване.
Е ,като има операция от гуша ,аз трябваше ли да кажа:"Ех ,колко съм благодарна на съдбата ,че нямам проблем с щитовидната жлеза"...
_Hope_,
Мъжът ми допусна много голяма грешка ,допускайки майка си толкова близо ,та дори буквално в семейното ни легло и сега се притеснявам ,че е безкрайно толерантен и разбиращ ,защото се чувства гузен
Дано не е така...
Все пак ,щастлива съм ,че по отношение на факта ,че съм осиновена ,той няма никави предразсъдъци ,макар ,че едва ли успява да вникне в същината на терзанията ми.. Той не се старае така ,както се стараеш ти ,примерно.За него нещата са ясни-черното си е черно ,а бялото-бяло и остава сляп за останалите сенки и нюанси.Именно това ме покруси най-вече в цялата ужасна ситуация.
Дива-не преди време беше писала ,че отново е в депресия ,която я връхлита от нищото.Ето и мен сега ме връхлита ,с малко чужда "помощ" ,разбира се..

 Другото "конско" - лично, а тука само това:

Основният сценарист и режисьор на целия този ужас за теб си самата ти.

Поради личния си хаос и бездната, която е невероятно близо поради скорошното ти раждане, ти изпращаш на женицата тези сигнали.
А тя възпитание няма. Е в такива случаи възпитанието е юздата, която държи хората да не безчинстват въпреки природните сигнали, които приемат и безпогрешно разчитат.

Голям процент от мамите са имали и ще имат подобни свекита. Бабинството си е един вид "поправителен изпит" от природата за много жени и не мога да ги упрекнана 100% за това, че искат да са мами.

Ама разликата е, че другите мами, "нападнати" от свекита, са в състояние да ДИАГНОСТИЦИРАТ проблема, докато ние, "потопени в собствения си хаос" (цитирам една от нас) и наклонени до бездната, която засмуква, не сме в състояние да го видим, камо ли да диагностицираме обстановката. А за адекватна реакция и дума не става.

И това е не защото другите мами са лоши, а защото те с цялото си същество излъчват :"Това съм аз. Тук минава границата на моя свят."
А сигналите, които ние излъчваме, са други.

Не мога и да си представя на някои от мамите във форума някоя баба да им влезе в спалнята и както са с шевове, операци и болки и с бебе на ръце, да ги погне да стават и да им вземе детето. А ако с много усилия си го въобразя, направо се разсмивам от последиците.

За миг си представи филмте за животни - лъвът само лениво лежи, но на никого и през ум не му минава да иска нещо от него. Птички и дербни животни се суетят, кряскат по клоните и пр, а той дори и това не прави, само примигва от време на време ...

Бианка, Мира вероятно е права. Нашите съвети няма как да са съвсем адекватни, по вече обсъждани причини.
Но въпреки всичко, убедена съм, че трябва да направиш възможното со кортце, со благо да се отделите физически.


Мира, съжалявам, но оттук нататък, освен за лепенките, ще те плагиатствам и за това 

Много си права, но докато кимах одобрително над думите ти, нещо все ме караше да се връщам и да ги препрочитам. После се сетих!

Лежала съм с болки и шевове, безпомощна и сама. Никой не е влизал при мен, още по-малко майка или свекърва и още, още по-малко за да ми вземат бебето... Бях слаба, неуверена с колосални чувства за вина. Не съм си и помисляла да ги обвиня, че са ме зарязали като къс непотребно месо... камо ли да ги питам, защо... Тогава не бях по-различна от вас в неумението да се отстоявам.

Но сега... откакто в живота ми има смисъл, има някой, права е Мираета. Изправям се без дори и да помисля за последствията. Учудих не един близък или приятел с резкостта си, но знам само, че усетя ли заплаха за нас, за детето ми, ставам зла. Не ме интересуват мотиви, не търся оправдания.
Реагирам чисто инстинктивно и си давам сметка, че това се дължи единствено на факта, че вече знам коя съм, какво съм.

Кураж, Бианка!

Вече официално се отделихме ,макар напрежението да е достатъчно ескалирало.Това трябваше да стане много по-рано.
Надявам се не разводних форума с моите семейни саги ,престраших се да пусна темата именно ,защото цялата ситуация ми се отрази прекалено първосигнално.
Имам чувството ,че свекърва ми и майка й са прочели тонове литература относно осиновяването ,защото се държаха по начин ,по който наистина успя да ме жегне на първично ниво.
Дори аз не намирам точно обяснение за случилото се ,факт е ,че стана.
В конфликт съм със себе си и със светът в момента.Гледам на себе си и на преживяното под друг ъгъл ,но той не е този ,позитивният ,който се надявах да бъде преди да родя.
Исках да се разделя с мъжът ми ,защото вече се утаи прекалено много тиня на дъното на душата ми и незнам вече какво мога да дам и възможно ли е някога да изплувам на повърхността на цялата тази мътилка  ,в която ме потопиха.А незнам дали осъзнават какво ми причиниха с всичките тези психоатаки ,които започнаха месеци преди да родя и достигнаха своя апогей през най-важният момент от живота ми.
Именно това е ,върху което разсъждавам сега и се опитвам да се се обвинявам прекалено ,че изпитвам негативни чувства ,от които се срамувам и не съм чиста ,както би ми се искало да бъда.
Дори мисля ,че не мога да съм така чиста ,защото съм омърсена с нечий чужд срам и сълзи още преди да се родя.
Сега ,когато поне виждам с очите си колко глобално събитие е идването на нов живот поне си обяснявам ,че когато той не е желан ,цялата лавина от негативизъм ,който го залива не може да бъде така лесно избегната ,колкото и старание да се влага в това.
За мнозинството е толкова лесно-просто има два варианта:
-Взимаш дете ,което да отгледаш като свое ,възпитаваш го и то пораства благодарно към теб за грижите ,които си положил за него(и как няма ,все пак ,ако не си ти ,то щеше да е в някой дом ,нали ?!)
-Взимаш дете ,което да отгледаш като свое ,възпитаваш го ,но то някой ден се обръща срещу теб и как няма ,причината за това е лошият ген ,разбира се!
А какви са нещата под повърхността и по какъв начин можеш да повлияеш на едно такова дете ,макар порастнало ,особено ,ако не е подготвено ,или в момента се намира в деликатна ситуация и е уязвимо...и то само защото знаеш от кое точно село е родом дядо ти ,което автоматично те прави нещо повече...
Можеш да цъфтиш на повърхността ,а ядрото ти да гние и аз просто не мога да разбера кое е разковничето и коя е противоотровата ,с която да се имунизирам ,за да няма пак подобни ситуации ,които да ме връщат в изходна позиция ,защото това е един прекалено мъчителен лабиринт ,в чието начало се връщаш искаш или не.

Тежка работа ... за съжаление само това мога да кажа. Бианка, ще се опитам да напиша каквото мисля, като предварително се извинявам ако написаното ти се стори неадекватно или неприложимо за твоята ситуация, знаем защо...


Ами не се спирай... остави болката да изболи докрай, колкото и силно да боли. Няма срамни мисли, няма срамни желания. Не съм била изоставено дете, но и аз съм изпитвала болка и мен са ме нападали демони и мисли, от които искрено съм се срамувала. Този период при мен беше около година. По причини, които не е уместно да споделям тук - се чувствах точно така - изцапана, оплескана,  с пълното съзнание, че повече никога няма да бъда по детски наивна, по детски щастлива, по детски отворена с чисто сърце към света. Чувствах, че други хора са ме потопили в блато, от което, дори и да изплувам, няма да бъда същата. Тогава станах възрастен. Тогава, макар, че още бях далеч от майчинството, през главата ми мина мисълта "Това трябва да се случи, трябва да го премина, за да имам сили един ден да браня детето си". Чудила съм се откъде тогава в главата ми се пръкна тази мисъл. Сега виждам, че е било вярно. Беше близо двугодишна школа, която дори не знам дали съм завършила с добра оценка.
Поне при мен беше така. Трябваше дастигна най-тъмното дъно на душата си. Да се видя в най-уродливия си вид, да си позволя най-грозните си постъпки. Да приема, че мога да бъда такава и да си простя. Отне ми доста дълго време


Мисля, че по скоро светът гледа на нас осиновителите така... Бездетни хора, които искат да се утешат с едно невинно създание... да се "обършат" с него
Няма как да убедим хората, че не очакваме благодарност. Очевидно трудно е да убедим и децата си, че не искаме да са ни благодарни, че не искаме доказателства за вярност. Трудно е да ги убедим (за себе си говоря за в бъдеще), че ги обичаме без условия, без очаквания.
Единственото, на което можем да се надяваме е на божията милост, точно както и осиновените ни деца....


Последно, Бианка, случайно да си на 28 - 30 години? Ако да- добре дошла в клуба, пиши ми на лични, ако имаш сили и желание.

Истина е това, но можем да се научим да живеем с болката, да направим така, че донякъде да я управляваме. Имаме два пътя - да оставим болката да ни управлява, да пречупваме всяко свое действие, всяко събитие в живота ни през нея, или да се научим да понасяме гостуванията й от време на време в живота ни, като живеем успоредно с нея, но позволим на обичта и любовта (съжалявам за клишето) да лекуват.

Без да искам да задълбочавам негативните мисли ти пращам мое любимо стихотворение на Емили Дикинсън.
Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.
Времето е проверката
за болката голяма.
То помага само там,
където болка няма


Прегръщам те силно.
Не мога да ти помогна да износиш товара си, но мога да повървя до теб, ако позволиш   

Бианка, исках да ти кажа много неща, докато четях темата.Сега само едно- стискам палци плуването в гадната тиня да свърши по-скоро.Но не ние определяме времето, през което се чувстваме на дъното. Кой?Кой знае. Тежки, гадни периоди имаме всички, но чувствителността и издръжливостта на всеки е различна. Понякога си мислиш-няма да ми стигнат силите...И те не стигат, рухваш...Тогава ударите болят много повече.
Не всичко е загубено за теб и детето ти. Няма да ти кажа, че като изплуваш ще си по-силна, не харесвам мисълта, че това, което не ни убива ни прави по-силни. Всичко ни убива, в различни аспекти.
С теб сме докато се изправиш и заобичаш себе си.Аз мисля, че човек е дошъл на този свят за да се научи да обича себе си. Поне за себе си съм сигурна.И да спре да твори ад за себе си.
 

Мила Бианка,
четох, четох, чудих се дали да пиша, едно от страх че ще е дълго и досадно за някои, второ да не се повтарям............
Преди 18 години родих голямата си дъщеря, русо, синеоко, къдрокосо, изписано ангелче.Бях на 20 ненавършени години, с 28 вътрешни и 16 външни шева, разпрана като сдран чувал, с безхаберни за болката ми родители, които отидоха на почивка а мен натириха в жилището на свеки, както било редно-в дома на мъжът ми.....Свекърва ми е мъжка майка, с двама сина, бленувала за момиченце цял живот и видя звездата си изгряла.Синът и млад, изплашен и неразбиращ какво се случва, аз лежаща и разпрана, с две огромни врящи буци, вместо гърди, нуждаеща се от обич и грижи повече и от бебето.Тя взе детето и започна да го "отглежда" в нейната стая, възползваща се от това, че не мога да стана и когато стана нямам сили да направя нищо.Караше ме да се изцеждам, не ми даваше да кърмя, защото гърдите ми били много твърди и съм мъчела детето.Добре ама от това изцеждане, при това некадърно, тъй като нямаше кой да ми покаже или да ми помогне, та нещата се закучиха, гърдите ми станаха на буци.Започна да ми слага кърпи напоени с вряла вода на гърдите, само и само да изцеди кърма за бебето, беше неописуема болка, зърната ми бяха кървящи рани, болката пронизваше чак до матката ми, беше пълен ад.В следствие на всичко това развих мастит, тя взе да ме връзва със стегнати бинтове, от което не можех да дишам, бяха адски мъки и накрая лекарите едвам ме спасиха, в следствие на всичко развих родилна треска и нещата станаха нетърпими.Влачих си двойната мастопатия години наред и посещавах само мамографите и т.н. заради нея.Тя говореше на дъщеря ми на "маме" "маменце", мен ме изолира напълно, плачех и се молех да ми я даде само да я прегърна, но категорично отказваше дори да я докосна, включително и на 20 тият ми рожден ден.С бързи темпове полудявах и трябваше нещо да направя, но за жалост бях едно слабичко, безпомощно младо момиче, без подкрепата на родителите си, дори без елементарна заинтересованост на същите за мен и не знаех как да се изправя срещу жената, отнела ми рожбата и като капак физически зле след тежкото раждане и проблемите с кърмата и насилственото и спиране.Няма да обрисувам повече през какво минах и как се чувствах и изглеждах, но макар и на тази незряла възраст, макар и така сама, без подкрепата на родители и съпруг, изтерзана физически и психически разбрах, че не предприема ли нещо-нещата ще отидат още по-далеч и краят няма да е в мой и на детето ми интерес.Плашливото, мило и вежливо момиче, което бях отстъпи място на отчаяно решена на всичко майка да задържи и отгледа невръстното си бебче.За първи път се опълчих на родителите си първо и им дадох ултиматум да ме пуснат да прибера детето си в огромният и празен апартамент в центъра на София и за мое очудване-успях, явно съм била много убедителна.След това, когато имах къде да отида, съобщих новината на свеки и стана невъобразим ад, дори ми каза, че детето остава, аз да ходя където ща.Стигна се до доста грозни реплики, но в крайна сметка взех бебето и каквото още немощното ми телце успя да награби и повлече по рейсовете, казах на съпруга ми да прави избора си за части от секундата и той се потътри след мен.Така събрах семейството си и дадох незабравим урок на свекърва си.След седем години отново тя ми помага след още по-тежко раждане, но в моя дом и не си позволи дори най-малката волност с втората ми дъщеря.Правеше само това, което помолех и позволях..........
Написах всичко това, дори с риск да досадя на всички за да намериш силите, които са те напуснали, да се изправиш срещу хохавелата, решила че е родила на дърти години и да и покажеш къде е входната ви врата.Същата тази врата да прекрачи отново, когато я поканиш или помолиш да помогне с нещо и като жабите и тя да си научи гьола, както и че в твоя квакаш ТИ.Не се страхувай, дори да се наложи да си груба, което сигурно ще се наложи, щом тя е прекрачила отдавна допустимата граница.Дай на семейството си нужният му покой и всичко ще бъде наред.По въпроса за осиновяването ти, да не ти пука от репликите на тясно скроени хора.Аз отдавна не отдавам значение на хорското мнение, сигурно и ти си претръпнала вече.Ако още не си-претръпни, сега имаш къде по-важни неща, имаш собствено семейство и това е най-важното на света.
Късмет Бианка, бъди смела и решителна, защото ако ти не си помогнеш и господ не може да ти помогне в тази ситуация.Допуснала си я и трябва да прекратиш това извратено положение моментално, живота е кратък, дължиш експедитивност на себе си, детето и съпругът си.Чакам известие за "отпътуването" на натрапницата и за хармония и щастие в домът ти. Бъди смела, прегръщам те.

Мила Fussii,
Когато се запознах с мъжът ми ,той беше по-студенокръвен от змия.Нито можеше да се развълнува от нещо ,нито да се зарадва от сърце.Живееше от купон на купон ,от дискотека на дискотека ,развиваше космически скорости ,беше имал доста връзки зад гърба си ,но нито една от тях не бе продължила повече от няколко седмици.Никой не беше разбрал ,че този човек е паднал в емоционална дупка.Най-малко майка му.
Яд ме беше ,че прахосва потенциала си с несвойствени дейности.Водихме безкрайни разговори ,с които целях да достигна до дъното на душата му ,за да видя какво има там и какво се крие зад студената стена ,която беше изградил между себе си и света.Не след дълго той се промени и обърна сам животът си на 180 градуса.Започна да си поставя цели ,които да преследва и които майка му не бе успяла да му наложи и отдавна смяташе за загубена кауза.
Не съм го съветвала ,нито съм му налагала мои решения.Просто си направих трудът да го опозная и разбера.Бях мълчаливо присъствие ,което го подкрепяше в решенията му и вярваше в качествата му.
Майка му до ден днешен не знае нищо за мрачният период в живота му.За нея бе достатъчно да знае ,че привидно той е добре.Тя усети промяната ,но никога и не узна на какво се дължи ,какво го е мъчило ,дали изобщо нещо го е мъчило ,какво е получил и какво е дал.Е ,не искам такава майка да ми казва как да гледам детето си и как да го възпитавам!
Майка ми ,макар и не биологична има толкова силен инстинкт за мен ,че има предчувствия дори да съм далеч от нея.Само с един поглед може да ме разконспирира ,ако нещо ми тежи ,или ако премълчавам нещо по една или друга причина.
Ти ,Fussii ,си тук заради детето си защото те тревожи нещо много повече от това дали то е нахранено ,изгладено ,изпрано и добре облечено.Когато някой ден душата му потърси подслон ,то ще я намери при тази ,която ще му окаже най-силната подкрепа и която се е подготвяла години за това ,защото е избрала да е една невероятна майка.
А дали на осиновените хората гелдат като на "невинни" създания?Или като на изчадия ,с неясен произход и "лош" ген..Ето ,аз например бях блестяща ученичка ,имах творчески успехи (учех в училище по изкуствата) ,не закъснявах вечер и при все това имаше майки ,които предупреждаваха децата си да не се сближават с мен ,защото аз съм осиновена.Това ми беше издънката.И ако се провалях някъде ,това беше причината.Винаги се стараех да съм перфектна във всичко ,да не разочаровам никой и може би затова сега разочаровах прекалено много самата себе си.
Затова сега свекърва ми ,макар ,че разбира от бебета точно толкова ,колкото аз от ядрена физика ,смята мен и майка ми за хора ,които едва ли не не бива да доближават "рожбичката и"Ето това исках и аз да кажа ,но не ми достигна смелост-че това е точно хохавела ,решила ,че е родила на дърти години.И не за пръв път не ми достига смелост.
Възхищавам се на marypopins ,че е се е справила много по-адекватно от мен в същата ситуация ,макар ,че е била доста по-малка от мен-между другото ,Fussii, на 26 години съм 
marypopins ,благодаря ти ,че разказа всичко това.Моята грешка беше ,че още в началото не отраегирах както трябваше ,а се правех на божа кравичка ,за да не засегна чувствата на свекърва ми и да не би случайно да я засегна с нещо.Сега разбирам ,че с хора като нея друг начин няма ,тук деликатността не би свършила никаква работа ,само би утежнила допълнително цялата картинка.Бих била щастлива!

Толкова еднакви неща .....

Не се ли чувстваме като един ходещ срам и като вечни длъжници на света ??? ..... Риторичен въпрос....
Ние се приемаме като жертви и се държим като такива, такива и сигнали изпращаме. Хората се държат с нас и според нашите сигнали...

И след 20 години още усещам на гърдите си ужасните ръце на свекърава ми, които до ужасни болки ме натискаха за да излезе кърмата по начина, по който тя си мислеше, че
ще стане.


Аз едва с последното дете научих от една акушерка няколко елементарни неща, по-полезни от цялата прочетена от мен литература за кърменето. Но не е в това въпросът.

А в това как аз се покорявах на всичко и всеки с благодраност и благоговение, а направо виждам как някоя от тук пишещите щеше да залепи шамар на свекито ако последната изведнъж и без никакво предупреждение беше започнала зверски да стиска гърдата и с две ръце като в менгеме и то след поредна и тежка операция.



Мерипопинс , Бибчо    ,Фусси 

Бианка, Мира, Мери Попинз, не знам дали можете да си дадете сметка, какво правите като споделяте толкова лични неща от света на изоставените деца... дано някога да мога и аз да направя нещо подобно за някого. Дано да успея да осмисля всичко написано от вас, за мога да съм подкрепа за сина ми...

Много е странно, когато пиша в този форум, особено когато не познавам другите пишещи, някак си възприемам пишещите осиновени като деца, а пък себе си като майка ... не знам, малко се обърках и не знам дали го обяснявам ясно, знам, че е тъпо, както и да е...

Много я мисля тази тема, сега съм се зарила и в литература за осиновяването (в най-скоро време очаквам да ме изволнят  ) .


Миналата нощ стигнах до извод за себе си (вероятно нищо ново), че основния урок, който може би имаме да учим -  осиновители и осиновени е:
осиновените деца - че заслужават да бъдат обичани (и че са обичани)
осиновителите - че заслужават да обичат (и че има кого да обичат)
Как става тая работа обаче - незнам... Още 2 седмици да бродя през нощта като прилеп из къщи не съм убедена, че ще намеря рецептата за себе си, камо ли за някой друг.

Мира, пак ме хвърли в размисъл, да ти се не знае  :
Това ясно, но не ми беше хрумвало, че травмата от изоставянето може да лиши човек от способността да брани дори телесната си неприкосновеност. И трите пишете на практика едно и също нещо - имам предвид перипетиите след раждането и кърменето.

За първи път си давам сметка, че тези, които не сме изоставени от майките си, имаме поне един сигурен инстинкт - да браним телата си (аз например имам фобия от това някой "непозволено" да ме докосва - не ме питайте как ходя на доктор  ). Не мога да си представя да позволя някой да ме пипне срещу волята ми - съвършено инстиктивно ми се вдига ръката... Затова като шамар ми подейства мисълта, че на изоставените деца този първичен инстинкт е притъпен или изтръгнат - незнам. Или дори е превърнат в очакване за ласка... И ако това първично липсва, какво да говорим за останалите инструменти за защита...

Бианка, права си, за мнозинството е адски лесно. Хора и бебета се разменят като пешки по шахматна дъска, докато всичко се напасне по най-прекрасния начин пред света. Какво се крие под повърхността, само ние си знаем.

Не знам, толкова объркано стана... хич не вярвам да ти помогне, но съвсем искрено, от сърце съм убедена, че ще се справиш... бавно, трудно, с много болка, но пък след това ще добиеш нова увереност - това го знам  .

Скъпа Бианка,     

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Четох и мислих с часове по темата ти... обзе ме огромно безмълвие...

Иска се много СИЛА да пуснеш такава тема, лична, съкровена, болезнена, изстрадана, дълбока       Нямаш представа колко СИЛА има у теб, наистина       Поне лично аз винаги съм те възприемала като много силен и добър Човек       

Едва днес видях темата ти, затова не писах веднага по нея  Радвам се, че вече си намерила подкрепа от останалите... Мираета, Фуси, Мери Попинз, Дар за мен... 

Момичетата вече са ти казали много неща, които споделям, няма нужда да ги повтарям. Само искам да знаеш и чувстваш, че съм с теб, Бианче, наистина. Милея за теб и ми е тъжно, безкрайно тъжно      , че си минала през този АД!!!

Моля се горещо      отсега нататък да имаш безброй много щастливи мигове на МАЙКА! Гушкайте се с бебчо и позволи на лошото лека-полека да те напусне, да се махне от теб... И аз като Фуси просто ЗНАМ, че ще се справиш и ще излезеш от ситуацията още по-силна и уверена в себе си! Бог да е с теб и семейството ти!!!

Топло и сърдечно те прегръщам,
Деси 

П.П. Ако имаш нужда от каквото и да е, моля те, пиши ми на лични... 

Случайно прочетох написаното от мен в тази тема пак. Аз съм била голям песимист! Поне тъй звучи. Бианка, забрави го.Това запомни само

Мила млада майчице, остави тези страхове назад, каквито и да са. Всеки от нас изпада в подобна ситуация, няма сили да се противопостави. Просто ти си по-плаха и може би си още много млада. Аз родих първата си дъщеря на 36 години и свекървата я къпеше, защото ме беше страх. Дотук добре. Скоро след това мъжът ми прояви желание той да я къпе и аз го подкрепих, защото според мен физическият контакт с някое любимо същество е от изключително значение и за двете страни. Свекървата кипна, а аз се озъбих злобно, че това е нашето дете и сина й има право да го къпе. От този момент до 2-годишната възраст на детето всяка вечер я къпеше баща й. Свекървата скоро почина, но ни остави в наследство дъщеря си стара мома. Разката ми фамилията 15 години, преглъщах какви ли не обиди и оскърбления. Но като се разбеснях един ден й наговорих такива неща, че когато ги споделих с приятелки, те се вкамениха. Нищо не й спестих, говорих и говорих... Мила, ако не можеш да се справиш сама, а това виждам ясно, потърси съвета на психотерапевт. Ще те научи на техники, с които ще се справяш сама с тази жена. Но един съвет от мен - колкото и да ти струва - не оставяй който и да е да ти ръководи живота. Не се поддавай на чувството за вина, че не и се радвала достатъчно на бебето в първите му дни. Толкова много време има пред вас, че ще изкупиш тази "вина". Чакат те грижи и обич, всичко ще се нареди добре за вас. Просто преми, че това е грешката в живота ти, всички ги имаме под различна форма, грешките се поправят. Стискам ти  палци, поздрави и целувки на сладкото ти детенце.

Момичета, след като писах на Бианка, прочетох вашите публикации. Направо ме разплакахте, в момента не знам как пиша, защото сълзите се стичат от очите ми като поток, много ме развълнувахте. Прочетох изключително вълнуващи истории, толкова сте готини и интелигентни. Сега,точно в този момент, проумявам, че доброволно съм се затворила за другите и те могат да надникнат само през прозорците, вратата е здраво заключена. Когато ми стане прекалено тежко се изповядвам на покойната си майчица, милото ми сладко ангалче. Докато беше жива никога не си позволявахме от чувство за фалшив срам да си говорим интимно. Сега аз й говоря, но отговор нямам. Момичета, станете ми приятелки! Галюшка. (Не знам дали е позволено на публикувам имейла си, но ако е, ще го изпратя, за да ми пишете) Здрави прегръдки на всички от мен!

Не мога да изчета всички ви сега, макар, че много искам, но ме болят очите...

Бианка, толкова неща искам да ти кажа, а не знам как да започна... Първо ще те прегърна!
После ще кажа, че и аз съм осиновена, но нямам твоята дълбока болка. Имам три деца и сме ги отгледали двамата с мъжа ми(между другото и той е осиновен). Не ни е помагал никой, защото просто не искаха. Не настоявахме. Моята свекърва се опита да влиза дори в банята докато се къпя; нощем в стаята ни докато живеехме при нея (слава на Бога, за малко); каза ми, че обича да и правят евала; влезе и остана докато с мъжа ми правехме любов и ние бяхме като гръмнати (спряхме разбира се)... няма да разказвам подробности. Всичко това и се случи по веднъж, не в този ред , в който съм го изброила, защото аз не допуснах да го повтори, въпреки, че бях само на 19! Майка ми обаче... нея допуснах да ми разклати нервите, да ме кара да мисля, че искам да си отида от живота насила... Беше страшно! Осем дълги години! Мъжът ми беше плътно зад мен, той е просто велик човек никога не я нагруби, никога не и се развика, просто и говореше като на човек, но тя не е човек, който ще разбере. Бременна в седмия месец с близнаци, щяхме да умрем и тримата. Оцеляхме. Едното от децата ми има проблем с общуването, с ученето и запомнянето... Не голям, но проблем! При такава бременност, благодаря на Бога, че само толкова. Тя ми каза след това, че е било по-добре да ми е дала отрова, вместо да ме е отгледала. А дори това не е направила. Отгледа ме баба, милата. Баща ми никога нямаше мнение по въпроса... От десет години не живеем с тях, с родителите ми. Първите две-три години просто нищо не можеше да ме накара да изляза от вкъщи, ако не е наложително. Обожавах дома си. Докато живеехме при тях не ми се прибираше. Години наред щом ми се обадеше майка ми изпадах в нервни кризи, веднъж ме докара до истерия, а бях на улицата... Обадих се на мъжа ми по телефона и пак той ме върна в света на нормалните хора. Майка ми ми е причинила такива неща, че до преди две години само мисълта за нея ме побъркваше. Мъжът ми говореше, говореше, говореше... Най-накрая думите му стигнаха до съзнанието ми. Сега си мисля, че каквото и да направи майка ми, няма да ме накара да трепна. Дано не греша. Не ми се разказват подробности за всичко това. Вече не ги преживявам както преди, но просто няма смисъл да разказваш за нечия злина, защото не заслужава да бъде тиражирана.

Сега към теб - Не бива да допускаш никой да ти причинява подобна болка. Защо носиш това бреме със себе си!? Поведението на тази жена, свекърва ти, е просто абсолютна диагноза! Вероятно ще ти е нужно време, за да се отървеш от тези мисли, че не си дала на детето си това, което си искала и това ще му навреди в бъдеще. Това просто не е вярно! Ти не си го изоставила и никой не може да ти го вземе. Много ми е трудно да оформя в момента мислите си в думи и изречения. Искам да ти говоря безспир, но не мога... Не се сърди на мъжа ти, все пак е застанал на твоя страна и заради твоята плахост да разкараш тази луда, се е наложило да го направи той, колкото и късно да ти изглежда. Не го съди и заради това, че той е обременен по някакъв начин от това, че подобно същество е негова майка. Бебчето ти е твърде мъничко, за да смяташ, че си загубила много неща с него. Но да не те обсеби майчинството и да почнеш сега пък ти да грешиш, за да компенсираш?! Но единственото важно за теб нещо е сега да повярваш на мъжа си и да го държиш до себе си, а майка му далеч, далеч, далеч от дома ви и детето ви! Хич да не ти пука с какви думи и средства! Тя е абсолютно показана за лечение, но това не е твоя работа да я караш да се лекува, затова се пази далеч от последиците на проблема и, които рефлектират върху твоето семейство. Питай, говори, разказвай всичко, което пожелаеш! Тук има невероятни хора, а думите понякога толкова много помагат! Не мога да пиша повече, емоционално се чувствам изпита...
Искам да прочета хубави неща от теб след като писах тук, а утре ще чета и всички преди мен.


Прегръщам те Бианка, с цялото си сърце!



ПП. Започнах да чета отзад напред... сърцето ми прескача... не го е правило отдавна.
Fussii, не се бях замисляла! Аз не понасям да ми пипат главата, да ме галят по косата, по лицето... Но, аз съм изоставена и то два пъти, от биологична и от друга майка, съзнателно... тогава защо ли? Не е заради това, че съм толкова лоша, че никоя майка не ме иска за винаги, нали?

 
Ти си майка и искаш децата си завинаги - те обичат майка си както никой друг не може да обича. Това е ... 

сега изчетох темата. боже, какви хора има. не мога да го повярвам просто, а е факт. ужас.
съжалявам много момичета, за това, което сте преживели. да не дава господ никому подобни мъки. или аз съм имала късмет, или просто не съм срещала подобни кукувици.
с последната ми бъдеща свекърва прекратихме отношенията преди повече от две години, когато започна да говори за кръвта, която прави едно дете дете на семейството. дотам бяхме. не е виждала алекс и засега май не съм и склонна да я види. поне аз няма да я заведа. не им е кръв, не им е внуче. да си гледат работата, мамка им. още ме боли.