Деца в детската градина="хулиганчета"

Ооо, мога роман да ти напиша за абсурдни поведения на деца и майки, които се правят, че не виждат и все си намират извинения и оправдания за гаменските прояви на децата си. Не искат да видят истината в очите, пък и на много не им пука.
Но така стоят нещата и трябва да направим най-доброто от даденото. Няма как.

Каспър, много точно  

jam, не знам кой набор си, но "Разкарай се" беше най-беозбидното за моят ('78), не говоря за себе си конкретно, а за моето поколение ...

Добре де, Никол, чудно ми е това, което пишеш... нормално е да попива детето и вредни навици (това, че не виждаме как попива и нашите такива, не значи, че не го прави  ) Обаче моето дете в градината се научи на доста хубави неща. Там си подреждат играчките, помагат за масата и куп други неща. Александра е по-гласовита и винаги е била такава, така че това не  й е от яслата/градината. Сигурно е до градина, защото досега не е "донесла" нито една лоша дума, с изключение на "глупак", но й беше обяснено, че на никого не е приятно да го наричат така... За сметка на това в сборната група (в елитна градина  ) лятото беше научила куп диалектни думи и сменяше ударенията   С много повтаряне оправихме проблема.

За локвите.. и аз разрешавам да го прави, но все пак не като отиваме някъде, а само като се прибираме вкъщи  

До сега хубаво не съм видяла, надява се и това да доживея 

За масата, преди помагаше, сега само вдига ръка и нарежда какво иска 

Никол, аз съм 76 набор и въобще не съм си помисляла за "разкарай се", т.е. подкрепям мнението на jam.
Чак ме е страх и заобикалям ученици...сакън да не ми направят нещо в парка. Преди такова нещо нямаше.
На твое място много бих се замислила струва ли си София да ходи именно в тази градина....
За мен средата е определяща, затова съм и избрала по-доброто ДЗ.
Може още да ме тресе и да съм все още наивна...но бягаме по тъч линията за отговорността ни към децата. Всекидневни примери бол. И аз като Каспър роман мога да напиша за абсурдното отношение на родители и отрочетата им, без да имам чак толкова близък контакт като нейния.

А към кого имаме респект ние? Какви са нашите авторитети днес? Какви са правилата, които спазваме? Какъв е нашият личен пример? Ценности? И защо тези на децата ни да са други?

Започнах да пиша и примери, ама май няма смисъл...
Моето дете все още не ходи на детска градина. Иска ми се да тръгне, защото ако не сега, то след няколко години ще трябва да вирее в тази среда. Далеч съм от мисълта, че е ангелче. Въпреки че аз съм доста добре възпитана и се опитвам да възпитавам дъщеря си добре - много често думите, които чува от устата ми са  Не се въздържам, когато няма как да мина освен през калта, защото на някой му е супер удобно да спре на изхода на площадката, на тротоара и т.н. Не се въздържам и когато някой възрастен си изхвърля боклука през балкона... Уви и в други ситуации не се въздържам.   

аз за сега не мога да говоря от личен опит,защото детето ми е малко, но следя от близо племенницата. беше отгледана и възпитана от баба си, свекърва ми. каквото и да ми е отношението към тази жена- дълбоко й се прекланям, за това как е възпитала детето! сега въпросното дете е на 4,5г, ходи на градина, но е запазило доброто възпитани и уважение към възрастните.
не отричам авторитета и подхода на възпитателя, но ОГРОМНО значение има възпитанието и изградения характер от родителя.
не може, в тези трудни и динамични времена,когато обръщаме по-малко внимание на малчовците и сме изнервени от най-малкото, да съдим някой друг за лошото възпитани на децата! вината си е изцяло наша и е хубаво да се позамислим, а не да скачаме на първия срещнат, който ни го каже.

Моето дете ходи в градина, в която ходят ромчета. Групата се намира в корпуса с ромчетата... деца като всички останали (ако това се разбира среда  ). И както горе казах не е придобила вредни навици. За сметка на това в сборна група лятото за 1 месец в славещо се като много добро ОДЗ се научи да говори на диалект. Така че е не само до среда, а и до учители. В нашата градина на ВСИЧКИ деца се прави забележка когато говорят неправилно. ВСИЧКИ деца помагат и отсервират (лично съм виждала)
Между другото детето ми е от 1 г. и 3 м. възраст на ясла и после градина, сега е на почти 5 г. За това време все щях да забележа промяната 

Аз пък не мога да повярвам, че е възможно да се случи такава случка изобщо-груп адеца да ес качат на главата на детска учителка. Аз такова нещо не съм виждала. И азкато бях дете, и в градината на детето ми и в кварталните градини, пъщк сега като се замислям и случайно съм срещала групи дечурлига из парка. Потресена съм, сигурно учителката е била нова и неопитна. Моето дете в къщи е по-диво и невъзпитано, отколкото в градината. Тами има дисциплина и ред. Там се движи в строй, храни се снож и вилица, ползва сафетка, кротичък и послушен е, не руши, не разхвърля. Е, връща се кален, но все пак е на 3, не на 30 г.
Аз съм много доволна от възпитанието, което получава от детската грдина - в къщи е глезотия и лигавщина, а там е прекрасно дете, културно, възпитано, казва "Добър апетит, Благодаря, Извинявай", помага на по-малките, научих аго да се храни сам, да махне памперса, да пее, да рецитира, рисува и спазва режим. Развитието му, от както е на градина е забележително. Вкъщи се старая да го науча на същите неща, но успехите му са повече, откакто посещава градина. Затова ми е мъчно че боледува и често отсъства.

Абсолютно не съм съгласна с такова заключение. 
Много са важни  въпитанието вкъщи, примерът, който дават близките на детето.
И човечетата в групата на Сашо гледат в захлас учителките си.  Видимо израстват в развитието си във всички насоки. 

Ама естествено, че са важни. Как иначе? Дори и да се претрепят учителките от усилия, пак няма да успеят да го възпитат добре, ако в къщи псуваме, бършем си устата с ръкав и се бием. Но на мен лично ми прави впечатление, че в детската градина, нещата се учат по-бързо, може би, защото има и елемент на подражание на себеподобни. Но няма начин родителят да е простак, а детето да се отличава с перфектно възпитание.

Според мен, както в ДГ, така и в училище от години не се отделя внимание на възпитанието и поведението на децата, учителите /съжалявам, че го казвам, не важи за всички, но важи за мнозинството от тях/ са напълно незаинтересовани от своите "възпитаници" /хубава стара дума с излязло от употреба значение, за жалост/, избутват деня да мине, другия да дойде, да се появи авансово и заплатено време и така...  Но и за това пък си има причини.
Връзката между детското заведение и родителите се губи често, в къщи родители газят тотално авторитета на учителя, в градината и в училище учителят не разполага с правомощия да реагира на крайно неадекватно поведение на дете /а и такива има, да не се лъжем, не всички деца са цветя, в това също имам опит и използваното от теб понятие, макар и да не важи за всички на някои им приляга идеално/. Напр. при хлапе, което редовно бие, щипе, плюе, говори цинизми на 4 години какво може да му направи един учител? Сигнализира на родителите, но реакцията е никаква. Забранени са му саморазправата и наказанията.
Аз виждам изход- тотална промяна в концепцията на общественото възпитание /тъй като е невъзможно да се залага само и изключително на семейното именно поради факта, че по- голямата съзнателна част от деня децата прекарват в обществени институции/, конкретна работа и конструктивни решения. Родителите на такива деца според мен следва да бъдат официално предупреждавани и ако ефект не бъде проявен- децата да бъдат премествани или отписвани, като крайна, но необходима мярка от съответното заведение. В противен случай, виждайки се безсилни учителите просто се отдават на инерцията /не ги виня твърде за това/ и възпитанието, като част от процеса на отглеждането на децата, просто отпада по естествен път. При наличие на такива деца останалите какъв избор имат? Как да се защитят? Как да разберат, че такова едно поведение е недопустимо, след като виждат, че насилникът си остава такъв и че за него няма негативни последици?
Смятам, че въпросът е изключително сложен и комплексен и разглеждането му само в една светлина и то на кратко е безсмислено. Нито вината е у всички родители, нито е у учителите /поради посоченото по- горе, макар и на кратко/. Необходима е цялостна концепция за възпитанието с приемане на допустими и необходими мерки по законен път.

Интересна посока е взела темата, затова не мога да не се включа пак.
Става въпрос за "учител=господ". Първо, детето ми няма понятие за "господ", не мисля и да има. И не мисля, че "авторитет=господ".
Учителят, родителите и другите възрастни са ХОРА. Те знаят повече, могат повече и човек трябва да се вслушва в думите и съветите им, да ги уважава и да се държи учтиво с тях, но НЕ БЕЗПРЕКОСЛОВНО. Хората грешат, объркват се, случва се да са изморени или тъжни, да се разболеят - за какъв "господ" говорим?
Завоюването на уважение е дълъг и сложен процес с много участници. Учителките на сина ми - жени с дългогодишна практика - определено знаят как се прави - затова и не мога да си представя ситуация като гореописаната. Наистина не мога. Викове, крясъци, тичане, скачане в калта - да. Но и това сме си говорили с учителките - всеки ден за известно време оставят децата да "отпуснат" - но в момента, в който се каже "Хайде сега елате да направим....", направо замръзват по местата си и лудориите престават.
От друга страна, НИКОГА няма да си позволя да говоря за учителките неуважително. Въпреки, че отношенията ни са по-скоро приятелски, разговаряме винаги на "Вие". Както и не бих си позволила да охарактеризирам деца и възрастни с обидни определения. Не може да се говори пред детето за "изродчета", "хулиганчета", "глезльовци" и да претендираме за добро възпитание и високи морални устои.

Ужасяващото за мен в тази тема е, че НОРМАЛНО поведение като тичане, викане, газене в калта и т.н. автоматично се присъединява към НЕНОРМАЛНОТО обиждане на учителката и хвърлянето на чантата й. Но продължавам да твърдя, че тази жена БИ ТРЯБВАЛО да има механизми да овладее децата. Ако няма, не й е там мястото.

Учителите определят средата, а не от каква класа е дадено дете....
Отношението на персонала е много по-важно от условията в едно ДЗ.