Имате ли в семейството си...

  • 6 247
  • 53
  •   1
Отговори
# 15
Taкa....Ще ти отговоря съвсем откоровено, а ти обещай, че няма да ми се сърдиш! Hug

Имам леля, оперирана от рак на гърдата. За една бройка да я изгубим. Това повишава риска при мен, но не дотолкова, че да не мога да спя и само за това да мисля. Същото е и при теб. Това, че си правиш профилактика е чудесно и напълно достатъчно, няма какво друго да се направи. Ти обаче имаш нужда от по-специална помощ, ми се струва. Тези страхове не са нормални, явно ти пречат и ти понижават качеството на живот. За да ги преодолееш, ти е нужен специалист. Няма срамно да се обърнеш към психотерапевт. Или поне да посетиш някаква група за взаимопомощ на онкоболни или техни близки.
Това, че на 24 години те е страх да правиш планове а бъдещето си, е ужасно. Имаш ли близки хора, които да те стимулират да се съвземеш? Мъж, приятел, дете?
Не е нормално положението ти, съвсем сериозно. Обърни се за помощ, където трябва, аз така бих постъпила.

По никакъв начин не ме засягаш. Единственото за което съжалявам е, че аз нямам физическата възможност да посещавам психотерапет а страшно много ИСКАМ! Немога поради ред причини, една от които ( най-малката ) е, че такъв лекар има чак след още 3 по-големи града от този в който живея:(

Страхувам се много за майка ми........
искам да збравя това и да живея пълноценно. Леля ми живее на 300 км от нас. Виждаме се рядко. Истината е....- избягвам я:( Незнам защо. Имам чувството че просто немога да се справя дори с мисълта за това. Тя се обажда често.................понякога дори не вдигам телефона. Срам ме е от тези неща:( Но са истина. Опитвам всичко. Опитвам да мисля позитивно. Понякога успявам, наистина. Дори се чувствам много щастлива. Имам съпруг и страхотно детенце. Искам още едно:). Често обаче изпадам в "дупки", сега съм провокирана от предстоящия преглед и на двете ни. Много пъти съм си казвала че, мога да се справя. Че трябва по-малко да ми пука от всичко. Че прекалено изживявам всичко, а няма смисъл. Така или иначе не го променям. Не всеки път успявам обаче да се "надвия". Сега чувствам , че немога. И търся помощ. Понеже немога от психотерапевт - моля вас. Наистина сте ми помагали толкова много пъти. Безкрайно ви благодаря.

# 16
  • Мнения: 17 546
страхчо, от страха по-страшна болест няма! Дори и да си болен от нещо, по-вероятно е то да е лечимо, отколкото да се отървеш от страха, ако той те стисне за гушата. Страха убива по-често от болестта, от която се страхуваш! Състоянието ти ще се превърне в страхова невроза, а това се лекува много трудно! Потърси по-скоро психологична помощ, отколкото всичко друго. Поискай направление от ДжиПи-то си за психиатър. Те не са страшни, не е срамно да посетиш такъв лекар. Ще ти помогне! Peace А когато една жена има в рода си други жени, с аномалии на млечните жлези, е абсолютно нормално да прави профилактичен преглед два пъти в годината! Не си прекалила с прегледите, а прекаляваш с песимистичните си фантазии. Погрижи се за това, защото наистина ще се разболееш от страх!   bouquet


ПП. Аз пък нямам информация за каквато и да било фамилна обремененост, защото не знам нищо за произхода си. Каквото и да ми се случи ще е двойна изненада, но пък и човек не може да избяга от съдбата си! При заплахата от каквото и да е заболяване е най-важна профилактиката! Ето леля ти се е оперирала навреме. Имам приятелка с  мастектомия на едната гърда от преди 13 години! В цветущо здраве е!

Последна редакция: чт, 07 фев 2008, 17:37 от Балу

# 17
  • София
  • Мнения: 39 718
Да, имам. Мама я оперира от злокачествен тумор. Тогава не мислех за себе си, мислех само за нея. Да, в "рискова група" съм. Ходя на редовни прегледи при мамолог. Оптимистка съм.

# 18
Аз съм оперирана от рак на гърдата преди 15 години. Имам в рода си починали от рак, то никога не съм свързвала моето заболяване с тях. Казват, че всички носим рака в себе си, но дали ще се отключи и кога, или от какво ???
Много е важно да се правят профилактични прегледи периодично.
Не бъди черногледа. Струва ми се, че наистина имаш нужда от психотерапевт, щом сама не можеш да преодолееш този страх от нещо, което не съществува и може никога да не се случи.
Знаеш ли, когато аз започнах да се лекувам, детенцето на мои приятели го ожили оса. Почина за 12 часа. Бяхме като попарени с вряла вода. Защо ти го казвам това. Ами защото никога не се знае какво може да се случи. Не го мисли. Някой беше написал - живей си живота спокойно, защото тревогите също могат да отключат рак.
Мисли за това, че утрешния ден ще ти донесе радостни емоции, приятни срещи, силни усещания и не само утрешния, а и всички след него  Peace
Ето това е едно от нещата, които най-много ме притесняват. Стреса. Леля ми имаше дългогодишни и много сериозни проблеми със съпруга си. Страшно много тромоз от негова страна, а след време каввгите повлияха и на сина им и т.н. След всички тези неща, тоест, когато малко се поуспокоиха, тя разбра за заболяването - току що започнало. Майка ми все повтаря, да не се тромозя за тия неща, защото стреса и притесненията са в основата на много ппроблеми. Е, аз тромоз от такова естествено не съм изживявала, но за сметка на това съм на 24 а от 2 години постоянно живея с мисълта за лоши неща.Може би и затсоят в къщи....с малкия.....това че се изолирах малко от динамичната среда в която съм живяла до сега, може би всичко това оказа влияние. Сега се опитвам да поработвам по-малко. Малкия обаче често боледува и не става много.....но сякаш ми е по-добре. Започнах да излизам сред приятели по-често. Да се забавляваме. И ми е по-добре. Но много неща ме депресират.  Безкрайно се изнервям и от новините.....случвало ми се е да имам много хубав и весел , най-вече спокоен ден. Седнем вечерта да хапнем, да пийнем и почнат новините....и се почне..........незнам си колко починаха в тежки катастрофи....за онкоболните няма лекарства....децата мрат по домовете.......опасен е въздуха, храната, водата, козметиката.....всичко! И просто...се скапвам. Тия от БТВ ги мразя вече. Честно. Мамка им, ако можех щях да ги съдя за нанасяне на морални щети, и всякакви други там. Не че те са ми виновни де......ама може ли само това да се говори? какво им стана от една година насам. Моя позната все казва...винаги е имало болни, винаги е имало лоши  неща, но сега някои просто злоупотребяват с превилегиите си да афишират трагедиите. Хората с по-лабилна психика като мен....се сдухват напълно.

# 19
  • Мнения: 17 546
............. Майка ми все повтаря, да не се тромозя за тия неща, защото стреса и притесненията са в основата на много проблеми..........  Хората с по-лабилна психика като мен....се сдухват напълно.
Ето, умна жена е майка ти! И това е точно така! А и ти си наясно какво ще стане с теб, ако продължаваш така! Имаш семейство, детенце, искаш още едно. Кой ще ги гледа, ако майка им е напълно здрава физически, а не е наред с главата, което си е предизвикала със собствените си безпочвени притеснения? Момиче, толкова си млада! Погрижи се преди всичко за мислите си!

# 20
  • Мнения: 2 032
Да, имам.

Не се хваща рак от гледане на вечерната емисия, упокой се.

Съмнения за генетична обременост можеш да имаш ако майката ти, сестра ти и други роднини по кръвна линия (поне 2 обаче) са се разболели, и то преди сравнително млади. Такава поне е статистиката. След което (ако имаш 2 болни жени в рода, преди 60 години) можеш да се изследваш за BRCA1 и BRCA2- това са мутирали гени, които носят наследствената обремененост за рак. Не знам в Бг дали сега се правят такива изследвания, защото са сложни и скъпи.

Пак статистика: доколкото знам, само около десетина процента от случаите на рак на гърдата са свързани с наследствена обремененост. Другото е кофти късмет.

Хайде, успокой се, че от постингите ти лъха истерия.

# 21
Да, имам.

Не се хваща рак от гледане на вечерната емисия, упокой се.

Съмнения за генетична обременост можеш да имаш ако майката ти, сестра ти и други роднини по кръвна линия (поне 2 обаче) са се разболели, и то преди сравнително млади. Такава поне е статистиката. След което (ако имаш 2 болни жени в рода, преди 60 години) можеш да се изследваш за BRCA1 и BRCA2- това са мутирали гени, които носят наследствената обремененост за рак. Не знам в Бг дали сега се правят такива изследвания, защото са сложни и скъпи.

Пак статистика: доколкото знам, само около десетина процента от случаите на рак на гърдата са свързани с наследствена обремененост. Другото е кофти късмет.

Хайде, успокой се, че от постингите ти лъха истерия.


Знам че от вечерната емисия не се хващат болести, но просто ме провукира да мисля за това ........а за момента точно това ми е проблема. Да спра да го мисля.
Благодаря ти за инфото. Доста добре ми подейства.

# 22
 А и, защо да се изследвам за такива гени, след като аз ходя на профилактика редовно. Ако наистина немога да направя нищо повече за себе си, по-добре да не знам дали имам или не шанс за такава болест.

# 23
  • Мнения: 824
Длъжна си на всяка цена да се отърсиш от страховете си,ако искаш детенцето ти да бъде щастливо.В противен случай без да се усетиш ,ще възпиташ и в него този страх.Трябва да си силна,можеш го,но трябва и да го поискаш.

# 24
  • Мнения: 1 632
Леля ми и баба ми починаха от рак.Никога не съм си позволявала да си мисля,че и при мен ще стане така.Имам 4 познати с оперирани гърди от години,и водят нормален живот вече доста години.Ако продължаваш да мислиш така,най-много да си предизвикаш нещо!Много си млада,така че бързо гони страховете,за да усетиш хубавата част от живота!

# 25
# 26
  • Мнения: 9 990
Нямам време да ти разказвам надълго. с две думи само-да, имам фамилна обремененост.Да, оперирана съм, предстои ми втора операция.Но...знаеш ли, защо нямам време сега да ти пиша обстойно-две деца слънчеви ме чакат да играем GrinningАз продължавам да живея пълноценно.Днес.

А твоето ми прилича повече на невроза някаква, сега ми бяга и термина даже-страх от болести...потърси помощ психологическа, ако се наложи, за да се отърсиш от това.Че си безумно млада.Не си струва в стархове да изживееш живота си. Hug

# 27
  • Мнения: 22 036
Твоето състояние напомня т. нареченото тревожно разстройство. То понякога води до хипохондрия или фобия от определено заболяване. По-нагоре те бяха посъветвали да посетиш психиатър. Направи го независимо, че е далече. Тези лекари наистина не хапят и могат да ти помогнат да се чувстваш нормално. Страховете, които възникват от гледане на новини или натрапчиви мисли за заболявания могат да се задълбочат, а това няма да помогне нито на теб, нито на детето ти.
Само не започвай да си втълпяваш, че си луда - не си - хиляди хора страдат от подобни състояния. Те могат да бъдат предизвикани и от депресия, за която дори и не подозираш. Сама казваш, че си се изолирала покрай грижи за детенце. Желая ти да се успокоиш и скоро да забравиш за глупавия страх, който те прави непълноценна. На първо време опитай да се занимаваш активно с нещо различно от ежедневните ти занимания. Спортувай поне три пъти седмично, гледай цветя или каквото ти харесва и смяташ, че би отвлекло вниманието ти.
Още веднъж успех  Wink

# 28
  • София
  • Мнения: 442
Твоето състояние напомня т. нареченото тревожно разстройство. То понякога води до хипохондрия или фобия от определено заболяване. По-нагоре те бяха посъветвали да посетиш психиатър. Направи го независимо, че е далече. Тези лекари наистина не хапят и могат да ти помогнат да се чувстваш нормално. Страховете, които възникват от гледане на новини или натрапчиви мисли за заболявания могат да се задълбочат, а това няма да помогне нито на теб, нито на детето ти.
Само не започвай да си втълпяваш, че си луда - не си - хиляди хора страдат от подобни състояния. Те могат да бъдат предизвикани и от депресия, за която дори и не подозираш. Сама казваш, че си се изолирала покрай грижи за детенце. Желая ти да се успокоиш и скоро да забравиш за глупавия страх, който те прави непълноценна. На първо време опитай да се занимаваш активно с нещо различно от ежедневните ти занимания. Спортувай поне три пъти седмично, гледай цветя или каквото ти харесва и смяташ, че би отвлекло вниманието ти.
Още веднъж успех  Wink
Не съм съгласна за психиатъра. Ще я натъпче с хапчета да се подуе. После ще се чуди как да сваля килограми. А ефекта върху психиката не е постоянен...май. Може да се справи сама. Воля и самоконтрол. Избутваш мислите, като те застигнат и стискаш палци. Силно. Концентрираш се върху ежедневието. Намираш си занимания. Това е.

# 29
  • Мнения: 340
Напълно съм съгласна с калимби.  Ако решиш да се консултираш с психиатър, не се съгласявай да почваш антидепресанти.  Ако можеш да функционираш-- т.е. можеш да си гледаш децата, да работиш, или каквото изобщо е ежедневието ти, не почвай антидепресанти. 

Погледни темата, която пуснах вчера в Здравния и ако искаш дай да споделяме заедно страховете си там.  Мисля, че взаимно ще си помогнем повече от 10 психиатъра взети заедно!   Hug Hug

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=265041.0

Общи условия

Активация на акаунт