Местата, където сте ходили; пространствата, които сте запомнили

Сещам се и за места като географско понятие, и за усещания
Една пейка в Лисабон-леко провинциално, въпреки столицата, смешните португалци с мустаците и веселите им зелени очи, бих останала там
вечерта проливен дъжд, рано сутринта юли, дърпам ципа на палатката, слънцето над Родопите, чува се гайда - Гела
Иракли -гледам делфините, красиви голи жени се къпят в морето до делфините, искам да съм с друг, за да споделим мига
Панчарево -излизаме от Обредния дом, правят ни снимки, не забелязваме, щастливи сме, въпреки смешната възторжена леля от преди това
с. Янтра-с мъжа ми слушаме как се събуждат птиците и пием кафе
играем "бирпонг" -хвърляме топчета в чаши бира, знам, че тази вечер ще бъдем за първи път заедно и ще останем
квартирата му в Западен парк-толкова тясна, а за мен света
синът ни в легълцето сред другите бебета в родилния дом-отдалече се разпознава, най-голям и най-ревящ
има още много, много

В мислите ми има една красива улица,с големи дървета,от които падат жълти листа.Красиви къщи са наредени от двете й страни,широк тротоар,много е тихо.Тази картина никога не съм я виждала с очите си,тя е в ума ми.Откакто се помня,непонятно е за мен.Щастлива съм,когато си представям тази улица,в душата ми има покой.
От нещата,които съм виждала никога няма да забравя една борова гора на Петрово бърдо,където бях на лагер в 8 клас.
Созопол през 1991г.-с топли камъни по улицата,едно кафе на терасата над плажа,няма лудница,спокойно и хубаво.
Будапеща през 1987г.-бях шокирана,че има и друг свят-шарен,весел,свободен.
Берлин-гледката от теревизионната кула.Не вярваш ,че една грозна стена разделя не само града,а животи,съдби,любови,деца от родители....
Монако-гледката е толкова съвършена,че мислиш всичко за нереално.Яхтеното пристанище,Японската градина,водопада,въздухът мирише на парфюм.
Париж-Лувъра,Сена,Монмартр,нощната разходка с корабче по реката,гледката от Айфеловата кула-влюбих се в този град,завинаги.
Малко градче на Халкидики,топъл пясък и шезлонги.Гледаме как чайките се хранят с хляба,който им хвърляме.Залез,много червен.Море бе никаква вълничка,никога не бях виждала.

За мен най-вълнуващо беше да видя Свети Петър в Рим. Като ученичка много съм чела за черквата, за Браманте, Бернини и Микеланджело и беше откровение да я видя на живо.
Другото място, което ме порази беше Флоренция. В момента, в който Санта Мария изникна в целия си розово-зелен блясък сред тесните улички, онемях и оглушах едновременно. После площадът с копието на Давид, Уфици ... просто невероятно.

Споила,благодаря,че ми напомни за Рим.Пожелах си нещо на статуята на Свети Петър и след 3 месеца се сбъдна.Не беше изобщо за вярване,толкова нереално беше желанието и се сбъдна.

Увеселителните паркове в Англия, Ливърпул нощем, на океана, Манчестър, Оксфорд - ботаническата градина, Стратфорд наа Ейвън - родният град на Шекспир, Русалка - тук, в България, Рила - Една гледка се е "запечатала" в главата ми, наричам я "лунната планина". А как ми се ходи на някой остров от типа на Хаваите, колкото и банално да звучи.

последното за което се сещам е едно наистина приказно кътче в Сицилия курортно градче нарича се Таурмина неописуемо красиво място имаше някакво екзотично излъчване.

На много места съм била,но ето тук оставих част от сърцето си ..
Синанишки циркус,Пирин
http://dido.bajhui.org/pics_aquarium/mountain/pirin_jul_22_2007/IMG_9840.jpg

Прекрасна тема. Мястото, което веднага изниква като спомен и усещне е едно пристанище в Ханя на остров Крит......невероятно красиво.

Krisal, този твой блестящ, бял път под Шипка е и мой - оттам тръгваме с мотора винаги на изток, за морето, за лятото, запомнила съм го с жълтата трева от двете му страни и чувството на ентусиазъм в ранно слънчево утро, което ме обзема, докато ни духа вътъра, а ние все напред...

И "Сто години самота"- книгата на моите тийн години, чудех се какво ли може да напише още авторът след тая книга...

Аз исках да ви напиша за дърветата - огромните вековни дъбове в Странджа, останали от някаква гора, съществуваща само в детските приказки... Стоят като исполини сред "нормалната" гора. А тя е на 50-60 години. Нима допреди толкова горите там са били целите от такива праисторически дървета... Виждали ли сте дърво, на което да са му опадали от старост долните клони и да гният под него, а нагоре още да е разлистено? Там, до турската граница, има такива дървета, като оглозгани скелети.
А на едно место сред гората попаднахме на четири такива наредени в квадрат, по средата израсъл много стар бук, а наоколо - редици натрупани камъни - какво е било това?
А видях и едно повалено такова огромно - отрязали го и го оставили да си гние... Знаете ле, че в старите славянски предания се казва, че който отсече вековно дърво ще му изсъхнат ръцете, тези дървета са за страхопочитание...!

Виждам това, което ме е страх да видя - братовчедка ми от Габрово каза, че между Мазалат и Узана целия Балкан на север е като обръснат - това бяха стотици хектари огромни светли букови гори, въпреки там е Тевната гора, като деца сме вървяли през нея и баба ни пееше с тънкия си глас "Видях два бука, / прегърнати в гората, / от корен до върха / обвили се двата/ Столетия пият / любовен нектар". Пееше и плачеше.
Не, не може да ги няма горите. 
Хората може да вършат мерзости, но нека ги вършат помежду си.
ИМА НЕЩА, КОИТО НЕ СЕ ПИПАТ.

Червени божури на Камен бряг сред високите зелени треви през пролетта! А там обикновенно полето е прегоряло жълто, с бунища с оня отвратен плевел, дето е израсъл високо над главите дори.
И редичката макове, израсла перпендикулярно на скалите, в бялата натрошена каменна прах, точно на мястото на вадичката, дето се оттичаше от чешмичката ни миналото лято...

Сигурно никога няма да бъда вече там. А май полето е цялото в мащерка, жълт равнец и ниски нацъфтели жълти тръни.

Карлък....

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, 
ам беше в могла утонал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с медно кавалче свиреше, 
с кавалан дума думаше:
"Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е !"

1.залезът в тунис...
2.вечеря във френски ресторант в ламарса....ммм...каква романтика
3.пролет в арбанаси
4.изгрева на кавала
5.метеора
6.красивия пейзаж по пътя от огняново през лещен до ковачевица

като си спомня за тези места и някак ежедневието ми става ....по-леко 

Безлюден плаж отвъд океана, няколко дни след силен ураган.
Наоколо - пусто, разрушено, малко страшно и много тъжно.
Бели птички летят над водата, момиче и момче кроят планове, останали завинаги неосъществени.


Орландо, Sea world и огромните косатки.
Стоях на втория ред и не можех да повярвам, че тези огромни животни са на 1 метър от мен.

Париж, Париж, Париж. 
Много места и красоти съм видяла, още много повече ме очакват, но Париж за мене е най най най. Столицата на света, неповторима атмосфера, невероятно изживяване.