Идеалната разлика във възраста между първото и второто дете

Не мисля , че има т.нар "идеална" разлика. И голямата, и малката разлика си имат предимства и недостатъци.
Моите деца имат 2 години разлика. Проблемът засега е че баткото си е почти бебе- трябва да му помагам да се облича, да се храни, да ака , да пишка, т.е. на практика се грижиш за две бебета. От друга страна я няма силно изразената ревност, много я гушка, много й се радва, поне засега
Ако първото дете е по-голямо, мисля че ще почувства по-силно ревността, а и като поотраснат ще им е по-трудно да си играят заедно.
Просто мама и тате решават кога да имат второ дете и това е.

Няма формула.Мисля,че ще получиш много и различни отговори все добре обосновани.Вие с половинката ти ще решите дали и кога сте готови за още мъници.Сигурна съм ще се справите .А те децата си идват с всичките му радости и трудности по отглеждането.От вас зависи и какви ще са отношенията между дечицата,а не разликата в годинките им.

Аз съм бременна с второто ни детенце. Разликата с баткото ще е точно 3 години. Много се измъчвах в началото на втората бременност с въпроси от рода Сега ли му е времете? Но сега, един месец преди да родя, съм много щастлива и мисла, че разлика от 3-4 години е идеална. Като пораснат ще са си приятелчета.

 Аз имах същата дилема. Реших въпроса за себе си и смятам, че разликата, която имат моите момчета е идеална. Моят по-голям син също се казва Александър ,впрочем . Когато той стана на две, наистина прецених,че е рано-та той е още почти бебе, тича насам-натам, боледува повечко, има нужда от постоянно внимание... и така (ясно ти е какво говоря )...Родих второто си момченце след 5 години. Ето ти моите доводи: големият ми син беше достатъчно голям,за да го подготвя за появата на малчо, да му обясня всичко и пр...Самостоятелен е вече в голяма степен-облича се сам, храни се сам, помага ми в къщи, тръгна на училище и е зает през по-голямата част от деня...така имам време за малкия. Вечер с малкия се занимава друг, през времето, в което проверяваме домашните от занималнята, когато си говорим с баткото и т.н....Така имам време да обръщам напълно достатъчно внимание и на двамата, като трябва да отбележа,че баткото много ми помага, когато е във ваканция, държи се наистина вече като по-голямо дете и много по-леко минават проблемите с ревността и всичко друго, произтичащо от появата на едно бебче... Съвсем различно се говори с едно дете на 6-7 години за живота с малкото братче от, например, едно дете на 3-4...Та едно толкова мъничко детенце си е почти още и то бебе...колко ще разбере, наистина?...А самостоятелността, от която дори сам вече чувства нужда баткото, е нещо, което не бях предвидила, но е голямо облекчение(говоря за чисто битовите неща-човек си няма представа колко е важно това, когато се появи още едно дете)...На всичкото отгоре, сега, откакто малкият стана на 2 години, все по-добре играят заедно двамата и са много близки (явно разликата не е чак толкова голяма), така че и това единствено притеснение отпадна-те са много близки и се забавляват страхотно заедно...Има и още предимства (, но те са от съвсем лично естество). Та така...според мен 5 години е идеална разлика, но това е мое лично мнение и мои доводи. Решете си двамата със съпругът ти, обмислете нещата...Успех и поздравления за решението да имате(когато и да е ) второ дете  

Идеална разлика няма. И при голяма и при по -малка върастова граница  си има своите плюсове и минуси:)Нашата разлика е сравнително малка - две години и въобще не е лесно, защото и двете деца са си бебета, но пък в бъдеще си мисля,че ще им е по -лесно и ще са по - близки и по игри и по акъл:)

Няма идеална разлика.
При моите е 2 год. и 10 мес. и мисля, че е много добре така. Особено както и двете са момичета.

   :peace:Toчно така,сами решете кога сте готови за второ бебе.Разликата между моите е 2 години и половина.В началото ми беше трудно,но сега нямаме проблеми.Играят си много заедно,вечер си отиват в тяхната стая ,шушукат си нещо,смеят се...

В една книжка бях прочела, че идеалната разлика е разликата в годините на ВАШИТЕ деца и честно казано много ми хареса.
Ако сега не се чувствате готови, значи не му е дошло времето. Когато му дойде времето сами ще усетите. А че всяка възраст си има плюсове и минуси - това е друга бира. Ако вие сте готови и го искате минусите на съответната възраст няма да ви пречат.

И според мен няма идеална разлика. Разликата м/у децата ми (живот и здраве) ще е 7,4г. Надявам се каката да помага

И аз не мисля, че има идеална разлика.Тя може да е за децата, за майката, за семейството, според таткото.Според мен все пак най9важна еконкретната ситуация в семейството, плановете, очакванията

Няма такава!Между мен и брат ми е 10год.той е по-малкият,но и до момента си имаме общи интереси и си се обичаме.М/у моите деца е 1год. и 8 мес.,баткото все още игнорира малкото и полагаме усилия да се разбират.Няма значение разликата,а вьзпитанието на децата!

Идеалната разлика е тази, която самите родители си определят/направят и Господ се съгласи с плановете им.

Зависи идеална за кого е тази разлика.
Ако търсим идеалната за самите деца - колкото по-малка, толкова по-добре. Така ще се развиват почти заедно (освен, ако не са близнаци), винаги ще си имат другарче за игра и споделяне на щастливите и не толкова щастливите моменти.
За родителите малката разлика е много натоварваща, защото практически се гледат 2 бебета.

аз също мисля,че идеална разлика няма,всеки решава сам за себе си,разликата между моите деца е 11 години,баткото ми помага,играе с малката и не съжалявям,че чакахме толкова за второ,в края на краищата така е рекъл господ,да са живи и здрави децата,пък другото както дойде