Играете ли си с децата си?

  • 3 844
  • 81
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9 814
Стана ми интересно изказването на една майка във форума, която е горда от това, че не играе с детето си, защото то е умно и самостоятелно.

Та исках да ви попитам, вие играете ли с вашите деца? Аз винаги съм се забавлявала с моето момиченце- четем книжки, слагаме куклите да спят, "готвим", гоним се и т.н. Не е ли нормално родителите да играят със своите деца? newsm78

# 1
  • София
  • Мнения: 7 183
Аз лично играя, та пушек се вдига.
Засега главно на гоненица, криеница, катерене по масата, редене на кули.......
Нещо се промени в мен покрай детето ми, върнах си спомените от моето детство, и някак си това ме прави по-свободна.

# 2
  • UK/София
  • Мнения: 7 681


 Не съм от майките които гледат да изкарат всяка свободна секунда занимавайки се с детето ConfusedПонякога имам угризения заради това.Той се заиграва сам, което е хубаво.Чета му приказки(не всеки ден), ходим на разходки, уж помага като готвя.Понякога редя с него мозайки и конструктори.........но пак повтарям, явно не съм от всеотдайните майки.

# 3
  • Мнения: 729
Разбира се че си играем.Но вечер таткото когато си дойде от работа Малката направо пощурява.Голяма игра пада и много ми е трудно да я сложа в леглото.Определено татито е по-добрата "играчка" от мама.   Simple Smile

# 4
  • Мнения: 4 451
За съжаление и аз не отделям много време Embarassed Разбира се, старая се да променя това. Но книжки им чета много.

# 5
  • Мнения: 1 049
И едната и другата крайност не е хубава... За детето е важно всеки ден да има време, в което да си играе с мама или тати и време за самостоятелна игра. Поне ние така постьпваме. Но има деца, които незнаят какво е това да се заиграят сами дори и за малко...  Confused

# 6
  • Мнения: 514
Четох дискусията на авторката на темата с другата майка и напълно споделям твоето мнение! Peace Peace Peace
Смятам че е нужно една майка да си играе с детето си така то опознава по бързо и лесно света като му се обяснява и т.н.!
Аз също си играя с бебчето ми но още сме много малки за по различни игри!
Не искам Да критикувам Никого защото днешното ежедневие е много забързано и в желанието си да осигурим най-доброто за децата ни не ни остава време за тях!но нека всяка минутка да им отделяме,да показваме обичта си не само чрез подаръци! Peace Peace Peace Peace Peace Peace Peace

# 7
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Да играя си с него, но без да прекалявам. Той чудесно си се заиграва и сам май по-скоро на мен ми се играе отколкото той да има нужда от мен.

# 8
  • София
  • Мнения: 7 183
Разбира се напълно съгласна съм, че не бива да се изпада в крайности.  Peace

# 9
  • Мнения: 9 814
Разбира се напълно съгласна съм, че не бива да се изпада в крайности.  Peace



Така е! Peace И на мен понякога повече ми се иска да играя с детето, отколкото на него с мен!

# 10
  • Мнения: 4 292
Играем си заедно, когато играта го изисква. Особено баща му, с него постоянно играят на войници и разни такива. Аз предпочитам да му помагам при строителите, конструкторите, рисуването и оцветяването.
Признавам, че на моменти ми дотяга, особено когато имам работа. Поради тази причина се старая да го приуча да се заиграва и сам. За съжаление много бързо му става скучно.  Tired

# 11
  • Разград
  • Мнения: 2 102
И аз мисля, че е полезно родителите да си играят с децата си.
Аз си играя винаги когато е възможно.

# 12
  • София
  • Мнения: 44 041
Разбира се напълно съгласна съм, че не бива да се изпада в крайности.  Peace

така е хубаво е да се даде шенс на детето, д се научи и само да се заиграва и да си намира занимания, но не и да се оставя поцял ден безникакво внимание...
аз съмпо средата...но той и мн не обичада се заиграва сам, но направили го никога не го прекъсвам....но задължително и всеки ден играя с него...

# 13
  • Мнения: 5 393
Разбира се, че си играя с него. Занимава се и самичък, но търси и моята компания. Днес добре си поиграхме на футбол в хола Grinning След това той си подхвана нещо с играчките и аз се оттеглих.

# 14
  • Мнения: 5 940
Моето дете не е самостоятелно, непрекъснато си играем. Откакто се е родил е почти винаги до мен, такъв му е характера. Типичен Близнак е, дори и да играе сам, пак иска компания. За мен е умно дете, не знам дали самостоятелността е критерий за това доколко детето е умно. Моята крайност също не е добра, но детето ми го изисква. Сменяме непрекъсанато обстановка, разглеждаме играчки, книжки, посочваме предмети, хора.

# 15
  • София
  • Мнения: 44 041
Моето дете не е самостоятелно, непрекъснато си играем. Откакто се е родил е почти винаги до мен, такъв му е характера. Типичен Близнак е, дори и да играе сам, пак иска компания. За мен е умно дете, не знам дали самостоятелността е критерий за това доколко детето е умно. Моята крайност също не е добра, но детето ми го изисква. Сменяме непрекъсанато обстановка, разглеждаме играчки, книжки, посочваме предмети, хора.

твоето още е малко...моето чак след година и половина почна изобщо да се заиграва за малко сам....

# 16
  • Мнения: X
Гледам да държа златната среда, когато имам по-голяма възможност играем повече, когато съм заета може и изобщо да не си играем. Не си меря часовете. И не държа точно да си "играем". Гледам да има нещо, което да правим само двете, например разходка след градина, подреждане на чиниите от миялната, слагане на дрехите в пералнята, разглеждане на книжки и списания, подреждане на играчките, стаята и подобни. Рядко си играем например аз да съм едната кукла, тя другата и да си говорим, помагам да редим кубчета, оцветяваме и рисуваме заедно, но с плюшки не мога да си играя или да речем играе си на бебета - показвам как да ги повие, осигурявам пеленки, кърпички, колички, лъжички, показвам как да храни, но до там.

# 17
  • Мнения: 1 183
Играя си с нея да,изсипваме целия кош с играчки на земята и се започва едно разхвърляне  #Crazy ,но в последно време се заиграва сама и съм много щастлива  Mr. Green

# 18
  • Мнения: 238
Играя си, когато детето пожелае. Идва и ме дърпа, или просто ме вика и показва какво иска да правим - ритаме топка, гоним се, рисуваме, редим конструктор или четем, по-точно аз разказвам по книжка. От 3-4 месеца чудесно се заиграва и сам, гледам да не прекъсвам самостоятелните игри.

# 19
  • Мнения: 350
Направо се вдетенявам покрай малката, а е толкова забавно да пълзиш около масата и едно малко да те следва с кикот по петите  Laughing (после коленете ми са сини  Mr. Green, виж нейните не са) Родих си дете, за да стана и аз дете отново  baby_neutral и чакам с нетърпение всеки нов ден и всяка нова игра (но бебка и без мен си прекарва добре понякога) Та сега и търсяа интерести самодтоятелни занимания  newsm78

# 20
  • Мнения: 492
Играя си да. И да не искам нямам друг избор Laughing  Тя сама рядко си играе.

# 21
  • Мнения: 359
Играя си, но не винаги, обикновено когато нямам работа и задължително вечер преди баня! Наистина е забавно, когато и на двете страни им се забавлява!
Имам приятелка обаче, която за секунда не е оставена от детето си и не може дори в тоалетната да отиде, поради тази причина тя е крайно изтощена и се чувства съсипана! Честно казано не знам как да и помогна! Дори не могат да се навечерят без детето да ги дърпа и реве! Прочетох за един такъв близнак по-нагоре, дали наистина е от зодията?

# 22
  • Мнения: 617
Дребния само го чакам да порасне и да започнем да си играем. Сега обаче забавлява ли се сам въобще не му се мяркам пред очите, че като ме види и почва да търси вниманието ми, а ми се иска да се научи да се занимава и сам.

# 23
  • Мнения: 9 973
аз съм гооооолям дечко и едва ли някой друг ще играе с него повече от мен Mr. Green

# 24
  • Мнения: 2 829
Разбира се че си играя с детето! За какво съм го раждала иначе, ако не за да го гушкам и да се забавляваме заедно?!?!
За детето си желая да е щастливо, обичано и общително дори повече отколкото искам да е умно. А съвместната игра помага на интелекта, а не му пречи.
Разбира се, често игрите ни са дда ми помага или да се закачаме или да ме имитира докато готвя, чистя, работя на компютъра, но след като на него му е забавно-значи се брои за съвместна игра Grinning
Общо взето и двамата си прекарваме много весело и приятно Grinning

# 25
  • София
  • Мнения: 6 011
То като се замисля всъщност аз на него съм му любимата играчка, не ми оставя никакво място и време за отстъпление.  Laughing Така, че - да, играя си с него. Много.

# 26
  • В подножието на планината
  • Мнения: 813
  Да, доставя ми голямо удоволствие.Тъй като работя,успявам да му отделя малко време през седмицата,но гледам да си наваксам през уикенда.Синът ми си играе сам,но като всяко дете предпочита компания.Обича да разглеждаме заедно детски книжки(с дебели страници,засега) и да му чета какво пише под картинката,играем на гоненица(все още само пълзейки около масата),разхвърляме играчки.Опитвам се да му измисля нови игри или да му покажа непознати предмети.Много е забавна реакцията му,при вида на нещо ново.
 

# 27
  • Мнения: 2 821
Майките са предпочитаната компания за игра. Е, и татковците разбира се.
Както писах и в другата, породила тази дискусия тема, децата на тази възраст не играят с връстниците си. Някой по-назад го беше формулирал много правилно - играят едно до друго, а не едно със друго.

# 28
  • София
  • Мнения: 3 064
Ами, точно да си играя - рядко, той си играе сам добре, ама редовно ми "помага" да простираме прането, да разтоварим миялната и подобни неща. Иначе, показвам му какво се прави с дадена играчка, и го оставям сам - той се забавлява. А колкото до книжките - не може да го свърти повече от две минути на едно място, не знам как да стане това. Показвам му от тези картонените - къде е котенцето, кученцето и т.н., но накрая той затваря книжката и хуква нанякъде...

# 29
  • Мнения: 1 440
Играем си да-готвим,гоним се,ритаме топка и т.н.,но дъщеря ми често се заиграва и сама.С бебка по същия начин,сама си играе,мама помага. Grinning

# 30
  • Мнения: 1 674
Винаги когато съм свободна играя с детето си.Налага се да си играе и само понякога/не виждам нищо лошо в това/

# 31
  • Мнения: 327
Когато децата искат превръщат всичко в игра.Липсата на време според мен не е истинското оправдание,че не играем достатъчно с децата си.Ами,не винаги ми се играе,а насила хубост не става.Има и игри,които просто не мога да се пречупя да играя,такива са т.нар. ролеви игри. Crossing ArmsЗаедно играем когато когато играта е разбираема и удоволствие за мен и за детето

# 32
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Моят син, като че ли винаги е предпочитал собствената си компания или компанията на баща си( Cry) пред моята.Въпреки това, често сама се включвам в игрите му и той изглежда щастлив.Откакто баща му почина обаче, сякъш е започнал да разбира, че нещо се е променило и постоянно ме търси, да си играем или просто да се гушкаме.
Мисля, че е чудесно да играеш с детето си!

# 33
  • Мнения: 2 131
И едната и другата крайност не е хубава... За детето е важно всеки ден да има време, в което да си играе с мама или тати и време за самостоятелна игра.
Точно така  newsm10

# 34
  • Мнения: 814
Разбира се че си играем.Но вечер таткото когато си дойде от работа Малката направо пощурява.Голяма игра пада и много ми е трудно да я сложа в леглото.Определено татито е по-добрата "играчка" от мама.   Simple Smile
И при нас по-честичко е така  Wink

# 35
  • Мнения: 266
Играем си много.Въпреки че е само на 9 месеца аз не спирам да си играя с нея,да и говоря ,да и пея ,да и показвам кое къде се намира кое животно как прави и такива интересни неща.Мисля че трябва да се говори на децата,за да могат да свикават със околния свят.

# 36
  • Мнения: 1 029
играем си,но на мен ми омръзва (може би защото тя постоянно иска да присъствам в игрите й).Иначе ми е приятно да си играем, но в рамките на нормалното, не мога цял ден да играя, пък и дори след това да ми е мъчно, че не съм й обърнала достатъчно внимание.
 По цял ден сме заедно, изкизаме на разходки, играе с други деца (тогава забравя за мен), в нас почти през цялото време се занимавам с нея.Даже като гледа детски филмчета държи да съм до нея или по-точно да е седнала в мен, за да не си позволя да вляза в тоалетната без нея, примерно LaughingПонякога чакам татко й с нетърпение вечер.Той сякаш има повече търпение в игрите с детето

# 37
  • София
  • Мнения: 4 423
Играя си разбира си, дори ако иска да играем не готвя и не правя нищо - просто се занимавам с нея.
Когато си дойде кака й или баща й почвам да си върша моите неща - няма по - хубави моменти от тези да съм до нея, да си играя, превръщам се отново в дете. Peace

# 38
  • Мнения: 478
Като му писне да си играе сам се включвам и аз  Simple Smile

# 39
  • Варна
  • Мнения: 4 969
За съжаление и аз не отделям много време Embarassed Разбира се, старая се да променя това.
И аз съм така за съжаление, имам доса угризения

# 40
  • Стара Загора/Бургас
  • Мнения: 77
играем си  , готвим , простираме  , разхождаме се и други такива неща правим заедно .Понякога ми омръзва  , разбира се ....но пък той обича да се забавлява с баща си  и да си поговорят "по мъжки"... Grinning

# 41
  • Мнения: 323
Винаги когато имам възможност

# 42
  • Мнения: 35
с моето мъниче също си играем.като се има предвид,че повечето време си играе само. но като сме двамата играта е по сладка piasyk но също така гледам да не прекалявам нито с многото внимание, нито само самостоятелност.  Grinning

# 43
  • Мнения: 221
Да играем си,показвам и животни,какво правят те,какви звуци издават.Знае как да описва със жестове 3 песнички.Точно в тази възраст попиват всичко като гъба.Занимавам се с нея винаги когато съм свободна и когато имам настроение разбира се.Вършим заедно разни неща като простиране,пускане на пералня.Обожава да играем на криеница и да се боричкаме.

# 44
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбира се, че като бяха малки играех много с тях. Сега вече не съм им интересна като партньор за игра, а повече си говорим.
Многото игри с децата не им е попречило да станат самостоятелни, а им е дало увереност в това, че съм на тяхна страна.

# 45
  • Мнения: 655
Те си се забавляват много добре заедно, но и аз често се включвам в игрите им и това им харесва-готвим заедно, те дори ме хранят и трябва да призная, че децата ми имат отлични кулинарни умения. Wink
Аз мисля, че е вяжно родителите да поддържат такива отношения с децата си и постепенно от игри те да праминават в уроци за живота-сега може на игра да им показвам как да сгъват салфетка, но те ще го правят и занапред и ще свикнат, както и други неща, на които по-късно ще си играем.

# 46
  • Мнения: 674
 Да се гоним, пълзейки около масата - това е най-любимо на моето детенце! Как да го лиша! Laughing Само не разбирам как не го заболяват колената......моите след няколко обиколки плачат за почивка! Joy
 И сама си играе, но напоследък й е по-интересно да рови по шкафове и гардероби, при което няма как да не участвам в "играта" и поне да я пазя!

# 47
  • Мнения: 2 910
Понякога си играя с нея, но в повечето случаи тя сама си се заиграва. Понякога ме кара да строиме къщичка от конструктора, да й облека някое бебе, да си играем на влакче, да прочетем някоя книжка, да изям сготвената от нея храна Mr. Green Когато имам отделям време, за да й доставя това удоволствие.

# 48
  • Мнения: 437
Играя си. Колкото и да си играе сама, колкото и да е самостоятелна, тя има нужда от внимание и от компания в игрите.Когато дойде при мен и иска да си играем ако нямам важна работа не й отказвам.

# 49
  • Бургас
  • Мнения: 10 346
Играем си разбира се.Особено след като започнах работа гледам вечер да му обръщам повече внимание.А и той си го търси.Като се върна от работа се залепя от мен, толкова мило ми става  Crazy Велизар най-обича да се крие и аз да му правя "дзак" или като легна на земята да ми се качи на корема и да скача.Но последното не го практикуваме много защото на мама  Sick

# 50
  • Мнения: 236
Аз почти нищо друго не правя Grinning Тя започва да плаче в първата секунда, в която не съм до нея. Педито много ми се кара и каза, че я ограничавам като й вися на главата, и да я оставям да е самостоятелна, но тя не иска да си играе сама. Така че, да, играем си, четем книжки, пеем песнички, учим се да показваме предмети, играем на криеница...

# 51
  • Плевен
  • Мнения: 1 357
Разбира се.Цялото ми внимание е отделено за нея.
Като изключим когато трябва да свърша нещо в къщи или когато сядам малко на компа Peace

# 52
  • Мнения: 774
Но вечер таткото когато си дойде от работа Малката направо пощурява.Голяма игра пада и много ми е трудно да я сложа в леглото.Определено татито е по-добрата "играчка" от мама.   Simple Smile

Ей това все едно аз съм го писала, само където ще заместя "малката" с "10 годишният ми син"  bouquet. То е едно мятане, бой със сабии, разни игри на роботи, качва му се на главата в буквалния смисъл и.т.н. Иначе като беше малък да му чета - да, да му пея песнички - да, да се гоним - да, но други игри разни - не си спомням да сме играли. Нооо, сега съм най- добрият слушател на проблеми и помощник по учебната дейност bowuu. Така че с баща му се допълваме идеално. Heart Eyes

# 53
  • Мнения: 3 376
Откакто поотрасна и вече върви и разбира почти всичко ми е много забавно да си играем.

Той общо взето и друго положение не признава де,рядко се заиграва сам.

Обожавам моментите,когато се заливаме от смях и двамата,чувствам се отново дете,а смеха на сина ми направо ме разтапя.
Ето тази вечер например си открихме нова игра с едни песнички,ужасно му е забавно,смеехме се с глас около половин час,мен ме заболя стомаха,а детето чак се задавяше от смях.В резултат на това май се превъзбуди и заспа с около 2 часа по-късно отколкото заспива по принцип.
Ще става все по-интересно  Crazy

# 54
  • София
  • Мнения: 39 747
Играли сме си с Дияна, и продължаваме да си играем. Гоненицата вече не не върви, че мама е малко трудно подвижна. Но с всичко друго добре се справяме.

# 55
  • Мнения: 378
 Много сме играли и ми е било винаги много приятно. На криеница, пеехме и правехме влакче, правехме палатки от одеяла, закрепвайки ги на столове... Сега са ученици, но пак си играем понякога с една мека топка в стаята...
  Не мислете, че ако отделяте време да играете ,няма да станат самостоятелни. На самостоятелност ще се научат с времето...
 Твърдя го това, защото прекарвам повечето време с тях, но сега повече си говорим и си споделяме... 
 За малките дори е необходимост да играят с родителите си - това е техния начин на общуване.

# 56
  • Мнения: 1 477
Всяка свободна минутка я обръщаме на игра.Още повече ,че на възрастта ,на която е детето ми открива света около себе си научава нови неща всеки ден.Не искам да пропускам този момент за нищо.

# 57
  • Велико Търново
  • Мнения: 283
Постоянно. Тя или стои постоянно до мен докато готвя, чистя, простирам, за да вижда какво става, или щом види, че съм свободна, идва с две кукли и иска да й играя театър, или дърпа торбата с конструктура да строим, или носи книжка, за да я раглеждаме, но за сега не успявам да й чета, защото е много нетърпелива и само питам а тя показва къде е нещо си. Виждала съм и по-малки и по-големи деца, които играят сами, но най-вероятно зависи от характера на детето.

# 58
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Много обича играта и моето момиченце hahaha
С нетърпение очаква баба си, която най-много я подмята и глези Hug
Ние с таткото също отделяме време за игра и гушкане, според мен е нормално детето да се радва и да си играе Peace

Аз също имам приятелка, която държи детето вързано в количката, или сложено да плаче в кошарата, оставено да се гледа само Shockedи да се забавлява с дрънкалки Rolling Eyes
Но...всеки сам си преценява Peace

# 59
  • Мнения: 3 929
Нормално е родителите да играят със своите деца, разбира се, но когато намерят време за това. На мен лично време почти не ми остава през седмицата, а само уикенда, и то не кой знае колко, защото все гоня нещо да свърша - дали ще готвя, ще пера, ще простирам пране след пране и т.н. Но най ни е хубаво вечер, когато си легнем. Детето си награби няколко играчки в леглото, аз взимам нещо за хапване - плодчета, бонбонки и си говорим, и се смеем, все едно е голям човек. Най-много се занимава с него дядо му, има търпение човекът.
А иначе, докато върша някоя домакинска работа, детето също е с мене и ми "помага" - тогава също е голяма веселба.

# 60
  • Мнения: 625
Играя,винаги когато му доскучае с него вите игарчки,бънджи и проходилка Hug

# 61
  • Пловдив
  • Мнения: 558
Внаги,когато мога Peace

# 62
  • Мнения: 78
Здравейте  Hug Най-искрено си признавам,че още докато бях бременна с нетърпение чаках дните, в който ще можем да си играем заедно с малчо и баща му - да се гоним, да строим замъци, да четем книжки и т.н. Още е малък за повечето неща, но с удоволствие му чета книжки или пък бутаме колички или търкаляме топчета. Разбира се гледам и да не прекалявам, когато го видя,че се заиграва сам или си чопли и разучава някоя играчка, аз отивам да си свърша някаква работа или пък просто да почина. Но както една мама беше написала:

.........Нещо се промени в мен покрай детето ми, върнах си спомените от моето детство, и някак си това ме прави по-свободна.
newsm10 smile3521 smile3501

# 63
  • Мнения: 4 668
Много играя с него  Hug
И то на всякакви луди игри , снощи примерно скачахме по спалнята  Laughing
Лятото ритам топка с часове със него , гоним се ...
Аз също работя и съм зает човек , вечер съм гроги , но най се разтоварвам с детето  Hug

# 64
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 204
Не съм от майките които гледат да изкарат всяка свободна секунда занимавайки се с детето ConfusedПонякога имам угризения заради това.Той се заиграва сам, което е хубаво.Чета му приказки(не всеки ден), ходим на разходки, уж помага като готвя.Понякога редя с него мозайки и конструктори.........но пак повтарям, явно не съм от всеотдайните майки.

Глуууупости  Naughty Откога всеотдайността на майката се измерва в часовете игра с детето  newsm78
Когато беше по- малка, си играехме повече. Сега ми е драго да я гледам как за дълго умее да се заиграва сама. Какво, да легна на земята като кукла и тя да ми слага памперс ли?!
Всеки ден поне по десетина минути "спортуваме" заедно- танцуваме на някаква музика, пеем, скачаме, борим се. Това ми е достатъчно да ми напълни душата с искрения си смях.
Така като гледам, всички тук само играят, ли играят  Tired

Последна редакция: ср, 13 фев 2008, 14:27 от Тарталета

# 65
  • Мнения: 693
Както дойде, нито сме залепени като гербови марки, нито го пренебрегвам и когато ме закача да не му обръщам внимание. Понякога се играем заедно, сега ако не се възползвам да общувам с детето си кога, като стане на 18 и го виждам за 5 минути на ден, но понякога си имам работа и той се занимава сам, но не съм седнала да засичам с хронометър за да покривам някакви норми за добра майка.

# 66
  • Мнения: 4 668
Биляна , аз също не играя нон стоп с него и също понякога имам угризения / все си мисля , не трябва ли повече време да му отделям ... /  , но то е нормално ... Той си гледа и филмчета примерно , аз през това време гледам да готвя да кажем ...
Темата беше - играете ли с децата и аз отговорих , че много си играя с него , но това не значи , че като се прибера в 18 ч. до 22ч. все играем  Wink

# 67
  • Мнения: 8 999
Аз пък не играя. Простирането, готвенето, прибирането на съдове и всякакъв друг вид домакинска дейност изобщо не ги смятам за игра. Четенето на книги също не е игра. Разговори, обсъждане, обяснения - също не са игра. Та, в този смисъл - не играя.
Моите деца, освен че са две, но са и с много малка разлика - играят си заедно и са си напълно достатъчни един на друг. Ако няколко дни се задържим вкъщи поради лошо време, те започват да нервничат и тогава каним други деца на гости.
Аз съм арбитър в споровете и свадите им, източник на бездънна мъдрост и знания, пазителят на ноу-хау. От мен търсят съвет, искат да ги науча на нещо, да им покажа как се прави, след което си отиват по стаите и си играят двамата там.
Вкъщи е забранено да се тича, скача, пищи, да се замерят с възгланици и други безчинства. За тези игри - в парка /всеки ден сме навън поне за малко, така че не им липсва възможност да изразходват енергия/.
Баща им понякога се боричка с тях, но не го обичам този момент, защото накрая винаги има някой разплакан.
Тепърва обаче идва моето време - децата вече понаучиха нашата любима игра и все по-често правим общосемейни турнири. Предстои им да бъдат включвани във все повече семейни забавления.

# 68
  • Пловдив
  • Мнения: 295
Играем си двете, но не винаги, когато тя поиска.
Понякога аз имам работа и отказвам, но тогава
тя иска да ми помага.
Иначе напоследък забелязвам, че по-рядко ме търси
за игра. Заиграва се самичка (което много ме радва)

# 69
  • Мнения: 8 223
А колкото до книжките - не може да го свърти повече от две минути на едно място, не знам как да стане това. Показвам му от тези картонените - къде е котенцето, кученцето и т.н., но накрая той затваря книжката и хуква нанякъде...

Ха-ха, моят син е същият. Конструкторът може да си го нарежда и половин час самичък, но да стои на едно място и да разглеждаме книжки не издържа. Колкото да си променям гласа и да имитирам животни, не го свърта и хуква нанякъде. Играем си заедно на гоненица, криеница и други, когато той иска. Ако видя, че добре се забавлява сам в момента, не го закачам. Когато имам работа и той се опитва да ме откъсне от кухненския плот, му казвам че в момента не мога да му обърна внимание и това е положението. Пропищява 2-3 пъти да види дали ще мине номера и след това отива да си играе сам. Смятам, че не трябва да се изпада в крайности. Трябва съвместна игра, но трябва да се занимават и сами, а не да висят на краката на майките или татковците си.

# 70
  • Мнения: 774
Аз съм арбитър в споровете и свадите им, източник на бездънна мъдрост и знания, пазителят на ноу-хау.

smile3501 Поздравления! Много ми хареса как си се изразила!  bouquet

# 71
  • Мнения: 71
Мили майки, играйте повече с децата си! Играйте с тях докато са малки и са до вас! Играйте и се забавлявайте:) Аз така ви съветвам, но за съжаление не го правя:( Дарко, мн те обичам мамо...но нямам време и сили:(
От бременността, та до ден днешен все ми се спи и съм като жив труп...сърцето ми спи дори сега, когато съм на работа и събирам сили да пиша по темата:( Моят син е на 3г; ходи на детска Сутрин го водим с тати в 8ч и изчезваме за работа. Взимаме го последен в 18ч от градината...баща му пак сяда зад компа и работи 3-тата си работа, а през деня успоредно2, аз пък започвам...знаете какво-гладене, простиране, чистене, готвене, подреждане....все има какво и нито сили имам нито време за игри До 21ч сме вечеряли и лягаме ...А нашето дете е толкова жизнено и енергично и уж е с млади родители на по 26/7г, а все едно са пенсионери:((( Събота и неделя го водим на деткси постановки, в детски кътове, на 3 Де и на разходка...но пак няма игри - тичне, гонене, ... Тати намира време повече от мен:(((но рядко:(((МИли момичета недейте да правите като нас или да ставате така някога!Играйте с децата си!Те го заслужават и имат нужда от това!

# 72
  • София
  • Мнения: 5 079
Естествено, че играем...  Напасваме фигурки, редим кубчета, "четем" книжки, гоним се и какво ли още не ни измисля главата...  Crazy

# 73
  • Earth
  • Мнения: 1 952
Все още не сме във възраст за игра. Обаче като дойде момента, мисля да не залитам в крайности. Да бъда някъде по средата.  Mr. Green

# 74
  • София
  • Мнения: 62 595
Все още не сме във възраст за игра. Обаче като дойде момента, мисля да не залитам в крайности. Да бъда някъде по средата.  Mr. Green

Във всяка възраст децата искат да играят. Дори играта да се зоключава само в пеене, погалване на ръчичките или леко гъделичкане по крачетата. Бебето самичко си показва кое му е приятно и кое не. Във всички случаи си заслужава. Има много изследвания и доказателства за това, че децата поне до известна степен разбират и търсят внимание и игри. Това за тях е учене и развиване на мозъка. "Дразненето" на сетивата им носи ценна информация за света, която те обработват и складират като опит.

# 75
  • Мнения: 106
И ние си играем....Много ни е приятно...Готвим,оравуим прически на куклите.....Гоним се....
А пък и аз имам неизживяно детство...Не че съм пораснала кои знае колко много......  Whistling

# 76
  • Мнения: 1 273
Играем си, но не чак толкова много. По принцип ако си играе сам, изобщо не го закачам. Когато му омръзне или мен ме хване съвестта, и нямам работа- си играем.  Embarassed

# 77
  • София
  • Мнения: 7 023
Да, доставя ми удоволствие да си играя с него, а и той не се заиграва сам изобщо. Когато трябва да свърша нещо му пускам диск.

# 78
  • София
  • Мнения: 2 375
Да, и ми става все по-интересно. Mr. Green
Само чакам още мъъъъничко да порасне, за да се пъхам заедно с нея в басейните с топки и другите детски съоръжения.
Ами като нямаше такива неща 'по мое време' и сега съм ненаиграла се. Joy
А пъзелите, конструкторите, книжките и т.н. винаги са ми били любими. Peace

Е, и с кукли ще се примиря. Всичко ще играем.

# 79
  • Мнения: 1 751
да, доста често, но го оставям и сам да се занимава с играчките си

# 80
  • София
  • Мнения: 1 235
Разбира се, че си играем и на двете ни е много приятно,а на мен ми се пълни душата като почне да се смее с глас.  Heart EyesТова са едни от най-хубавите и незабравими моменти.  Grinning

# 81
  • Мнения: 500
Да!За съжаление напоследък не ни остава много време,но правя всичко възможно да и' отделям колкото се може по-вече.Това са най-прекрасните ни мигове..... Hug

Общи условия

Активация на акаунт