Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 фев. 2008, 22:28 ч.

15-годишните у нас и да четат, не разбират

  • 6 458
  • 159
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 7 648
Но системно аз като отче наш да му уча уроците...,няма да я бъде тая.То си е обида за самото дете да го сметнеш за толкоз тъпо,та с едни уроци да не може да се справи.

Споко, бе, няма да ги учиш, само ще ги превеждаш.  Peace От псевдонаучен изсмукан от пръстите висок академичен стил на чист български език, за да разбере хлапето за какво все пак става дума в пустия урок.
Родна реч, омайна, сладка... ама остана само в първата Читанка.  Whistling

тук е проблемът , според мен ...а също и в начина на преподаване, отношението към детето , училищната и семейна среда ( заради нагласата към училище и учене )

# 31
  • Мнения: 389
... хората ще предпочитат да отидат да надникнат във вулкана, отколкото да се опитват да си изграждат въображаема картина колко червена е лавата и как мирише сярата. По твоята логика да изхвърлим картинките от книгите, да изхвърлим телевизорите и изобщо да не си помисляме за виртуалната реалност, защото не е достатъчно сложна за мозъците на децата.

Не казвам това. Казвам, че абстрактно мислене не е от вчера, напълно сме свикнали с него, макар да изисква повече усилия и то се възпитава с редовна практика.

Всъщност казваме почти едно и също с теб ...

Това за вулкана е лош пример. Разсъждаваме и се развиваме, точно, за да не се налага от директен опит да научаваме някои неща. Ти предпочиташ детето да пипне котлона или да си представи, че е горещ?  Wink

# 32
  • София
  • Мнения: 36 893
Разказвала съм им каква е историята на езиците, на писмеността и улесненията, които ни дават - точно, че не винаги е нужно да пипнеш котлона, за да разбереш, че е горещ. Понякога вдяват, понякога не.  Но като цяло изглежда, че ние хората сме си устроени да пипаме котлона.
 LaughingКато се замисля, предпочитам да четат научна литература, за да опознаят света около себе си, защото е по-стегнато написана, с проследяване на логическата връзка между събитията и ако щеш по-полезна. За художествената не съм много ентусиазирана, особено ако става въпрос за отдавна остарялите книги описващи детството от края на 19 и началото на 20 век. Те не се и натискат особено да ги четат.

# 33
  • София
  • Мнения: 2 049
Не знам точно на какви текстове са препитвали 15-годишните, но надали са били откъси от учебниците им ( за които съм съгласна, че са написани сякаш нарочно неразбираеми). За да разбираш текста, който четеш, се налага малко да поработиш с въображението, а това пък е навик, който се придобива с известна практика в четенето. Тоест, трябва от малък да си свикнал с книжките, да са ти интересни и забавни, а не да се възприемат като нещо, наложено като задължение от училището. Така се учи и правопис, не само чрез зубрене на правила... Това е мое мнение, не ми се спори с никого, просто ми се прииска да си кажа... Peace

# 34
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 598
В училищата, в които работя, има мнооооого неграмотни деца, които не познават дори буквите, а са вече в четвърти. Факт, който ме кара да вия от безпомощност и яд.

# 35
  • Мнения: 607
В училищата, в които работя, има мнооооого неграмотни деца, които не познават дори буквите, а са вече в четвърти. Факт, който ме кара да вия от безпомощност и яд.

     Това е проблем на техните безхаберни родители. Не и Ваш, ако си вършите съвестно работата.  Тези родители  ще вият от яд и безпомощност, когото техните порастнали вече деца не могат да си намерят работа.

# 36
  • Мнения: 2 717
Нашенските учебници биха отказали и мен от четенето, а какво остава за децата. Текстовете са толкова неразбираемо написани, че само авторите си ги разбират.
Потвърждавам думите ти Peace
" В повестта "Мамино детенце" възрожденския писател Любен Каравелов разкрива паразитния експлоататорски начин на живот на българската чорбаджийска класа в последните години преди освобождението и как това съсловие от двигател на обществото се превръща в спирачка за културното му и духовно развитие. Авторът отразява пътя на моралната деградация на "маминото детенце" и причините за пропадането му."
 "Отвъд метафората, най-очевидният референт на Вазовия стих от заглавието е старобългарският език. Римуваният ред допълващо гласи: “език на тая, дето ни роди". С други думи, тук се говори за традиция, за непрекъсваемост на езиковия развой - езикът на дедите и езикът на майката не се нуждаят от превод, от речник и граматика. Фигурализацията на историята (на езика) в кръвнородствени персонажи и тази немаловажна липса на бащата, дават простор за взирания в тропите за (рода/пола на) писмото, за психоаналитични тълкувания, за мащабни, макар и предсказуеми, сюжети, първият от които е посветен на “андрогинната” прозопопея езика-майка."

До четвърти клас децата се учат да четат гладко ,да разказват и преразказват.
От пети до седми- осми клас те би трябваро да се научат да  разсъждават върху произведенията ,които изучават ...
Какво става обаче- започва се едно наизустяване на готови разсъждения, които децата не разбират.
Липсва тяхната мисъл ,защото изискванията са такива ,колкото по -сложни думи и изрази има в едно съчинение -разсъждение ,толкова по висока е оценката.
Няма значение детето какво мисли по въпроса.

# 37
  • Мнения: 11 369
aleks, това подчертаното в учебник за кой клас го пише??  #Crazy
че и аз много, много не го разбрах... Blush

# 38
  • Мнения: 2 717
Не в учебник, а в помагало за седми клас.
Има и по- фрапиращи, но.... няма смисъл . Peace

# 39
  • Мнения: 2 855
Веднъж учебниците са написани неразбираемо и второ - няма последователност т.е. още не чете като хората, но трябва да разказва, че и да разсъждава.

Липсва тяхната мисъл ,защото изискванията са такива ,колкото по -сложни думи и изрази има в едно съчинение -разсъждение ,толкова по висока е оценката.
Няма значение детето какво мисли по въпроса.

А това никога не съм го разбирала и преди доста години назад го имаше. Тогава също се налагаше просто да се назубри и възпроизведе.

# 40
  • София
  • Мнения: 36 893
Как се казваше онзи критик, дето трябваше да му четем книгите като пишем теми по литература? Направо беше кошмарен. Беше написал критика за всяко литературно произведение, изучавано по програма.

# 41
  • Мнения: 3 805
Ами и мен ме учудва,че има семейства,в които и двамата родители се заемат да учат уроците на детето по разказвателните предмети и после им ги наливат в главата....
Мен ако питате- не знам как се налива в глава... newsm78

И аз се съмнявам как точно са стигнали до този извод. До скоро изводите бяха, че българчетата са много умни.

# 42
  • Мнения: 589
Прави сте и за вялите учители, и за агресивната визуална среда. Добавям само още едно наблюдение - като цяло ние сме една много малко четяща нация, така че не е чак толкова изненадващо, че и подрастващите нямат засилен интерес към книгите.

И още нещо, погледнете на какъв език пишат масмедиите. Някой беше казал, че са мерило за културата на нацията. За някои са мерило, но за подрастващите според мен играят и формираща роля. Защо да искат да имат хубав изказ и защо да си блъскат главите над завъртяни сложни съставни изречения, като непрекъснато пред очите им са примери на разговорна, при това понякога грубо-натуралистична или жаргонна реч.

# 43
  • София
  • Мнения: 36 893
Така виждаме какви журналисти "вади" журналистическият факултет на СУ. Толкова си могат хората, какво да направим? Като ги слушам и гледам с това "на кой сте дали подкуп; ще напишеме" и подобни, косата ми настръхва. На какво ги учат там 5 години?

# 44
  • Мнения: 589
Поради тази и някои други причини, най-добрите журналисти са тези, завършили нещо различно от Журналистика. Социолози, историци се справят значително по-добре.

Монетата има и друга страна - защо ги купуваме тези неграмотни вестници? И защо има поне пет достатъчно печеливши издания от типа на Шок? Публиката ги иска. Омагьосаният кръг се затваря.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт