15-годишните у нас и да четат, не разбират

искаш да кажеш, че Астрид Линдгрен е несериозен автор?!?

Но могат да дадат добра алтернатива. Или да покажат на детето, че и други имат подобен проблем...
вж. например остарелия божем Кестнер. Ако детето има, да речем, майка като майката на Точица (интересуваща се повече от палтото си, отколкото какво става с щерката), не е зле да знаеш, че не си първият на света с този проблем. И че на някого може да му хрумне решение.
Пък и айде сега, дай да не делим света на идеални семейства и семейства с пропуски. Няма такова нещо. И най-любящите родители, като моите впрочем, правят идиотски грешки. Или се карат. Или въобще имат куп кусури. Та аз ли няма да имам?

П.С. Не разбрах примера с Хари Потър като съвременен и адекватен контекст. Ъъъъъ... замъци? Английски пансиони от деветнайсети век? Моделирани върху Дикенсови злодеи роднини?
Нямам нищо против поредицата, даже изчетох две-три с удоволствие, ама чак пък времето и мястото на действието да са нещо по-различно?
П.П.С. Ивиче, Астрид Линдгрен е авторът, който най-сериозно се е замислил върху това какво е да си дете.
 

Вие хубаво спорите относно вашите гледни точки. Какво е мнението на децата ви обаче относно същите книги?

Книгите книгите книгите....
Да те трябва да се четат.
Но става въпрос за това, че децата не могат да разберат текст. Текст бе хора. Той може и да не е от книга, а примерно в списание, във форум или от учебник.
Защо не могат да разбират текст ли? ами много просто: 15 годинишните = децата родени в така наречената демокрация, имаха нещастието да израстнат в пълен възпитателен вакуум. Комунистическите механизми за контрол на индивида естествено отпаднаха и вече нямаше градивна критика от колектива и градивна самокритика с разните там пионерски и комсомолски организации. Но какво дойде на тяхно място. Бяха ли реабилитирани унищожените от социалистическия режим църковни общества, местни инициативи и моралът, подчинен на библейските ценности. Върна ли се страхът от Бога? В резултат се наплодиха парадоксите и в образователната система. Бяха изхвърлени учебниците, писани според Марксистко-Ленинските теории. Тези теории обаче следваха логиката: Всяко действие си има първопричина и следствие. Нещата бяха логично навързани и на нас, сегашните многознайковци, не ни се налагаше да помним всичко като папагали, а да запомним редичката, последователността, за да се върнат без затруднение необходимите знания в необходимия момент. Прим: Първобитнообщинен строй, робовладелчески, манифактурат, средновековие, ренесанс, капитализъм, империализъм, социализъм, комунизъм. Не казвам, че е редичката е вярна. Но имаше тенденция да се сложи логиката на индивида върху някаква основа. След като нещата в идеологически план се промениха, нека променят и елементите от редичката, но да не се премахва тя като механизъм за усвояване на знанията. А сега какво е: попара. От тук щип, от там щим, без никаква връзка и всякаква логика. Децата трябва да помнят като папагали огромни обеми безсмислена информация, без никаква логическа връзка между отделните й части. Резултатът естествено е нула. Но не са виновни децата. Обличали се неприлично и изглеждали незнамкакси.... но това не е отговорът на въпроса: "Защо не могат да разберат текста, след като го прочетат?".

Въпросът е  "а не могат ли наистина?"
Пресен пример - наскоро излезе статия "В България раждат четвъртокласнички!". Какво се оказа? Родила е една 12-годишна ромка от Сливен.

Тъй че това "четат и не разбират" е повече търсене на нездрави сензации за вдигане на тиражи.

Четенето и не/разбирането е проблем, който се обсъжда от сума специалисти от десетилетия. И разликите във възгледите обикновено са свързани с културните особености на обществото и образователната система. Още през 80-те започва международен дебат за това кое всъщност е важно да научават децата в училище и какво се разбира под четене с разбиране. Не помня подробности и цифри, но крайният резултат от историята е, че проблем точно при гимназистите е, че не могат да се справят с текстове като упътване за употреба на някакъв продукт, проблеми с решаването на текстови задачи по математика (защото не могат да разберат условието) и др. подобни, които изобщо не са свързани с четенето на художествена литература. Всичко това се приело за сериозен проблем, защото това влияело пряко върху качеството на труда на работната ръка, т.е. все по-трудно работниците се ориентирали в техническа и друга процедурна информация и не искали да поемат инициатива и отговорност, ако някой не ги инструктира изрично какво и как да правят.

Та, ако във въпросното проучване са дали на тийновете нехудожествени текстове, а научни или технически, то не е изненадващо представянето им. Когато се подготвях за TOEFL разбрах какво всъщност западняците разбират под четене с разбиране, нищо че се отнася за чуждоезикова подготовка. И тук не става въпрос за художествена литература, която я му потрябва на детето, я не, ако няма влечение към литературата.

Какво значение има дали детето може да вникне в дълбоките чувства на лирическия герой, ако не може да разбере защо и как водата се превръща в пара? Ние се правим на широки славянски души и си мислим, че са важни чувствата, но в един момент децата ни отиват да кандидатстват точно в западняшките университети, където изведнъж им се струпва на главата не да пишат за някоя случка на Пипи или кой е любимият им герой от Война и мир.
За това кое се харесва и кое не на децата най-добре могат да кажат началните учители, но както всички знаем, децата внимават в картинката заради оценките. Поне за децата, които познавам мога да кажа, че не са фенове на книгите от списъците за лятото.

RadostinaHZ,
 от една страна си права: четене с разбиране ( поне тук) се подразбира, че децата могат правилно да следват дадена написана инструкция или ако им се даде текст разбират за какво става въпрос ( тоест могат да отговорят на няколко въпроса върху него). В голям % от днешното 14-15 годишно поколение тук не може да се справи.
От друга страна: четенето на дадена литература обогатява речника, изказа. Помага на детето да развие въображение и т.н. ( дори ако става само въпрос за космически кораби и роботи). Помага за добра аргументация подплътена с достатъчно думи. Днешните деца и това не го могат ( поне тук). В петък бях с 14-15 годишни гимназисти на вид курс. 21 деца не знаеха думата "асоциация". 21 деца имаха големи трудности да играят на тази игра, именно защото нямат богат речник. Страшно тъжно е.....

А по отношение на детската класическа литература или за възрастни: Защо трябва винги да се определя за скучна и да се отхвърля. През годините са изниквали какви ли не нови неща, като технологии, открития и все пак децата / възрастните са продължавали да четат. Тенденцията да не се четат класически книги е от последните 15 години.

И ако нашите деца в България са жертва на последните 20 години и промените,, на какво са жертва тукашните? Ироничното е, че всички образователни промени, които са били в Холандия за 10 години са довели само до хаос и сега ще връщат много от нещата, както преди това.   

Браво! Това означава, че при вас има мислещи хора, загрижени за бъдещето на нацията си.
Тук за жалост няма такива. Има меркантилни дебили, които продължават да отричат всичко, което е постигнато и доказано от практиката на предишните поколения и да го тъпчат в калта...

Льо Пингвин, ще поканя дъщеря си да пише след малко. Тя е на пет години, така че извинете правописа.

Радостина, целта на българското образование не би трябвало да бъде децата да влизат в западни университети. Надявам се, че виждаш абсурда.

Reading comprehension, което тук се превежда като четене с разбиране, не зависи от естеството на текста. Това е умение, което трябва да се отнася към всякакъв текст.
Нещо повече - това е хиперелементарно умение.  Да не разбираш какво четеш е почти като да си неграмотен. И хич не следва да се дели художествена/нехудожествена литература.
Това е оправдание, при това нелепо оправдание.

Образованието включва и естествените науки, и културата. Защо противопоставяш изкуствено двете неща? Трябва ли човек да избира между кръговрата на водата и една добре разказана история? Не може ли и двете? Впрочем, превръщането на водата в пара е въпрос за четиригодишни.

О, не, тук в никакъв случай не мога да се съглася. Различните видове текстове изискват различен подход при разбирането. Например, ако започна да чета Под игото, и да не разбера тънките нюанси на душевността на героите, това няма да означава, че не съм хванала основната идея на книгата или че не съм разбрала случките и развръзката. Но, ако да не се разбира един научен или технически текст, това може да доведе до невъзможност да се свърши определена работа. В научните и техническите текстове всяка дума има значение и може да промени изхода на описаните действия, особено ако трябва някой да се води по написаното, за да реализира конкретна технология.
 Ако всичко беше едно и също, защо тогава има хора, които изобщо не могат да разберат елементарната физика и химия, но са напълно в състояние да разберат дали героят в книгата е мъж или жена и какво е направил? Литературата залага на емоциите, а науката и техниката залага на логиката. Там всичко трябва да е кратко и ясно.
 Историческата литература е различна от художествената точно, защото в нея има определени отрязъци от  време, в които са се случвали определени събития, които по един или друг начин е възможно да са или да не са свързани с други събития. В нея се смесват нещата точно така, както са били винаги в реалния живот - политика, икономика, наука, изкуство, религия и т.н.
Може да не ти харесва, но икономически силните държави наблягат на правенето на технологии и наука.

Не. Reading comprehension означава да разбереш за какво иде реч в произволен текст.
Проверява се със стандартен текст - нито художествен, нито научен.
Той отиде там и там, разходи се по главната и му падна саксия на главата.
Проверява се най-малкото общо кратно, най-елементарното в умението.

Както при проверка на писмените умения се дава популярна и актуална тема, а не такава, която изисква конкретни компетенции в дадена област - била тя физика, метафизика или естествената история на Магадаскар. Просто не това се проверява в момента.

По втория въпрос - никъде не съм казала, че е едно и също, а само, че и двете са необходими. Съществуват и хора, напълно наясно с бурмите и джаджите, но съвсем не наясно със себе си; неумеещи да се изразяват (което ги проваля и на интервюта за работа, и на срещи с гаджета), досадни за себе си и за околните. Тъжна гледка.

Разбира се, че и най-хубавата книга не е "книга на живота".

Ти да не си филолог?

Художественият текст е лесен за разбиране, освен ако четящият няма емоционални или ментални дефицити.
Познавам и достатъчно филолози, които не могат да се изразяват, както и инженери, пишещи поезия.

Майка ми е филолог, баща ми е инженер.
Завършила съм английска филология, да.

Да ти кажа, зависи от текста. Има някои, които са лесни като обяснението за парата.
Други са малко по-сложни, да речем като структурите на въглеводородните вериги. Трети са като квантова физика, много сложни и много спорни, имат яростни последователи и противници. Зависи от опита.

Смисълът на това изречение ми убягва напълно...  Дали да го броим като четене и неразбиране?

Питаш какво е мнението на децата ни за същите тези книги.
Казвам ти, че като се наспи детето, ще го помоля да напише само и да ти отговори. Пише с грешки, защото е на пет.