1. това е в добрите ни времена, гледа ме втренчено 5 мин. и накрая ни в клин ни в ръкав изцепи: "Знаеш ли какво си мисля, добре че не си овца, защото ако беше щеше да умреш от глад, носът ти щеше да ти пречи да пасеш"
2. много обичаше да ме дразни докато се разрева и като ревна ме прегърне и каже: "Нали знаеш, че най те обичам, като плачеш, заради мен"
3. първото ни дело, в съда сме и той пред съдийката: "Не няма да се разведа, защото аз тая жена я обичам, цял живот съм я обичал и като умра и на гроба ми ще пише, че я обичам" Съдийката: "А детето?" Той: "Какво детето?"
4. последната изцепка е от скоро. Срещам го случайно и той започва да се обяснява кога щял да се обади. Викам, а пари кога ще дадеш и той: "Ама трябват ли ти, аз от къде да знам бе Ивелина, че ти трябват пари"