Как казвате "не" на децата си?

  • 1 284
  • 24
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 600
Здравейте. Дъщеря ми често иска да прави неща или хапва неща, коите не бива в конкретната ситуация. Примерно редовно, понеже е гладна иска мляко в чаша със сламка, или да яде солети, зрънчо или солените бисквити Макс-Микс. Опитвам се да й обесня, че тези неща се хапват навън в парка или понякога след обяд, но тя почва да плаче. Става ми съвестно, не искам да отстъпвам, а така ми е гадно че плаче. Лошото при мен е че съм на двете крайности или прекалено отстъпчива, или прекалено строга. И честно казано незнам как да кажа "не" в дадена ситуация. Моля споделете опита си.

# 1
  • Мнения: 494
 Трудно е "не"-то, много ясно...Но, по принцип, колкото и да е трудно, ако един родител реши,че нещо си там е "не" , просто трябва да е постоянен в това-това мисля аз. Естествено,че има и плач, има и тръшканици и пр...На кой му е хубаво да му казват "не"? На мен също не ми е. Но се налага да сме твърди. Не крещя, не изпадам в истерии, просто казвам строго 1-2 пъти "не" и толкова. Докато децата са малки, никакви обяснения не вършат работа. Успокоителни думи-да. Отвличане на вниманието-също да. Но разясненията за малките деца като "тъмна Индия", или поне за моите те са и бяха такива.
  Имам две момчета-по-големият е на 7 години-той вече разбира много добре всичко и с него става с обяснения. Но той е голям-други са нещата с него.Малко трудно (като с повечето деца), но става номера с убеждаване. Малкият обаче е на 2 и половина и с него само постоянството и твърдостта "вървят". Понякога успявам да отвлека вниманието, друг път да го разсея, но рядко...С него просто казвам "не" и не се поддавам на никакви провокации... В противен случай трябва да го оставя да се разхожда по перваза на терасата, да бърка в тенджерата с горещата супа или да преяде с шоколад до степен на гадене...Спокойствието и непоколебимостта ми най-много вършат работа и пак зависи...Децата са различни, случаите са различни. Случвало се е и да направя изключение, но то се показва като такова и се подчертава. Вероятно, ако позволиш един съвет, би трябвало да се опиташ да не изпадаш в крайности (имам предвид края на постинга ти) и да "стоиш здраво на позиции", ако мога така да се изразя. Защото нито крясъците,прекомерната строгост и/или боят помагат, нито пределната отстъпчивост. Мисля, че и сама знаеш това Peace.

# 2
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Специално за храната, не държа в къщи храна, която не искам да яде или ако има такава, не се вижда и не я ядем пред него.
Има винаги купа с плодове на масата и обикновено като му се хапва нещо си взима от там. Режа му някой път зеленчуци и също ги оставям на видно място. Когато реши - да си взема. Някой път пък сам си отваря хладилника и си харесва разни неща. Обикновено кисели млекца.  Общо взето като няма нещо вкъщи, той не го търси. Като сме на гости - не го ограничавам ако иска да си взема неща, които по принцип вкъщи не ядем.

# 3
  • Мнения: 8 999
С малко по-висок тон, отколкото "да".

# 4
  • София
  • Мнения: 6 242
И аз като Червената кралица се старая да не държа "болкучава" храна в къщи или ако има да е в някой шкаф. Ако е на видно място и я е видял, и е гладен, му давам.

Принципът ми е кажа ли "не" да не отстъпвам, независимо дали мрънка или се разреве. И обяснявам - вече е във възраст, в която всичко разбира. Или пък предлагам компромисен вариант. Зависи и от ситуацията. Но конкретно от храна рядко го лишавам, особено ако видя, че наистина е гладен (ест. не става въпрос за дъвки и бонбони).

# 5
  • Мнения: 1 134
Точно снощи в един магазин използвах твърдото си и непреклонно "не":
Вчера сутринта след закуска получи от феята едно шоколадово яйце (феята е тази, която оставя подаръчета под възглавницата, откакто дъщеря ми геройски спи сама в стаята си - дълга история, ще отворя скоро нова тема по въпроса, че феята се разори вече).
И вечерта пазаруваме двете и тя се хваща за поредното шоколадово яйце при все, че кошницата е пълна с киндер, кроасани, сухи пасти и шоколад... Така категорична бях, че опашката зашушука от мен и се чудех дали няма да се открия днес в нечие описание на майка - злодей.
Ти си познаваш детето и ти можеш да наложиш правилните граници. Не се притеснявай от категоричното "Не", само внимавай да не се омаловажи от честа употреба.

# 6
  • Майничка
  • Мнения: 12 483
Нямам никакви проблеми с "не" пред дъщеря ми. Баща й също, та ревовете и тръшкането ги е пробвала не повече от 1-2 пъти.
Той слагаше бананите в ушите, аз се тръшвах и реввах "И-и-искам баница със жаби...", момата се разсмиваше и дотам.
Като по-голяма взе да се дразни от тази реплика, обаче като си скърша сурата в някоя гримаса, пак се разхилва. А разсмея ли я веднъж, отекли й мераците... Обясненията ги оставям за по-спокойни периоди.

# 7
  • Мнения: 2 431
Като бяха малки наследниците /приблизително до предучилищна възраст/ не казвах НЕ, а предотвратявах ситуации, в които би ми се наложило да откажа.
Сега са ученици, но пак казвам НЕ рядко, само ако се отнася до разваляне на учебния процес. Например "Може ли да изляза да си поиграя с ...?" - "Не, защото не са ти написани домашните".

# 8
  • Мнения: 7 831
Изобщо нямам проблем с не-то. Вчера единия искаше да ходи на градина по къс ръкав и се разрева, даже ми каза, че вече няма да ме обича  Wink, може би трябваше да ми стане мъчно за него и трябваше да му отстъпя  Shocked ... направо абсурдно ми звучи.
Не казвам "не" за удоволствие, нито за да ги мъча, щом съм го казала значи е важно и не отстъпвам.

# 9
  • София
  • Мнения: 411
Аз когато кажа НЕ, ставам най-лошата майка не света.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Не го казвам хич трудно, реша ли, че е "не" се знае, че няма да отстъпя. Дъщеря ми го е разбрала и вече няма нужда да го казвам строго или по високо както в началото.

# 11
  • Мнения: 323
Изобщо нямам проблем с не-то.

# 12
  • Мнения: 645
Казвам "не" и си го отстоявам.

# 13
  • Мнения: 3 367
..меря си не-тата много; казвам само в много малко на брой и добре премислени ситуации,не отстъпвам ако ще драмата да е до тавана и както е казано по-горе като цяло се старая да не създавам моменти които биха предизвикали Не (къщата е макс.обезопасена; храна не държа навън; могат да се докопат само до позволени неща дори с катерене и пр.)

# 14
  • Мнения: 2 567
За мен трудните НЕ-та са свързани с купуването на играчки и аксесоари. Отчитам го като грешка, но така се стекоха нещата, когато беше малка и така си продължиха. Не правя трагедии от това, защото за по важните неща, свързани примерно с реда, поведението и вкъщи и навън, храненето, ученето, наказанията, моето НЕ е твърдо като скала  Simple Smile Това също от рано и стана ясно и не ми е създавала проблеми.
Обаче в момента щерката влиза в една по- особена възраст и моите каменни НЕ-та трябва да станат малко по-меки или привидно звучащи като Да-та  Simple Smile Не знам как ще го правя това, но виждам по поведението и че нещата имат нужда от лека променя, но без това да води до предаване на позициите ми.

Flash Dance, не оставяй дъщеря ти да те манипулира с рев. Децата макар и едни такива мънички и невиннички много добре се научават как да те изманипулират. Моята беше на четири, когато я чух да казва на баба си пред витрината на един магазин - "Бабо, гледай сега как ще заплача и мама веднага ще ми купи този кукленски сервиз". И наистина си е така. Почти винаги като видя насълзените и очички играчката е купена. Но при мене има "смекчаващи вината обстоятелства"  Embarassed

# 15
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Ох, моето твърдо "не" все повече "омеква"... Синът ми умело ме манипулира  Embarassed, не ми влияят тръшкане и ревове, но момчето е на приципа, че трябва да се пробва всичко, ако не мине с рев, следват целувки и умилкване. Е на целувките и на "обичам те" не мога да устоя  Embarassed Старая се, поне доколкото зависи от мен, да предотвратявам ситуации, в които ще има "не".
Ако е за по-сериозни неща обаче, "не"-то си е "не".

# 16
  • Мнения: 24 467
Ако говорим за малко дете, напр. за две годишно такова, самото казване не е трудно.
От големия син съм изградила виждането в къщи причините за "не"-то да са твърдо определени и да няма отклонения, по възможност- в съответната ситуация винаги се казва "не". Така с него минахме и по- леко етапът на отрицанието през втората годинка. Беше наясно, че нито аз, нито баща му ще отстъпим.
"Не"-тата също така са не много на брой. Само при истински възникнала необходимост- ситуации, застрашаващи живота и здравето на детето.
Дразнителите също гледам да не са налице, да не се лага да си "не"- каме многократно. Както вече са дали пример с храната и ние не купуваме това, което считаме за вредно. По този начин малкият е придобил навик когато му се прияде нещо да отива и да носи банан, портокал, мандаринка. Не е нужно да изпитваме волята му- на тази възраст такава не е налице.
Ако детето е много настойчиво в искането си, а ние- абсолютно сигурни, че искането не следва да се удовлетвори- не отстъпваме. И сме на едно мнеие с таткото /мнго е важно/, поне пред детето.

# 17
  • Мнения: 2 090
При нас ''не'' е почти всяка втора дума,знам че не е много хубаво така но всяко второ действие е беля и просто няма друг начин.Не че обръща много внимание на тази думичка де...по скоро физически ''отстранявам проблема(отивам и го махам откъдето не трябва да бута,вземам от ръчичките каквото не е трябвало да взема и т.н.)Инъче много добре разбира какво значи ''не'',но слуша когато си иска.Мисля че като поотрасне малко ще е по-различно,или поне се надявам newsm17

# 18
  • Мнения: 315
той знае в кои ситуации ще последва "не" и разговора започва примирено:"знам, че ще кажеш не, но..."в определени ситуации не си е не./здраве,домашни и т.н./но  е първи клас и е по-лесно да стигнеш до консенсус.
когато беше малък просто избягвахме рискови ситуации, но и детето беше доста спокойно-има просто по-емоционални деца и по-спокойни - ние сме от вторите Grinning/слава богу/.
с баща му сме железен тандем-каквото каже единия се подкрепя твърдо и синът ни го знае.
има и драми, но рядко и е доста трудно да удържиш.много говорим за всичко.

когато бях дете възпитанието се изразяваше в безапелационни заповеди и майка ми никога не ме попита за моето мнение по какъвто и да е въпрос.тя и сега не допуска, че аз имам мнение.

за мен този подход е болезнен и грешен.избрала съм принципа, че детето е личност и има сфери, в които и две годишните имат право на избор.въпроса е да "обезопасиш"избора. Wink

# 19
  • Мнения: 5 401
Аз съм умерено строга с детето, като се старая да създавам правила и да не правя безмислени забележки за неща, за които виждам, че няма да ме разбере или да ме послуша. Последователна съм в разрешените и неразрешените дейности, като винаги обяснявам надълго и нашироко, повтарям, потретвам и не си позволявам да оставям висящо "не". Мисля че по този начин съм успяла да си изградя авторитет пред него, както и увереност в себе си, че няма да се изнервя и да си позволя да избухна до степен да ударя.

За съжаление баща му не е толкова твърд и много често се получава объркване на ролите - вместо майката да е нежната и всепрощаващата, а бащата да го играе мъжкарски, се получава обратното. Много пъти привиквам мъжито на разговор по тази тема, обяснявам му, че така не може, той обещава и пак се връщаме в началото.  ooooh! Предополагам, че когато в един момент осъзнае, че сина ни вече е порастнал и е станал малко момче, ще усети истинската си бащина роля.

А доколко Каби се вслуша и възприема забраните ми, далеч не мога да кажа, че винаги се получава, но мисля, че разговорът и контактът с детето е верният път.  Peace

# 20
  • Мнения: 3 880
Първите 3 пъти казвам с нормален тон, ако не се чуе увеличавам "звука" Wink

може би трябваше да ми стане мъчно за него и трябваше да му отстъпя  Shocked ... направо абсурдно ми звучи.
Ох, и на мен хич не ми става мъчно като вземе да ми реве и да се инати за глупости. Даже още повече ми се вдигат нервите и край с всички видове съчувствия ooooh!

# 21
  • Мнения: 3 810
отклони вниманието с нещо друго- поиграйте, попей....за да забрави. Когато се е занимала- скрий дразнителя.

# 22
  • Мнения: 3 205
Казвам го така, че да не оставям впечатлението, че може и да размисля, ако ревне. Имам си определен тон, с който говоря за нещата, които са забранени - тихо, строго и неотклонно. Като забранените неща винаги са забранени - сладки и соленки преди времето за ядене, надигане от леглото след като е сложен да легне, бъркане на непозволени места, катерене по масата и др. Ако въпреки всичко почне да се тръшка, действам според момента - може да не му обърна внимание, може да го гушна и да го утешавам, може да му отклоня вниманието с нещо друго или да му измисля някаква задача - примерно да ми помогне в домашната работа. Много е важно твоето "не" да е не само твое - т.е. останалите да те поддържат. Аз позволявам в случаи на рев да го привика примерно баба му и да му посъчувства, но само при условие, че нещото, за което реве, все така не се позволява. Не може ти да градиш, а някой друг да върви след теб и да разрушава - така се подбива авторитета ти ("щом мама не дава, ще ида при тате, той да ми даде").

На мен също не ми става мъчно, като ревне, защото знам целта, с която реве. Всъщност понякога даже се ядосвам и полагам доста усилия, за да остана спокойна поне аз.  Хубавото е, че си имам поддръжници във възпитанието; лошото е, че Иво не се тръшка, а се хили и продължава невинно и кротко да си пакости, докато не го махна от местопрестъплението  Crazy

# 23
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Старая се максимално да намаля ситуациите, в които да се налага да казвам "не". За храната споменах, че не държа вкъщи такава, която не искам да яде. Обезопасила съм доколкото мога дома си, така че да няма "Не пипай тук", "Не отваряй там". В други случаи отстранявам физически проблема вместо да чакам да реагира на "не". Примерно, игарае си с храната след като вече се е наял. Казвам "Храната е за ядене, не за игра", и вдигам чинията.
Забелязала съм, че подробни и многословни обяснения нямат смисъл при малко дете. Обяснявам  простичко и по  възможност кратичко. Не крещя. Говоря с нормалния си тон, внимателно, някой път по бавно, дори по-тихо от обикновен и го гледам в очите, приклекнала, за да съм на тяхното ниво. Това, която ми се струва, че най-много ми помага, е предлагането на алтернатива: "Не изливаме вода на паркета, можеш да я излееш в мивката", "Не можем да си играем сега с брат ти. Спи. Да отидем в детската при играчките/книжките/кубчетата/животните... ". Също така ако отлагам някои неща във времето, му казвам: "Не можем сега да излезнем. Готвя/имам работа/не можем да оставим брат ти сам. Като се прибере тати, ще излезнете./Като се събуди брат ти, ще излезнем". Колкото е по-малко детето обаче, толкова му е по-трудно да чака. Иска сега и веднага. Та в допълнение пак търся и предлагам алтернатива за "сега и веднага". Така се справям в общи линии...

# 24
  • София
  • Мнения: 7 097
"Не"-то много не го обичам, защото настава рев обикновено.
По принцип предлагам алтернативи, но ако настоява, се налага да кажа "не". Кажа ли веднъж "не" държа на думата си, независимо от сцените и истериите.

Общи условия

Активация на акаунт