Какво ви липсва от България?

  • 3 969
  • 36
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 132
Приятелите и роднините. Друго нищо!
холандките,доста са агресивни,груби и не приличат на жени, а на добре избръснати травестити.
Това е точно в стил предишната тема за богатата обща култура на българите... или кой е по-по- най. Сега какво, българките са най-милите, красиви, изискани и добре облечени. Ами иска ми се да 100 % така, но уви не е.  Пък и в крайна сметка какво значение има как са облечени хората?! Приятелите не се избират на външен вид, нали!

# 31
  • Мнения: 391
И тука не се кипрят много много. Майка ми дойде и като почна да ги плюе "Леле, как се обличат!", "Като изпуснати направо!"... и разбрах че съм се променила и аз. Определено не ми липстват тези неща - кой как се облича, кой до по-скъпи дрехи се е докопал, гримиране да се купи хляб от магазина на ъгъла.
Това е едно от нещата които обожавам тук - свободата на личността да си прави избор за себе си, а не да се води от стадото и да си чупи краката да е по и най, особено на гол задник.

Но иначе ми домъчня като говорите че зеленчуците не са толкова хубави сега. Аз за тези домати съм сънувала от години. Кажете ми че ги има и ще мога да им се порадвам това лято...моля ви.

# 32
  • Мнения: 2 381
кокичетата и жълтите минзухари Simple Smile

# 33
  • Мнения: 3 241
И на мен ми липсват предимно роднините и приятелите, които са там Simple Smile Спомените за времето на по-голяма спонтанност и повече свободно време също, но осъзнавам, че всъщност те са били по-присъщи на една друга възраст както беше казала някоя друга мадам преди мен Simple Smile

Обичам да ям разни типични неща в България, но не мисля, че храната е от основните неща, които ми липсват.  Naughty

# 34
  • Мнения: 789
кокичетата и жълтите минзухари Simple Smile

Да,това забравих.Наистина и на мен страшно ми липсват кокичетата.Синчецът също,и момината сълза.Сега съм си поръчала луковички от кокичета и синчец на мама.

# 35
  • Мнения: 1 761
Приятелите и роднините. Друго нищо!
холандките,доста са агресивни,груби и не приличат на жени, а на добре избръснати травестити.
Това е точно в стил предишната тема за богатата обща култура на българите... или кой е по-по- най. Сега какво, българките са най-милите, красиви, изискани и добре облечени. Ами иска ми се да 100 % така, но уви не е.  Пък и в крайна сметка какво значение има как са облечени хората?! Приятелите не се избират на външен вид, нали!

Иначе имам много приятелки,но всички те са чужденки.Нещо не ми харесват холандките,доста са агресивни,груби и не приличат на жени, а на добре избръснати травестити.

не за пръв път среЩам това във форума, интересно явление
на какво ли се дължи?


Не става дума за това как точно се обличат и дали ми харесват дрехите им.Имах предвид,че поведението им,маниерите,начина на общуване ми се струват груби и мъжествени ( или по-точно мъжки).Повечето холандки, с които съм общувала са много еманципирани и прекрасно знаят как да отстояват правата си (за което им се възхищавам).Но качества като търпение,взаимопомощ,разбиране,загриженост,внимание,мило отношение,зачитане,каквито обикновено приятелите ми имат, не съм срещала извън семейството на мъжа ми и чужденците, с които общувам тук.Не знам на каквио се дължи, може би на това,че тук има много чужденци и този факт не се харесва особено на местните.Но едва ли само в Холандия е така.

# 36
  • Мнения: 224
всичко newsm45 newsm45 newsm45
 bg bg bg bg bg bg bg bg bg bg bg bg bg bg
                                                                         Там

Родил съм се и там отраснах –
в безкрайна, тиха синева,
в постеля от цветя прекрасни,
в гръдта на мъдра планина.

Там тичах из поля безкрайни,
в гори дълбоки губех глас,
там ручей тих ми пя омайно
там приказно мечтаех аз.

Там плувах във вълни сребристи,
от ярко слънце взех загар,
звездите – хиляди мъниста –
и тях оттам си взех във дар.

Качих се – върхове самотни,
отпих от езера – човешка длан,
и там, в поляни от росата потни,
там найдох своя блян.

Там, дето братско рамо
подпора бе ми във беда,
там, дето рекох първо „мамо”
оттам, де взех и тез слова,

там, дето всички искам да прегърна,
там що се вика българска земя –
там тръгнах аз и там ще се завърна,
там пламнах – там ще издимя
 bg bg bg bg bg bg bg bg bg bg bg bg bg bg

Общи условия

Активация на акаунт