- Публикувана: 17 фев. 2008, 16:11 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2008, 21:27 ч.
Усещахте ли липсата не бебето след раждането?
В един разговор с една майка и спомних, колко трудно ми беше да се адаптирам в първите дни след раждането...Все чаках ,любимото ми ударче с краче, или вътреутробното хълцане...всичко което ми напоняше, че малкото човече е с мен..и това се изпари сякаш изведнъж...разбира се,че бях страшно щастлива че вече мога да видя и да си погаля детенцето...но мъчеше ме някаква носталгия.Интересно ми е дали при вас се е случвало нещо такова.дали това е част от следродилната депресия?
Усещах това, за което говориш, но за много малко време, най-вече седмицата, докато беше в кувьоза и още не го бях гушнала.
По-скоро част от следродилната депресия беше странното чувство, което ме налягаше от време на време, че това не е моето бебе, а някакъв непознат чужд организъм, което продължи по-дълго, но за щастие с времето си и това премина.
По-скоро част от следродилната депресия беше странното чувство, което ме налягаше от време на време, че това не е моето бебе, а някакъв непознат чужд организъм, което продължи по-дълго, но за щастие с времето си и това премина.
Така че бях много щастлива когато родих и се почувствах отново човек.
Когато се роди моето бебче беше с двойно увита пъпна връв около врата и го взеха и го сложиха в ковьоз за 5-6 дни. 
За тези дни го видях 2 пъти за по 2-3 минути. Т.е. хем бях родила, хем бебчето го нямаше. Беше много трудно и мъчно. Забелязах, че всеки момент очаквах отвътре тупването на краченцето му, и хълцането му. Ръцете ми несъзнателно галеха корема ми.
Но това се промени когато Мони беше вече при мен
и си го гушках.
За тези дни го видях 2 пъти за по 2-3 минути. Т.е. хем бях родила, хем бебчето го нямаше. Беше много трудно и мъчно. Забелязах, че всеки момент очаквах отвътре тупването на краченцето му, и хълцането му. Ръцете ми несъзнателно галеха корема ми.Но това се промени когато Мони беше вече при мен
и си го гушках. 
Не, радвах се, че е отвън 
Но чак да ми е липсвал- не.
Да, липсваше ми усещането и ми беше малко странно чувството за празнота в корема. Но и двата пъти имах много силно усещане за това, че бебетата ми са си мои - моментално се проявяваше.
Това ми стана интересно, защото рядко се чува и изразява, а реално се среща много често - точно чета в момента, че според психолозите и работещите с майки това е един от сигналите, че раждането е протекло различно от желанията и представите на майката (все едно какви причини са го наложили), което носи чувство на неудовлетворение и майката има нужда от време за приемане и преодоляване на тази травма. Много физически контакт помага за подновяване на връзката майка и бебе и за лекуване на емоционалните травми 
По-скоро част от следродилната депресия беше странното чувство, което ме налягаше от време на време, че това не е моето бебе, а някакъв непознат чужд организъм, което продължи по-дълго, но за щастие с времето си и това премина.