anna i mamma , направо докосна сърцето ми 
- Публикувана: 18 фев. 2008, 14:32 ч.
- Последно мнение: 27 май 2019, 18:10 ч.
Най-хубавите стихове за мама
Разчувствахте ме по никое време! 
Ето го текста на Майчице свята. И аз не знам кой го е писал, но е страхотен!
Майчице свята, стара като земята,
своя сън мен отреди.
Майчице свята, чиста като росата,
твоя дъх в мене гори.
Майчице свята, силна като морето,
моя дух ти укрепи.
Майчице свята, топла като лъчите,
моя път ти озари.
Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо,
мамо, мамо.
Майчице свята, щедра като простора,
мойта болка ти я изпи.
Майчице свята, скъпа като живота,
тази песен пея за теб.
Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо.
Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо.
Ето го текста на Майчице свята. И аз не знам кой го е писал, но е страхотен!
Майчице свята, стара като земята,
своя сън мен отреди.
Майчице свята, чиста като росата,
твоя дъх в мене гори.
Майчице свята, силна като морето,
моя дух ти укрепи.
Майчице свята, топла като лъчите,
моя път ти озари.
Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо,
мамо, мамо.
Майчице свята, щедра като простора,
мойта болка ти я изпи.
Майчице свята, скъпа като живота,
тази песен пея за теб.
Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо.
Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо.
Много хубава тема!
Малко не е по темата но много бих искала да напиша тези стихотворения който ми дойдоха от вътре за моята майка която вече не е сред мен .Много такива пиша. Слагам ги на некролога.Ако някой сметне че не е за тук ще ги изтия.
ЗА М АЙКА МИ
ЗАЩО МЕ НАПУСНА ТИ МАЙКО........??????
за мене свята и една и най-добрата баба на света.
Защо ме остави с мъката и таз нечовешка съдба?
Кой ще ми милва децата и кой ще ми мило шепти
"ОБИЧАМ ТЕ ДЪЩЕ МИЛА ЗА МЕН СВИДНА РОЖБА СИ ТИ"
Защо ме остви с таз болка и безкраен поток от сълзи?
Защо не си домене "МАЙКО ЗЛАТНА" както беше виинаги преди?????
Вървя по гробната пътека осеяна е с рози и бодли
и тихичко ,но много плача и винаги ще ме боли.
И никога не ще те забравя
СБОГОМ МАМО И ПРОСТИ.
**********************
БОЛИ
Вървим напред животът продължава.
Знаеш го това нали?
НО сигурно не знаеш за болката в душите ни.
Остави ни сломенни и скърбящи,
тъгуващи завиинаги,
Защото знаеш ли ти си човекът които липства в живота НИ.
Не ще утихнят някога сълзите и даже болката дори.
Липстваш ни това е ясно
и то ще е ЗАВИНАГИ.
не ще успеем дори за малко да накараме БОЛКАТА ДА СПРЕ
Напротив другото е ясно с времето тя все повече расте.
Обичамете мила МАМО и БАБО
МОЛИМ ТЕ ДА НИ ПРОСТИШ
.Много такива пиша. Слагам ги на некролога.Ако някой сметне че не е за тук ще ги изтия.ЗА М АЙКА МИ
ЗАЩО МЕ НАПУСНА ТИ МАЙКО........??????
за мене свята и една и най-добрата баба на света.
Защо ме остави с мъката и таз нечовешка съдба?
Кой ще ми милва децата и кой ще ми мило шепти
"ОБИЧАМ ТЕ ДЪЩЕ МИЛА ЗА МЕН СВИДНА РОЖБА СИ ТИ"
Защо ме остви с таз болка и безкраен поток от сълзи?
Защо не си домене "МАЙКО ЗЛАТНА" както беше виинаги преди?????
Вървя по гробната пътека осеяна е с рози и бодли
и тихичко ,но много плача и винаги ще ме боли.
И никога не ще те забравя
СБОГОМ МАМО И ПРОСТИ.
**********************
БОЛИ
Вървим напред животът продължава.
Знаеш го това нали?
НО сигурно не знаеш за болката в душите ни.
Остави ни сломенни и скърбящи,
тъгуващи завиинаги,
Защото знаеш ли ти си човекът които липства в живота НИ.
Не ще утихнят някога сълзите и даже болката дори.
Липстваш ни това е ясно
и то ще е ЗАВИНАГИ.
не ще успеем дори за малко да накараме БОЛКАТА ДА СПРЕ
Напротив другото е ясно с времето тя все повече расте.
Обичамете мила МАМО и БАБО
МОЛИМ ТЕ ДА НИ ПРОСТИШ
ПЛАЧ ПО МАМА
Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.
.......
С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.
Не е възможна всъщност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене - Ти съществуваш цяла.
Аз цял живот опитвам на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.
Недялко Йорданов
.
Нека се разпиша и аз тази песен е на Ана-Мария на мен лично ми харесва страшно много
Затворник,просяк или пък богат, дали в колиба или във палат, родени със любов или със грях ,дошъл е всеки на света роден от майчица една ,с родилен вик и сълза.Най чиста е обич майчина, като светена вода .Съдраната си риза знае как да стопли майка своето дете,а жадно ли е то ,няма как,вода ще му даде,на дявола душата си ще продаде, спокойно да е майчино сърце,с корички хляб отгледала го самичка знае как.Години питах се какво е най трудно за една жена,да е съпруга или самотница,разбрах най трудное да си майка на света.В утробата си още тя го пази,във свойте сънища дори над свойта рожба бди,а сбърка ли пътя свой,знае хиляди начини да го утеши и тихичко ще промълви"БОЖЕ мойто чедо опази".Дошъл е всеки на света роден от майчица една с родилен вик и една сълза.
Не зная автор и заглавие, но го пазя в 1 файл на компа
.........
Помниш ли?
Падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш!
Аз се обърнах и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-сякаш за мен бе постлала земята богато, мойте нозе да вървят по пътека от злато.
Имаше някъде извори, скрити в горите, имаше стари чешми със мъхнати корита, и езера, засияли сред каменни хребети - с тая ръка исках всички води да загреба.
Имаше някъде пътища с прах и талиги,
влакове имаше дето със грохот пристигат -
как да не бързаш с пламенни бузи от вятъра, щом като чака простряна пред тебе земята?
Имаше някъде други градчета и хора - исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема, че да ти пиша все нямаше, нямаше време.
Мойте години се смееха,сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха.
Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила..
Малкото твое момиче сега е голямо,
тича след мене дете и нарича ме мамо.
Помня как първата, смешната стъпка направи, как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После се вдигна на пръсти, вратата отвори, после запита : "Къде ли се свършва простора?"
Може би скоро ше кажа през сълзи: да пишеш!
И ще си спомня и тебе и старите вишни.
Твойта коса като зимните преспи е бяла,
Чакаш ли още?
.........
Помниш ли?
Падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш!
Аз се обърнах и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-сякаш за мен бе постлала земята богато, мойте нозе да вървят по пътека от злато.
Имаше някъде извори, скрити в горите, имаше стари чешми със мъхнати корита, и езера, засияли сред каменни хребети - с тая ръка исках всички води да загреба.
Имаше някъде пътища с прах и талиги,
влакове имаше дето със грохот пристигат -
как да не бързаш с пламенни бузи от вятъра, щом като чака простряна пред тебе земята?
Имаше някъде други градчета и хора - исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема, че да ти пиша все нямаше, нямаше време.
Мойте години се смееха,сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха.
Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила..
Малкото твое момиче сега е голямо,
тича след мене дете и нарича ме мамо.
Помня как първата, смешната стъпка направи, как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После се вдигна на пръсти, вратата отвори, после запита : "Къде ли се свършва простора?"
Може би скоро ше кажа през сълзи: да пишеш!
И ще си спомня и тебе и старите вишни.
Твойта коса като зимните преспи е бяла,
Чакаш ли още?
Много се радвам, че изровихте тази тема. Може и да се повтарям, но ще пусна линк с една страхотна песен за МАМА, на която винаги плача.
http://www.vbox7.com/play:19dd120f
http://www.vbox7.com/play:19dd120f
не бях виждала темата... разплаках се. благодаря ти, Chanel , разтърси ме ...
"Мама"
Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите,ме е срам.
Ще падат,ще се стопят снеговете.
Косите ти все бели ще са, знам.
Не е то сняг.Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всяка майка носят
едничка радост, хранена с печал.
Едничка радост:чедото да види
от пътищата в най-добрия път.
И нему хорско зло да не завиди.
Умът му мисли зли да не мрачат.
Затуй,когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.
Бил ран,бил късен,нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави.
Не! Сняг не е. Слънце е това!
Дамян Дамянов
много обичано от мен:
КАТО ТЕБ
Румяна Веселинова Фалк (Фанагория)
на майка ми
Учудваш ли се, мамо, че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри.
Косата ти навярно е познала
дъха на позабравените пръсти.
Не смееш даже поглед да преместиш -
от страх да не прогониш топлината
в ръката ми, която толкоз често
отвънка е затръшвала вратата...
Не се страхувай, мамо! Погледни ме!
Порасна непослушното момиче.
Аз знам, че можеш, затова прости ми,
че не разбирах колко те обичам.
През сЪлзи неведнъж си ми желала
да бъде дъщеря ми непокорна...
Е, нека имам, нека е такава,
и нека грешките ми да повтори!
Един ден мойте сЪлзи ще покапят
под първата й ласка мълчалива...
Аз ЗНАМ, че тоя ден ще го дочакам!
И като теб ще чакам - търпеливо.
"Мама"
Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите,ме е срам.
Ще падат,ще се стопят снеговете.
Косите ти все бели ще са, знам.
Не е то сняг.Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всяка майка носят
едничка радост, хранена с печал.
Едничка радост:чедото да види
от пътищата в най-добрия път.
И нему хорско зло да не завиди.
Умът му мисли зли да не мрачат.
Затуй,когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.
Бил ран,бил късен,нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави.
Не! Сняг не е. Слънце е това!
Дамян Дамянов
много обичано от мен:
КАТО ТЕБ
Румяна Веселинова Фалк (Фанагория)
на майка ми
Учудваш ли се, мамо, че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри.
Косата ти навярно е познала
дъха на позабравените пръсти.
Не смееш даже поглед да преместиш -
от страх да не прогониш топлината
в ръката ми, която толкоз често
отвънка е затръшвала вратата...
Не се страхувай, мамо! Погледни ме!
Порасна непослушното момиче.
Аз знам, че можеш, затова прости ми,
че не разбирах колко те обичам.
През сЪлзи неведнъж си ми желала
да бъде дъщеря ми непокорна...
Е, нека имам, нека е такава,
и нека грешките ми да повтори!
Един ден мойте сЪлзи ще покапят
под първата й ласка мълчалива...
Аз ЗНАМ, че тоя ден ще го дочакам!
И като теб ще чакам - търпеливо.
Препоръчани теми