Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 фев. 2008, 14:32 ч.

Най-хубавите стихове за мама

  • 642 823
  • 571
  •   3
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 3 245
Благодаря ти за темата, Шанел!

# 16
  • Мнения: 184
А пропо, в книгата "Майка ми" първото есе е на Павел Матев, и само заради него си заслужава човек да я потърси. В нея са събрани есета на известни личности, които са били публикувани в рубрика на женско издание, "Жената днес" или нещо такова...

# 17
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
ПИСМО ДО МАМА

Слънце мое сяйно, мила мамо!
Моя радост, тиха моя скръб!
В тоз далечен край да знаеш само,
колко твоят образ ми е скъп!
Във деня, кога се разделих
от обятията твои топли,
аз не плаках, аз бях твърд и тих,
но в сърцето си чух глухи вопли.

Сам не знаех, че за мен си ти
въздух, слънце, сянка благодатна,
че без тебе ще ме сполети
толкоз мъка, майко моя златна!

Докато при теб и с теб живях,
не усещах добрините твои.
Аз не виждах нищо чудно в тях.
Смятах, че това права са мои.

Но сега, кога не съм при тебе,
и вей хлад от всеки чужд покров,
как ми липсваш! Как ми е потребен
пламът чист на твоята любов!

Всякога ти сетнята си хапка
даваше ми, за да бъда сит.
И софрата бе за тебе сладка,
щом ме виждаше, че съм честит.

Спомням си подробности сега, —
как над мене в болести си бдяла,
с колко вяра и с каква тъга
Богу си молитвички шептяла.

Как е гряло твоето сърце
като свещ над мене нощи цели,
как напуканите ти ръце
неуморно са за мене плели.

В кухнята, на двора, на чешмата,
с хурка, със игла, на малък стол,
аз те виждам през далечината
все в един и същи ореол.

Ти бе тъй съсухрена, привита,
но велика в своя малък ръст.
всякога изглеждаше честита,
скритом носейки огромен кръст.

О, тогаз не виждах нищо аз!
Тулеха те много дреболии
от очите ми, че всеки час
хвърляше те в нови залисии.

Аз не знаех, че и в дребни грижи
е могло човек да е велик,
че и в най-прихлупените хижи
може да сияе мъченик.

Как копнея да се върна веч,
да прегърна мойта чудна мама!
Мъничка отблизо, отдалеч
ти изглеждаш ми безкрай голяма!

Аз се моля Бог над теб да бди,
за да бъдеш здрава, майко златна,
и да бъдат светли твойте дни
като дълга, светла вечер лятна!

Приеми далечните привети,
мойта обич свежа като крин!
Приеми с това писмо сърцето
пламенно на твоя любящ син!

Март 1949 г.


СЛЕД РАЗДЯЛА

В очите ти кротки, о мамо,
аз виждам да свети душата ти.
О, гледай ме, гледай! Туй само
аз искам — да милвам ръката ти.
Ти плачеш, че скръбен бе пътят,
по който ти скръбно бе кретала,
и сълзи душата ти мътят,
душата, с коя ми бе светила!

Но не, не плачи! Прегърни ме!
Аз пак съм при тебе, самотната.
О, маминко, благослови ме
с таз груба десница работна.




# 18
  • София
  • Мнения: 5 096

Да те присрещне старата на прага
и, сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...


И на мен ми е любимо и веднага се сетих за този безсмъртен стих, както и за това:
На прощаване

# 19
  • София
  • Мнения: 1 777
МАМА

Валери Петров

Косата на мама
Е светла и мека,
Ръката на мама
Е нежна и лека.

Тя много е мила
И много добра е,
Даже когато
не й се играе.

Но често до късно
Мама я няма –
Тя работи в нейната
Служба голяма

И само от работа
Ми телефонира,
Но това не ми стига,
То се разбира,

И истински хубаво
Е в нашата къща
Само когато
Тя от служба се връща

И погалва косата ми
С уморена ръка...
Когато порасна,
Ще направя така,

Че тя да не работи
През целия ден...
Или нека работи,
Но нещо при мен!

# 20
  • Мнения: 2 161
СПОМЕН ЗА МАМА

Тя стои и ме чака мълчалива на къщния праг.
С побелели коси и смалена от есени фигура.
Тя е птица, която ще се срути във първия сняг.
И ще маха за сбогом
с вкочанени криле покрай синура.

А пък аз се пилея - и за нея се сещам през век.
И във моята памет се търкулва дъхтящият просеник.
Боже, колко е трудно у дома да се връща човек,
като знае, че там
го очаква постеля за гостенин!

Ида с празни ръце. Цял живот мъкна тръни в нощта.
И превалям баира, натежал като есенен вълк.
Тя затваря очи, не защото не вярва на сънищата.
А защото не вярва,
че нейният син е дошъл.

Но на двора е пусто.
Не скимти и умрялото псе.
Паяк мрежа плете над кандилото, мамо, гранясало...
Една глупава патка горчивия троскот пасе.
А теслата на тати - забита във прага - ръждясва.

Тя стои и ме чака.
Но се спуща вселенският мрак.
И нощта като бездна между мене и мама е зинала.
И се сипе над мен, по душата ми първият сняг,
в който мама остана с вкочанени криле върху синура.
 Валери Станков


# 21
  • София
  • Мнения: 3 245
ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.

Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.


Никола Гигов

# 22
  • Мнения: 4 932
Шанел, вкисна ми следобеда  Sad

# 23
  • София
  • Мнения: 635
  bouquet
Chanel , благодаря за хубавата тема.

# 24
  • Мнения: 2 161
Благодаря ви,че пишете в тази тема.


ПЛАЧ ПО МАМА
Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.

Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?
След петдесет години баща ми те дочака.

В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,
но петдесет години ти му остана вярна.

И ето - ти си тръгна... Защо така набързо?
Навреме ли?... За майките изобщо няма възраст...

Така ли бе решила?.. Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!

Парите за ковчега в найлонова торбичка...
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!

Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!
С годините сърцата ни уж стават по-корави...

С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.

Не е възможна всъщност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене - Ти съществуваш цяла.

Аз цял живот опитвам на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.


      Недялко Йорданов   

# 25
  • София
  • Мнения: 635
Това последното е много тъжно, но е невероятно истинско....  Cry

# 26
  • София
  • Мнения: 5 096
МАМО...
 
Какво ще ти остане, щом годините
препуснат и през нашите коси
и бели ручеи се сипнат над очите ни,
когато времето и нас ще украси...
Какво ще ти остане?... Руси спомени,
строшени стъкълца от детски смях,
море тревоги, радости отронени
и телефонни кабели сред тях...
Едно далечно “мамо, мамо, ти ли си?”
ще възкресява хиляди неща,
в очакване изтръпналите ириси
на капчици ще разтопят нощта.
Очакване в изтръпналите ириси
безсънно, упорито ще вали,
че нашето далечно “мамо, ти ли си?”
те търси, щом най-много ни боли;
щом паднем от звездите си високи,
разколебано щом загубим глас...
Тогаз пресича всичките посоки,
долита твоето смирено “Аз съм, аз...”

Кремена Димитрова

# 27
  • Пловдив
  • Мнения: 642
На майка ми
Христо Фотев

Мамо.

И аз ще се завърна, както винаги.

И както винаги, най-неочаквано

прозореца ти ще изпълня в тъмното -

не ставай изненадано от стола си.

Не падай във ръцете ми -

погледай ме

и позволи ми да сваля палтото си.

Да насека дърва и във нозете ти

да коленича - да запаля печката.

Над куфара ми се склони усмихнато.

Над дрехите ми, книгите ми, мислите.

И докосни ги, моля те, накарай ме

отново да обикна тежината им.

Не се страхувай - пристъпи в душата ми,

прозорците й избърши, пред някого

гостоприемно разтвори вратите й -

върни на огледалото й блясъка.

И изпълни и счупените съдове

със сребърната влага на очите си,

за да живея - за да нося винаги

във мислите си твоето присъствие.

 

 

Мамо,

не остарявай, моля те, и никога

не вярвай през деня на огледалото.

В очите ми се гледай непрекъснато,

Съпротивлявай се срещу тъгата си.

За здравето си се бори отчаяно.

И защищавай, моля те, душата си

от бръчките, от пясъка на времето.

Не казвай, че е суета - понякога

си освежавай със червило устните...

И не умирай - заповядвам ти! -

до края.

До края съществувай във живота ми!

Явявай се в най-страшните ми сънища

със бялата си рокля -

съзерцавай ме

от погледите на жените - тихите...

Да се обърна стреснато след някоя

и да те видя във дъжда -

в прозорците,

в балконите, в дърветата и в себе си.

Мамо. Не ме изоставай,

мамо.

# 28
  • София
  • Мнения: 5 096
СВАТБАТА НА МАМА

Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.

Борис Христов


....


МАМА. ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ.

За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния
приближаването те убива.

Сухи са без нея дъждовете.
Тишина е всяко безразличие.
Любовта не беше за мъжете ми.
Мамо, за последен път обичам.

За последен път държа ръката ти.
За последен път те наранявам.
За последен път съм дъщеря ти.
Първото. Последно преброяване.

Тръгнаха си чуждите роднини.
Гостите. Приятелите. Всички.

Мама е последната стотинка...
Плащам си със нея. За обичането.

(от тук)

Последна редакция: пн, 18 фев 2008, 17:08 от Жасмин

# 29
  • под дъгата
  • Мнения: 630
Не знам автора, но е песен на Мими Иванова

Майчице свята

   Майчице свята, стара като земята.
   В своя сън мен отреди.
   Майчице свята, чиста като росата,
   Твоя дъх в мене гори.

   Майчице свята, силна като морето,
   моя дух ти укрепи.
   Майчице свята топла като лъчите,
   моя път ти озари


   Ясни зорници в мен ми обрече мамо,
   звездна невеста ти ме нарече, мамо!
   Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
   пак е за мен, с нея ме галиш мамо!

   Майчице свята, щедра като простора,
   мойта болка ти я изпи!
   Майчице свята скъпа като живота,
   тази песен пея за теб!


КАПРИЗ №8

Повтарям, повтарям, сякаш
уча урок:
Който забравя,
ще бъде забравен.
Ако не ровиш в миналото,
ще се ровиш в кофите за боклук.
"Човек - това звучи гордо!"
Помниш ли
тази реплика на руски клошар,
който се рови
в театралните сънища?
Щом се събудя,
започвам да ровя мисли:
мечта - спомен,
мечта - спомен...
Закачам ги като снимки
по стълбището между хаоса и хармонията.
Лица и жени,
които излизат нощна смяна.
Няма луна.
Търся лицето на мама.

Любомир Левчев

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт