Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 фев. 2008, 14:32 ч.

Най-хубавите стихове за мама

  • 642 470
  • 571
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 318
Две  любими мои стихотворения,с най искренни извинения към автора,че не знам името мy!
         На мама
Да,ти си права.Толкова си права.
Не те послyшах-ето че сгреших,
излъгах се,повярвах,но напразно-
изсмяха се в лицето ми лъжи.
Повярвах чисто детски и наивно
и дадох мy аз своя свян,
кипеше в чашите безyмно вино
и мойто детство давеше се там.
Сега съм дрyга.Плачат ветровете,
в сълзите им оглежда се светът
и колко кал се стича по лицето ми
на този свят как грозен е денят!
Ти беше права.Винаги си права...
Но има,мамо, приказка една-
в живота щом сърцето си опаря
ще знам,че има подлост и лъжа!
 

И дрyгото:
             Мама
Мамо,аз отново се връщам
и ти пак каменееш на прага,
като сенки над нашата къщa
твойте нощни кошмари летят,
а селото немее,немее тревожно.
Този дом с мойте книги е беден
и богат е с твоята рожба.
Вечерта ще ме гледаш  в съня ми
и ще пари ръката ти в мрака,
ще се молиш денят да е тъмен,
да почака нощта ,да почака...
Сyтринта аз отново ще бъда голяма,
ти по строга от страх,че си смешна.
Колко бързо порастваме ,мамо
колко бавно се yчим на нежност.
 






# 31
  • София
  • Мнения: 1 154
Благодаря ви,че пишете в тази тема.
 

Grinning

Третият пол

Видях я после Майка на децата си

тъй много майка вече не жена

това е казах си различен пол

това е нещо друго нещо трето

не ни е дадено да знаем искам

да го повтарям много бавно

за да свикна

Сега е майка на децата си

Сега е майка на децата си

Сега

     шишарка и пчела

е майка

          пчелна пита кошер

на децата си.


***

МАЙКА МИ ЧЕТЕ ПОЕЗИЯ

2 пакетчета фини точени кори
2 кафени чаши разтопено масло
килограм ябълки
1 чаша натрошени бисквити
1 чаша счукани орехи
2 кафени чаши захар
1 пакетче канела на прах

Ябълките се измиват, обелват
почистват от семките, настъргват
се на едро ренде и се смесват
със захарта, счуканите орехи
и канелата.
Взема се една кора,
намазва се с мазнина
и се покрива с една друга кора.
Разстила се отгоре част от
ябълковата смес и двете
кори се навиват на руло. Така
се навиват и останалите.
Намазват се с мазнина и се пекат
на средно силна фурна, докато
се зачервят отгоре, а отдолу
порозовеят.

Опечеш ли го - става щрудел,
но сега още е стихотворение.

Георги Господинов



# 32
  • Мнения: 1 890
Мама се връща

Тя се връща от работа пеш.
Вее вятърът зимен.
И дърветата, целите в скреж,
път й прява да мине.

Тя е вече пред къщния праг.
Здрачът сребърносин е.
И снежинките - вихрен рояк -
път й правят да мине.

Тя протяга към мене ръце.
Чувам нейното: "Сине..."
И синът с разтуптяно сърце
път й прави да мине.

Мама! Обич безкрайна е тя.
Стихва вятърът зимен.
И звездите далечни в нощта
шепнат нейното име.

Владимир Попов

# 33
  • Мнения: 1 277
Мамо

Прости за всяка лоша дума,

сърцето ти която нарани

и всяка нишка бяла вълна,

която в ореола ти се появи.

 

Мамо!

Прости ми - неведнъж отхвърлях

вълшебството на твоята душа;

и безпощадно я захвърлях

навън в дъжда и във калта.

 

А как желая да я стопля,

да я зарадвам и смиря;

да я поставя редом с мойта

и с нея, ако мога, да горя.

 

И даже сто "благодаря" не стигат,

за да отгатнеш обичта.

А вместо тях букет от думи -

"За мама" - с името ми на гърба.

# 34
  • Мнения: 1 277
Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"



Песен за майката
Марко Ганчев

Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда


Майчице моя,нежна и мила,
толкова много на тебе дължа!
За сълзите,които си ми спестила,
за това,че стоиш между мен и света!

Попей ми,както правеше някога,
погали ме с любяща ръка!
От увереност има нужда сега
твоята пораснала дъщеря.

Научи ме като теб да обичам
всички хора на тази земя!
Дори тези,които доброто отричат
и в нужда не подават ръка!

На мъдрост,майко,сега научи ме,
за да мога и аз на свойте деца
да дам достойно и честно име,
и да бъда майка добра!

Давайки своята сила на мене,
двойно по-силна ставаш и ти!
Дано да успея да сбъдна
поне една от твойте мечти!


    На моя син 

Ако би могло да се раздава
щастието с майчини ръце?!
Ако може да се подарява
малкото ,човешкото, сърце,
първа аз -повярвай скъпи сине-
моето със радост ще ти дам.
Нищо че без време ще изстине
огъня на моя слънчев плам.
Но със две сърца дали ще можеш
на Живота ти да устоиш?
Всичко двойно -двойно се тревожиш,
двойно да обичаш ,да трептиш.
Двойна скръб и болка ще тежнеят,
като камъни във твойта гръд
Две слънца от вътре ще те греят
дали няма да те изгорят?!

МАЙЧИНА ИЗПОВЕД

Зеленоока моя дъще ненагледна
годините минават ден след ден
шарени мъниста от гердан,
обгръщал детската ти гушка.
Огромна бяла пеперуда
бе кацнала на нежната главица
сред водопад от буйни къдри,
в жесток двубой със гребена ти уморен.
Изяла бе ти моето червило
с дъх на горска ягода.
А сенките ми разноцветни-
подобно на дъга небесна,
по палавите пръстчета
играеха в своята тоналност.
Почуквайки по пода с мамините токчета,
ти тичаше от стая в стая,
сподиряна от весел детски смях.
Сега е тихо в стаята и съм сама-
Сама със спомена.
С герданите в кутията голяма.
Сама с обувките,отдавна вече необувани.
Сама с изгладената бяла лента,
от която ще надипля пеперуда,
останала без своя буен водопад.
Звънецът извъня.
Прогони спомените връхлетели
самотния ми ден.
На прага ярко слънцето засвети,
защото там стоеше ти-
моето пораснало момиче.

# 35
  • под дъгата
  • Мнения: 630
На майка ми

Обичам те, приятелко на вятъра,
една и съща сянка
на безброй превъплъщения.
Обичам те…
Изменчива, жестока и добра,
във твоето сърце таят се бури.
Надигат се и стихват
в загадъчния ритъм на вулканите…

Разпръскваш се и ставаш друга.

Надникнала за миг от мойто детство -
Такава - ще те помня винаги.


Анастасия Терзиева


Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам.
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обвия.
Искам, мамо, да те радвам, цял ден да ти пея,
като слънчице с усмивки светли да те грея.
Искам да си бъбря с тебе, приказки да слушам,
в твоите прегръдки топли вечер да се сгушвам.

Калина Малина

# 36
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 032
Мила мамо,
как да намеря дума най-добра за тебе?
Oт звездите ли аз да я взема или е в сърцето?

Припев:
Ти свойте сълзи от очите не бърши,
те казват всичко и дори и да мълчиш.
Разбирам аз какво по-щастие голямо
да съм до тебе мамо.
Разбирам аз какво по-щастие голямо
да казвам с обич мамо.

От пусни глава на моето рамо,
както правих аз, мамо.
Нека стопля днес твоите длани.
Аз се върнах мамо.


Май си затананикахте и песничката, а?

Наистина темата е необятна и свързана с много чувства.

# 37
# 38
  • на село
  • Мнения: 1 984
Написали сте доста стихотворения и все красиви.
Благодаря за хубавата тема, а от мен това, любимо ми е
http://www.vbox7.com/play:4eeff600

# 39
  • Мнения: 1 418
Малко ще рискувам,но ще ви напиша едно стихотворение,
което винаги ме разплаква CryБях го чувала от майка ми,
но когато тя почина миналата година,го намерих в един
шкаф...

Мамо,мамо,добър ден
гробът ням мълчи
блика ручей насълзен
плачат две очи.

Мила мамо,спиш ли ти
чуй камбанен звън
люляк,мамо,пак цъфти
пролет е навън.

Чуй листата шумолят
вятърът шепти
птиците летят,летят
пролет е навън.

Мамо,мамо,виж света
колко е красив
блика,мамо,в пролетта
ручея пенлив.

Само аз стоя сломен
в мъка и печал
ти си тъй далеч от мен
и мълчиш без жал.

Мамо,мамичко стани
гробът ням мълчи
бягат бисерни вълни
плачат две очи.

Мамо,мамо,плача аз
плачат две очи,
мамичко,стани за час
мамо не мълчи.

Гробът пресен все мълчи
мрачен и студен,
гаснат сетните лъчи
сбогом тъжен ден.

Сбогом,сбогом,гроб студен
гробът ням мълчи
бягат бисерни вълни
плачат две очи.


В памет на мама!

# 40
  • София
  • Мнения: 2 561
Темата е прекрасна  Hug
Благодаря ви !
Поплаках си доста  Cry
Всичко ще изпринтирам
на разноцветна хартия,
ще сглобя като книга
и ще подаря на мама
след една седмица за
рождения й ден !
Благодаря ви   bouquet

# 41
  • Мнения: 1 277
Ще си позволя да напиша още две стихотворения.

ПИСМО ДО МАМА
Слънце мое сяйно, мила мамо!
Моя радост, тиха моя скръб!
В тоз далечен край да знаеш само,
колко твоят образ ми е скъп!
Във деня, кога се разделих
от обятията твои топли,
аз не плаках, аз бях твърд и тих,
но в сърцето си чух глухи вопли.
Сам не знаех, че за мен си ти
въздух, слънце, сянка благодатна,
че без тебе ще ме сполети
толкоз мъка, майко моя златна!
Докато при теб и с теб живях,
не усещах добрините твои.
Аз не виждах нищо чудно в тях.
Смятах, че това права са мои.
Но сега, кога не съм при тебе,
и вей хлад от всеки чужд покров,
как ми липсваш! Как ми е потребен
пламът чист на твоята любов!
Всякога ти сетнята си хапка
даваше ми, за да бъда сит.
И софрата бе за тебе сладка,
щом ме виждаше, че съм честит.
Спомням си подробности сега, —
как над мене в болести си бдяла,
с колко вяра и с каква тъга
Богу си молитвички шептяла.
Как е гряло твоето сърце
като свещ над мене нощи цели,
как напуканите ти ръце
неуморно са за мене плели.
В кухнята, на двора, на чешмата,
с хурка, със игла, на малък стол,
аз те виждам през далечината
все в един и същи ореол.
Ти бе тъй съсухрена, привита,
но велика в своя малък ръст.
всякога изглеждаше честита,
скритом носейки огромен кръст.
О, тогаз не виждах нищо аз!
Тулеха те много дреболии
от очите ми, че всеки час
хвърляше те в нови залисии.
Аз не знаех, че и в дребни грижи
е могло човек да е велик,
че и в най-прихлупените хижи
може да сияе мъченик.
Как копнея да се върна веч,
да прегърна мойта чудна мама!
Мъничка отблизо, отдалеч
ти изглеждаш ми безкрай голяма!
Аз се моля Бог над теб да бди,
за да бъдеш здрава, майко златна,
и да бъдат светли твойте дни
като дълга, светла вечер лятна!
Приеми далечните привети,
мойта обич свежа като крин!
Приеми с това писмо сърцето
пламенно на твоя любящ син!



Моя нежна любов не изричана.
Моя майчица нежна...
Обичам те!
Във съня си и
В деня си обричам се
да те нося в сърцето си
винаги!
Мисълта ми за теб
ще е бисер,
във сърцето ми скрит
и орисан-
да ме топли до края!

# 42
  • Мнения: 57
Написали сте доста стихотворения и все красиви.
Благодаря за хубавата тема, а от мен това, любимо ми е
http://www.vbox7.com/play:4eeff600

Нелиса, споделяме еднакво усещане за "мама". Cry  bouquet

# 43
  • София
  • Мнения: 3 094
стрина Ягодина ми разби защитите...


  bouquet

# 44
  • Мнения: 250
Много красиви думи са написани за майката. Много стихове и песни са изпети. Но никога няма да може да се изкаже всичко това, което означава една майка за детето си. Никога няма да има думи, които да могат да я опишат цялата и да обобщят великолепието на нейната любов. Темата е страхотна!  bouquet

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт