Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 фев. 2008, 14:32 ч.

Най-хубавите стихове за мама

  • 642 240
  • 571
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 029
Майчица е слънчицето, слънчицето - майчица!

А детето мъничко

просто няма сянчица.

То е като зрънцето,

тичинката,

гранката.

Майката е слънцето,

слънчицето - майчица!







Майко скъпа, да отслужим помен
сбрали сме се днес на твоя гроб.
Не един възкръснал светъл спомен
из живота ти безмълвно-скромен
ни заставя да сведеме лоб.
В скръб годините без теб отлитат,
и животът ни е тъй унил!
Ала мислите неволно скитат
в спомени за дни честити,
дето грее твоят образ мил!

Ето те — крило над наща къща!
слънчев лъч над свиден бащин дом!
Твойта обич все ръце разгръща
неуморна сълзи да поглъща
и да сее сговор мълчешком!

Няма във устата ти проклятия.
Твоите очи са все добри!
Спор ли пламне сред сестри и братя,
злото гасне в твоите обятия,
и пак мир започва да цари!

А когато празник свят настъпи,
колко радост ти ще създадеш!
Със любов съкровищата скъпи,
дето са в душата ти прикътани,
ти на всички ни ще раздадеш!

Де си днес да ни сбереш отново
пак под твойто майчино крило
до сърцето всякога готово
да ни топли с благото си слово,
както туй е някога било!

Как ни беше ти необходима!
Колко тихо между нас живя —
все незабелязана, незрима,
но във обичта си несломима,
обич, що смъртта ти надживя!

/color]


и едно стихотворение,  с което 2- годишната ми дъщеря ме радва (колкото може разбира се Laughing)
Аз обичам мама
с обич най- голяма-
тя ме е родила, тя ме е кърмила.
Песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най- добричка! Heart Eyes

Последна редакция: вт, 19 фев 2008, 00:44 от venny_b

# 46
  • Мнения: 699
На мама

Камелия Кондова

Изляха се потопите след мен.
Предадоха мe верните ми кучета.
А твоят страх остана спотаен,
в очакване на нещо да се случи.
Люляха ме космични ветрове.
Не ми остана време да изплача.
Отидоха се кратките мъже
там някъде, във "зоната на здрача".
Отдавна съм разпъната на две.
Отгоре мръсен номер ми скроиха.
Родиха ми се лоши стихове.
Но хубави деца ми се родиха!
Сега съм по момиче от преди.
От моето момиче — по момиче.
Защото тебе толкоз те боли,
че без да ме разбираш,
ме обичаш.

На майка ми

Камелия Кондова

Отдавна чужди нощи ни разделят.
Събираме се сутрин - на кафето.
И ти личи безсънната постеля.
Пак цяла нощ си мислила "детето ми!"...
Не съм далече - само ти се струва,
че някак не успя да ме опазиш.
Благодаря ти, че не се страхувам.
И, че не се научих на омраза.
Благодаря за времето за книги.
За страшното търпение, когато
от ярост тишината не ми стига
и се заключвам в следващото лято...

Изтрива изтънялото ти кутре
(слабееш, ала иначе си същата)
сълзата ти - единственият упрек,
че всичко "някой ден ще ми се връща".

Мама

Камелия Кондова

Тя стои на последния ред.
Тя на първия вече е била.
Пази снимка,сълза и букет.
И печат на челото:”Родила”.

Слуша как рецитирам на глас.
Чува как се страхувам безгласно.
Тя е виждала Оня Пегас -
ту е кранта, ту някакъв расов.

Тя разбира, че няма юзда.
И прехапва угрижени устни.
Тя сама се държи за ръка,
откогато ръката й пуснах.

Притеснена – поет до поет –
да потърси човека не смее.
И напуска последния ред -
миг преди да заплача за нея.

Последна редакция: вт, 19 фев 2008, 00:25 от Леда

# 47
  • под дъгата
  • Мнения: 630
Ако някой се сети за автора, да каже.


На майка ми

Ако тихо, на пръсти през нощта се завръщам
ти не вдигай сърдито очи!
Знам, за мен си мислила и била си намръщена,
но престори се, че спиш!
Ще е много по-истински, и много по-искрено,
да не мисля в момента лъжа!
Ти стоиш любопитстваща...
На прага, премислила, утре всичко ще кажа сама.
Ще са неми въпросите, ще говорят очите ми
и ше виждаш в тях ти ред подир ред.
Шом след туй дълго скитане,
удома съм се върнала,
значи всичко ще бъде наред.

# 48
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 142
Стихотворенията са страхотни!   bouquet

Добре си поплаках и аз! Wink

# 49
  • Мнения: 3 491
Специални благодарности, Леда! Не знаех тези стихотворения на Камелия, обичам я много.

# 50
  • Мнения: 734
Не е стих,но е една от най-тъжните истории,които някога съм чела...Разплаква ме дори и сега...
Майчина сълза
Все още под въздействието на филма Awake,където също става дума и за силата на майчината обич,ще си позволя да копирам само това:
"Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле."

# 51
  • У дома
  • Мнения: 1 736
Благодарности за темата  bouquet

# 52
  • София
  • Мнения: 2 967
Мила моя мамо
сладка и добричка
как да кажа мамо колко те обичам
Цели нощи зная
ти над мен си бдяла
в тая топла стая песни си ми пяла...


Христо Фотев     
     НА МАЙКА МИ       

Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми —
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми — мислите.
И докосни ги — моля те, — накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й —
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни й счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея — за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те — и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай — моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета — понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай — заповядвам ти — до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля — съзерцавай ме
от погледите на жените — тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда —
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо. 



# 53
  • Мнения: 3 886
Тя, моята майчица, тя ме роди, тя ме възпита, тя ме направи достоен човек, тя е до мен в трудни моменти – моя опора, мой щит.
Не е нужно да говорим, за да отгатне мислите ми. Оглежда се в очите ми и прочита скритите болки, неизказаните радости. И всичко е толкова просто – докосва лицето ми с топлите си ръце и лошите мисли изчезват. Усмихва се и смехът ми се излива като пороен дъжд.
Питам се, колко ли често отваря кутията със спомените и те оживяват пред изпълнените със сълзи майчини очи? Първият отрязан кичур бебешка косица; млечните зъбчета, събрани в кибритена кутийка; черно-белите снимки на усмихнати деца; картичките и сувенирите поднесени с любов от детската ръка... Един цял свят събран в едно чекмедже.
И продължавам да се питам, колко ли трудно ти е било, майчице, да бъдеш силна жена?
Сега живеем разделени, далеч една от друга, и макар всеки ден да вдигам телефонната слушалка и да чувам ведрия й глас, зная, че истинската връзка е в сърцата ни – в двете сърца, които месеци наред са туптели едно до друго в майчиното тяло. За тази обич, дето е дълбоко скрита, дето е свята, не е нужно да се вричаме пред Бог, защото няма сила на света, която може да я изпепели, която може да я оспори.
Образът на моята майчица винаги ще изниква в съзнанието ми, когато имам нужда от нея и този образ аз ще запомня така:

Ще ме завие вечер, когато преди нея съм заспала.
Ще ме погали нежно и ще прошепти най-милите слова.
Ще легне, но и в съня си даже, ще ме брани от злините тя.
А на сутринта, когато слънцето изгрее, ще бъде вече на крака,
ще бъде пак в онази малка стая и ще върши хиляди неща.
Ще я погледам скришом, ще й се порадвам,
а тя ще каже, че съм най-добрата дъщеря.
Ще се усмихне ведро и ще продължи със своите дела.

И как да тръгна надалече? И как да я оставя милата сама?
И нищо, че пред трудности не се огъва, и нищо, че е несломима по душа
за своите деца ще страда силно, за тях готова е да води и война,
защото няма нищо, нищо по-свидно за една майка от нейните деца.

И аз ще стана майка някой ден.
В съня ми моята ще идва.
и пак ще носи любовта, с която винаги ме е дарила.

За тебе майко мила , за тебе майчице добра
и стиховете дето съм ти посветила
не могат да изкажат, колко силна ми е обичта.

Това за мен е МАМА – с вечната усмивка, разцъфнала като цвете на младото й лице; топлите й длани, положени върху челцето на болното й дете; тихите й стъпки, с които е дошла, за да завие двете си деца през нощта; нестихващата енергия и себеотрицанието в името на семейството; стаените й страхове и големите й надежди; преливащото й от обич майчино сърце...

реклама
Ето това е моята майчица, мила и добра!
Днес е мой ред да бъда майка. Оглеждам се в детските очи и се питам дали и аз ще съм така добра майка за моята малка дъщеря? Защото да си майка е призвание!

И ето, получавам най-голямо признание – усмивката, с която моето ангелче ме дарява сутрин, и с която ми напомня всеки Божи ден, че съм жива, че съм на този свят, че съм тук, за да бъда обичана и за да обичам безгранично и безрезервно, така както само една майка може да обича рожбата си.
Днес, моето дете ми дава силата, която съм давала и продължавам да давам на милата ми майчица, за да бъдем достойни жени и с гордост да се наричаме майки.
  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet
ПОКОЛОН ПРЕД ТЕБ СВЯТА МАЙКО

# 54
  • Мнения: 3 886
Днес пак цветя ти подарявам,

сърдечно ти благодаря

и колко малко е,признавам

каквото и да ти даря.


Безкрайна топлина намирам

във твойте искрени очи.

Надеждата във тях намирам

всред сноп от слънчеви лъчи.


Но зная,че безсънни нощи

за мене плакала си ти.

Дори да се преструваш още

във тебе болката тупти.


Аз виждам черен отпечатък

от мен на твоето лице.

Отнех без жал живота кратък.

Пожертвах твоето сърце.


За мен безценни са,не струват

и най-високата цена

сълзите ти,не се купуват,

не се купува младостта.


Затуй пред теб сега заставам

и моля те да ми простиш.

Аз неведнъж сгреших,признавам,

но ти от обич ме търпиш.


На тебе този ден е,мамо,

но твои са и всички дни!

Едничко нещо искам само –

до мен да бъдеш вечно ти!


Тъй,сгушена до твойто рамо

дъждът в очите ми вали.

Щом ти си здрава,никой,мамо

не може да ни раздели!

# 55
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 436
Николай Кънчев - Кошер

Не си оправила света, обаче
оправяше ми винаги леглото.

Днес пътят на завоя се обръща,
за да те види, и какво да види:

ти, най-обикновената от всички,
си нищо сред всеобщото жужене.

Пчелата-майка, майко, е царица.

Последна редакция: вт, 19 фев 2008, 09:17 от тити

# 56
# 57
  • Мнения: 434
Темата е страхотна!
Не знам кой е автора, за което се извинявам.

ПРИКАЗКА ЗА МАЙКАТА


Святата майчина обич-
покрила с позлата земята,
в приказки, песни , легенди
с много любов е възпята.

Песен такава разказва,
как нежната майчина гръд,
разсякъл сина и с брадва
и бликнала топлата кръв.

Насила изтръгнал сърцето,
че имал имал заръка една-
за лек и за цяр да гони
на злата си ,млада жена.

Побягнал след туй през гората-
а буря ехтяла в нощта.
На пън се в тъмното спънал
и паднал с лице в калта.

Изохкало тихо сърцето,
прошепнало с майчински глас.
-Заболя ли те сине? Полека!
Не бързай така в този час!

# 58
  • София
  • Мнения: 5 096
Да добавя още песни към тази прекрасна тема:

Тони Димит … 72;ма

Всяка есен се заричам
да се върна тук.
Мама чака под асмите,
гасне всеки звук.

Дълго, дълго тя се взира
в пътната врата,
чака стъпките ми леки
в есента...

Някой ден ще я целуна,
но кога - не знам.
Свети кротко жълта дюля
в майчината длан...

Пада слънце като пръстен
в бавната река.
Мама тихо се прибира
В есента...

.............

Йорданка Х … 72;ма

Във нощта кой е бдял над леглото ми в трепет унесен?
Кой е пял толкоз нежно, всяка нощ, всеки час, със любов,
тихо песен заради мен?
Кой е шептял и обсипвал ръчицата малка с целувки?
И със сълзи е докосвал всяка нощ, всеки час, със любов
и милувки моя сън?
Аз помня усмивката скъпа,
с която ме сгряваше ти,
ръката, която ме води,
сърцето, което гори
със любов, със любов.
И помня в душата ми детска
как вливаше ти любовта,
която аз пазя до днеска,
с която обичам сега.
Мъдростта ще покрие челото ти с бяла коприна,
старостта ще пристигне някой ден и при теб,
като гост отдалече, зарад мен.
Във нощта кой ще бди до зори, без да знаеш ти, мамо,
кой ще шепти, без да чуваш, всяка нощ, всеки час със любов, скъпа мамо?
Но някога, знам, ще угаснат
завинаги твойте очи
и в мене, останал тъй ясно,
гласът ти любим ще звучи,
ще звучи, ще звучи...
Тогава ще бъда до тебе,
ще милвам аз твойто лице
и тихо и нежно ще сгрея
заспалото твое сърце.
Във нощта ти ще идваш понякога, мила, засмяна,
във съня ще нашепвам всяка нощ, всеки час, със любов "Мамо".
Мамо, мамо...

.............

Тази песничка пък ми я пее моята дъщеря Heart Eyes:

МАМА

Кой, деца, ни рано буди,
кой за нас се цял ден труди?
Мама, мама, само, само, само тя,
мама, мама, най-добрата на света!
Кой най-много ни обича,
кой ни храни и облича?
Мама, мама, само, само, само тя,
мама, мама, най-добрата на света!
Кой ни милва и завива,
кой с песен ни приспива?
Мама, мама, само, само, само тя,
мама, мама, най-добрата на света!

..........

А тази е поздрав за всички пишещи тук мами по повод наближаващия празник на майките:

Празникът  … 72;ма

На мама днес е празник,
на мама днес е ден.
Тя зная най-обича
латинки и невен.
Аз зная, аз зная,
латинки и невен.
През март латинки няма,
невенът не цъфти.
Ала на листче може
букет да зацъфти.
Но може, но може,
букет да зацъфти.
И цветната картинка,
за мама ще е дар.
От малката и щерка,
букет за осми март.
На мама, на мама,
букет за осми март.

Последна редакция: вт, 19 фев 2008, 14:35 от Жасмин

# 59
  • Бургас
  • Мнения: 213
За съжаление и такива неща се случват, но стихотворенито е много хубаво:

Недялко Йорданов

СИНЕ, МАЙКА ТИ

ДНЕС СИ ОТИВА

Ти разбираш ли, а?

Не, не бива.

Не, не бива да знаеш, че вече

тя ще бъде далече, далече

и че никога, никога няма

ти да кажеш на някого „мама”.

Ето, тръгва със куфар в ръката.

Дай ръка да отворим вратата

и да видим как чужда, нетрайна

тя си тръгва  към своята тайна.

Ти не и се сърди.

И аз няма.

Все пак ние мъже сме с теб двама.

Не, ти всъщност си малко  юначе,

а пък татко ти нещо май плаче.

Не, не плаче той просто се взира –

това целият свят го разбира.

Ти си вече голям – ти си батко,

няма сам да си ти – имаш татко.

Няма сам да съм аз – имам тебе,

ще живея отново чрез тебе

и все някък ще бъдем щастливи.

Ето, виж тези лодки красиви

как играят немирно в морето.

Ето Мечо...

Кубчето ето...

И не казвай,не казвай, не бива,

че е лоша, защото отива

толкоз чужда и толкоз нетрайна

към ненужната своя тайна.

Само стискай юмручето здраво.

Усмихни ми се.

Хайде.

Браво!

Все пак ние мъже сме с теб двама.

Ще ти бъда и татко, и мама,

ще ми бъдеш другарче...

И всичко...

Хайде, мое юначе мъничко,

 

своя татко хвани за ръката

да затворим след нея вратата. 

 

 

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт