АВГУСТовските бебоци правят първите подскоци - 8

  • 11 237
  • 299
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 38
Добро утро! Не мога да се всключа от четене, браво на вас, пишете, пишете. А който ви е изпуснал за малко, да му мисли!

Много ми стана интересно за бабешката инвазия. Аз бях много зле след раждането, но пък понеже не ми дадоха детето веднага в болницата, а чак на третия ден и усетих, че като си го гушна и всички болки ми минават. От кеф за бебче си исках аз да си се оправям с него. После вкъщи 1 седмица първо беше майка ми, ама тя се разбира от дума - помагаше ми в домакинството. То всъщност в началото бебето само яде и спи, единствените грижи по него са смяната на памперса и къпането, не е кой знае какво. После по-късно чак се почва (ако изобщо се почва) с реването. А да видите какво стана като дойде и свекито за 1 седмица. Леле майко... на втория ден и почнахме да се караме дали ще я слушам или няма да я слушам. Щото тя едно време е слушала какво й казват. Ако искате ми вярвайте, ама Ники (детето) е плакал от колики само 3 пъти и това беше докато тя беше тук. Добре, че се усети (или разсърди) и си тръгна по-рано. Тя е с толкова крепостническо възпитание, че беше просто ужас. Да ми каже тя, че детето е изакало коликите (бялата непреработена кърма в акото са колики #Crazy), и да я оставя да ми казва как да си гледам детето - е няма да стане.

А колкото до бебето в началото - искам да ви кажа, че там плануването е точно толкова, колкото и при раждането. Ники нямаше колики и беше общо взето неревливо бебе. Но като всяко друго си имаше моменти, в които просто искаше да се носи. Е аз не издържах (и сега не издържам) да го слушам да реве и го вземах, но след като разбера, че е само за да го взема, и пак си го оставям. И на мен ми писваше от взимане и оставяне, но пък и на него му писваше от реване и спиране. Но тук правила и съвети от други няма. Наистина детето учи на всичко. Моята сестра с първата племеничка си спеше по цяла нощ и не и се чуваше гласчето с реване, беше ангелче. А елате да видите сега какво става с втората - не спира - за ядене, за внимание, денем, нощем... Е хайде планувайте как ще си го гледате, да видите как после бебчето ще ви преиначи всички планове (направо ще ви върти на малкия си пръст) - не е точно до позволяване или не позволяване, просто бебето диктува и командва и ти не можеш нищо да плануваш.

Мале, колко съм изписала, но това като за дългото четене преди това...

# 46
  • Мнения: 1 266
 Joy Валениииииии, ще ме умориш от смях с тези "колики"  Joy

Поназнайвам от астрология и мога отсега да ви кажа, че Лъв ли е (повечето от августовските бебета), не само вашето внимание ще иска, ами вниманието на всичко и всеки. За предпочитане непрекъснато Simple Smile Е, има и смекчаващи обстоятелства в хороскопа, ама опитът и наблюдението ми сочат, че Лъв се възпитава трудноооо. Аз лично смятам моето по-скоро рано, отколкото късно да го пратя я на танци, я на актьорско майсторство, за да канализирам тези тенденции. Аплодисментите от публиката, вкъщи - със стаут на редови член на семейството  Mr. Green

# 47
Добро утро!
   MY NAME благодаря за кафенцето ! Heart Eyes
    nadin13 ,стискам палци всичко да е наред,но защо ще чакаш две седмици за резултати,аз вчера си взех моите и чаках само 4 дена за тях,слава на бога  аз съм  много далеч от рисковата група  и много се успокоих  ,сега вече се радвам,че си направих БХС и   махнах  част от съмненията си.
  Относно витамините и  аз съм с Пренатал на Джеймисън(както вече съм писала),взех си го защото съм чувала много хубави отзиви за тях,но миналия път като бях при гинеколога го питах какви витамини и от кога  да започвам да пия,бях в 16 седмица и  той твърдо ми каза ,че след като си се храня правилно да не пия никакви ,и той е на мнение че се качват килограми  и на майката и на бебо(около 4 кг плюс при мама),та като взех неговото мнение под внимание сега ги пия когато се
сетя за тях,но не повече от 2-3 хапчета на седмица, като и аз не ги пия на гладно.
  За  40 дни ,аз смятам да си изведа бебока навън веднага след като ни изпишат от болницата;
Относно "бабешката инвазия" ,ние нямаме такава, сами с таткото си  гледахме щерката,бабите идват от време на време за по ден, два  или ние ходим  само за да се видим,никой не ми се е бъркал в гледането на дъщеря ми и този път ще е така.Ако имам нужда от помощ (а аз през годините  имах,бях  редовна  докторантка),  никоя не ми е отказвала и винаги са насреща независимо че не живеят в София ,а и двете работят.Не се хваля с моите майки ,но явно съм късметлийка,а  и съм случила. Grinning
    За начина на гледане на бебока  това си е много индивидуално и  всяка сама си решава кой от многото варианти е най добър за нейното бебче.
Дъщеря ми се роди с 25 дена по рано ,и беше малка на килограми  и дори стоя в кувьоз  известно време докато наддаде,и цялата програма за начина на гледане, която бях избрала се провали ,та там и създадоха режим за хранене през 3 часа, и само тогава ми я носеха да я кърмя и то след като я махнаха от кувьоза,бяха я отучили  в самото отделение да не реве за щяло и не щяло,и като си  се прибрахме беше много лесно да се гледаме,даже комшиите ме питаха сигурна ли съм ,че гледам бебе,беше толкова тиха,за разлика от сега. Grinning
   Дано този път всичко е наред  и си се приберем вкъщи на 3 ден за да можем ние  сами да си и създам програма по която да се гледаме.
   За следродилна депресия аз я имах и изчезна веднага след като махнаха моята сладурана от кувьоза и можеше да си се гушкаме.
   Имах доброто желание да  организирам срещата ни ,но  след два мой поста за идеи и предложения не виждам ни един коментар по въпроса,явно не ви се занимава с това,така че и аз спирам.
   Днес май ще е страхотен ден за разходка от сега грее слънце,аз ще се възползвам.
     Засега това  е от мен ,много усмивки на всички ,и все хубави неща да ви се случват!

 



# 48
  • Мнения: 2
здравейте на всички, ех че весела тема Mr. Green Mr. Green

стела, не съм избрала доктор още в тази клиника, замислях се за раждане, препоръчаха ми една обаче в момента й забравих името.. Embarassed

от четене не мога да се включа, а и по-добре да попивам, че нямам опит аз с бебетата...само се надява да извадя някакъв късмет и да се оправя, не искам да стана побъркана, смазана и нонстоп оплакваща се тпкущо родила стокилограмова жена с перманетно насълзени очи..Simple Smile щото така ми ги описват нещата...аз съм супер позитивна и смятам, че наистина всяка майка може да се оправя сама и някакси отвътре ще ми дойде  Wink надявам се.

не мога да разбера какво е "маймунската тема" ще отида да разгледам другите теми от форума:) хубав ден

  bouquet

# 49
  • Мнения: 225
Добър ден и от мен. Да се включа и аз в темата за бабите и 40-те дена "заточение".
И за двете казвам категорично - НЯМА ТАКОВА НЕЩО Twisted Evil
На бабите съм казала още от сега (пък те си ме и познават де), че намес в отглеждането на моето дете няма да позволя. Говоря разбира се за неуместни и абсолютно идиотски едновремешни методи за гледане на дете. Иначе за помощ може би със сигурност ще имам нужда от такава. Първо дете, нямам опит, задължения доста, но с помощта на таткото, както казвате всичко ще си идва на мястото, но все пак. Ще се наложи някъде да се излезе, да купиш един хляб, както се казва, трябва да има някой за 1,2 часа да ти помогне. А пък и свекървата е на 2 спирки от нас, грехота ще е да "изкрейза" от чудене как да се справя с всичко и да не я викна, пък и е свестна женицата.
Колкото до майка, предпочитам тя да идва, много ми е добричка, като приятелка ми е, винаги тактична и съм сигурна, че ще съм по-спокойна с нея. Но тя работи и няма как.

За 40-те дни - абсурд да се варя в къщи на 30 градуса цели 40-дни без да излизам #Crazyоще от сега ми настръхва косата от ужас. Няма да мога да издържа туй нящо. Най-много след 5-ия ден съм навън, живи и здрави.

Е това е мойто скромно мнение по тез въпроси. Добре, че е Котката Марта да задава винаги теми за дискусия, че да се замислим за някой неща   bouquet
Благодаря ти и за още нещо, ти си знаеш за какво  bouquet  bouquet  love001

# 50
  • Мнения: 1 266
steis, извинявай за малкия отзвук за срещата, явно ни се струва далече на всички още. Аз започнах да се чудя за друго заведение, но нищо умно не ми хрумно (а после забравих  Embarassed). Нямам нищо против да е на Плиска, вие какво време си представяхте - някакво ранно следобедно или по-скоро привечер? Иначе събота, 22 март е окей, ако се разберем за тогава, ще се обадя в клиниката да помоля да не ме включват в график.
 Simple Smile

# 51
  • Мнения: 2
Котке Марта, видях, че ти си писала няколко пъти за книжката "Близо до бебето", аз онзи ден обиколих всички книжарници в центъра + Славейков и не я намерих, къде се продава това книжле, имам огромно желание да си я купя, имаш ли инфо някакво?
благодаря ти

# 52
  • Бургас/Пз
  • Мнения: 8 415
Момичета, по повод на бабешката инвазия искам да ви попитам какво ви е мнението относно кръщаването на бабите и дядовците или взимането на някоя буква от техните имена

# 53
  • Мнения: 1 266
бубка, ето я Маймунската тема - има линк на първа страница.

А за книгата - казаха, че се разпространява в книжарниците на Хеликон - има една на "Стамболийски" до Евро-български културен център. Може би я има и в "Ориндж" на Графа. Явно зареждат "пробно" по малко, но все ще я намерим.

ани, ние имаме единодушен консенсус да не се кръщава на баби и дядовци или други близки роднини. Моите родители даже в прав текст са ми забранили, защото мислим, че така върху детето се пренасят определени черти на характера или карма, да го наречем. Може и да звучи налудничаво, но имам достатъчно емпирични доказателства Simple Smile Така че сме свободни от подобни задължения и сега умуваме само за име, което да ни хареса и на двамата. Ако случайно първата буква съвпадне - няма да се откажем от името, но детето няма да се нарича на никого.

Според мен и това е част от онова съмнително "културно наследство" на Балканските народи.

# 54
  • Мнения: 38
Пак да се включа...
Стайс, аз съм "ЗА" среща и, понеже нито работя, нито имам представа от София  и - съм съгласна на всичко. Затова и реших да оставя на вас (Софианките  Wink) да решите къде, а кога - съгласна съм със съботния (22.03.)  ранен следобяд (към 13 ч. например). Съжалявам, че досега не дадох никакъв отговор, но може би реших, че има време. Въпреки че като сме повече и наистина е по-трудна организацията.  Thinking

Относно гледането на бебчето забравих да ви пиша нещо, което сестра ми ме посъветва когато родих: "Това дете ти си го носила 9 месеца под сърцето си и сега ти със сърцето си ще усещаш как да го гледаш и кое е най-доброто за него!" Ако вярвате в себе си, ще видите как всички страхове и несигурност ще изчезнат с появяването на бебчо.

# 55
  • Мнения: 235
Привет на всички!!  Simple Smile

Като прочетох последните постинги, особено този на Valeni много се развеселих  Simple Smile
Имах нужда от оправяне на настроението след безсънната нощ...

За наследяването на имената, като "културното наследство" - спор няма. Това си е част от балканския бит.
Точно за това ние сме се разбрали много от отдавна - никакви баби, никакви дядовци.
Първо, че това създава една ненужна конкуренция и ревност между тях и второ, аз също вярвам, че на децата се прехвърля карма... 

Честно казано, този момент, с избора на името ми се струва един от най-трудните...  Confused
Много ми харесват традициите в Индия и Финландия, родителите да дават имена на децата доста по-късно след раждането...
Така наистина могат да ги опознаят и да разберат какво име най-много би им подхождало.

# 56
  • Мнения: 365
Steis,
Аз съм за срещата също и денят ме устройва, защото е събота, за място нямам претенции, за час също. Може би майките с децата да се изкажат, все пак те имат повече отговорности, с които се съобразяват:)
Явно покрай различните емоции и теми, които Котката Марта подклажда ненаситно:))) всички сме се разсеяли, а наистина до 22 март има време:)
Хубав ден от мен  bouquet

# 57
  • Мнения: 1 266
За наследяването на имената, като "културното наследство" - спор няма. Това си е част от балканския бит.
Точно за това ние сме се разбрали много от отдавна - никакви баби, никакви дядовци.
Първо, че това създава една ненужна конкуренция и ревност между тях и второ, аз също вярвам, че на децата се прехвърля карма... 

Разни историики:
Нашите (тоест на мен и братята ми) дядовци и двамата се казват Христо. И когато се роди първият ми брат, единият дядо (зодия Лъв) отишъл при другия и казал: "Честит ти внук, да го кръстят на тебе, аз нямам претенции". А те взеха, че вЕрно го кръстиха на тях, а сега си скубят косите, защото е обрал всички не-толкова-хубави черти от характера и на двамата  Stop

Аз пък съм Бояна (всъщност, макар че за всички съм Яна) и съм кръстена и наречена на баба ми Богдана. И съм нейно копие, и като визия, и като маниер на поведение - което понякога не е толкова симпатично, защото тя беше детска учителка и даскалският манталитет и при мен понякога избива прекалено (както вече сигурно сте забелязали  Mr. Green).

Третият ни брат е Иван - не е кръстен на никого и според мен е най-необременен и най-свободен по дух (ама си е и Водолейче).

И така, от личен опит, на наш'те им е дошъл акълът и сега няма да имаме подобни драми. Ужасно ми е чудно някой като каже, че това е признак на уважение. Според мен уважението всеки трябва да си го заслужи, а децата си ги раждам свободни и ще е признак на неуважение към тях, ако още с раждането ги "привържа" към някакъв атавизъм. А пък другите баба и дядо вече си имат петима внуци, те даже не се и вълнуват толкова нашето бебе Grinning

Друго: Дразни ли ви, когато родителите говорят за децата си в 1. л.мн.ч. - например "на нас сега ни никне зъбче"  Rolling Eyes Според мен е адски досадно и е един такъв маниер на майките от градинките, обаче всъщност си давам сметка, че връзката между майката и детето наистина е много симбиотична и на хората им идва отвътре да говорят така. Все ми се струва, че с раждането детето (дори символично) става отделен от майка си човек и си има име, и не на мен ми никне зъбче, а на него... Как мислите?

# 58
  • Мнения: 365
Колкото до последното "културно наследство", за което става дума, мисля, че е и въпрос на възприемане и толеранс и от двете страни.
Аз за себе си мисля, че това не е сериозно, макар много от родителите ни да очакват от нас това, на което те самите са нямали смелост да се противопоставят.
Затова е много важен здравия разум и от двете страни.
Самата аз смятам да се съобразя само и единствено със собствените ни представи и желание за име. Все пак това си е Нашето дете. Peace

malkabubi за книгата Близо до бебето, може да се поръча в интернет: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-312/id-21259/blizo-do-bebeto-va … lena-dotkova.html

 bouquet

# 59
  • ....от ляво до десния завой...
  • Мнения: 273
Привет хора! Grinning
Най-накрая успях да стигна и да се отчета и аз в новата ни темичка! Яни, браво, страхотно си се справила, продължавай все така да ни радваш! Hug
Изчетох с интерес дискусиите около "бабешката инвазия".  Laughing
Я да споделя и аз малко от моя житейски опит в тази насока. Аз съм без майка и общо взето на бабешка помощ от моя роднинска страна мога да разчитам само на баба ми, която обаче, е вече на 74години. Когато се наложи идва и се занимава със сина ми, но докато Дани беше бебенце не съм я ангажирала, жената е на възраст, трябва да отдели време за себе си и нещата които я вълнуват, достатъчно се е грижила за мен - от раждането ми, после след като майка ми почина - 1990година, така че винаги когато сама е изявявала желание да дойде да помогне или да си поиграе с бебчо не съм имала нищо против и много се радвах и продължавам да се радвам! На мен ми помага най-вече свекърва ми - вярвам, че мама по някакъв начин изпрати в живота ми добър човек, като Рачето, с нейна помощ се справих много по-леко при възстановяването след операцията, при първоначалните грижи за бебо. Мисля си, че най-важното е да се довериш на хората, които ти помагат и да бъдеш позитивно настроен към помощта им. Бебето сближи мен и свекърва ми и беше причината за първи път след 14години да се обърна към някого с думите "майко", защото така я почувствах, като наистина близък човек, който ми мисли доброто и наистина иска да ми помогне с каквото може. Никога не е досаждала с излишни съвети, не ме е пренебрагвала, точно обратното, като исках да направя нещо за бебето ми помагаше, радваше ни се като ни гледа двамата заедно! Съобрази се с всичките ни изисквания - моите и на съпруга ми за отглеждането на Дани. Пробвахме първите дни да го повиваме нощем. Свекърва ми знае как се прави това и вечер като го изкъпехме и го повиваше, адски прецизно, много хубаво! Така процедирахме 4-5 вечери, Обаче едната нощ бебчо се разплака, свекърва ми горката грогясала от цял ден търчане насам-натам спи във всекидневната, викам на мъжа ми - няма да я будим сега, дай ще го разповием, сигурно иска да му сменим памперса. Разповихме го, сменихме памперса, успокоихме го човечето, ами сега - като не можем да го повием, като майка?! Голям майтап, само за скрита камера бяхме с Жоро - въртяхме насам-натам, не става, накрая му повихме само кръстчето и крачетата, а нагоре го облякохме с дрешки! Grinning После така продължихме да го слагаме да спинка, а след месец и половина вече го обличахме целия в дрешки, повиването остана история! Wink Най-голямата помощ и подкрапа получавах и получавам от съпруга ми. Той е много грижовен, търпелив, спокоен и умее да се оправя с деца, така че нямам никакви безпокойства - сигурна съм, че и този път ще съумеем да се справим, като първия! Peace В края на краищата и двата пъти съвместно поехме отговорността да си направим дете и да се реализираме като родители, така че пак ще сме благодарни на подкрепата на близките си, но основно ще разчитаме на себе си!

Относно извеждането навън - ами като ще родим летни бебета, как ще ги затваряме в стая, абсурд! NaughtyДокато ме изпишат и съм навън, вече даже си представям как си седя в градината ни, ние живеем в къща и имаме хубава зелена морава и цветна градина, та представям си как си седя в стол, с хубава книга в ръка, пийвам си едно плодово сокче, а бебчо е в количката, на сенчица и спииинка блаженно на чист въздух! Няма нищо по-хубаво от чистия въздух за децата и от топлината на слънчевите лъчи! Grinning

И накрая относно създаване на режим на бебето - ние със съпруга ми решихме да уважаваме потребностите на бебето, а не да го затормозваме с разни там режими! Спи като му се спи и ние с него, яде като му се яде - даваме му, играе като му се играе - занимаваме го и така!Винаги когато е поискал сме го вземали на ръце, самата аз имах и продължавам да имам потребности да го прегръщам, да го целувам, да усещам близостта му, така че и като спинка между нас в нашето семейство проблеми няма! Grinning Тия глупости да съм го научела да си стои в легълцето, да не го вземам винаги когато поискал давани като съвети от разни псевдо "експерти" в отглеждането на деца изобщо не съм ги слушала! Родила съм Дани, а сега ще родя и бебо, за да им дам цялата си топлина и нежност, които имам в себе си, а не за да ги държа далеч от мен и да си осигурявам комфорт и спокойствие!Така че на такива "съветници" - къш #2gunfire и по-далеч от мен, защото в момента може би от хормоните въобще не ги изтрайвам и ги режа направо! Wink

Та това исках да ви споделя по дискусионните теми от вчерашния ден!
Хубав следобед на всички, гледам станало обяд вече! Приятно похапване!
И до скоро!

~ ~

Общи условия

Активация на акаунт