Кърлежите са различни видове, но в общи линии като се напият стават кръгли като грахово зърно - може да са черни, сиви, синкави, кафяви.
В никакъв случай не експериментирайте да махате сами кърлеж, защото има опасност да откъснете тялото от главата и главата на кърлежа да остане под кожата.
Не е голяма философия и на животни е лесно да се махат кърлежите, но не експериментирайте върху вас и децата.
След като кърлежът се махне, се бие инжекция против тетанус, а кърлежът се носи в лаборатория за изследване дали е заразен - поне според мен това е задължително! Резултатите излизат за около 2 дни. Изследват се за няколко заболявания. Доколкото знам, най-опасните са Лаймската болест, Марсилска треска, Кърлежов енцефалит...
Миналата година, съвсем случайно открихме забит кърлеж в главата на Мони. Беше абсолютен късмет, че го открихме, защото беше в косата. Отидохме да подстрижем Мони и кърлежът лъсна. Настана голяма паника и то не само заради това, че кърлежът беше доста голям, а и защото все пак беше на главата. От поликлиниката ни изпратиха в ИСУЛ, а оттам - в Пирогов. Голяма олелия. Пропуснахме инжекцията против тетанус, защото точно преди 3 дни на Мони му бяха били ДТК-то.
Кърлежът ни го опаковаха и го занесох за изследване в института по паразитология.
Хората, работещи там ми обясниха, че това е много важно. От една страна така може да се разбере дали кърлежът носи някаква зараза и да се вземат възможно най-бързи мерки, второ - вижда се дали кърлежът е изваден цял или е откъснат и трето - записват в кой район е станал инцидента и пращат екипи да пръскат против кърлежи, за да няма и други пострадали.
Дано не ви стряскам:
"По света са описани около 850 вида кърлежи. У нас те са много по-малко, но са преносители на едни от най-опасните болести - марсилска болест, кримска хеморагична треска, кърлежов тиф, бруцелоза по хората и животните, различни видове спорози и др. Съществува голямо разнообразие във формата, големината и окраската на кърлежите. Едни са с очи, други - без, някои са черни, кафяви, други - сребристи или шарени. Някои от тях живеят и се хранят само при един гостоприемник, а други го сменят многократно.
В България са описани шест рода кърлежи с около 30 вида. В зависимост от вида зрелият и гладен мъжки кърлеж е с размери 2,5 на 1,5 мм, а след като се наяде, достига до 12х7,5 мм. Наядената женска е още по-голяма. При кучешкия кърлеж размерите на добре нахранената женска достигат до 2х3 см, а теглото й се увеличава до сто пъти. Ясно е, че гладният кърлеж - малко по-голям от маково семе, е най-опасен.
Кърлежите са много издръжливи - не ги притесняват нито атмосферните условия, нито глада. Изпадат в летаргия, ако се застуди, но при най-малкото вдигане на температурата се събуждат жизнени и гладни. Жизненият цикъл на някои е 20-25 години, но могат да гладуват повече от 10 години.
Картината става още по-ужасяваща, като се има предвид скоростта, с която се размножават кърлежите. Зрялата женска може да снесе от 3000 до 6000 яйца. Ако тя е и заразоносител, това автоматично се отнася и за потомството й. От яйцата се излюпват ларви, които с невероятно настървение започват да търсят гостоприемник. Ларвите са почти невидими с невъоръжено око, но все пак невинаги са болни и опасни."