Петя Дубарова

Зад всяко самоубийство на психически здрав човек се крие нещо ужасно и страшно. Нещо което е толкова ужасно че да те накара да избереш смъртта пред живота. Естествено че версията за намалено поведение и някаква си счупена кръстачка са пълни глупости. Психически здрав човек не се самоубива заради счупени кръстачки и намалено поведение.

Петя Дубарова! Обожавам я! За първи път се докоснах до нея и творчеството й, когато бях в основното училище, благодарение на прекрасната ми преподавателка по български език и литература. Работехме в екип с едно момче, трябваше да направим материал за нея, формата ние сами избрахме. Тогава прочетох "Соната за Петя Дубарова", мисля, Веселин Андреев беше авторът, както и "Най-синьото вълшебство", където са събрани произведенията й. Била е различна, а за онова време -съвсем! Поне аз такава представа си изградих от написаното! Да, предполагам, че като повечето хора на изкуството е била чувствителна и ранима, преживявала е нещата по свой начин, може би дори често е оставала неразбрана. Харизматична е, поне за мен! От снимките, които видях в "Сонатата...." изглежда магнетична. Гледала съм и откъсът от "Трампа", където участва.
Допускам, че не всички са я харесвали, защото се е различавала, имала е свое мнение, отстоявала го е. Била е безспорно много талантлива! Сигурно това я е правело трън в очите на много хора. 
Мисля, че Василиса е права, Петя наистина е обичала животът! А защо сама е избрала как да приключи той, е, това едва ли някога ще разберем! За мен е по-важното, че я има чрез поезията й!
Когато бях стажант-учител на малките, съм използвала много често нейни стихове. Прекрасна е! Може би твърде много не само за времето тогава....

Обожавам творчеството на Петя Дубарова и също често съм се питала какво всъщност стои зад нейното самоубийство. Наистина е била много чувствителна, но все пак си мисля, че намаленото поведение е било само капката, която е преляла чашата. За съжаление никога няма да разберем със сигурност какво се е случвало в душата й и какво е трупала в себе си... И какви са били нейните лични демони...

http://www.meridian27.com/knigi39.htm

Редактор на книгата е Мария Дубарова, а предговора ми се стори интересен.

На 17 години се умира и за по-дребни неприятности.
Моя съученичка се нагълта с хапчета защото баща й я видя да се целува с момче пред входа на блока и й удари шамар пред момчето. Спасиха я по случайност. Голямата й сестра се прибрала, видяла я да лежи на пода припаднала и се обадила на родителите си.

Аз съм закачила от края на това време в което е живяла Петя и знам как някой с много по-малко мозък от теб може да ти смачка самочувствието само за да натрупа активи.
Заместник-директорката намали поведението на всички момчета от класа ми защото се подстригаха гола глава всички вкупом. Причината беше че правели демонстрация.
А не знам по-младите майки тук знаят ли какво означава да ти намалят поведението.
Ако е намалено с една единица всички оценки се намаляват с единица. Т.е 6-цата става на 5-ца винаги, по всички предмети. Поведението може да се намали също с две или три единици.
А поведение се намаляваше за щяло и нещяло.
Две момчета от моя клас откраднаха магнитчетата на гардеробите в съблекалните. Намалиха им поведението с две единици и ги преместиха принудително за една година в циганско училище.

На мен самата искаха да им намалят поведението с една единица защото директора ме видя след училище да се разхождам из града с червило на устата. Бях в 9 клас. Не бях на училище. Беше задължително да ходим с униформи и извън училище и по емблемата ме позна директора откъде съм.
На другия ден изправи учениците от цялата гимназия строени в двора и тръгна с класните ръководители да ме търси. Разбрах че търсят мен и излязох пред строя. Показаха ме на всички, обявиха ме едва ли не за враг на народа, обявиха че ми намаляват поведението и извикаха майка ми да дойде.
На следващия ден пак цялата гимназия строена в двора и аз с майка ми отпред пред всички. Трябваше публично да се разкая че петня емблемата на училището като си позволявам да се разхождам "като курва" по улиците.
Слава богу бях случила на майка. Като чу че ще ми намалят поведението, т.е няма да видя шестица а ми предстои да кандидатствам, майка ми дръпна един скандал пред цялото училище и за да й затворят устата ни прибраха двете в кабинета. Там майка ми обеща че ще се погрижи да не си слагам никога повече червило и предвид това че бях отлична ученичка без никакви предишни наказания ми простиха и останах само с мъмрене пред строя. Е и майка ми ги заплаши с баща ми (партиен секретар) и дядо ми (активен борец, партизанин и полицай).
Не се самоубих само защото бях страхливка, но дни наред бях в депресия, не исках да стъпвам в училище, исках да ме преместят да уча извън града и т.н.
 Това което разказах се случи 87 година. През 76-77-78 година нещата бяха доста по-зле.
Съжалявам за спама. Просто исках да ви представя как се живееше по онова време в БГ. 

Момчетата самоубиха ли се?

Не ми се иска да спорим и да си разказваме кой кога е живял и какво му се е случвало.
И аз съм била на 17 години. На мои съученици също са им намалявали поведението. На мен - не. И тогава и сега, има по-страшни неща от намалено поведение.

Пеньо Пенев има много хубави стихове..
моят учител по английски в гимназията е бил съученик Петя Дубарова. не ни  е разказвал много, но определено не е вярно, че не е обичала живота.

баба ми живее през няколко къщи от дома на петя дубарова. четях стиховете й като малка. тогава пишех. отъждествявах се с нея. разбира се, нямах таланта й, несравнима е, но в онези години обичах да си мисля как имаме една съдба(с изключение на намаленото поведение).

на 15 аз исках да се самоубия, защото без да искам счупих любимата брошка на майка ми. не сиках да преживея разочарованието й. стоях си с един голям кухненски нож, опрян във вените, но не посмях. никога не съм вярвала, че е искала да се самоубие. толкова много живот е имало в нея.

мен - никой. а теб?  'щото тук за поезия, носталгия и красота иде реч. ти май по жълто си падаш

Ето я истинската Петя и още нещо ... за размисъл. О, времена! О, нрави!
http://www.zazz.bg/play:7ac3a1bc

И аз съм от поколението с намаляването на поведението. Вярно, в нашата гимназия не се намаляваше поведение за дреболии, но сигурно е имало само 1-2 случая през всичките ми години там.
По същото време, когато Петя Дубарова се самоуби, направо всички бяха психясали по нейните стихове. Чела съм някои от тях, а и песните се въртяха по радиото и ТV постоянно, май имаше и някаква книга за нея, която четох. Още тогава ми беше чудно дали, ако не се беше самоубила изобщо някой щеше да се интересува от творчеството й. Сега, след толкова години стигам до извода, че тя е била много депресирана и историята с поведението й е дошла в повече. Явно си трябва късмет да попадне човек и на подкрепящи родители, които да са зад него, независимо какво направи в живота си. И други деца са преживявали намаляване на поведението и несправедливи обвинения, но са го преживявали някак с подкрепата на родителите си.
Да си призная, стиховете й на моменти са направо депресиращи, колкото и красиво да звучат.

Тук изобщо не иде реч затова. Прочети пак постинга на Щанел.
Завършила съм гимназия 89г, ако на теб това нищо не ти говори, съжалявам.
Никой психически здрав не се самоубива за намалено поведение. Съгласна съм с Борис.

ее, много ти благодаря за това клипче! Гледала съм филма, само заради тези кадри, но беше отдавна, а сега имах възможност да ги видя пак и то няколко пъти. Натъжи ме...

Не по темата, но си помислих, как сега ако някой се втурне да си каже стихчето, по телевизията да речем, и говори така, всички ще му се заподиграват, че говори меко... Много важно се оказа това напоследък!

И мен стиховете и ме депресират, но са много красиви. Някак самотни са ми, а тя не изглежда самотна.

Това е любимото ми стихотворение от Петя.
http://www.slovo.bg/old/dubarova/izgoneni.htm