Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 май 2005, 15:34 ч.

Как и кога се върнахте на работа?

  • 1 095
  • 19
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
И двете деца съм си гледала до към 1.6 год. Първият път се върнах на работа притисната от обстоятелствата. Липса на пари, много работа в офиса и забележки от шефа, че имат нужда от мен...Ревях с лапето пред яслата, а после отивах на работа.
Втория път се върнах, защото не издържах у дома. Аз не съм родена за домакиня. Бях се изнервила ужасно и дечицата си страдаха от това. Мислех, че като почна работа нещата ще се уталожат, но ме подгони едно чувство за вина!!!
Бях свикнала да ям за 3 минути, да тичам в две посоки едновременно (имам 2 деца), да готвя с една ръка, знаете за какво говоря. В офиса нещата са доста по-спокойни и се чувствах като предател. Тук 20 мин се пие кафе, а аз вкъщи, колко работа мога да свърша за това време....
На всичко от горе съм изгубила позицията която имах. От втори човек във фирмата, съм последна дупка на кавала и никой не изгаря от удоволствие да ме въвежда в промените.
И след двете майчинства изживях срив при връщането ми на работа, та се чудя само с мен ли е така?
Вие как си възвърнахте позициите? Чувствате ли се по-лоши специалисти в своята област? Изпитвахте ли чувство за вина пред децата си?

# 1
  • Мнения: 3 340
не се притеснявай не си сама.Аз се върнах на работа и постоянно си чуствам виновна,но се върнах от финансова гледна точка и се успокоявам с това,че малката поне е задоволена,а не живеем мизерно.На съпруга ми заплатата също не е малка,но не можехме да живеем както сега.

# 2
  • Мнения: 6 144
Стига си мислила такива работи - предател, вина... Откъде ти се взеха тия идей. Имаш семейни задължения, включващи грижи по дом, две деца и съпруг, а си тръгнала да се обвиняваш. Защо! Случайно да си някоя мацка, дето само се чуди какво да направи цял ден и си запълва времето с разкрасителни процедури!

Аз се върнах на работа, когато малката беше на 6 месеца, защото работата не чака. Само че не се чувствам така - добре ми е. Мисля, че вземам най-хубавото и от двете. Голямото дете го гледах почти две години, но тогава бях "млад специалист" и нищо не рискувах.

# 3
  • plovdiv
  • Мнения: 350
аз започнах работа,когато дъщеря ми беше на година и половина Grinning чувствах се подобно на теб и доста неадекватно във взаимоотношенията ми с околните.всичко си дойде на мястото и отново започнаха да ме ценят Grinning Сега, обаче, отново по този път, но пък съм мноого щастлива Grinning Успех!Не се предавай Hands Thumbsup

# 4
  • Мнения: 3 200
ох, болна тема, и аз щях да пускам таква, аз почвам работа след 2 месеца и хич не ми е ясно как ще я карам,  Thinking

# 5
  • София
  • Мнения: 3 127
O, много познато ми звучи всичко дето си написала, само дето аз съм с едно детенце.Върнах се когато Мишето стана на 1г и 5 месеца.Тъй като не си харесвах особено работата след 4 месеца я смених.На новата работа все още се чуствам нова обаче, може би защото имам още мнооого да уча.Когато имам много работа се чуствам значително по-добре, но когато е по-спокойно направо се изнервям, като знам колко много неща мога да свърша вкъщи.Изпитвах вина и все още изпитвам, но поне се старая като съм вкъщи да се занимавам предимно с детето.Не е лесно , много успех ти желая и бързо социализиране!

# 6
  • Варна
  • Мнения: 9 829
След 2 месеца и аз се връщам на работа... Отсега ми е ужасно криво... Мони тръгва на ясла след 3 седмици... Просто не мога да си представя как ще съм далеч от нея, как ще накарам мозъка си да мисли за нещо друго, освен за съкровището ми... Направо ми се плаче като се замисля...

# 7
  • Все още в къщи, но скоро може и в лудницата
  • Мнения: 8 231
Отидох за първи път на работа една седмица след като излезнах от родилния дом. Преди това работих една седмица преди да родя /родих 23 дни преди термина/. Така и не намерихме заместник.
Сега ходя на работа 3 пъти в седмицата по половин ден, а останалото върша в къщи.
Имам голямото желание да си гледам детето поне до 9-10 месеца, но пустите пари все не стигат.
Чесно да ви кажа хич не ми се работи. Преди да родя отивах рано в офиса и стоях почти последна, сега гледам колкото може по-бързо да си тръгна.

# 8
  • София
  • Мнения: 715
Аз гледах Жожи до 8 месеца, след което ми излезе оферта за нова работа - по-добра позиция и по-добра заплата - е, приех.
Много криво ми беше в началото заради Жожи, ама от друга страна работата ми е интересна и уча нови неща, така че нещата се успокоиха. Още повече, че Жожи го гледа свекърва ми и чудесно се разбират - чак ревнувам на моменти - ама се чувствам спокойна, че е обграден с обич и внимание докато мен ме няма.
На моменти се чувствам виновна пред Жожи ама се старая да компенсирам и всяка свободна минута съм с него.

# 9
  • Мнения: 507
Аз се върнах на работа веднага след болничния. Нито един ден майчинство не съм ползвала. Майка ми остана без работа и тя гледа малката. Не ми се връщаше, но парите не стигаха, а и работата ми не позволя много да отсъствам.

# 10
  • Мнения: 2 534
Върнах се на работа на пълен работен ден , когато Поли стана на десет месеца . Пуснах я на ясла и съм доволна , че за дни се адаптира , нали е мъничка , става по-лесно.
При мен нещата се развиват положително , намалиха ми работното време с един час , вече почивам и събота и неделя и заплатата ми увеличиха .
От миналата седмица съм и управител на най-големия ни оптичен център , но ще видим дали ще остана такъв, защото веднага след като ме повишиха си взех болнични , защото Поли е с конюктивит .
Върнах се и заради парите , и заради това , че не мога да бъда майка-домакиня , някак си не ми е в кръвта . Детето ми е много палаво(да е живо и здраво), не се спира и оставам без сили направо. Сега в яслата има с кой да си играе , а аз вечер съм спокойна и доволна , и игрите започват... Не мисля , че докато бях у дома съм по-добра майка

# 11
  • София
  • Мнения: 337
Ами върнах се на работа, на половин ден, около месец след раждането.Идеята ми беше да си гледам детето до 3-ти-4-ти месец поне.Тя обаче се роди преждевременно;остана в кувьоз месец и половина и, за да не полудявам у дома реших да  работя.После нещата така тръгнаха, че и досега (бебка е вече на 7 месеца) не съм се спирала.Майка ми е на смени и се редуваме.Сега по-конкретно: управител съм на фирма,но дори половин дневното ми отсъствие ме отдалечава от работата. Rolling Eyes  Прехвърлих на колежка някои от задълженията си и вече не мога да си ги възвърна. Embarassed Друг сериозен проблем ми е, че не съм същата- трудно се концентрирам и организирам.Все имам чувството, че не съм свършила добре работата си нито у дома, нито в офиса.А преди бях перфектна. Confused
Това е.Не ти помогнах и не те успокоих май. Wink

# 12
  • Мнения: 6 462
Миналия път се върнах на работа, когато детето стана на 6 месеца. Почнах на половин ден. Абе бях психирала в нас и най- вече затова го направих. Сега бих си останала и 3 години. Хич не ми се зарязва детенце за сметка на работата #Shocked  Лошото е, че сега пък няма как и ще се върна на работа най- късно на 5-тия месец и за съжаление на пълен работен ден Cry

# 13
  • Мнения: 5 649
Гледах Калина точно 2г. и 2 м., след което почнах работа. В началото ми беше търсене, но в интерес на истината работата ми е много интересна и изпълнена с емоции, та бързо преодолях "кризата".  Laughing  Детето в момента го гледа свеки, а от септември тръгва на градина. babydust7

# 14
  • София
  • Мнения: 2 013
Цитат на: luluto
Миналия път се върнах на работа, когато детето стана на 6 месеца. Почнах на половин ден. Абе бях психирала в нас и най- вече затова го направих. Сега бих си останала и 3 години. Хич не ми се зарязва детенце за сметка на работата #Shocked  Лошото е, че сега пък няма как и ще се върна на работа най- късно на 5-тия месец и за съжаление на пълен работен ден Cry


И аз така!

# 15
  • Мнения: 1 627
Цитат на: Ybag
Цитат на: luluto
Миналия път се върнах на работа, когато детето стана на 6 месеца. Почнах на половин ден. Абе бях психирала в нас и най- вече затова го направих. Сега бих си останала и 3 години. Хич не ми се зарязва детенце за сметка на работата #Shocked  Лошото е, че сега пък няма как и ще се върна на работа най- късно на 5-тия месец и за съжаление на пълен работен ден Cry


И аз така!


Аз пък обратното. Миналият път се върнах на 1г. и 4мес. и имах много угризения, но пък бях психясала от висене вкъщи, толкова ми беше достадно.
Сега живот и здраве ако всичко е наред мисля да се върна на половин ден бебо като стане на 3 месеца. Не искам още една зима да изкарам между 4 стени самичка, просто не мога да живея така и много ме изнервя това. А бебето и детето заслужават спокойна и щастлива майка.

# 16
Някак си ми е по-спокойно, като знам, че и други изпитват подобни чувства. Просто съм си амбициозна. Държа да съм добър специалист, но и у дома всичко да е на 6.
Благодаря ви за отговорите!
 Laughing

# 17
  • Мнения: 768
Нищо предателско няма в това да работиш.
Достатьчно си гледала децата. Аз ако можех да си намеря работа тук бих почнала веднага, ама е страшна безработица в района и като чужденка(особено е лошо отношението кьм бьлгари и румьнци покрай влизането в ЕС) не мога и да мечтая някой да ме наеме особено ако разбере че имам и две деца на всичко отгоре.
В Бьлгария и не мечтая да намеря работа, докато бях по млада нямаше а сега всички които се врьщат там или живеят там ми казаха че ако си над 30 нямаш абсолютно никакви шансове.
А на мьжа ми договора изтича август и нямаме никакви идеи занапред все още. Така че ако аз работех щяхме да имаме малко сигурност. Така като и двамата работите поне сте малко по уверени в бьдещето, ако единия по някаква случайност остане без работа, то другия поне може да помага в трудния момент.
А иначе е голям риска - не дай боже - да си гледаш децата и изведньж и мьжа ти да остане без работа.
Ти правиш най-доброто за децата в момента, а и като чувстваш че не си родена за домакиня още повече няма смисьл да се тормозиш.

# 18
  • sofia
  • Мнения: 479
Не разбирам как изобщо ти минават такива мисли - особено да се чувстваш "предател" и тем подобни! Точно така трябва!

И аз, живот и здраве, догодина ми се ще да започвам работа - за съжаление нямам свободна баба, а за ясли  - малка е според мен на този етап. А и честно казано не изгарям от желание да се върна на настоящатата си работа - така че няма за къде толкова да бързам.

Но ако имах хубава работа...

# 19
  • София, Младост 3
  • Мнения: 407
Преди месец и половина се върнах на работа. Детето ми беше на 5 м тогава. Въпреки че се върнах по финансови причини, не съжалявам - чувствам се много по-спокойна и самоуверена като майка. И понеже работният ми ден е дълъг, се научих да ценя всяка свободна минута с детето. Даже мисля, че сега й се радвам повече, отколкото когато си бях вкъщи. Чувствам се щастлива. Единствено понякога се дразня, когато трябва да оставам до по-късно на работа, но нямам как... Не изпитвам чувство за вина и никога не съм изпитвала. Само първата седмица, когато почнах, ми беше мъчно за бебка, защото за първи път се отделях от нея за цял ден, но всичко се преодолява с малко повече търпение и оптимизъм. Simple Smile

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт