Публикувана: 23 фев. 2008, 14:15 ч.
Последно мнение: 7 юни 2008, 01:42 ч.

Каква е причината, да живеете в чужбина?

6 901
62
1

# 15 24 фев. 2008, 20:15 ч.

Мнения: 67

Благодаря ви момичета bouquet

Още като дете съм живяла в Германия и я наричам моята втора родина, а и преди 4 години бях отново там със стипендия, тогава бях младоженка (2 месеца след сватбата заминах), но като има дете е друго. Въпреки това ще замина с голямо удоволствие, за да се върна пак и да работя това, което ще специализирам.
Много интересно, че много от вас са заминали също със стипендия, какво и къде сте учили?

# 16 25 фев. 2008, 10:44 ч.

не бих си зарязала мъжа и детето за две години ...

# 17 25 фев. 2008, 11:12 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: _LIMON4E_ в сб, 23 фев 2008, 14:15

Здравейте,
аз живея в България, но ми предстои ходене в Германия и искам да ви питам, как се озовахте в чужбина, и дали живеете там с децата и мъжете си.
Аз спечелих стипендия и 2 години ще уча магистратура в Кемниц (до Дрезден). Има възможност да взема и семейството си, но мъжът ми не иска да мърда никъде, за това ще оставя принцесата при баба и дядо. Имам половин година да организирам нещата си и през есента тръгвам. Мъчно ще ми бъде, но там ще уча нещо, което го няма в Бг.,така че нямам алтернатива.
Ще ми бъде много интересно да чуя вашата история за раздялата с родината.

Може да е имало такава тема преди, но сигурно има много други като мен, които не са я чели или не са писали в нея, за това ще се радвам да науча причината за вашето пребиваване в чужбина и дали е временно или постоянно.

за мъжа разбрах, Щом не иска, не мож го мръдна, но детето за две години

не видях колко е годиШна дъЩеря ти, но Щом казваШ, 4е има възможност, бих я взела с мен. при това Ще нау4и език, което хи4 не е за пренебрегване.

ина4е по темата : аз се омъжих, така 4е ситуацията е разли4на.
желая ти успех.

# 18 25 фев. 2008, 18:54 ч.

Мнения: 2 786

Любов

# 19 25 фев. 2008, 19:19 ч.

Italia
Мнения: 4 492

Най_напред 4естито за стипендията bouquet

Много успехи и попътен вятър ти желая Peace

А сега на въпроса ти: омъжих се за тукаШен и ето ме на' ве4е 10 години по тези места Wink

Само искам да добавя ,4е подкрепям с две ръце написаното от феиам: две години без децата си не бих могла да живея. Confused

На мен две седмици ми се виждат като цяла ве4ност...
И на мен ми стана интересно заЩо съпругът ти не иска да тръгне с теб newsm78

Сигурно не иска да остави работата си там или? А той би ли имал възможност да работи неЩо в ДЕ през тези две години? Thinking

# 20 25 фев. 2008, 21:04 ч.

Мнения: 3 241

Тук специално се преместих заради мъжа ми.
Проблеми с носталгията си имат повечето хора, но за мен не бяха големи, защото и преди не живеех в България, а се подвизавах в страната на "поетите и мислителите", за където си се запътила и ти Simple Smile

# 21 25 фев. 2008, 23:08 ч.

Мнения: 708

4естита ти стипендия и от мен bouquet

По написаното от теб, виждам 4е желанието ти да замине6 е голямо.
Не знам при4ините по които мъжа ти не бил заминал с теб...А той съгласен ли е да те 4ака 2 години?А съгласен ли е детето му да е отглеждано от баба и дядо?

Аз ли4но не бих оставила нито детето си,нито мъжа си за цели 2 години.
Разделяла съм се с дъ6теря си за 2 но6ти (бях в болница) и ми се сториха цяла ве4ност.С мъжа ми това лято бяхме разделени на два пъти за по 1 месец и ми бе6е едно пусто....

Това разбира се не озна4ава да променя6 мнението и желанието си....всеки сам знае.

Ина4е аз съм в Италия заради мъжа си,който е италианец.Това лято 6те станат 3 години от както сме женени.
Първата година се адаптирах и си признавам,4е изживях трудни моменти.
Сега ве4е съм се окупитила и се 4увстам в свои води Grinning

Успех и дано да вземе6 правилното ре6ение за себе си Peace

# 22 26 фев. 2008, 12:03 ч.

Мнения: 167

Е моята история бе6е като от сапунените опери.Мъжът ми ме познава от бебе понеже имаме 17 години разлика.После емигрирал в Африка....По това времеаз съм напредвала във 2 ри клас Laughing

.След 10 години емигранство се завърна за малко и се видяхме в Бг, бе6е една либоф.. Mr. Green

А след това се бракувахме ooooh!

и после се хвърлихме в бясно обикаляне из Европата newsm57

и Острова докато не се приземихме отново в Испания...Та така...

# 23 27 фев. 2008, 15:40 ч.

Мнения: 64

LIMON4E, аз също съм от Шумен и искам да ти честитя стипендията. Виж, и за мен навремето кариерата беше най-важното. Не оставяй детето си, защото ще му липсваш в най-важните години от развитието му, а по-късно то ще има тежки емоционални проблеми... Ще израстне независимо, но връзката между вас ще се пропука... Не се разделяй със съпруга си, ще страдаш - просто го убеди, че там е по-добре за живеене и вземи семейството си с теб! Всички физически раздели оказват пагубно влияние, сега го планираш като "временно", но после може да доведе до сериозни проблеми... Знам всичко това от личен опит...

Аз заминах на работа в Чехия, защото в Шумен (а по-късно и в други български градове) не можех да намеря постоянна работа.
Често бях безработна, а през последната зима преди да замина, дори съм и гладувала...

Много от нас са просто принудени да напуснат скъпата Татковина заради "хубавия" живот и "блестящите перспективи", които тя ни предлага...

Носталгията остава за цял живот, не се лекува... Това е носталгия не по мястото "България", а по България на духа, по времето, което отмина... По тази България, която вече няма да се върне...

Но поне навън се живее човешки...

# 24 27 фев. 2008, 17:56 ч.

Мнения: 67

Цитат на: mcdirock в пн, 25 фев 2008, 19:19

Най_напред 4естито за стипендията bouquet

Много успехи и попътен вятър ти желая Peace

А сега на въпроса ти: омъжих се за тукаШен и ето ме на' ве4е 10 години по тези места Wink

Естествено,че и аз не бих издържала 2 години без детето си, но нали живеем в 21век и има превозни средства Mr. Green

Мъжът ми не иска да си оставя нещата тук. Той не би работил за някого, понеже досега винаги за него са работили.
А дъщеря ми най-много бих искала да дойде, за да се разхожда по чисти улици да играе в хубави, запазени, чисти детски площадки, нещо което е съвсем естествено в западния свят! Много ми е неприятно да водя детето си в парка тук, където люлките и пързалките са счупени и крият опасности. Но сама не бих могла да се грижа за нея в Германия, тъй като искам да наблегна на ученето.

# 25 27 фев. 2008, 18:04 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: _LIMON4E_ в ср, 27 фев 2008, 17:56

Цитат на: mcdirock в пн, 25 фев 2008, 19:19

Най_напред 4естито за стипендията bouquet

Много успехи и попътен вятър ти желая Peace

А сега на въпроса ти: омъжих се за тукаШен и ето ме на' ве4е 10 години по тези места Wink

Естествено,че и аз не бих издържала 2 години без детето си, но нали живеем в 21век и има превозни средства Mr. Green

детска градина?

# 26 27 фев. 2008, 23:16 ч.

Мнения: 708

Естествено,че и аз не бих издържала 2 години без детето си, но нали живеем в 21век и има превозни средства
Мъжът ми не иска да си оставя нещата тук. Той не би работил за някого, понеже досега винаги за него са работили.
А дъщеря ми най-много бих искала да дойде, за да се разхожда по чисти улици да играе в хубави, запазени, чисти детски площадки, нещо което е съвсем естествено в западния свят! Много ми е неприятно да водя детето си в парка тук, където люлките и пързалките са счупени и крият опасности. Но сама не бих могла да се грижа за нея в Германия, тъй като искам да наблегна на ученето.

[/quote]

Много мислих какво да ти напи6а,4е да не прозву4а прекалено груба.
Постъпи така, 4е един ден да не се обвинява6 и да не бъде6 обвинена както от детето си,така и от съпруга си Peace

п.с.Братов4ед ми го гледа баба ми докато леля ми си стъпи на краката в Италия.Е ве4е е на 24 години и не спира да и го натяква Thinking

А да....леля ми се разведе ......

# 27 28 фев. 2008, 12:17 ч.

Мнения: 64

Постави ДЕТЕТО си над всичко. Това е правилната посока. Но... ти си решаваш.

# 28 29 фев. 2008, 14:49 ч.

Bristol
Мнения: 9 363

LIMON4E, виждам че имаш голямо желание да го направиш. Ако не го направиш заради детето и съпруга, няма ли един ден да ги обвиняваш за това, че са те спрели и ограничили. Важното е половинката ти да те разбира и подкрепя Peace

Германия е на един хвърлей, през ваканциите ти ще си в България, а отпуските таткото ще идва с детето, може и някоя баба или дядо да наминат Wink

А представи си, че успееш да комбинираш обучение и гледане на детето там или пък на татито да му хареса. Трябва да се пробва, ако не ти допадне, предполагам имаш възможността да събереш багажа и да се прибереш Thinking

# 29 29 фев. 2008, 15:23 ч.

Мнения: 907

Е тoва че имаш мъж и дете не значи че трябва да им станеш роб. Хората се развеждат и без да са разделени, ако не знаят и не могат да се подкрепят. 2г си е рискован период, не бива да се забравя, но като го имаш в предвид е по-лесно.

Препоръчани теми

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Живот и учене на език в Нидерландия

Банка действаща в Бг и Германия???

Раждане в Чужбина (Германия)

Причина:

Причина: