Знам и друга жена, която метеше край дома, когато аз се разхождах с Исак като затворник край оградата, а той гледаше навън и питаше, защо кучето може да стои извън оградата, а той не. Същата тази жена, която метеше, се усмихваше на Исак всеки път, като го видеше за разлика от десетките хора, които го отминаваха, все едно не съществува, а той им махаше и търсеше контакт. Та тази жена на третия-четвъртия път с много мъка в гласа ме попита "Твое ли е?". Може и да си въобразявам, но мисля, че някъде, в някой дом имаше някое "нейно" и тя тъгуваше за него.
Истории много, важното за мен е да не градим илюзорни представи за БМ, защото щем не щем ще предадем тези представи на децата си. Те имат право да знаят истината - когато пораснат, ако пожелаят ще наберят БМ и ще разберат, но какво би станало ако тогава се сблъска илюзията с реалността?