Ама аз май ви хвърлих в смут с моето желание. Всъщност истината е, че преди година съпругът ми се разболя от рак. Преди да започне химиотерапията даде сперма въпреки че лекарите даваха големи надежди всичко да се оправи. То се оправи, но след 6 месеца се оказа, че има ужасно много разсейки. Почина в началото на годината като последния месец го изкара с морфин. Така че това е причината да искам дете, а пък да се окаже, че ще го гледам сама. В крайна сметка няма нищо любопитно, по-скоро прилича малко на сапунка....
- Публикувана: 11 май 2005, 12:45 ч.
- Последно мнение: 11 май 2005, 19:44 ч.
ЗА вчерашното "Чудя се"
Извинявай, но не съм чела другата тема...какво те притеснява и какво изкаш да правиш?
п.п. сега намерих другата тема...та допълвам...
Незнам дали има кой да ти помага...но лично аз бих се решила на тази стъпка....все пак това ще е едно малко сладко същество, което ще Ви свърза за винаги!!!
Разбира се ти си решаваш самичка....но ти желая успех каквото и да решиш!!!
п.п. сега намерих другата тема...та допълвам...
Незнам дали има кой да ти помага...но лично аз бих се решила на тази стъпка....все пак това ще е едно малко сладко същество, което ще Ви свърза за винаги!!!
Разбира се ти си решаваш самичка....но ти желая успех каквото и да решиш!!!
.......ако искаш това дете и си готова да го гледаш сама....направи го.
но ако имаш и най-малкото съмнение...недей
Имай предвид, че живота продължава за теб и е възможно да срещнеш друг човек тнт....
Знам, че това може да ти звучи ужасно като вариант в момента....но е добре да обмислиш всичко много внимателно.
Аз лично..не обмислям много-много нещата предварително.....и поставена в твоята ситуация...може би щях да поискам детето...пък после да се оправям...
Знам само, че едно дете дава много смисъл и много радост и нежност...невероятно е....но си има цена. И ако си готова да я платиш....действай.
Каквото и да решиш ти желая щастие...
Темата не е много за този форум....може би наистина е по-походяща за самотните родители....но ще я оставя до края на деня, ако искаш да я видят повече хора и тогава ще я местим....
но ако имаш и най-малкото съмнение...недей
Имай предвид, че живота продължава за теб и е възможно да срещнеш друг човек тнт....
Знам, че това може да ти звучи ужасно като вариант в момента....но е добре да обмислиш всичко много внимателно.
Аз лично..не обмислям много-много нещата предварително.....и поставена в твоята ситуация...може би щях да поискам детето...пък после да се оправям...
Знам само, че едно дете дава много смисъл и много радост и нежност...невероятно е....но си има цена. И ако си готова да я платиш....действай.
Каквото и да решиш ти желая щастие...
Темата не е много за този форум....може би наистина е по-походяща за самотните родители....но ще я оставя до края на деня, ако искаш да я видят повече хора и тогава ще я местим....
Подкрепям Реза! Страхотно е да имаш Дете от човека когото обичаш! Сигурна съм, че ще се справиш ако решиш да имаш бебче! Не е и задължително да го отглеждаш сама ( всичко се случва в този живот).
Но това е много, много отговорно решение! Моляте само да го обмислиш хиляди пъти и от всички аспекти.
Истината е , че ние не може да ти дадем съвет! Успех !
Но това е много, много отговорно решение! Моляте само да го обмислиш хиляди пъти и от всички аспекти.
Истината е , че ние не може да ти дадем съвет! Успех
!
И от мен съжеление за случилото се.Ако бях на твое място бих почакала мъничко (незнам до колко време се пази спермата )смятам че решението ти е много емоционално.Вярно е че нямя нищо по хубаво от едно дете,но трябва да помислиш колко ще ти е тежко когато виждаш как другите татковци водят дечицата си гушкат ги и тн.Днешните временна са доста трудни трябва да прецениш дали ще издържиш финансово...
Млада си можеш да се влюбиш в друг, а много малко мъже искат да гледат чуждо дете
(за съжеление разбира се).Сложи всичко на кантар и каквото решиш.но най-важното е да вземеш решение за което няма да съжеляваш после.
Ако съм на твое място със сигурност бих родила и обичала безкрайно бебето си.
Успех мила
Млада си можеш да се влюбиш в друг, а много малко мъже искат да гледат чуждо дете
(за съжеление разбира се).Сложи всичко на кантар и каквото решиш.но най-важното е да вземеш решение за което няма да съжеляваш после.Ако съм на твое място със сигурност бих родила и обичала безкрайно бебето си.
Успех мила
Мисля че си станала много смела, след всичко което си преживяла и би се справила успешно с едно дете!
А по въпроса дали трябва да го направиш, има много фактори които трябва да претеглиш...явно таткото го е искал значи ще е желано дете.
Има един момент с възрастта, много зависи на колко години си и можеш ли да изчакаш, за да премислиш и претеглиш всички "за" и "против".
Смятам че материално ще се оправиш, но имай предвид че детето ще задава въпроси, готова ли си с отговорите?
СЛед като имаш кой да ти помага ще ти е по-лесно, но намирането на половинка в живота ти ще е по-трудно, и има вероятност да останеш сама. Мисля че си наясно със самотата.
решението ще е изцяло твое. Каквото и да е то, ти желая късмет и много щастливи моменти оттук нататък!!!
Пращам ти всичките си добри мисли!!!
А по въпроса дали трябва да го направиш, има много фактори които трябва да претеглиш...явно таткото го е искал значи ще е желано дете.
Има един момент с възрастта, много зависи на колко години си и можеш ли да изчакаш, за да премислиш и претеглиш всички "за" и "против".
Смятам че материално ще се оправиш, но имай предвид че детето ще задава въпроси, готова ли си с отговорите?
СЛед като имаш кой да ти помага ще ти е по-лесно, но намирането на половинка в живота ти ще е по-трудно, и има вероятност да останеш сама. Мисля че си наясно със самотата.
решението ще е изцяло твое. Каквото и да е то, ти желая късмет и много щастливи моменти оттук нататък!!!
Пращам ти всичките си добри мисли!!!
ДМиличка, няма нужда да ни даваш обяснение.... Защо си пуснала вчерашната тема и какви са причините да отгледаш сама детенце са си лично твои и не е нужно да обясняваш....
Много съжалявам за загубата ти! Зная, че е ужасно!
Лично за себе си не знам как бих постъпила в подобна ситуация, но ако наистина го искаш, то аз съм с теб! Детенце, което е направено от двама души, които се обичат много е нещо прекрасно и се възхищавам на смелостта си.
Финансово ще се оправиш със сигурност, поне според мен! А щом имаш и помощник, всичко ще е наред!
Дано вземеш правилното за себе си решение!
Много съжалявам за загубата ти! Зная, че е ужасно!
Лично за себе си не знам как бих постъпила в подобна ситуация, но ако наистина го искаш, то аз съм с теб! Детенце, което е направено от двама души, които се обичат много е нещо прекрасно и се възхищавам на смелостта си.
Финансово ще се оправиш със сигурност, поне според мен! А щом имаш и помощник, всичко ще е наред!
Дано вземеш правилното за себе си решение!
Недка,наистина съжалявам за болката която носиш в душата си.
Относно едно бъдещо планирано бебе...аз се замислих за свекърите...ако им е бил едно дете,нямаш представа какво щастие ще им донесеш и какъв хаир ще сториш,ако им родиш едно внуче.
За материалната страна на въпроса не говоря....и с много и с малко винаги се отглеждат тия малки ангели.
Успех какъвто и път да си избереш!
Относно едно бъдещо планирано бебе...аз се замислих за свекърите...ако им е бил едно дете,нямаш представа какво щастие ще им донесеш и какъв хаир ще сториш,ако им родиш едно внуче.
За материалната страна на въпроса не говоря....и с много и с малко винаги се отглеждат тия малки ангели.
Успех какъвто и път да си избереш!
Миличка, съжалявам за това, което те е сполетяло! И ти съчувствам от цялото си сърце!
Каквото и да решиш, то ще бъде твоето, ПРАВИЛНОТО решение!
Според мен, ще се справиш и сама с отглеждането на детенцето, а то ще ти донесе и допълнително щастие, защото в него ще виждаш частица от мъжа си!
Каквото и да решиш, то ще бъде твоето, ПРАВИЛНОТО решение!
Според мен, ще се справиш и сама с отглеждането на детенцето, а то ще ти донесе и допълнително щастие, защото в него ще виждаш частица от мъжа си!
Момичета, от емоционалната страна на въпроса съм напълно съгласна с мненията ви.
Но бих се замислила дали е добре за детето още преди да е заченато да е без баща и да носи всички последствия от това , освен това ракът е от заболяванията, при които има генетична предразположеност(естествено не може да избегнем всички). Уважавам любовта между хората, паметта на починалите, болката на близките, но мисля че живите, децата, бъдещето са по-важни и трябва да опитаме поне да лимитираме евентуални проблеми. Не искам да засегна никого, това е само моето мнение, решенията всеки взима сам.
Но бих се замислила дали е добре за детето още преди да е заченато да е без баща и да носи всички последствия от това , освен това ракът е от заболяванията, при които има генетична предразположеност(естествено не може да избегнем всички). Уважавам любовта между хората, паметта на починалите, болката на близките, но мисля че живите, децата, бъдещето са по-важни и трябва да опитаме поне да лимитираме евентуални проблеми. Не искам да засегна никого, това е само моето мнение, решенията всеки взима сам.
Цитат на: Недка
Ама аз май ви хвърлих в смут с моето желание. Всъщност истината е, че преди година съпругът ми се разболя от рак. Преди да започне химиотерапията даде сперма въпреки че лекарите даваха големи надежди всичко да се оправи. То се оправи, но след 6 месеца се оказа, че има ужасно много разсейки. Почина в началото на годината като последния месец го изкара с морфин. Така че това е причината да искам дете, а пък да се окаже, че ще го гледам сама. В крайна сметка няма нищо любопитно, по-скоро прилича малко на сапунка....
Много съжалявам за това което си преживяла. Мисля, че не дължиш никому обяснение, защото си се сблъскала с най-трагичната страна от живота - ранната загуба на любимия човек. Мисля, че каквото и да решиш, ще бъде правилно. А ти сама си казала, че знаеш и 2 и 200, значи ще се справиш с отглеждането на малко човече. Ако се решиш на тази стъпка, ще се убедиш че е най-хибавото нещо в живота. Желая ти успех
Много съжалявам за създалата се ситуация. Що се отнася до въпросите, които задаваш, аз мисля, че единствено ти си тази която трябва да вземеш решението, независимо от нашето мнение. Много е лесно да се дават съвети отстрани. Помисли хубаво, огледай нещата от всички страни и вземи най-правилното за теб решение. Знам, че ще ти е трудно, но от това зависиш не само ти, но и бъдещото ти дете ( ако решиш да го родиш ). 
Цитат на: new*
Не съм чела предишната ти тема, но мисля, че ако бях на твое място, щях да родя детето му.
Аз се опитах да потърся старата ти тема но не успях. Не е ясно много много. Но това което ти се е случило е ужасно тежко. Аз лично незнам как бих уцеляла след подобно нещо. Само като си помисля какво си преживяла и ми се доплаква. И аз ако бях на твое място бих искала да запазя частица от него, а именно едно бебче. То ще усмисли живота ти и ще ти помогне да преживееш болката, която сигурно е непоносима. Не мисля че ще ти е трудно да го гледаш сама, след това което си преживяла. Ние ще сме насреща ако имаш нужда от помощ. Малкото бебече, ще те промени завинаги, няма да ти помогне да забравиш съпруга си, но ще ти помогне да го преживееш. Няма нищо по хубаво от мига в който виждаш за първи път малкото човече.
Цитат на: Karen
Момичета, от емоционалната страна на въпроса съм напълно съгласна с мненията ви.
Но бих се замислила дали е добре за детето още преди да е заченато да е без баща и да носи всички последствия от това , освен това ракът е от заболяванията, при които има генетична предразположеност(естествено не може да избегнем всички). Уважавам любовта между хората, паметта на починалите, болката на близките, но мисля че живите, децата, бъдещето са по-важни и трябва да опитаме поне да лимитираме евентуални проблеми. Не искам да засегна никого, това е само моето мнение, решенията всеки взима сам.
Но бих се замислила дали е добре за детето още преди да е заченато да е без баща и да носи всички последствия от това , освен това ракът е от заболяванията, при които има генетична предразположеност(естествено не може да избегнем всички). Уважавам любовта между хората, паметта на починалите, болката на близките, но мисля че живите, децата, бъдещето са по-важни и трябва да опитаме поне да лимитираме евентуални проблеми. Не искам да засегна никого, това е само моето мнение, решенията всеки взима сам.
Съжалявам за загубяата!
Съгласна съм с мнението на Карен. Тя е изстрадала загубата на едно дете и безсънните нощи около другото докато разбере дали и с него нещата ще са наред. Може би знае малко повече от другите....
Пък и някои хора - а напослеидък и аз - вярват, че товая което не се е случило не бива да се форсира защото може да стане още по-зле!
Само ще добавя, че детето един ден ще пита защо няма татко.... Трябва да си убедена врешението си за да го убедиш в правотата на избора си!
Само още нещо - изчакай болката да поулегне - да гледаш трезво а и да износиш щастливо бебе ако това решиш!
Прости ми - но ти можеш да срещнеш и друг от който да имаш дете