Годеж

Ха ха нали?Особено ако дават дъщерите си направо им се къса сърцето!

Честито  Това, което ти се случва е много красиво и води началото на други красиви неща. Ние с моя съпруг ходихме близо две години, когато той ми предложи брак, до тогава това не беше обсъждано. Бяхме в едно хотелче в Априлци и сутринта в леглото получих годежен пръстен с въпрос "Ще се омъжиш ли за мен". Отговора е ясен и резултата от любовта ни е на лица. От мен съвет, направете така, че преживяването да е незабравимо за вас. Успех!!!

Всяка жена иска да е незабравимо , за това се посъветвам с вас защото имате много по голям опит от мен и сте преминали по този път който аз сега почвам да вървя.Благодаря ви много и с нетърпение ще чета и други отговори. 

Забравих да кажа за пръстена - според мен е по-романтично той да го избере сам и да е изненада, но поне се увери, че знае точния  ти размер...моят пръстен беше ужасно голям и се наложи да го носим за стесняване .

Ми то най-романтично е когато той ти направи изненада, без ти да знаеш. А веселбата идва после

Ние знаехме, че искаме да бъдем заедно, но не очаквах дали, кога и как ще ми направи предложение. А за пръстена - беше намерил мярката от друг мой пръстен и ми беше точен когато ми го подари. А преди това е внимавал какви неща харесвам и пръстенът беше по мой вкус, без да го избирам аз и запазвайки тайната и изненадата. За мен това беше най-хубавото - в конспирацията и неочакваното .

Конспирация и неочаквано - няма лошо, но ако говорим за самото предложение за брак. Годежът е планирано събитие. Честито на авторката на темичката, и не се притеснявай, че ти  е рано - на 21 вече бях майка.
При нас редът беше такъв:
1. Предложи ми брак, когато бяхме насаме и съвсем неочаквано, разбира се. Няма да се впускам в подробности. Приех.
2. Отидохме заедно при нашите и той поиска ръката  ми. Баща посумтя, посумтя, та му я даде.
3. Уговорихме определена дата, удобна и за двете семейства. Пищна вечеря, размяна на "армагани" /никакви чехли, халати и прочие!/. След вечерята казах символично "сбогом" на моето си семейство и, вече официално сгодена, новото ми семейство си ме прибра у тях. След 2 месеца сключихме и брак. Т'ва е....

Подкрепям това мнение Тези старомодни традиции около годежа ми идват в повече, без да искам да обидя някого. При нас се получи така: един ден той ме взе от работа и слязохме надолу към морето (беше края на септември, един от последните хубави топли дни, но без навалицата по плажа). Отидохме на едно барче на самия пясък, поръчахме си напитките, седнахме на шезлонгите и си релаксирахме И нещеш ли - изпих си аз чашата и на дъното - пръстен Той ми предложи да се оженим, аз казах да, нагушкахме се и се нацелувахме за радост на малкото други посетители... и така. После казахме на нашите, а за укикенда се събрахме всички у техните (те са от друг град) и казахме и на тях. Това беше

Според мен може дори едни 15 години да
поизчакаш. Тогава няма да ти е до годеж,
но ще можеш да слагаш кондом и с устата.
Не се заробвай толкова млада, пък и нека
гаджето да понатрупа състояние, че да си
продадеш кожата по-скъпо, не бъди балък.
Ако сега ти се искат чехли и халати, после
ще става дума за диаманти или поне стъкло
Сваровски, ако се сещаш за какво говорим.

Ние правихме годеж преди цели 8 години. Тогава аз бях абсолютно невежа в това отношение и свекърва ми "командваше парада".
Със свекърите отидохме в провинцията, у нас, за да ме искат от нашите. Хапнахме, майка ми ни подари някои неща и си тръгнахме за София. Тук ни посрещнаха гости, които бяхме поканили. Етърва ми беше направила шведска маса. Свекърва ми сложи два хляба под двете ми мишници, даде ми да обуя някакви чехли нови и да вляза, като ходя по застлан бял чаршаф и върху него - карамфили. това ми е останало като спомен. Но защо се прави всичко това, не мога да ти кажа и не ме интересува.

Като чета хората как предлагат на половинките си чак ми става смешно Ние с моя мъж вече живеехме зедно, когато една вечер на по биричка си говорехме сладко сладко и не помня от къде решихме да се сгодим Просто го обсъдихме и решихме да го направим. Обадихме се на родителите си и им съобщихме, че смятаме да се сгодим. Направихме си едно събиране в ресторант с родители, братя, сестри, баби, дядовци и той просто се изправи, извади една кутийка и ме попита дали ще се омъжа за него. Амиии отговорът ми хич не го изненада, защо ли Имаше и подаръци, но не халати и подобни.. И така щастливо женени вече 4 години и половина.

Bunny87, не виждам какво те притеснява факта, че си на 21 год., аз бях на 18 год., когато се сгодихме, а се омъжих на 19 год. и нищо не ме е притеснявало. Ако исках и на 15 год. можех да се омъжа, това си е лично твоя работа, стига да си сигурна, че това е човекът

Шведската маса особено добре се връзва с двата хляба Добруджа и чехлите, тип лепки Култово! Имаш ли снимки да видим това мило тържество?

Питай я, защото мен ме интересува?
Нямали са пари за вино ли? За калии поне?
Ами карамфили. И хлябът "Добруджа" ли беше?

Честито!

Една вечер се прибирам от работа, той ме посреща на вратата с думите - миличко, моля те, не влизай в кухнята. Аз добре - ще се преоблека. Той - искам те официално облечена. Аз зачудена, но изчаках да ме поканят в кухнята, а там изненада - вечеря на свещи, падане на колене, стих с който ми поиска ръката, целувки, прегръдки ....

Още нямахме пердета в кухнята, а колегите живееха в блока отсреща та на другата сутрин ме подпитаха - вечеря на свещи, а? Аз мълча за повода, че и родителите ми работеха в същото предприятие и ако разкажа ще стигне и до тях, а майка ми е върл противник на брака, така че си замълчах и на никого не казахме.

Е, след два месеца съобщихме официално на родителите си - отидохме на гости в неговите родители и им казахме, а на нашите споменах в една обедна почивка и съответно ми се дръпна лекция защо ще се женя /от майка ми/, вече можело да се раждат законни деца и без брак, ама си водех милото за кураж.

Трябваше и да ги запознаем все пак официално, макар града да не е особено голям и да са чували един за друг и да имат общи познати. Това обаче направихме 2 седмици преди сватбата по съображения самата сватба да стане така, както ние си планирахме на наша територия - ние сервирахме и отсервирахме. Попитаха ни как си представяме сватбата, ние си отворихме устата и не успяхме да вземем повече думата. Та тези 2 седмици бяха достатъчни да се променят плановете почти на 90%, и въпреки това бе един незабравим ден, макар малко преди това почти да се бяхме изпокарали с милото.

Честито,много любов ви пожелавам.
При нас беше така;мъжо ми предложи със златен пръстен да заживеем заедно.След две години си направихме годеж,като свекърва ми беше приготвила всичко.Събрахме се най-близките роднини и приятели.На следващия ден заминахме само ние двамата за три дни.Не е имало подаръци и разни такива,просто събиране на двете фамилии.Беше приятно.

Значи не сте го правили по традиции и тем подобни.И аз мисля че старите традиции са малко объркващи  и е важно да си изкараме добре.Познаваме се и няма от какво да ни е срам.Нашите се познават само с майка му понеже баща му работи до късно пък и родителите ми са в чужбина.Много ви благодаря за хубавите отговори така ми давате и голям кураж да знаете.
Искам аз да си избера пръстена защото като го знам какъв е льольо знай ли се на кой ще се спре.Мислях той да предложи на майка като си дойдат да отидат двамата все едно аз нищо не знам за това , но ще видим какво ще направим.Чета мненията ви с голям интерес! .Много се обичаме и наистина мисля че той е мъжат 3 години сме почти заедно и решихме да направим една стъпка напред и то голяма.