Родителите в чужбина, детето в БГ при баба и дядо?? Лоша идея???

Детето си е ва6е,отговорността и задълженията по неговото отглеждане съ6то.....


Лени, моята майка е на 48 год. ама пак не си давам детето,колкото и да мрънка за това лято 
И моята ду6ица е зажадняла за една хубава по4ивка,та ако 6те6 дори няколко но6ти пълноценен сън,ама няма и това е.
Като оженя 6терката 6те се наспя....ако не ми се наложи да гледам вну4ета 

Dealema, да натискаш буквичкита Ш и Щ е също толкова времезаемащо колкото и 6. И имаш много по-голям шанс някой да разбере какво си писала,.

Няма да обсъждам решението ти, няма да те нападам и само ще кажа, че аз не бих оставила детето си за повече от 2 дена, ако ще пък да съм най-съскащата, дива амазонка.
Разделихме се лятото с мъжа ми за 3 месеца - аз да си почина, детето да види баба си и дядо си, да си починем взаимно, за да се преоткрием с мъжа ми както ти искаш. Еми резултата въпреки скайп и телефон е, че детето се страхуваше после от баща си и не го познаваше. Не искаше да отиде при него и въобще изпадаше в паника. Трябваше ни доста време после да му покажем, че не е изоставено.
Има една много хубава приказка за твоя случай - Очи, които не се виждат се забравят!

Daman, искам да споделя пресен опит с баби - както вече споменах, синът ни е в Русия при руските си баба и дядо за 5 седмици. Току що се оказа, че са решили да го водят на лекар, правили са му изследвания за един проблем, който отдавна го тормози, и НЕ СА МИ КАЗАЛИ, че смятат да го правят. Нито на мен, нито на баща му. Аз трябваше да им вадя думите с ченгел от устата. Дори казаха, че аз досега не съм го направила, а те ето на са го направили, намеквайки, че аз не съм свястна майка. За сведение, аз се разбирам с тях и полагам усилие да се разбираме, аз изявих желание той да отиде там, за да може да си възвърне руския и да се разбира с баща си, когато пак се съберем.
Аз си мислех че познавам свекърва си добре и не се оплаквам от нея много, а и тя много ми помогна, като беше малък, но в последните няколко месеца, ми вдига нервите, сега особено с нейните самоинициативи и намеци. Някои баби и дядовци по подразбиране смятат, че биха гледали внуците си по-добре от родителите. Мисълта ми е, че съпругата ти трябва да се чувства изключително комфортно с това детето и да е в друга държава, с хора, които не познава добре, с чиито навици не е добре запозната, не знам дали родителите ти и съпругата ти имат общ език, в много случаи не е така, дали ще и е удобно да им звънне да даде наставления, дали те ще и кажат точно, как са нещата или ще отговорят само с "много е добре" без да дават допълнителни обяснения. Пак да кажа, аз не съм против децата да ходят при баби, но споделям опит от само 3 седмици. Не мога дори да си представя, какво би било, ако е там за повече от месец. Нямам търпение да отида да си го прибера...  ... и още нещо от моя опит - ще имате ли възможност от днес за утре да отидете да си го вземете, ако нещо се случи? аз не мога - трябва ми виза за "прекрасната" Русия, а тя се получава само с покана от там... изобщо, ако не си личи да си кажа - вече съжалявам ....

Приемам забележката ти,но клавиатурата ми е супер странна и нямам възможност да пи6а на кирилица....
Та не става въпрос за мързел от моя страна 

Мога да споделя моя скромен опит в подобна ситуация. Дъщеря ми беше на 2 г., когато я оставих за 2 месеца при майка ми. Няма да коментирам причините, породили това решение.
Аз как го преживях, няма да коментирам - всяка от вас го чувства по същия начин.
Споделям, за да подкрепя реда на мисли на Сърфлайн - ами ако се разболее.
Дъщеря ми направи неприятна алергична реакция към много храни в България и по-скоро към безобразното им тъпкане с консерванти в тях. По телефона ежедневно коментирахме къде да отиде, с кой лекар да се свърже, какво да направи и тн. Не беше никак лесно.
Да не споменавам и притесненията на майка ми през този период - поела ангажимент за дете, израсло в друга среда, с други навици, друг език.
А когато се видяхме след 2 месеца раздяла, няма да споменавам шока, който аз преживях. Тя беше толкова пораснала, че се уплаших, че това не е моето дете.
А за срок от 6 месеца или 1 година -  това е твърде дълъг период за толкова малко дете.
Да не споменавам и бебешкия пуберитет точно тогава как ще влоши нещата.
Даман, премислете много добре. Това е решение, което може да ви промени живота.

Мама и татко са НЕзаменими

Аз лично не бих си оставила детето при възможност да избирам. Оказа се, че и мъжа ми също, дори и за две седмици(аз да отида сама в Бг)...
какво повече да коментирам

Някой по-горе беше писал, че  западно европейките не биха си оставили децата по баби и дядовци, но аз си мисля, че не ги оставят понеже не им се позволява Понеже всеки би се възползвал в даден момент от подобна помощ!
Но все си мисля, че дори и собствената ми майка няма да е по-добър възпитател на детето ми от мен.
 

Дано успеете да вземете правилното решение... и за детето

Ако за сега имате затруднения по добре при бабата и дядото а пък като се оправите си го вземете-не разбрах то4но какъв вие е слу4ая-вие най-добре може да си прецените ситуациата.Мисля 4е 4уждо мнение не ви е нужно-4овек сам най-добре си решава.

много хора са си дали мнението , едни обвиняват , други съветват, аз просто ще ти разкажа нашия опит.
 Дъщеря ми се роди през 2001, съпруга ми имаше още 2г за да стане американски поданик и още 1г докато тече процедурата. така през тези 2 г , той живееше 6м в САЩ, 6м в Бг. когато се върна в САЩ , Дида беше бебе на 5м , той казва , че това което е чувствал тогава , не го пожелава на никой. Естествено като бебе, тя не разбираше нищо. при следващото си прибиране към САЩ детето вече беше ,на 1г и 3-4м , тъкмо започнало са ходи , да казва бебешки думички-и той трябваше да се раздели с нея за 6м отново. когато се прибра в Бг, тя беше почти 2годишна, гледаше го странно , не му даваше да ме докосва ,да спи при мен, плачеше. естествено децата свикват бързо , и след 2-3 седмици всичко беше О'к. тогава нямаше Скайп , да се чуваме он-лайн и да се виждаме , единствено снимки.
 Мисълта ми беше , че съпруга  ми тези раздели с малката ги изживяваше трудно. а като се има в предвид че не е от хората със слаб характер. както казва той, единствено " да работя по 12-14ч на ден ме спасяваше"
 така през 2004 , април месец , всички вече бяхме заедно в щатите. свекър ми и свекърва ми също живеят тук(със зелени карти са), и в края на 2005 решиха да се приберат в Бг за 1м. майка ми почна да се моли по телефона да пратим детето с тях , не я беше виждала година и половина. както и при вас , единствено внуче, мъчно им беше на родителите ми. Съпруга ми не искаше и да чуе каза"аз достатъчно дълго съм бил без детето си", но аз го убедих да я изпратим в България. един от доводите ми беше, че ние също бяхме "изчерпани", и си мислех че имаме нужда да се "преоткрием", и починем, а и майка ми щеше да се порадва на внучката си за 1м. ще ти кажа само че , след като детето си отиде в Бг , нещата станаха по-трудни. аз изпаднах в някаква депресия , детето ми липсваше , а съпруга ми каза"сега разбираш ли за какво ти говорех". малката се чувстваше добре в Бг , баба и я глезеше , разбира се, но когато се обадихме първия път по телефона( беше след около 3-4 дни) , тя започна да плаче и да вика"мамо елате да ме вземете , искам в къщи, при вас, не при баба и дядо" . сърцето ми се скъса , просто на детето си му беше мъчно за "мама и тати". тя беше на 3.5г тогава. за възпитанието ще ти кажа сега:естествено е бабите и дядовците да глезят внуците си , и въпреки че баща ми е строг по-принцип , позволяваше на малката да му се качва на главата.Сам можеш да прецениш.
 през 2006 аз трябваше да се прибера в Бг , по здравословно проблеми, малката питала баща си"мама защо си отиде в Б-я , не ме ли обича вече , защо не ме взе и т.н...."
 е това е нашият опит с разделите , и вече от опит ти казвам , не бих си пратила децата в Бг(сега имаме 9м момче), дори и за месец, може би защото САЩ е далеч , и не можеш ако стане нещо просто ей тъка да си тръгнеш за Бг.
 за майка ти-нормално е да иска да си види внучето , особено като има само него , но аз смятам че в тази възраст в която е малкия в момента -2г,е най-неподходяща за дълги раздели. той тъкмо започва да разбира и да пита, и същевременно не е достатъчно голям за да разбере че " не е изоставен" а просто на гости на баба и дядо. но както казах един месец дори два , е добре(макар че ще ви липсва),но 6м-1г , е адски много време. сигурна съм че сам ще го почувстваш.

Аз пък няма да ти дам никакъв съвет, защото виждам от прочетеното, че имаш глава на раменете си, а в главата вещество, което съм сигурна, че ще проработи правилно, в правилния момент, на правилното място. Успех с детето и събитията. Стискам палци всичко да мине по най-безболезнения начин.