Рони Бо, да, спомних си сцената. Да, може би има такава логика тогава. Но интересно, аз съм запомнила това, което писах по-горе като послание. Може би защото все пак филма освен всичко друго е И продукт на времето си.
- Публикувана: 2 март 2008, 00:33 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2008, 13:22 ч.
"Москва не вярва на сълзи"
А някой да е гледал продължението на "Ирония на съдбата"?
Гледах го. Даже Лео май беше дала линк в една от темите и си го дръпнахме от Нет-а.
Не ми хареса особено, по-скоро задоволи любопитството ми за това какво евентуално се е случило с добре познатите ни герои след 20-ина години.
Да, той се обиди точно защото първоначално не можеше да приеме, че тя е директор на завод. И сцената, в която приготвяха вечерята аз я интерпретирам не толкова като равноправие, ами като демонстрация, че мъжът-мечта се грижи за жена си, малко като за дете. Защото жената е по-слабата. Затова ми се струва леко анти-еманципационно посланието. Но, във всеки случай, направено е много фино и истинско, а не плакатно.
Чета, чета, а този линк никъде не го откривам... 
поздрав!
Hе сразу все устроилось, Москва не сразу строилась,
Москва слезам не верила, а верила любви.
Снегами запорошена, листвою заворожена,
Hайдет тепла прохожему, а деревцу земли.
Александра, Александра, этот город наш с тобою,
Стали мы его судьбою - ты вглядись в его лицо.
Чтобы ни было в начале, утолит он все печали.
Вот и стало обручальным нам садовое кольцо.
Москву рябины красили, дубы стояли князями,
Hо не они, а ясени без спросу наросли.
Москва не зря надеется, что вся в листву оденется,
Москва найдет для деревца хоть краешек земли.
Александра, Александра, что там вьется перед нами?
Это ясень семенами кружит вальс над мостовой.
Ясень с видом деревенским приобщился к вальсам венским,
Он пробьется, Александра, он надышится Москвой.
Москва тревог не прятала, Москва видала всякое,
Hо беды все и горести склонялись перед ней.
Любовь Москвы не быстрая, но светлая и чистая,
Поскольку материнская любовь других сильней.
поздрав!
Hе сразу все устроилось, Москва не сразу строилась,
Москва слезам не верила, а верила любви.
Снегами запорошена, листвою заворожена,
Hайдет тепла прохожему, а деревцу земли.
Александра, Александра, этот город наш с тобою,
Стали мы его судьбою - ты вглядись в его лицо.
Чтобы ни было в начале, утолит он все печали.
Вот и стало обручальным нам садовое кольцо.
Москву рябины красили, дубы стояли князями,
Hо не они, а ясени без спросу наросли.
Москва не зря надеется, что вся в листву оденется,
Москва найдет для деревца хоть краешек земли.
Александра, Александра, что там вьется перед нами?
Это ясень семенами кружит вальс над мостовой.
Ясень с видом деревенским приобщился к вальсам венским,
Он пробьется, Александра, он надышится Москвой.
Москва тревог не прятала, Москва видала всякое,
Hо беды все и горести склонялись перед ней.
Любовь Москвы не быстрая, но светлая и чистая,
Поскольку материнская любовь других сильней.
много любим филм!
Днес за втори път попадам във форума на тема за руски филми... Вкъщи обожаваме руското кино. Големият ми син (на 8 г.) - също. Когато гледа руски комедии, се "попикава" от смях - невероятни са! Гледаме ги винаги на руски.
А, да, аз също не съм на 40+. Хубавото кино и на по-малко години можеш да го усетиш.
Днес за втори път попадам във форума на тема за руски филми... Вкъщи обожаваме руското кино. Големият ми син (на 8 г.) - също. Когато гледа руски комедии, се "попикава" от смях - невероятни са! Гледаме ги винаги на руски.
А, да, аз също не съм на 40+. Хубавото кино и на по-малко години можеш да го усетиш.
обичам руското кино, филмът ми е любим още от ученическите ми години, а съм на 30+, така че и аз ще опровергая Вълка в този случай
а съм на 30+, така че и аз ще опровергая Вълка в този случай 
И аз
Израстнала съм с тях. И имам време до 40 Препоръчани теми