Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 март 2008, 18:32 ч.

Майките, избрали да останат вкъщи

  • 27 913
  • 434
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 808
Не съм за тук, защото вече съм баба, но искам да споделя.
Ако можех да върна времето назад бих избрала да си остана вкъщи.
Сега всичко ми изглежда глупаво - кариера, реализация... дрън, дрън.
И какво от това!
Нищо не може да замени прекрасното усещане да си с децата си.
Те твърдят, че са били щастливи. Аз в момента правя сравнения и отчитам грешки.
Чак ме хваща срам като си помисля от какво съм ги лишила... и се ядосвам стократно повече, като виждам от какво съм се лишила.

# 16
  • Мнения: 106
Здравейте и от мен. Аз съм в къщи от 7 години и скоро няма да приключа с това.Имам 2 деца , за които съзнателно и доброволно избрах да си се грижа само аз(+ баща им  Wink) . Много трудно възприех детската градина за дъщеря ми(вече на 7г.); а  малкия (на 2 г.) не знам как и дали ще го пусна...Но не си представям да не съм на  разположение в къщи, а на работа...Не бих се справила...

Последна редакция: вт, 04 мар 2008, 23:37 от cassiopeia

# 17
ЗДРАВЕЙТЕ  И ОТ МЕН.ВЕЧЕ ПОЧТИ 10 ГОДИНИ СЪМ ДОМАКИНЯ И МАЙКА.
ИМАМ 2 МОМЧЕТА ,САШКО НА 9Г.6М. И ГОГО НА1Г.8М.
НЕ МИ ПРЕЧИ ДОВОЛНА СЪМ.САШКО ОТ МАЛЪК БОЛЕДУВАШЕ ЗАТОВА И
НЕ ГО ДАДОХ НА ГРАДИНА.СЕГА ВЕЧЕ Е 3 КЛАС И Е САМОСТОЯТЕЛЕН,ОБАЧЕ
СЕГА ПЪК НА ДНЕВЕН РЕД Е ГОГО.ЗАСЕГА НЯМАМ НУЖДА ДА РАБОТЯ,НО НИЩО НЕ СЕ ЗНАЕ.
ОМЪЖИХ СЕ НА 19 И ЗА СЕГА НЕ СЪМ РАБОТИЛА. newsm10 newsm10 newsm10

# 18
  • Мнения: 1 649
Благодаря за темата на Радостина  bouquet
В предната тема не писах, защото беше безмислено.Всеки си държеше на своето и не се съобразяваше с аргументите на другия, но няма значение Whistling.Важното е, че сега си имаме наша темичка Crazy.От 3 години съм си в къщи.Имало е моменти когато ми се искало да започна работа, но не съм го направила Naughty.Харесва ми да съм майка и домакиня.Живота е пред мен и има време да градя и кариера Peace

# 19
  • София
  • Мнения: 32 959
Съкратиха ме когато Дияна беше на 7м (продадоха предприятието). Гледах я до 2,8г и я записах на ясла, но аз си останах у дома. Занимавах се с комп. Успях да поработя около година и нещо, и отново подпирам стола у дома Simple Smile За сега не ми пречи.

# 20
  • Мнения: 4 459
Като изключим грижите за детето, които на този етап не са кой знае какво, все едно съм отново в пубертета.  Mr. Green Мотая се по цял ден с приятелки, вися пред компютъра, безкрайни телефонни разговори...лятната ваканция за мен не свършва.  Hug

Де го тоя живот? newsm78 И аз искам така  Praynig
А, аз в момента се чудя как да изкопча няколко часа на седмица за да почна да уча  Confused А и ми се иска да мога да отделям повече време на децата че с този един почивен ден за никъде не съм  Tired

# 21
  • Мнения: 5 578
 Embarassed нека и аз се обадя.
Забременях и родих втори курс студентка, редовно и не бях работила никога. Изучих се, малкия стана на 2, и започнах работа преди да се дипломирам (не по специалността). Уж за малко, а вече година се застоях. Така съм организирала нещата, че винаги когато се налага мога да отсъствам (фирмата е малка, когато ме няма ме замества шефа, но въпреки това винаги когато детето има нужда от мен съм при него). Замислих се в последно време да напусна и да си остана в къщи  Confused , но се отказах. Съпруга ми работи много, печели добре, и ме подкрепя, ако реша да не работя. Но ... не е за мен, и това е.  Rolling Eyes
Казал ми е, че държи да си гледам домакинските задължения и да съм си в 17:45 в къщи.  Laughing Ако мога да ходя на работа и да съчетавам - чудесно, ако не - просто да не ходя на работа. Но компромис със семейството не.

Вече 2 седмици иначе съм си в нас, с малкия (отпуска + болничен) - режима ни е: ставаме рано, закусваме и излизаме. Прибираме се, обаядваме и заспива. И пак навън - разнасям го като пръскачка из лозе.  Crazy

# 22
  • Мнения: 5 578
а, пропуснах да кажа, че лятото ще го запиша на плуване - и вероятно ще си съкратя работното време, или ще напусна, няма как. държа на спорта, много.

# 23
  • Мнения: 607
Не съм за тук, защото вече съм баба, но искам да споделя.
Ако можех да върна времето назад бих избрала да си остана вкъщи.
Сега всичко ми изглежда глупаво - кариера, реализация... дрън, дрън.
И какво от това!
Нищо не може да замени прекрасното усещане да си с децата си.
Те твърдят, че са били щастливи. Аз в момента правя сравнения и отчитам грешки.
Чак ме хваща срам като си помисля от какво съм ги лишила... и се ядосвам стократно повече, като виждам от какво съм се лишила.


 

   Бабче, какво облекчение изпитах от думите ти. За сетен път се успокоих,че съм направила правилният избор, като съм останала в къщи. Не знаех, че има и други,които разсъждават като мен.  Животът навън ми се струва фалш. Кариера...глупости...Всичко вече е измислено преди нен, всичко е създадено ,всичко има на земята в изобилие.  Едва ли ще допринеса с нещо на света като работя без значение къде и какво . Дали ще съм научен работник или предачка все тая. Но едни същества не могат без мен , за тях аз съм всичко- децата.
  Преди да създам семейство няколко години работих като детска учителка . Децата ми не са ходили на градина нито ден. Тръгнаха направо на училище.

# 24
  • Мнения: 3 479
Момичета, още от заглавието ми стана ясно че мястото ми не е в тази тема, или поне в момента е така.
Но въпреки това ми е интересно да ви чета. Бих ви помолила, ако не го сметнете за нахално разбира се да напишете по думичка две за предишните си професии. Смятам че това също ще е от полза на мами, които се колебаят дали да вземат вашето решение.

По образование съм икономист-статистик. Никога не съм работила по специалността си, не намерих такава работа. Работила съм в търговска фирма като офис-мениджър. Работата си мога да определя като добра, заплатата като прилична. Раждането на второто дете отлагахме дълго, защото аз бях стълбът на семейният бюджет. В момента, в който съпругът ми пое материалното осигуряване в свои ръце изцяло (просто така се случи, не че е мързелувал или пък е бил безотговорен), решихме че е дошло време за още деца и оставане в къщи.
Никога не съм си представяла, че ще има време, в което ще бъда само майка и домакиня. Радвам се, че имам такава възможност. Сега в момента съм в къщи само с Криси. Мати го записахме в детска градина тази есен, направо във втора група.  Нещо обаче напоследък съм в едни размисли, дали това е правилното нещо за него. Много често боледува, за радост не тежко, но заразява и Криси и от есента до сега сме в една безкрайна въртележка от вируси, лекарства и на практика трябва да си седим в къщи, вместо да излизаме и да си намираме интересни занимания и забавления.

# 25
  • Мнения: 256
Здравейте,синът ми е почти на 7 години.Ожених се и забременях малко след като завърших Медицински колеж.Детето беше болнавичко и не ми се искаше да го пускам на градина.Първите години са наистина трудни,но си заслужава да си с детето си.Сега сме на предучилищна,но с мъжа ми решихме да си остана в къщи.Нямам никаква помощ от баби,затова съм решила да се отдам на детето и семейството.Мисля,че винаги е полезно да има човек в къщи,дори детето да започне училище.Когато е на градина имам време за дома и себе си,когато сме заедно сме на разходка,караме колело,скейтборд...Винаги има нужда от допълнителни средства,но нуждите на детето са по-важни.Така е според мен.

# 26
  • Разград
  • Мнения: 3 092
Ето ме и мен.
От почти 4 години съм си вкъщи.Имам две деца-Десислава на 15г и Махсер на 3г.Преди работех в хранителен магазин.Когато родих второто си дете реших,че на работа няма да се върна.Много неща пропуснах,докато растеше дъщеря ми,за да работя.Сега съм плътно до децата си.Мъжът ми си има собствен бизнес,който ми позволява това.Радвам се на всеки един момент прекаран заедно.
За авторката   bouquet

# 27
  • Мнения: 7 200
Бих ви помолила, ако не го сметнете за нахално разбира се да напишете по думичка две за предишните си професии. Смятам че това също ще е от полза на мами, които се колебаят дали да вземат вашето решение.
По образование съм икономист и съм работила известно време в счет.къща.Понякога ми липсва работата,защото ми харесваше,но има време--животът е пред мен и пак ще работя! bowuu

# 28
  • София
  • Мнения: 7 642
  На мен ми е интересно как се отнасят към решението ви да останете вкъщи вашите близки?Нямам предвид съпруг,деца,а по-скоро родители,приятели,роднини?На мен ми прави впечатление,че някои мои близки роднини намекват,че един вид съпругът ми,горкия, е в много тежко положение,защото "издържал" цялото си семейство. Rolling EyesНе,че особенно ме притеснява този факт,но не мога да излъжа,че не се дразня.
И друго-наистина като че по нашит географски ширини на жените,решили да не работят извън дома,се гледа като на втора категория хора.Интересно ми е как е в чужбина.Имам наблюдения за гъркините-при тях жената,майка,домакиня,по никакъв начин не се чувства пренебрегната заради решението си да не ходи на работа.

# 29
  • София
  • Мнения: 36 890
Пуснах темата, а забравих да кажа за себе си. Децата ми са породени, на 8 и 9 години и като се разбра, чесъм бременна с второто стана ясно, че е по-добре да остана с тях. Преди това бях секретарка и счетоводител. Вече приблизително 9 години съм си вкъщи и се занимавам с децата. Преди да се родят буквално не се спирах и рязката смяна на начина на живот ме поразтресе в началото - първото бебе, после още едно като бонус, бабите далече, ние не бяхме в цветущо състояние и таткото работеше на 2 места...  Някак на майтап поднових курсовете по английски и учех докато децата спяха и смея да кажа, че го научих доста добре. До един момент следях какво става в бранша, но с времето интересите ми се промениха покрай децата. Започнах да чета все повече специализирана литература за детско развитие и скоро ще сменя попрището и учебното заведение.
Хвърча с децата напред-назад, водя ги от 4-годишни по разни занимания и в момента те имат по-богато СV от моето  Laughing Ходиха малко на градина, но в един момент се оказа, че са много напред с материала - пратих ги научени да се самообслужват, дори се сърдеха, че като се хранят там не им дават нож и вилица, с децата се разбираха добре, но знаеха по-голямата част от учебния материал. Учителките ги харесваха много, защото просто нямаха грижи с тях, но видях, че децата не получават кой знае колко облаги от стоенето си там. И като се прибавят вечните сополи и други инфекции... С две думи, добре им се отрази да си поспиват, да са на спокойствие вкъщи, да играят с други деца когато поискат и т.н. А колко игри съм изиграла с тях, колко песнички съм изпяла, приказки съм прочела и филмчета съм изгледала с тях само аз си зная. Но съм много в час с детската субкултура в момента  Wink Вече става малко по-лесно, защото децата поотраснаха и започнаха да помагат повече вкъщи и учат почти изцяло сами и на мен ми остава повечко  време за моето четене.

Последна редакция: ср, 05 мар 2008, 09:07 от RadostinaHZ

Общи условия

Активация на акаунт