Как оценявате хората?

Защо мислиш, че ще си навлечеш гняв, нали дискусия правим  

Странно, но това, което си описала за твои приятели, изглежда подобно и при мен. Всмисъл, аз съм си подбрала също с подобни качества. Но те, за кой път вече ще питам, имат ли общо с професията? Аз си избирам хора, които пасват на душата, характера, интересите и страстите ми. Един от най-интелигентните и цении хора в обкръжението ми няма дори завършено средно образование. Но този човек ми е дал повече от всеки професор в унито.
Този човек е истински приятел, с който мога да говоря за всичко. Този човек има желание и амбиции. Точно като мен. Той не е учил дори гимназия, аз съм учила и след средно. И какво от това? Този човек не давам за нищо на света, защото това е Човек!

Темата е много хубава.
Ценя хората не по дипломите им или по това, какво работят - в годините видях много купени дипломи и хора, които без проблем сменяваха креват след креват по стълбичката към престижния си пост.
Всички крайности ме ужасяват, мразя кариеристи на всяка цена и хора, които са се обрекли на мизерия, защото не им се вярва, че могат и да не живеят така.
Ценя на първо място благородството, добротата, природната интелигентност, обичам да контактувам с чувствителни хора, които обичат себе си на последно място.
В този свят трябва да има хора за всичко, не можем всички да работим ЦАР.

Oценявам хората според собствените си престави за доброта, красота, човечност, душевност, възпитание, талант, амбициозност, стил, образованост, интелигентност, успех, благородство...и т.н.
Оценката ми е субективна и в голяма степен се влияе от това в какви са отношенията ми с конкретния човек, какво ни свързва или разделя.Обикновено преценката ми е вярна, но се е случвало и да подценявам или да надценявам хората около себе си.

Оценявам хората комплексо.

ССФ в една тема обясняваше, че децата и непременно трябва да завършат университет, пък от тази тема друго излиза. Кого заблуждавате, дами?

Аз все си мисля, че професията и амбициите в живота не определят душевността и принципите на един човек. Говоря от опит.
Имах един познат - брилянтен адвокат. Като професионалист беше изряден, перфектен направо. Но като човек...Не можеше да цени хората около себе си, предаваше и най-верните приятели, интригант беше. Отличник в университета, амбициозен. Накрая тръгна по наклонената плоскост и за съжаление си замина. И към себе си дори не успяваше да се отнася с нужното уважение. Няма как да не го сравня с един друг познат - уличен музикант, който не изкарваше кой знае какво, нямаше висок стандарт на живот и т.н. Но толкова весел, добър и отзивчив човек. Гледаше на всеки да помогне с каквото може. И на мен ми е помагал много пъти. В крайна сметка аз не подбирам хората около себе си на принципа каква материална изгода бих имала от тях. Подбирам ги (както вече казах) по тяхната душевност, светоусещането им.

Започнах да чета тази тема, мислейки, че имам готово мнение по въпроса, но до края то взе, че се промени.

Да, общата култура няма общо с професията /или това, с което се занимаваш непрофесионално/. Такова е клишето
А истината е, че има. И не защото продавачът на мляко не може да е умен, а умният не може да е продавач на мляко. Освен ако не е много закъсал финансово.

Не държа  да е адвокат и банкер, защото и аз не съм. Държа да е на моето ниво. Щом аз съм могла, и другите могат. Дам.

Имелда, аз ще ти отговоря за себе си.
Университетът е последното нещо, което е от важност за мен когато мисля за детето ми и неговото бъдеще! Аз си мисля как желая детето ми да може да намери пътя, посоката, истината за себе си! Това че аз като всеки родител ще я посъветвам да учи - да. Но, мисля че вече 20 пъти повторих какви са ми приоритетите. Искам момиченцето ми да е щастливо! Това е всичко. От мен ще има подкрепа, критика и всичко, което върви заедно винаги.


Мда, взе ми култовата фраза - не можем всички да сме доктори на науките.
Затова и се възхищавам на хората, които са избрали " прости" професии и не се срамуват от тях. Разбира се, възхищавам се на лекарите също, но не по-малко отколкото на един зидар. Ако ги нямаше тези дребни работници, системата изобщо нямаше да функционира.
И още нещо. Аз може да бачкам някъде като мияч на чинии, но да имам интереси, хибита, да водя по-активен културен живот от всеки друг. Всичко е въпрос на избор.

Лени, на мъжа ми чичо му, който умря преди 4 години, беше като описания от теб човек.
Къщата му представляваше викторианска библиотека, този човек беше не само портативна енциклопедия, но и толкова чаровен. Имаше излъчването на профет, на богоизбран. Така изглеждат интелигентните хора.
Като тръгнахме, попитах мъжа ми какъв е бил чичо му като по-млад. Останах смаяна като получих за отговор - " Уличен строител". Цял живот е бетонирал. Но е водил културен живот. Бил е щастлив.

Колкото и да ми е кофти искам да вметна, че работейки като мияч, чистач и пр. вероятността човек да има ВЪЗМОЖНОСТ да води богат социален/културен и пр. живот намалява драстично. Не защото е ограничен по рождение или по необходимост от самата си дейност, а защото да водиш този живот, да поддържаш хобита са нужни средства. За прословутата пирамида иде реч...
Което не значи, че притежателите на много средства водят богат духовен живот. Не и автоматично заради дипломи/позиция/доходи.
Оценявам хората по всичко, което ми предложат "на тезгяха".

Имаше един филм ' Сабрина", в който ми беше направило впечатление, че нейния баща беше избрал да е шофьор , за да му е спокойно и да има време да чете. Човекът съвсем съзнателно беше избрал по-малкото съпротивление, за да се движи из живота.
Четох, че има и такава тенденция тук, в Италия.
Млади хора завършват университет и стават продавачки в H&M ( напр). защото няма особени отговорности, а заплащането е по-високо или поне съпоставимо с това, което ще получават някъде, като млади специалисти.
Италия не се слави много с кариерно ориентирано население, така че подобни избори ( културен човек да остане бариста, например) не е нещо ненормално. Като дойдох тук бях изненадана колко добре изглеждащи възрастни хора работят по баровете. В София това е работа изключително за млади учещи.
Познавам и момиче, което предпочита да работи на 2 места ( чисти домове и продава на пазара сутрин), отколкото да носи огтоворността на една секретарка , която ще е вечно виновна , изнервана и ниско платена.

С което си изказване по-горе не искам да забия пирон във вратата с/у ползата от образованието, просто го отбелязвам, като избор, който все повече хора сякаш правят в полза на по-спокойния живот.

Да, права си, системата нямаше да работи без тези хора. Те имат достойни професии и изкарват честно хляба си. Да, те имат богат духовен и щастлив живот. И да, не адвокатите са открили чудото на театъра и магията на книгата

Никой не казва,че строителния работник е прост или под нивото му. Просто има хора, които си подхождат и които не си подхождат. И само любовта не стига, за да си подхождат. И средата, в която са израснали е важна и професията. И двете - заради хората, с които са общували и под чието влияние са се оформили като личности.

Не може аз, скромно възпитаваното бългърче, да се чувствам добре в някой френски замък, където потомците на граф ЕдиКойси са възпитавани като за А класа. Ами аз ще умра от срам още докато ги гледам да изреждат дузината прибори. И такива ситуации може да се сетиш още много.

Историите за Принцът и Пепеляшка, които преодоляват социалното неравенство и живеят завинаги щастливо ги има само в приказките.

Mystic, може би майка ти разбира щастието по различен начин и се обвинява, че не е постигнала "резултат" с теб. Не я съди, разбери я. Всеки има право да търси щастието си където и както може - приятелките ти може и да грешат, но може би не биха могли да видят твоята истина. Аз имам приятелка, която преди петнайсет години беше сервитьорка, после секретарка, а после завърши висше образование и сега е управител на магазин. Все по същия начин се разбирам с нея, освен, че, ясно е, всеки се е променил през годините. Имам стар познат водопроводчик, с когото взаимно сме си скучни и винаги е било така (но ни свързват други хора). Човек или иска да се развива и тогава (може би за теб, примерно) е интересен, или е скучен, отвеян, пък бил той с три "висши". Няма 100%-ова истина...

Периодично ме обхваща желание да поработя за малко нещо такова, дето можеш да го захванеш и оставиш, както ти скимне. И да е работа с ръце, не толкова с глава за да мога да си мисля за друго.
Примерно бих искала да съм готвачка за два месеца. Или барем сладкарка. Или работничка по поддръжката на Ботаническата градина в Балчик Познавам хора, които са си осъществили подобни амбиции - кумът ни, доктор на науките, работи като фрезист.

Като цяло предразсъдъци всякакви, не смятам, че образованието и професията са най-лошият предразсъдък.
По-добре ли е оценяването по външен вид, марка на дрехите, финансови възможности?

И моите мерила може да не са много правилни. Не ме кефят скучни хора със скучни професии, с нотариус например не се виждам

Мистик, прочетох в началото две думи, които не знам какво означават.
аверсия
дефиблиратор
Не че нещо, но при цялото ми уважение към форумската общност, рядко случвам на думи, които не разбирам

Сега по темата

Нещо от Виза Недялкова - Проблемът не е там където го търсим
Какво казват днешните родители на децата си
Уважавай старите или Старите са боклук
Стой в България или Махай се оттук
Работи и ще успееш или С работа никой не е прокопсал
Ожени се по любов или Първо материалното, а любовта идва с годините
Приятелството е най-хубавото нещо или Приятелите са до време, ти гледай себе си

На какво всъщност учим децата си?
Българинът е много по-клиширан, комплесиран, снобар и много други негативни неща, които ми идват на главата, отколкото се опитва да се докаже, че е не е така.
Всеки сам си избира хората, с които да общува. Прекрасно знам за какво говориш.
Аз по стечение на обстоятелствата нямам висше образование, не че не съм изкарала две, но нямам го написано...
Баба ми е стар уважаван учител и нейните приятелки все се хвалят колко много учат децата им, колко са успели, какво са направили. Нейната болка е, че нито аз, нито брат ми нямаме заветния документ и не можем да се жалваме горките как учим от сутрин до вечер... Хиляди пъти се опитвах да й обясня, че всъщност няма значение, че го нямаме документа.
Да, аз правя това, което искам, харесва ми, добра съм в него.
Да, братчето ми работи за един от най-добрите интериорни дизайнери в Италия, страшно е добър в това, което прави.
Та може ли любимата ми баба да ми обясни от какво точно я е срам и какво значение има, когато ние сме щастливи?
Дипломата ли ни прави хора? Или сме друга категория?

Това по темата за расизма с образованието.
Отдавна съм спряла да кроя шапките на хората.
И винаги си имам едно наум.

Много интересна темичка...

Имам много познати-от сервитьорки до доценти и професори....никога не съм си подбирала приятелите си според образованието или професията им....съвсем не значи, че вс. работещи в заведения са тъпи и ограничени....моя позната работи като сервитьорка за да си помага финансово, т.к. учи и родителите и нямат големи финансови възможнжсти....

Напълно подкрепям казаното -все едно аз съм го писала...