Трябва да говоря за това.

За сега това да пишеш за всичко,което е в душата ти явно помага.Не спирай да го правиш.Тук много хора ще те изслушат с разбиране.
Разбираемо е ,че искаш да запазиш анонимност.Създай си нов профил.Мисля,че можем да ти дадем много конкретни предложения

Мисля,че си намерила правилния път щом говориш за болестта.
Силна си и ще устееш да се справиш.
Желая ти успех!

Знаеш ли, Iggiberry е права - няма бивши булимици, както няма бивши алкохолици и бивши наркомани. Но психолозите и за булимията предлагат същия метод като при алкохолиците. Аз прилагам него. Това е "броенето на дните" - бори се със себе си и брой колко дни можеш да издържиш "без". Трудно е в началото, защото има момент, когато тялото ти иска да повръща, защото вече е свикнало. После става все по-лесно и когато установиш, че дните "със" се броят на пръсти, ще знаеш, че си се преборила със себе си.
 


зеФс, 
Имаш подкрепа и от мен, защото съм те виждала не само на аватара. Наистина си много хубав мъж. Знаех, че си имал тежко детство, но не знаех, че нещата са били толкова сериозни .

Всичко идва от главата ,трябва да избуташ от там това състояние на духа и тялото. Научи се да се уважаваш и харесваш такава каквато си .Това състояние се постига с много внимание и обич от близки и приятели и не на последно място професионална медицинска помощ.Желая ти успех , дано всичко се оправи по -бързо. 

Аз съм бивша анорексичка. Замислих се доста върху думата "бивша", но реших, че правилно съм я употребила. И затова да съм излекувана изключително много допринесоха както лекари, така и моите роднини и приятели. За мен много важна беше подкрепата на близките ми хора, затова и съвета ми към теб е да споделяш. Разбира се да се довериш и на специалист. Сигурна съм, че с осъзнаването на проблема си, с професионална помощ и с безрезервна подкрепа от хората, които те обичат, ще успееш и ти да оставиш тази болест зад гърба си. Аз също ти предлагам подкрепата си, ако искаш, пиши ми на лични.

Какво значи: защо няма...?
Защото осъзнаването на този проблем е основно вътрешно и когато си готова да го приемеш като болест, ти става и по-лесно да се бориш с него. Ето, виждаш, че тук има много хора с този проблем и всички ние ти предлагаме помощ и подкрепа. 

Искам да ти дам моята виртуална подкрепа! Ти си невероятен човек!

  Извинявай, за тъпият въпрос, но тази реакция на организма, която наричаш булимия, свързана ли е с проблемите и стреса в твоят случай, или само аз така си го разтълкувах. Както разбираш, аз не реагирам така на стреса и всъщност не знам какво точно е "булимия". Просто искам да ти помогна, ако мога за това и се меся където не ми е работата. Направи ми впечетление едно сходство между нас. Аз съм на 33 и бая трудности и напрежение ми мина през главата. Някои случки бяха... да кажем натоварващи. Винаги съм се оплаквал на някого като момиченце, за да не лудна. От известно време се промених. Каквото и да стане, на никой нищо не казвам. Нямам и нужда. Само преглъщам и това е. И съм станал ужасно откровен. Казвам разни неща в очите на хората, без грам такт.
  Мисля си, че и да не се харесваш, какво от това? Децата в училище гледат на външността. Големи хора сме. Оценяваме се по вътрешни качества, не по крив нос. Време е да откриеш, че си "слънчева, лъчезарна, усмихната и забавна". Питай мъжът си. Мисля си, че ако се справиш с нещата които ти тежат, ще се справиш и с проблема.

Зефсе,
Хубаво си говорим за вътрешната красота, но направи едно кръгче из КМ и ще прочетеш на какво са способни много жени, за да изглеждат секси или атрактивни.
 А като цяло булимията може наистина да е резултат от стрес и ниска самооценка или просто много неприятности за кратко време.

  С други думи, жената повръща, за да е слаба ли?    Щото има и фитнес-зали и аеробики и може да не ядеш вечер и пак ще отслабнеш.... Извинявам се ако ви дразня с мненията си. Мога и да не се меся повече. Просто исках да и помогна някак.

зеФс, обикновено точно психологическата невъзможност или отхвърлянето предизвикват подобни състояния Често са реакция на стрес, откровено пренебрегване от близък /основно родител/, липса на родител, загуба на близък, преживяно насилие, постоянен стрес и т.н.
Реакцията - особено през пубертета - е категорично нехаресване на себе си, подсъзнателно желание да изчезнеш, да се скриеш и т.н.
Обикновено почти няма мъже булимици или са единици - мъжете, когато не се харесват, най-често се захващат да помпат мускули, да пият или нещо друго /идея нямам какво/.
А жените най-често развиват хранителни заболявания - анорексия, булимия, хиперфагия и т.н.
Булимията конкретно е преяждане, последвано от механично предизвикване на повръщане; отново хранене и пак повръщане и т.н. - един ужасен цикъл, който те принуждава да мразиш себе си и да виждаш един изкривен и нереален образ в огледалото. Оттам нехаресването на себе си се задълбочава още повече.
Точно и затова не е добре нещата да се преглъщат и да се преживяват само вътрешно. Важно е да поварваш в себе си и да можеш да се изправяш очи в очи с проблемите, защото иначе болестта се задълбочава и започват много странични проблеми - увреждане на вътрешни органи /моите проблеми са хроничен гастрит и "възли" по гласните струни/.
Виждам, че Помощ е наясно откъде идва проблема й. Сега просто трябва да го разреши. Трудно е. На мен ми трябваха 12 г. да осъзная откъде идва проблемът и вече 4 г. се боря /успешно/. И тази тема, всъщност, е един много голям изпит за мен, защото дори самата мисъл за тази болест ме кара да се изкушавам да се върна назад. Все едно на наркоман да говориш за бялото прахче...


Божеее, не съм си представяла, че може да съм толкова откровена по тази тема и така да "разголя" себе си. Благодаря на Помощ, защото тя и представа си няма колко ми помага в момента.
Надявам се пък аз да мога да помогна на нея.  

Аз съм очарована от зеФс, мъжкото му присъствие и подкрепата.

За да заобичаш себе си като външност според мен първо трябва да се заобичаш като душевност.Те нещата си вървят ръка за ръка,но ако вярваш,че наистина си добра,умна,чаровна,искрена,доброамерена и т.н. неусетно след това ще успееш да се харесаш и "в огледалото".
Ужасно те е страх,но от какво?Не може целия свят да има положително мнение за нас,важното е хората,които обичаме да ни приемат такива каквито сме.Килограмите ти служат като  стена чрез която мислиш,че ще се защиш от обкръжаващия свят/майка ти/.Имаш крещата нужда от "защита"-тук трябва да ти помогне мъжа ти
Спри да отхвърляш себе си/повръщането/,защото ти си такава каквото решиш,че си!Реши,че искаш да бъдеш друга,в хармония със себе си,обичаща тялото си чрез което можеш да се усмихваш и прегръщаш мъжа и детето си.
Дълго стана,искам да ти пожелая успех и много кураж.Научи се да обичаш себе си!

зеФс,, ти също имаш типичната мъжка реакция "има фитнес-зали", но тук не става въпрос за логика, а за реакция на психиката и на организма. А и е доказано, че повръщането в този случай предизвиква отделянето на ендрофини /същите, които се отделят при ядене на шоколад и при оргазъм.../.

Хубаво е, че се стараеш да помогнеш. За съжаление много момичета и млади жени решават, че диетата е най-доброто нещо. Пълнят им главите отвсякъде за някакви фантастични резултати и те вдъхновени започват въпросните диети и като не постигнат резултатите се разочароват, обвиняват себе си. В добавка хранителният режим при такива диети е ненормален. Когато жените похапнат повече от предписаното в книгата + проблеми с показанията на кантара, лесно могат да се подлъжат и да започнат да повръщат насила.
Фитнесът изисква допълнителна организация, която за много момичета и жени е невъзможна, въпреки, че е по-доброто решение.