Трябва да говоря за това.

Знам го, но не мога да направя голямата крачка. Проблема ми всъщност е в това, че не вярвам, че някой само с приказки може да помогне. Знам, че ще обещая да не го правя и няма да мога да удържа на обещанието си.

P.S.След малко съпруга ми ще си дойде и няма да мога да отговоря, ако някой ми пише, но с интерес ще прочета всицки мнения, ако има такива и ще ви отговоря на всички въпроси. Анонимно е много по лесно, разберете ме и не ме съдете прекалено строго.

Мъж! Впечатляващо, благодаря ти! Майка ми... Тя ми казваше, че имам грозна уста, дълъг врат, който не трябва да показвам и какво ли още не... Знаеш ли, само мисълта за майка ми ме прави нервна. Въпреки, че се виждаме и чуваме рядко. Не е толкова лесно да преодолееш страха или по-скоро е срама... Не знам, ще опитам. Страхувам се, че няма да се получи от първия път. Но няма време, нещата стават опасни и за здравето ми, и за психиката ми и за хората, които обичам.

Предполагам, че има нещо подобно, защото Личния ми лекар явно подозираше нещо. Прати ме на кръвни изследвания и ми изписа Siofor. С него нещата бяха овладяни но за кратко. Иначе ти благодаря за всички думи!

Не мога да пиша повече, мъжа ми си дойде. Имам прекрасен подарък за 8-ми март! Сладка, голяма плюшена мишка - касичка

Здравейте! Много ви благодаря за всички хубави думи, които сте ми написали.
Зная това...
Няма нещо, което да ми е любимо. Толкова съм апатична към всичко. Не ми се излиза от вкъщи и понякога по два дни не мърдам от нас. Спя или съм на компютъра. Грижа се за дома си, но с нежелание. Не искам да си купувам нищо. Каквото и да купя то не ми стои добре или просто няма такъв размер. Понякога в стремежа си да се зарадвам на нещо купувам просто ей така неща, за които после съжалявам или ми става съвестно защо съм ги купила за мен като вече имам няколко парфюма, примерно. А за тези пари съм могла да купя нещо за хората които обичам. Винаги при покупка на по-голяма стойност дни след това истински страдам, че тези пари са дадени за мен. Съпруга ми ме обожава, той е невероятен човек, но по природа е суров мъж. Не обича хленчещите, плачещи или уплашени хора. За него няма неразрешим проблем. Но не умее да действа утешаващо в такъв момент. Той си мисли, че ако ми каже нещо по-строго по този повод и ще ме стресне достатъчно, че да не се случва повече. Просто така е възпитан и не разбира или по-скоро не иска да ме вижда такава. Аз не съм жена с крехка душевност, не съм хленчещо същество. Мога да се справя с всичко у дома, имам предвид мъжката работа. Имам много приятели, те казват за мен, че съм слънчева, лъчезарна, усмихната и забавна. Аз не им вярвам. Моята приятелка от години, с която и работим заедно, много пъти ми е казвала - Всичките тези хора да не би да идват в стаята я на кафенце, я просто на приказки заради мен? Идват тук, защото с теб им е забавно и приятно. И на това не вярвам, макар че тя ми е като сестра. Въпреки килограмите не съм неугледна. Винаги се старая да изглеждам свежо и приветливо, но страшното става когато остана сама. Смятам се за силен човек, защото нямате представа през какво е преминал живота ми до тук, но съм оцеляла и съм запазила ценностите си в живота. Обаче, явно колкото и да съм силна, нещо се е прекършило и с този сериозен проблем разбрах, че нещата излизат от контрол. Чувствам се раздвоена. Моето съзнание няма нищо общо с тялото, в което му се налага да живее. Това тяло аз не чувствам като свое и то за мен е само временно убежище. Живея с чувството, че някой ден просто ще се събудя и ще съм в това, което ще ми е удобно, ще обичам и ще е истински мое. По принцип съм човек който не таи в себе си проблемите и може понякога да досаждам на приятелките ми с това, че говоря много за този или онзи нормален житейски проблем. Емоцията ми е в повече. Но как да обясниш на някого, че майка ти е чудовище? Че те бие и наказва за какво ли не. Научих се да въртя къща още когато бях в 5-6 клас, защото тя го изискваше от мен безпрекословно, като си мислеше, че така ще ме подготви максимално за живота. Тя ме смяташе за своя собственост. Пораснах преждевременно. Приятели от детство ми казват днес, че съм им изглеждала по-голяма и даже мъдра в сравнение с тях. Това ми пречеше... Всички да ме смятат за толкова умна, толкова способна, а това просто е било така само и единствено от гледна точка на годините на които сам била. Не съм нито по-умна от който и да било, нито имам невиждани способности. Да, справям се с неща, с които доста жени не биха могли, но иначе изглеждам съвсем като обикновена жена. Проблема със сина ми, за който споменах, ме съсипа обаче. Той беше буйно хлапе. Сега кротна вече. Но в училище беше страшно в първи клас! Да отидеш, сам сред вълци, на родителска среща и 25 човека да застанат срещу теб и да ти кажат - Не искаме твоето дете, то е твърде палаво и пречи на нашите деца. Те са добри и умни, а той е лош. Преживях собствения си живот още веднъж и като чуех нещо за училище просто започвах да плача. Те мразеха детето ми и никой не се опита да го разбере, а просто бяха на принципа "Нет человека, нет проблема!". Хората бяха вълци! Това ме направи дива, пряма и безумна, когато трябва да защитавам децата си, до степен на крайности. А те са толкова добри деца у дома... не бива да им причинявам това, като съсипвам себе си, защото ще съм им нужна още. Толкова е трудно да започне човек да говори за това. А ако срещу себе си имам чифт очи няма да мога толкова откровено...
Благодаря ви за предложенията да ви пиша на лични, но не мога за сега. Телефона, който ми дадоха е на Светлана Бояджиева, която е психолог. Някой чул ли е това име и знае ли нещо. Не зная като отида там как ще започна. Не мога просто да вляза и да седна на диванчето (като по филмите) и да говоря на накой, който ще ме следи с поглед, ще ме гледа втренчено и всъщност моята история няма да му е интересна, няма да иска да знае подробностите, а просто прави това, защото му се плаща. Пного ми помага това, че ми пишете тук. Във думите на всяка (всеки) един от вас намирам по нещо, което ми помага. С какво ли не съм се справяла в този живот! Не може с това нещо да не се справя и то да се окаже по-силно от мен! Само може би трябва с медикаменти да се направи нещо за това повишено производство на инсулин, ако се докаже, че има такова, но подозирам, че е така защото има всички налични признаци за това. Благодаря ви още веднъж! Пишете ми, имам нужда. Трябва да говоря за това.

Години ми трябваха, за да се окъсна от пагубното и влияние. Само ако знаеш на какво е способна тази мъничка, симпатична и хрисима на вид жена! Съседите ми, след като се изнесохме от там в наше жилище ми казваха като ме срещат "... ти не идваш вече тук. Ама изобщо не идваш! Ей, толкова години си мислехме, че ти си лош човек и тормозиш вашите, ама след като ти си замина, разбрахме що за стока е майка ти! Как пък тази жена не се сприятели за 30 години с никой в този вход!? Все някой и е виновен и все нарича хората какви ли не. Сега крещи и тормози баща ти, ама той много-много не и обръща внимание. Взима си торбичката и излиза." Тя, майка ми, е ходила и е разправяла на всички, че аз съм лош човек... Докарвала ме е до лудост тази жена, до отчаяние. Когато бях бременна в седмия месец, тогава бяхме млади, имахме да и връщаме пари, около 100-тина лева, които са колкото са сега 100 лв. приблизително. На Нова година като каза - Искам си парите и не ме интересува от къде ще ги намерите! - Ама, мамо, Нова година е, бременна съм, изчакай малко. Щях да умра в седмия месец с пристъп на пароксизмална тахикардия и пулс 220, три дни по-рано на 28.ХІІ - не, няма значение! Парите са най-важното нещо.Мъж ми отиде на 2.01 и продаде коженото ми палто на битака за смешна сума, за да и върнем парите... Не знаех, че толкова късно ще имам "прекрасно" наследство от майка си, за това, че е била такава "истинска" майка - булимията.

Да, и влюбена бях. Нищо не излезе. Дори бях два пъти по-разочарована. Сега от години съм влюбена пак - в мъжа си! Обичам го както никой друг на света. Той е най-добрия човек, когото познавам.

Заможна - не. Просто семейството ни е с доходи, които им позволяват що годе спокоен живот, но без особени екстри. Стига ми на този етап. Разбира се, спокойно бих могла да се запиша на фитнес, но проблема не е в сумата. Ти си била като мен, наясно си как ще се чувствам на това място! Аз, с това туловище, по анцунг сред хора, които изглеждат като богове в телата... Няма да стане. Само, ако има фитнес работещ нощем, празен и само за мен. За сега не мога да го преодолея.

За сега не мога да пиша на лични, не съм готова да призная коя съм.

Кога разбра, че приятелите ти са прави и им повярва? Понякога се чудя, защо хората ми казват такива хубави думи като аз съм сигурна и виждам, че не е така!? Знаеш ли, че ако се опитам да разкажа на мъжа ми всичко, така както го разказвам на вас, първо няма да има сили да ме изслуша докрай, той не може да понесе моята откровеност в такава форма и това, че ще ме види да страдам. Наистина ме обича, наистина е пич, голям! От онзи ден, когато нямаше как, защото ме заловиха и разказах какво става с мен, съм обградена с толкова любов и внимание, които по принцип непрекъснато имам, че в един момент ми идва в повече. А, друг е въпроса, че поради естеството на своя характер - той е опериран от излишни емоции, не разбира еуфорията, предизвикана от каквото и да било и най вярното определение, което някой страничен човек би могъл да даде за мъжа ми при кратък контакт и първоначални впечатления е : суров човек, безцеремонен, на моменти циничен, нагъл и надменен. Но не разбира, наистина не разбира как съм способна на такова самоунищожително нещо заради неща, които са минали и заминали и пак е потекла "златната" река.

Забелязвам промени в характера си, които не ми харесват. Станала съм болезнено откровена с хората. Някои от тях мислят, че правя това от злоба, но не е така. Преди бях толкова тактична с всички, че човек, който ме манипулира и аз знам това получаваше от мен усмивка и едва ли не благодарност, че ме прави на идиот. Сега не е така. Може би е някаква защитна реакция, но не премълчавам почти на никого нищо. Езика ми е остър и думите безцеремонни, когато някой се опита да ме засегне. Умея да се шегувам с външния си вид и килограмите, но не понасям друг да ги коментира, при положение, че знам как изглеждам и нямам илюзията, че съм манекенка с две кила отгоре. Защо ставам такава?

P.S. зеФс, помня и предишния ти аватар, ти си хубав мъж. В една тема имаше опашка за теб Не мога да повярвам, че можеш да се притесняваш за това как изглеждаш и някак си ми ставаш по-близък. Това да не се бърка с флирт моля, от всички които ще го прочетат. Не знаете колко важно е за човек в моето състояние да чуе от толкова хора - Разбирам те напълно, знам какво е, ние с теб си приличаме! Но е толкова необичайно за мъж, затова така изпъкнаха думите на зеФс и пиша конкретно за тях. Иначе оценявам всички ви и от сърце ви благодаря! Колко е важно да има човек, които прочита мислите ти и има мнение върху тях, и тези хора не го правят срещу заплащане, а защото всеки от тях има с какво да ти помогне!

Защо взимаме само най-лошото от света!? Защо тук няма такова нещо като "Анонимните алкохолици" (в случая булимици). Вероятно много ще помогне на много хора като мен този начин на общуване. Това, тук , сега за мен е нещо такова, затова ми е по-лесно да говоря...

Здравейте. Ето ме вече с регистрация.

Започвам от там до където спрях днес след обяд.
Благодаря ти! Както и на всички останали. Не съм невероятен човек, а просто един уплашен човек, защото знам, че това което правя не е редно и не води до нищо добро.

Извинен си и въпроса не е тъп. Виждам, че azaf е обяснила що е то булимия по нататък. Няма да се повтарям. Аз не съм психолог, но според мен натрупването на всичко вкупом, - всичко това преживяно в детството и продължаващо до скоро с моята майка; това, което се случи със съпруга ми и другата; ужаса, който преживях с детето си в училище при все, че ме предупредиха, че в това училище вероятно ще се получи така... Може би това са част от причините. Когато ми се случи нещо, което изважда от релси живота на всеки човек, нещо стресиращо или засягащо здравето на скъпи за мен хора, аз обикновено не сядам да хленча или да страдам, а се стягам и правя най-адекватните неща необходими за даден момент. Не изпадам в паника и вцепенение, а действам, като робот понякога. В такъв момент трябва някой да е с акъла си и да поеме нещата и да ги насочи към подобрение. Но аз съм човек и не мога да се справя с всичко, нямам свръх способности. И тогава си спомням, че сигурно не мога да се справя, защото майка ми ми казваше, че съм лоша. Спомням си, че когато си позволя да плача за човешки неща, тогава когато напрежението натрупано с трудностите избие и така получавам своето облекчение от всичко натрупано мъжът ми не иска да ме вижда като слаба, плачеща жена. Тогава от него получавам упрек, а не утеха. Обясних вече защо. Той просто не разбира тази чисто човешка реакция, защото от всички живи същества само хората могат да плачат. И когато не можеш да се справиш с всичко, въпреки че знаеш, че е по силите ти, но не зависи от теб и мъничката суета, която притежава всеки от нас започва да се изпарява. На фона на всичко това започвам да не се харесвам и физически. Всички наоколо ми казват - Само ти си способна на това или онова, никой друг от хората, които познаваме не би имал смелостта да го направи. Ти правиш красиви неща с ръцете си; пишеш стихове; можеш да поправиш всичко, ако ти се наложи; можеш да се справиш с повечето задачи, които ти се поставят, НО... защо след като си толкова способна не изучи нещо? Щеше да направиш чудеса. Е, не направих! Само имам уютен дом, прекрасно семейство, чудесни деца и кофти тайна, която вече излиза наяве. Никога обаче, за всичките си качества, не получих одобрение от родителите си и не знам дали са качества всъщност или просто съм такава, че случайно ги умея тези неща. Съпруга ми приема тези неща за даденост. Не, че не ги оценява, но е свикнал с това да мога почти всичко и затова каквото и да направя то е в реда на нещата, а не е нещо невероятно. Ето такива неща. Да не говорим, че преди няколко години и шефа ми се опита да ме разпъне на кръст. Тогава се събра всичко, което бях трупала години и изригна! Беше потресаващо за повечето ми колеги... Но, нещата се промениха в моя полза от тогава насам
Не се обичам като душевност. Аз смятам че всичко това, което умея съм постигнала, за да докажа, че и аз има за какво да съм на този свят, че и аз мога някои неща. Смятам, че едно от най-глупавите неща е да искаш всички да те харесват! И в никой случай не съм имала такава цел в живота си. Бях лоша като дете за майка си, но след като се омъжих стана просто непоносимо. Някой от вас да е виждал полицаи в кухнята си, докато готви? И тези полицаи да го питат  - Каква сте вие на тази жена? т.е. майка ми. Да ви гонят с малко дете на ръце? посред лято да изхвърлят храната на детето от хладилника защото просто няма пък да го ползвате вече! Но това са битовизми и не искам да говоря за тях.
не мога да обясня защо избрах точно да повръщам. Не знам даже дали това е съзнателен избор... Не вярвам, че съм такава, каквато ми казват, защото не харесвам себе си! Не знам как да се харесам. Объркана съм доста и вероятно разказа ми за моите душевни борби излезе вече, защото в душата ми повече няма място.
не съм. Везни съм, но не виждам какво значение има това в конкретния случай.

Преди време написах това за себе си:

Понякога студена и самотна съм
като Луната в нощното небе,
а друг път като вулкан гореща съм,
събудил се след векове.
И разпиляна като вятъра съм
и бурна съм като море,
и толкова различна съм
единствено, защото съм жена!

Но това не важи за всички жени, имам предвид само собствената си душевност и себеусещане. Като прочета, това което съм написала виждам, че в съзнанието ми е пълна каша...

Ето че вече не искам да бягам от себе си. Изправих се пред себе си и искам да кажа на някого за това. Избрах и вас. Знам, че тук много хора са намирали отговор на много сложни въпроси и те са променяли живота им. На мен ли казваш колко е трудно?    Но ето още нещо, което имам да кажа. Не вчера а онзи ден, в петък вечерта разговора за това, което правя със себе си се случи в нашите приятели и мъжът ми също беше там. Вчера - цветя, сладък подарък и всичко прекрасно. Днес е прошка и бяхме на гости в кумовете ни. Пътуването до тях е доста и сме само двамата. Нито дума! Все едно никога нищо не се е говорило за моя проблем, не съм изплакала очите си, не съм седяла до обяд на 8-ми март с торбички лайка на очите, за да не са като възглавници надути... Нищо! Защо!? Защото съм усмихната, приготвена за гости, без следи от плач по лицето, с грим, ухая хубаво и съм в стихията си да избера цветя за кумата и разни неща, които да купим и да занесем на гостито. Защото той е свикнал да ме вижда такава и не ме приема друга. Защото, когато повръщам в тоалетната съм сама. Измивам си лицето и зъбите след това и видими следи няма. Като казвам, че ме обича, не преувеличавам. Наистина е така, но той самият ми казва - Обичам те, ужасно много, но по свой си начин. Не мога без теб и всичко, което правя е за теб, за нас и за децата, за да живеем добре и да сме щастливи заедно. Това, което пиша тук не би издържал да чуе. Някой по напред ме посъветва да покажа темата на мъжа ми и да я прочете. Няма да го направи! Познавам го по-добре от самия него. Познавам реакциите му...

Как е истинското ми име или как е другият ми ник?

Приятно ми е Явор! Не искай от мен това. Не съм готова да кажа коя съм, казах го няколко пъти

Добре azaf. Благодаря за съветите, ще се придържам към тях! Съвсем права си, но сама разбираш, че в този малко объркващ ме момент, когато повече от един човек от близките ми разбра, не съм съвсем обективна в преценките си как да постъпвам и точно тази помощ ми е от голяма полза. Друго е когато се гледа отстрани, тогава виждаш нещата по-правилно.

Мисля, че някои от вас ще се сетят коя съм съвсем скоро, но нека повече да не говорим за това за сега.

Не знам какво си мислиш, но просто това не е предмет на разговорите ни тук. Сега излязох от анонимността на гост-а и съм Silver heart. Когато се осъзная и нещата тръгнат на добре, когато овладея това нещо ще мога да разкажа на всеки който, не дай Боже, е тръгнал по моя път с името си и ще говоря смело за това. Сега не мога


Лека нощ Азаф! Затова направих регистрация, за да мога да ползвам и лични съобщения. Благодаря ти! Ще пиша. Ние с теб имаме и други общи неща.

За щастие тази суровост в моя съпруг не е саморазрушителна, a градивна. Той е човек за който пречки не съществуват. Той е изключително комбинативния и прагматичен човек. Аз също според околните съм позитивен човек, но не е така в мислите ми. Трябва да направя нещо за това и твърдо съм решила да променя мислите си в положителна посока.

Да, не се възприемам добре. Никак даже и това адски ми пречи... Знам, че човек трябва да уважава преди всичко себе си, за да го уважават и околните, но аз от липса на уважение не страдам, а от неуважение на самата себе си към мен

Моите приятели, които бяха до мен в петък вечерта от тогава насам непрекъснато се грижат да не съм сама. Тъй като работя с много почивни дни и през деня почти не излизам от дома, а съпругът ми е непрекъснато на работа, съм сама или с някое от децата. Те се стараят да съм под контрол. Тази вечер бях у тях след разходка и за да помогна за нещо и мъжът ми ми се обади и ми каза следните думи: "..... гледаш ли БТВ? В момента пее едно момиче с доста килограми, което е притеснено от външния си вид. Но то получи много аплодисменти и признание за таланта си. Ето виж, че когато човек има талант за нещо външния му вид не е пречка да го реализира!". Стана ми много мило и си дадох сметка, че неговата суровост крие голямото му сърце! той просто не умее да изразява видимо чувствата си, а не че ги няма въобще. Толкова съм му благодарна за това днес

И ти благодаря, че ме смяташ за човек, който си заслужава да бъде познаван, но аз съм съвсем обикновена майка и жена, която в живота никой не би забелязал, ако не е прочел това, което съм написала в тази тема. Старая се да съм добра майка за децата си и да не правя грешките, които майка ми е допуснала с мен!

Благодаря ви Ради и Yee, и на вас от сърце за подкрепата. Много ми беше нужна тези дни, защото явно се озовах на края на силите си. В думите на всеки един от вас, писали в моята тема, има частица сила, която стига до мен. Вчера не мога да се похваля че бях добра , но днес деня премина без онова нещо.  Повярвайте ми, това е благодарение на всички вас и на двама специални за мен човека.

Благодаря! 

Много мило! 
Благодаря на Бога, че има достатъчно неща заради които да се усмихвам, но понякога не мога да се усмихна на себе си. Обещах си, че това няма да продължава  още дълго!

Не си ме разбрала може би. Не е проблема в това дали ме забелязват или не, защото ме забелязват без да го искам. Проблема е че аз не живея в мир със себе си!

Никога и пред никого не съм разголвала така душата си. Като дете, когато ми беше много трудно взимах лист от тетрадка или даже цяла тетрадка, и пишех. Докато излезеше всичко от мен. После го късах, за да не го намери някой. Но ми омръзна да разговарям писмено само със себе си, защото на доста от въпросите си нямах отговор. Затова писах тук.

Прочетох те няколко пъти MamaZ и това, което си ми написала май се оказва абсолютна истина като се замисля. Точно това за "...ако си сама...". Няма да имам мотив! И сега нямам понякога. Нощем лягам в 3-4 часа, а ако не ме хванат мога да си легна и в 7 сутринта. Спалнята ми е с тъмни, тъмни завеси и мога да спя до вечерта. Понякога се чувствам най- добре, когато остана сама и всички у дома заспят. Съзнателно търся самота.

Ако ме видите в истинския живот, никога няма да повярвате, че всичките тези обяснения за това, което е в душата ми са написани от мен. Никой не ме познава като такава и не подозира колко саморазрушителни мисли ме обземат понякога.

Започнах да пиша тези неща тук и от вчера друга мисъл гризе съзнанието ми. Дали всъщност аз не съм наистина една лоша дъщеря!? Дали майка ми не е била такава, защото е искала да направи от мен силен човек. Понякога искам да и се обадя и да я видя дори, но като знам как излизам от релси след това и преча на всички у дома, спирам и си давам сметка, че не трябва. Силен или слаб човек съм всъщност? Толкова, толкова, толкова въпроси се появиха изведнъж...

shine_on75, да не би да ме подозираш в желание за самоунищожение (меко казано)? Трябва да те уверя, че при всичките проблеми в моя съзнателен живот и каквото и да ми се е случвало и ми се случва, и колкото и потресаващо да е било за околните това, че издържам на подобни емоционални сътресения, НИКОГА не ми е минавала подобна мисъл през съзнанието! Ще потърся психолог. И без да искам ще ме контролират за това, вече няма как Благодаря ви, че все още сте тук! 

Недей да ме подозираш! Знам за какво говориш.

Аз не съм безсилна, не съм сама и искам да престане това. Имам за кого и за какво да живея. Има, разбира се, зачатъци на тази диагноза (това всъщност си е диагноза!), но нали човек трябва да си помогне сам, за да му помогне и Господ. Няма пък да се дам на едно такова нещо да ме контролира. Може проблема да е основно в това, че го знаех само аз. Сега, когато за това знае повече от един човек, не мога да позволя тези хора, които са важни за мен, да ме смятат за нищожество или да ме загубят заради неспособността ми да се измъкна от това блато!
 О, сетих се за един стих, който съм писала на 30.01.2002 година, ето го

Ще трябва да работя върху себе си
сред блатото на своята зависимост,
за да успея лазейки да се измъкна
и да не помня после, че боли!

Написах това във време, в което друг проблем ме гризеше жестоко. Дали с помощтта на това, че тогава написах много неща или поради естеството на характера си, този проблем отдавна е зад гърба ми и в момента не ме тревожи по никакъв начин! Даже като се замисля от години не съм се сещала за това. Значи справила съм се. Имам проблем, имам вдъхновение, трябва ми нова тетрадка и ще изхвърля тази отрова от себе си! Трябва да пиша, време е за нещо ново. Не претендирам, че творбите ми са шедьоври в никакъв случай, но явно ми действат като дренаж! А не съм писала отдавна... Сега, като разлиствам страниците виждам, че последното нещо е от 2.03.2005 година.

Справям се вече трети ден!

Аз мога LemonDesi!  Не ми се ще да си спомням, защото има много по-хубави неща, за които да мисля. Да, ще се справя, защото го искам! И защото има за какво!

Добавям +2!    Хубаво ми е! Живея с по една салата и купичка мюсли, 1 ябълка или чаша мляко вече пети ден и ми е добре. Не ме боли стомаха и се гордея със себе си!

Благодаря ти! Нямам провал и до днес! Хубаво е когато човек има подкрепа и стимул да промени това, което му вреди!

zai4e, много си сладка с тези картинки!    Благодаря ти!