Прекалена привързаност към единия родител

  • 5 545
  • 48
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 647
Синът ми е привързан много към баща си .За него той е най-добрия , а аз съм лошата майка... Мисля , че няма да се намесвам в техните отношения.  Peace

# 16
  • Варна
  • Мнения: 1 383
При нас, аз съм номер 1 за дъщеря ни. Баща и се опитва да е авторитет за нея, но така губи от любовта и /мое виждане/ и с мъка я кара дори да го прегърне понякога. Аз следя да сме с еднакво отношение към нея, но...
Иначе, пред трети лица имаме еднаква тежест за нея, когато е само с него - се държи нормално.

# 17
  • Мнения: 1 761
Понякога иска мен, понякога баща си.Има дни, в които само единия от нас може да го храни, гушка и приспива, но това е само, когато и двамата сме си у дома.Все още най-добре му е, когато се наместо между нас и се опитва при кого ще му мине номера ( много обича да стои на компа и да гледа разни детски),ама аз гледам да има баланс.
При всеки удобен случай,когато мога да си почина или да свърша нещо друго оставям хлапето с баща му да правят нещо заедно-пазаруват,хранят се,карат колички,играят на компа,но без мен.

# 18
  • Мнения: 27 524
Това е нормално състояние при много деца. Към 2-3 годинки е към майката обикновено, към 6, като се осъзнаят полово, следва отдръпване от родителя от същия пол най-често. Племенницата е болезнено привързана към майка си, не може да диша без нея. Спи със сестра ми откакто се е родила, а зет ми с племенника в две отделни стаи  Tired Ще отмине, Никол, според мен няма за какво да се тревожиш, просто е малко по-трудно да си следваш задачите, в които тя не може да участва, но ще отмине  Hug

# 19
  • София
  • Мнения: 790
И Рали е от привързаните към мама... Понеже като бебе сама я гледах, без баби и дядовци, татко вечер след работа го вижда, та мама е "слънцето"  Crazy Не даваше друг да я храни, друг да я облича, да я слага на гърне и т.н. Сега като поотрасна, в мое присъствие пак аз съм за всичко, но забелязвам напоследък че ако не мине номера и при мен, веднага отива да се подмазва на баща си...
На мен ми е неприятно че ме предпочита, на мъжът ми сигурно също, но за момента така стоят нещата Rolling Eyes А иначе това че иска всичко аз да и върша, не значи че таткото върши останалото. Заедно чистим и готвим  с дребното Tired

# 20
  • Мнения: 46 405
... Ще отмине, Никол, според мен няма за какво да се тревожиш ...

Тревожа се не за София, а за баща й, той не го разбира това нещо и за него е огромен проблем, сърди се и ме обвинява, че не искам да се грижа за нея, от хората е, които предпочитат да сготвят и да минат прахосмукачка, вместо да пият бира цял ден с комшиите пред болка, докато децата играят. Което не значи, че не не я обича, просто го натоварва явно  Rolling Eyes

... Понеже като бебе сама я гледах, без баби и дядовци, татко вечер след работа го вижда ...

Е, то и ние бяхме така, на 3г. и 1м. тръгна на градина, преди това само аз и баща й вечер, но както виждаш ефектът е обратен при нас  Tired

# 21
  • Мнения: 3 268
Моята дъщеря е "влюбена" в мен.Употребявам нейната дума,защото така ми казва.Не може да диша без мен и това е от скоро.Колкото по-голяма става,толкова повече ме обича.Знам,че е временно състояние и му се наслаждавам от сърце.Синът ми беше същия,но сега не иска дори да го питам нещо.Напълно ме е отхвърлил,но не се кося,защото знам,че ще се нормализират нещата след 2-3 години.Само да уточня,че дъщеря ми е на 5г,а синът ми на 18г без 3 месеца.

# 22
  • София
  • Мнения: 7 097
И моята дъщеря е привързана повече към мен, но не в такива мащаби, каквито описваш Никол.
Едва ли има какво да се направи във вашия случай. Ще отмине все някога и този период.
В книгите за отглеждането на децата, които съм чела, пише, че в такива ситуации отхвърленият родител не трябва да обръща внимание на това, т.е. да се държи по обичайния начин.

# 23
  • Мнения: 9 814
На 9 месеца- неистово плачеше за мен
На 12 месеца- неистово плачеше за баща си
На 16 месеца- неистово плачеше за мен
На 24 месеца- неистово плачеше за баба си
На 36 та до сега- не плаче вече за никой

# 24
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Имахме и ние такъв период.Не ме пускаше и в тоалетната, не даваше на баща си да припари до мен изпадаше в истерии и т.н. По едно време аз тръгнах на шофьорски курсове и той съответно трябваше да остава с баща си по 1 час на ден.Първият път си е легнал на леглото, завил се и само повтарял" Къде е мама?Мама бързо върни са.Мама,мама...."и така докато не се върнах.Вторият път е мрънкал за мен половината време и така лека полека започна да си поръчва какво да му купя като си идвам от курса и после ми обясняваше какво са правили с тати...сега нямам проблеми да го остявам при татко му.Изпраща ме до вратата, целува ме прегръща ме и заключва след мене Heart Eyes
Дано скоро премине това положение при вас  Peace

# 25
  • Мнения: 46 405
... в такива ситуации отхвърленият родител не трябва да обръща внимание на това, т.е. да се държи по обичайния начин.

В какъв смисъл да не обръща внимание - да я обслужва, който решим (въпреки нейното желание) или отхвърления да не ревнува?

Кажи ми автора и книгата Praynig


Alabala, това е, когато те няма, а когато сте двамата вкъщи как стоят нещата? Продължава ли да иска да я приспива, къпе и т.н. избрания newsm78

# 26
  • София
  • Мнения: 7 672
Моето чаве беше така допреди броени седмици. Мама, та мама. Ужас някакъв. Ходи на ДГ без проблем, но отлично знае кога се връщам и аха съм закъсняла и започва веднага да мърмори на баща си. А като бях на родителска например и се връщах, след като си е легнал -лелеее малееее. Баща му ми е споделял, че е ревал през целия час или час и половина, докато го сложи да спи и след това. Нито е искал да яде, нито нищо. Не може тате да му сложи да яде, не може тати да го облече (това, като беше по-малък), камо ли тате да го изведе без мама. Абсурд. Моят мъж пък ме обвиняваше, че обсебвам детето.  Sad Е, все пак доживяхме да го израсте това състояние (което апропо продължи доста дълго при нас). Сега с тати са първа партия, играят, излизат по мъжки и няма никакъв проблем аз да излеза и да ги оставя без мен. За колкото трябва време. Пак си е привързан много към мама Павчо, но вече не е болезнено. Никак даже. bowuu
Та, Никол, стискам палци е при вас да премине Hug

# 27
  • Мнения: 293
Когато аз съм отхвърления родител се държа по обичайния начин - правя се че всичко е ок, обаче има моменти в които е много изнервящо.Понякога си мисля, че причината е в мен защото аз съм по-строга и не им позволявам да ме манипулират.
Изобщо не ги карам да правят нещо с мен насила-ако не ме искат да чакат баща си.Едното ми дете чака баща си 2 часа да си дойде за да я свали от столчето за хранене- след като видя че той много се бави ме повика аз да им помогна.

# 28
  • Мнения: 4 399
Уф, позната история! И моята дъщеря е болезнено привързана към баща си. Всичко той трябва да прави, даже и гърнето и да чисти, и за това не ставам.  ooooh! Крещи 'мама неееееееее' и нарежда какво трябва да прави баща и. На мен в началото даже ми хареса защото се разтоварвах, пък и мислех че на принципа 'всяко чудо за 3 дни'. Обаче чудото продължава вече месеци. Понякога сяда на стълбите и не иска да слиза или да се качва, щяла да чака баща си. Нито мога да я оставя да си го чака, нито ми позволява да сваля. Е, в крайна сметка изживяваме поредната истерия и я свалям. Така е за всичко. Понякога когато го няма се примирява и не мрънка че аз я обслужвам, но щом той е вкъщи, задължително трябва да е на разположение. Даже сутрин като се събуди крещи 'Папа, ела тука' и само ако той много време не се появи, се сеща че има майка. Един ден ме хапеше и аз и казах че като ме изяде няма да си има майка. Питам я кой ще я вземе от гледачката, а тя ми отговаря 'папа', а кой ще готви: 'Ингрид' (гледачката) и хич не се трогна от евентуалната липса на майка си.  Sad Дори ако си науми че нещо трябва да свърши баща и, а не аз, ако настоявам, ме блъска и ме бие.  Rolling Eyes Мисля че е от момичетата, които на 5 години ще обясняват че искат да се оженят за бащите си.  Wink

Според мен причината е сложна. От една страна мъжете са по-либерални, или поне моя, дават повече свобода, не ограничават, не поставят правила. От друга страна човекът който прекарва повече време с детето трябва да върши разни неприятни неща като водене на лекар, даване на лекарства и т.н. А и игрите които бащите могат да играят с децата си са по-забавни. И така като събереш всичко накуп, ясно е кой е любимият и интересният вкъщи.

# 29
  • София
  • Мнения: 3 421
Никол, хайде и за - ще го израсте, ама до тогава...

  С щерката не съм имала такива проблеми - пръво искаше само мен, но после нещата плавно се оправиха. Обаче с малкият ooooh!
Първо искаше само мен, после само баба си, после само мъжът ми.
  В интерес на истината на мен ми е било некомфортно във всички ситуации - когато иска само мен ужасно се изморявам и натоварвам, когато иска само баща си пак така - хем да свърша всичко, хем пък и ми става неприятно Embarassed. Баща му също се дразни - "не искаш с нещо да го залъжеш", щото като се прибере вкъщи и до тоалетна не може да отиде - малкият сядаше пред вратата на земята да го чака ooooh! Ама как да го залъжа бе, ми то и моите възможности се изчерпват, не съм клоун все пак.
 Най-болезнена привързаност обаче беше с майка ми - щом тя се появеше и забравяше за всички останали. Ревнувах сериозно Embarassed
 Върхът беше на сватбата на брат ми- тъкмо да влизаме в ритуалната зала и като ревна, че му се ходи до тоалетна, ама не иска с никой друг да отиде, иска с баба си. И жената тича с него и закъсня за ритуала Sad . Снимани са как влизат на бегом по средата на събитието, нашият разгащен, защото мама бързала естествено.

 Сега нещата вече са спокойни, но все още има изблици от време на време(не ме завивай ти, искам само тати), но това вече от глезотия. Почти на 5 год. е.
 


Общи условия

Активация на акаунт