Прекалена привързаност към единия родител

  • 5 542
  • 48
  •   1
Отговори
# 30
Четох в една книжка по детска психология, че във възрастта 3-5-6 годинки децата започват да се осъзнават полово и това води до по-голям интерес към родителя от противоположния пол. Децата се "влюбват" в него/нея и родителят от техния пол се превръща в един вид конкуренция за вниманието на другия родител. Така че можеш да успокоиш мъжа си - това е период от живота на детето, през който то трябва да мине, за да може да се самоопредели, да се осъзнае като личност. Когато детето се увери в безрезервната обич на родителите си и разбере, че родителят от същия пол е неговия модел за подражание - тогава изчезва това болезнено привързване към (не ми харесва "едипов комплекс") родителя от противоположния пол. Нещата все пак не са толкова прости - всяко дете си е индивидуално и иска специфичен подход. Когато обаче разберем, че на него самото му е трудно, колкото и на нас, сякаш е по-лесно да му помогнем да преодолее проблемите на израстването.
Надявам се да съм в помощ.  Hug

# 31
  • Мнения: 46 403
... От една страна мъжете са по-либерални, или поне моя, дават повече свобода, не ограничават, не поставят правила. От друга страна човекът който прекарва повече време с детето трябва да върши разни неприятни неща като водене на лекар, даване на лекарства и т.н. ...

На лекар винаги сме ходили заедно тримата, но за ваксините винаги той я държи  Mr. Green

... Баща му също се дразни - "не искаш с нещо да го залъжеш" ...

Ние да не сме женени за един и същи мъж  Mr. Green

grgeorgiev, благодаря, има логика  Thinking като се замисля и аз съм имала такъв период на привързаност към баща ми, но не помня на колко го години.

# 32
  • Мнения: 5 877
Поне при нас определящото е играта - не строгостта, не подаръците, а времето за съвместни занимания.
Изключително привързана към мен е, но се привързва много и към всички каки, които съм вземала да я гледат.
Няма и следа от предпочитание към противоположния пол - напротив, доста се притеснява от мъжете, не знам защо. Изпадам понякога в неудобни ситуации, като пищи и се крие от наши приятели, или забива поглед в масата и две думи не обелва. На жената от същата двойка при най-малкия удобен случай ще се намърда да й прави прическа,

# 33
  • София
  • Мнения: 7 097
... в такива ситуации отхвърленият родител не трябва да обръща внимание на това, т.е. да се държи по обичайния начин.

В какъв смисъл да не обръща внимание - да я обслужва, който решим (въпреки нейното желание) или отхвърления да не ревнува?

Кажи ми автора и книгата Praynig

Отхвърленията да не ревнува или ако ревнува, защото е човешко, да не го показва. А също и да я обслужва, който тя реши. Един вид, о,к щом не иска ти да я обслужваш - правиш си пас.
На книга звучи лесно, ама сигурно е много трудно това и за двама ви - ти се чувстваш отхвърлена и неминуемо ти е кофти, а мъжът ти пък е по-натоварен Rolling Eyes Дано по-скоро да отмине този период  Hug

Мисля, че в книгата на Спок го четох  Thinking Но предполагам, че и по други книги ще срещнеш нещо по въпроса.

# 34
  • Тук и сега
  • Мнения: 325
Никол, не се притеснявай, ще се оправи. Виждам, че сте по-големи от нас. Дъщеря ми е на 2г 3 мес., но се е е хванала за полата ми. Не дава нищо на баща си. Аз трябва  да я сложа на гърне, аз да я облека, съблека, храня и т.н. Независичо, че самоаз я потупвам, пак предпочита мен. Говорих с една психоложка и каза, че това се дължи на фактът, че аз поемам повечето задължения с детето, да не кажа и всичките. Трябвало да си разпределим грижите с мъжа ми. Оттогава той вечер и мие зъбите, играе с нея, рисуват и т.н. Някои неща му станаха запазена марка. Но все още положението при хранене, гърне и т.н го владея аз. Опитай като мен, може да се пречупи.

# 35
  • Мнения: 4 399
... От една страна мъжете са по-либерални, или поне моя, дават повече свобода, не ограничават, не поставят правила. От друга страна човекът който прекарва повече време с детето трябва да върши разни неприятни неща като водене на лекар, даване на лекарства и т.н. ...

На лекар винаги сме ходили заедно тримата, но за ваксините винаги той я държи  Mr. Green



Е, това с лекаря го дадох само за пример. Ако ти си родителя, който прекарва повече време с нея, със сигурност има неща, които трябва да свършиш, а на нея не и се харесват. Един не обича да си мие ръцете, друг очите, трети косата, зъбите, да си реже ноктите... Примери колкото искаш.

grgeorgiev, това което пишеш звучи логично, но моето дете започна с тази болезнена привързаност още преди да навърши 2 години. И смея да твърдя че и в момента е абсолютно несамоосъзната полово. Тъй че причините може да са много комплексни и различни при различните деца.

# 36
  • Мнения: 4 629
Към мен е привързан по-силно. Наскоро, като че ли намаля малко.  Аз винаги настоявам да прави и неща с баща си. Ако много не иска- тогава тримата заедно (за къпене, четене на книжки, ходене до магазина...)

# 37
  • Mediterraneo
  • Мнения: 37 913
Никол, ние сме същата картинка  Crazy Сутрин ха съм казала нещо, което не е по нейната, ха се започне- реве, тръшка се и през цялото време повтаря- Махай се! Искам тати да ме гледа! Ти си лоша  Shocked Винаги се обаждаме на баща й, за да му каже, че не трябва да е на работа, а да си бъде с нея  Rolling Eyes
Когато е спокойна, ОК, но докривее ли й нещо...
Когато сме двамата вкъщи, тати отново е златният! Винаги казва, че съм хубава, например, но не забравя да отбележи, че тати е ПО- хубав  Tired
Но. Както разбирам, теб те притеснява отношението на баща й  Thinking Аз такъв проблем нямам- мъжът ми се чувства перфектно, когато е център на вниманието на детето. Разбират се чудесно и могат с дни да прекарват времето си само двамата  ooooh!

# 38
  • Варна
  • Мнения: 4 969
... в такива ситуации отхвърленият родител не трябва да обръща внимание на това, т.е. да се държи по обичайния начин.

В какъв смисъл да не обръща внимание - да я обслужва, който решим (въпреки нейното желание) или отхвърления да не ревнува?

Кажи ми автора и книгата Praynig


Alabala, това е, когато те няма, а когато сте двамата вкъщи как стоят нещата? Продължава ли да иска да я приспива, къпе и т.н. избрания newsm78
Явно не съм разбрала при вас проблема какъв е .То тези неща по принцип аз си ги върша и малкият няма как да е проявявал претенции за тях. Crazy
Стискам палци този период скоро да премине при вас  Peace

# 39
  • Мнения: 1 640
Никол,да не би София да те "наказва" по нейния си детски начин за това,че вече ходиш на работа и че вече не споделяте много свободно време.   Някакъв начин да отпуши скритото напрежение,което се натрупва в детската градина?      Или любими ваши общи занимания да й липсват?


  Моята дъщеря се държи странно и понякога доста капризно след детска градина/не че ходи често и задълго,де,почти винаги е хремава и си стои вкъщи/.Но когато ходи на градина ,ХАРМОНИЧНИТЕ ни отношения отиват на кино-няма угодия,държи се превъзбудено и отнесено,отпушва си всички негативи и ни ги стоварва.Често лавира м-у мен и баща си и търси кой от двама ни ще прояви повече търпение спрямо капризите й и ще й уйдиса на акъла.Ей в такива моменти често баща й става незаменим за нея,защото аз повече настоявам да спазва някакво благоприличие и повече я критикувам,затова и ме отсвирва.

Последна редакция: ср, 12 мар 2008, 01:43 от ФЕЯТА

# 40
  • София
  • Мнения: 13 200
А да сте чували за романтичния период при децата...  Wink Около тази възраст много често момиченцата се влюбват в бащите си, а момченцата в майките  Laughing Тия неща са нормални и аз не бих ги нарекла болезнена привързаност. Като се добави факта, че децата по-рядко виждат бащата, отколкото майката всичко си идва на мястото. моята дъщеря има моментни предпочитания и никога не е била прекалено привързана към единия или към другия.

# 41
  • София
  • Мнения: 1 040
Аз книга мога да напиша по темата с тия две дъщери.

С голямата тръгнах на работа, когато беше на 7 месеца. Гледаха я бабите и дядовците до 3-годишна възраст, когато тръгна на детска градина. Към 1,5 г. започна да проявява болезнена привързаност към баща си. Когато баща и е някъде наоколо не даваше никой друг да припари около нея. Баща и вършеше всичко - обличане, обуване, хранене, приспиване. Ако аз се опитах да направя нещо започваха едни бясни истерии с часове. Когато той отидеше до тоалетната тя висеше на вратата и ревеше за него. Не го оставяше да се наяде спокойно, а се катереше по него ревейки или ги дърпаше да ходи в другата стая да си играе с него.

Нещата бяха достигнали шеметни размери - напр. един път се прибираме от селото на мъжа ми и разстояние, което обикновено вземаме за 2 часа тогава го взехме за 4 часа, защото тя се тръшкаше на задната седалка, че иска баща и да седи при нея, а той шофираше. И така спирахме на всеки 10-15 км. да я успокояваме, защото беше истерясала и не мъжът ми не можеше да шофира. Бяхме станали легендарни в махалата, защото всички деца реват за майките си, само Йоанна реве за баща си.

Тази ситуация беше ужасно изнервяща. Почнахме да се караме с мъжа ми, защото според него аз от работа не обръщам внимание на детето и за това то предпочита него. А това не беше така, просто то беше като "омагьосано" от баща си. Бях се побъркала. В един момент даже бях решила да търся помощта на детски психолог. Нещата се поуталожиха след 3-годишна възраст. Сега имам най-доброто и сговорчиво 6-годишно момиченце. Определено сега е повече ориентирана към мен - говорим си много, четем, но привързаността и към мене не е така болезнена и истерична, както към баща и навремето.

С малката дъщеря, която в момента е на 2 г. и 10 м. картинката се повтаря едно към едно. Нея я гледах до 1 г. и 4 месеца изцяло аз. После до 2 г. 4 м. бабите, след което тръгна на ясла. Даже в определени отношения си мисля, че надминава кака си. Баща и пак се изнервя на моменти, но като цяло приема нещата по спокойно. На мен изобщо не ми пука, защото знам, че и този период ще отмине един ден въпросът е да имаме нерви да го изчакаме.

# 42
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
при нас е различно, тъй като и аз и се карам (а и наказва по-жестоко) привързаността е 50:50 ....
защо не оставиш тати да налага малко дисциплина ?

# 43
  • Мнения: 46 403
Никол,да не би София да те "наказва" по нейния си детски начин за това,че вече ходиш на работа и че вече не споделяте много свободно време ...

Тази привързаност не е от както тръгна на градина, а някъде от около 2 годишна май  newsm78 тогава си ги обяснявах с това, че е с мен през деня и вечер и в почивните дни й е по-интересно да види баща си, но явно е роматичния период  Heart Eyes както казва Vache.

... Тази ситуация беше ужасно изнервяща. Почнахме да се караме с мъжа ми, защото според него аз от работа не обръщам внимание на детето и за това то предпочита него. А това не беше така, просто то беше като "омагьосано" от баща си ...

Мдам  Tired последните 2 дни обаче коренно се промени  Shocked  Heart Eyes може би е прочел темата  Embarassed Joy

Labrador, ние уж сме еднакво строги и еднакво либерални, но може би само аз си мисля така, а тя усеща нещата по различен начин  Tired

# 44
  • Мнения: 27 524
На лекар винаги сме ходили заедно тримата, но за ваксините винаги той я държи  Mr. Green

И ние така  Grinning
Никол, и аз не разбрах, че иде реч за Готвачев. Иначе племенницата ми беше точно като на Тарталета Силия - седи с майка си, но чака баща си, като се прибере се лигави, кисне в скута му... но отмина на около 5-6 годинки това. Сестра ми е с волски нерви и търпение и не е обръщала внимание на това нещо.
Да не те тревожа, но аз съм била така към баща ми. Всичко само той правеше за мен. И.... така си остана винаги  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт