Оня ден една приятелка каза, че не била плакала от 10 години. Ето това е ненормално за мен. Предпочитам да съм ревла или озъбена, нахилена коза. Да усещам, че съм жива!
- Публикувана: 10 март 2008, 21:59 ч.
- Последно мнение: 19 март 2008, 13:27 ч.
Много си емоционална....
Ето вчера пак ми го казаха
Ходихме на лекар, малкия беше много болен, гори целия.
Отиваме пред лекарката и аз не се стърпявам, говоря й какви неразположения има и плача.
Не ридая, не плача истерично (някой сега да не си помисли, че съм се тръшкала чак)ами очите ми се насълзяват, насълзяват...
Тя милата ме успокоява " Ти си много емоционална, спокойно всичко ще се оправи".
Супер се мразя, че в такива моменти съм адски слаба
Ако се касае за мен или за когото и да е друг, имам егати силата.... но за детето си съм много слаба
А не трябва да е така
Мама казва, че така е винаги в началото.После след толкова много болести се попретръпва и умееш да владееш тревогата си
Та трябва да си има някаква мярка, хубаво е да не си дебил, да си чувствителен, да можеш да показваш чувствата и емоциите си, но пък и да не ставаш истеричен...
Ходихме на лекар, малкия беше много болен, гори целия.
Отиваме пред лекарката и аз не се стърпявам, говоря й какви неразположения има и плача.
Не ридая, не плача истерично (някой сега да не си помисли, че съм се тръшкала чак)ами очите ми се насълзяват, насълзяват...
Тя милата ме успокоява " Ти си много емоционална, спокойно всичко ще се оправи".
Супер се мразя, че в такива моменти съм адски слаба
Ако се касае за мен или за когото и да е друг, имам егати силата.... но за детето си съм много слаба
А не трябва да е така
Мама казва, че така е винаги в началото.После след толкова много болести се попретръпва и умееш да владееш тревогата си
Та трябва да си има някаква мярка, хубаво е да не си дебил, да си чувствителен, да можеш да показваш чувствата и емоциите си, но пък и да не ставаш истеричен...
И е права, на моменти се стига до истерии даже. Всъщност, за мен "емоционален" и "чувствителен" са различни понятия. Даже противоположни. Чувствителният човек е раним, впечатлителен, но е интроверт, той крие нещата в себе си. Докато емоционалният е екстраверт, той изхвърля всичко навън, сега, веднага... "drama queen", с две думи.
Пак казвам, че това си е лично моя класификация, без претенции за обективност.
Пак казвам, че това си е лично моя класификация, без претенции за обективност.
Много ми харесва това разделение, чисто езиково
Да, има такова нещо...За емоционалността не знам доколко мога да говоря, тъй като ми се струва, че не познавам себе си особено много.
Зодия Скорпион съм, ако това може да ми послужи като оправдание, диагноза или интересен (не чак толкова) фрагмент от недомисленото изложение, дето представлява постът ми.
Зодия, та зодия. Знам ли и аз каква съм? Парадирането с емоцията ме дразни, струва ми се едновременно осквернително и жалко, но с това изречение, вижда се, нищо ново не казвам. Имам чувството, че се меня постоянно, не като път на поведение - предпочитам хумора и лекия сарказъм, вместо екзалтираността и унищожителното "мразя те, зер не ми почерни ТИ живота". Отвътре обаче съм или болезнено студена, до патологичност, или някакво кълбо от сили, дразнения и субективни впечатления, което усещам до степен физическа. И то пред лицето на едни и същи неща. В смисъл такъв, че не взимам всичко прекалено навътре и в такъв аспект съм дебил до съвършенство, но взема ли нещо навътре, то е катастрофално (не в булевардния контекст на съдбовните събития и т.н. в този тон). Няма управление, вътрешно. Отвън съм напълно изравнена откъм емоция, всичко е точно и премерено. И с хората съм така...малко могат да ме трогнат наистина, което сигурно е грешка, но като се случи, почвам да ги чувствам като част от себе си и става едно такова частично сливане, че от думи минаваме на действия, от действия на общо съществуване, а оттам...или на "мамка й мръсна, заби ми нож в гърба", или - на нещо, за което нямам точни думи. Хем съм темерут, хем такъв тип общуване с другите ме подтиква към живот най-бързо и спонтанно. А това е добре дошло, защото понякога забравям да живея и се отплесвам в странични занимания.
Е, по принцип съм леко инфантилен индивид, който гледа да възприема нещата с насмешка.
И си нося косата на опашки. Или поне ми се случва.
Хубаво е, когато възрастта е оправдание за непригодността на притежателя й, за неспособността му да постига нещо...де да знам, реално.
Да емоционална съм .Плача когато съм нервна или нещо друго.Когато някой каже нещо и аз веднага казвам какво мисля-)Каквото ми е на акъла това ми и на езика.Не правя пауза за да го премисля.Съжелявам по някога ще не съм премислила.Ако детенце не е добре се разплаквам,но пред лекарите се държа.
Винаги успявам да излеза от кофти ситуаци.Радвам се че съм толкова пряма с който и да че не го премислям,защото така според мен показвам че съм силна а не слаба.макарче вътлешно е обратното- но както и да е
Винаги успявам да излеза от кофти ситуаци.Радвам се че съм толкова пряма с който и да че не го премислям,защото така според мен показвам че съм силна а не слаба.макарче вътлешно е обратното- но както и да е
Ех, момичета - нямах предвид, че да си емоционална е лошо нещо. Лошо е, когато не умееш да прецениш ситуацията и се държиш леко неадекватно и после се оправдаваш - "Ами , емоционална съм... Такава съм си и толкоз!" Аз също съм емоционален човек - разплаквам се на филми, бързо паля и бързо ми минава, обичам да изразявам чувствата си... Но съм се научила да бъда уравновесена, защото това вреди не само на мен и взаимоотношенията ми с хората, но и на самите околни.
Ами да, ти си го казала и в предния си пост - обмисляш, броиш до 100 и така... Хич не става за един ден, но не е невъзможно. Не е задължително да станеш дебил или камък, който не знае да се весели или да се ядоса, когато е необходимо... Аз много съм наранявала хората около мен с моите емоционални изблици. След като преживях няколко по-тежки наранявания и аз от така наречените "емоционални хора" си обещах да се взема в ръце да не постъпвам и аз по този начин.