За докторите - отново

  • 4 132
  • 43
  •   1
Отговори
# 30
Bim_bam, дълго, много дълго четох в този форум. Мисля, че му липсват добритед маниери.
  Simple Smile

Последна редакция: ср, 12 мар 2008, 18:31 от Roevsparker

# 31
  • Мнения: 27 524
Съгласна съм с Нати, въпреки че си пиша и сме си били близки с Ники Фин отпреди да забрменея дори. Намирала съм в нея опора и душеприказчик.
Но в конкретния случй с Ева не намирам оправдание.
Мила Ники Фин, може би ти си права, само и единствено защото сама виждаш, знаеш и наблюдаваш какво става с децата ти. Сама правиш прецнките и взимаш решенията.
При повечето от нас си има конкретни правила, които не се влияят от пари, време, нерви, разстояние и притеснение.
Не се сърди, но и аз мисля, че при теб има налице няколко неща - хипер заетият ти съпруг, представите в дома ти, че жената отговаря за децата и край, освен това и за къщата, храната, а той само да изкарва парите. Болниците са ви далече, мъчни, свързани с пътуване, чакане, плащане и съпругът ти се изнервя, а и ти покрай него. А и за всеки би било така с три малки и нервни дечица.
Ни най-малко не мога да дам мнение кое е правилно и кое не. Казано честно и мен ме притесняват зачестилите ти нападки против всичко медицинско, болнично и лекарско. Обаче, все пак... не го смятам за правилно. Всеки прави грешки, но чак пък толкова.... не знам... ако ти се спука апендикс, ако имаш сърдечна криза, ако детето ти колабира, какво... пак ли ще се осланяш на Божиите ръце или ще хукнеш към най-близкото болнично заведение? Аз лично съм чадо на 21-ви век и ценя и се възползвам максимално от медицинските услуги, апаратури и знания. Може да греша, но трябва да знам сама за себе си. Иначе ми остава да ида в гората с малкия, да спим на мечи кожи и да хрупаме плодове и ядки, нали? Не се сърди, но ти самата звучиш все по-нелогично и аз се моля подозренията от предишната тема на Деси да са неоснователни.
Ако пък не е така (дано), тогава защо непрекъснато плюеш и се оплакваш от едно здравно обслужване във все пак една бяла и развита държава?
И тук си имат кусурите (в Белгия), има хипер доволни, има отвратени, има мрънкащи. От моя личен и наблюдателен опит като преводачка на познати имам следното заключние - колкото по-арогантно, нахално, нетърпимо и нервно подхождаш към дадено медицинско лице, толкова повече ти се отговаря по същия начин. Не мисля, че само защото ние или застраховката ни си плащаме ни дава право да се отнасяме с медицинския персонал, бил той доктор или просто санитар, като последния ни длъжник. И колкото повече съм се усмихвала и съм била мила, толкова повече са се отнасяле добре и с търпение към мен. Преди да вляза да раждам една докторка ми каза - "мило момиче, ако се наложи в процеса на раждане да правим секцио и ние се разтичаме и спрем да ви говорим, не мислете че е от нелюбезност или пренебрежение. Просто сме съсредоточени за най-доброто за вас и бебето ви".
Уважавайте лекарите, те са учили години наред в непосилен труд и материя. Има калпави, така е, но не са мнозинство и е факт, че непрекъснато спасяват животи.

# 32
  • Мнения: 690
Дъщеря ми беше на три месеца, когато падна от количката.
С целия си акъл, бях сложила три месечно бебе в лятна количка и бях забравила да я вържа. ooooh!
Въпреки, че съпружеството е мед. лице, хвърчахме до болницата с 200км, в час!!!
За протокола, детето ми нито е повръщало, нито е изпадало в безсъзнание. Peace

# 33
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Bim_bam, дълго, много дълго четох в този форум. Мисля, че му липсват добритед маниери.
  Simple Smile

А проява на особено добри маниери ли е да влезеш някъде и от вратата да започнеш да се заяждаш.
Ако дадено място не ти харесва - не го посещаваш. Просто е.

Сори за спама.
Спирам да пиша по темата, защото наистина стана смешна цялата тази работа.

# 34
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
дълго, много дълго четох в този форум. Мисля, че му липсват добритед маниери.
  Simple Smile
Щом не ти харесва не го посещавай и не се включвай в темите, мисля че не е трудно да го направиш.

# 35
  • Мнения: 2 757
 Joy ох, колко се забавлявах на сладките ви приказки с моята приятелка  Joy.
Блонди, , уважавам докторите не поради факта, че са учили, а просто защото са хора и защото се опитват да ми помогнат - аз тези неща ги виждам и оценявам. Но това не променя факта, че в някои случаи са безсилни или просто не съумяват да се справят с даден проблем. Каква реакция примерно очакваш, при положение, че детето ти се съсипва от кашляне седмици наред, поради което посещаваш трима различни лекари, двама от които не забелязват никакъв проблем, и третия чак поставя диагноза. Сега учили са хората, ама какво да ги правя като не се справят със стетоскопа. Ами не са кадърни, съжалявам. Поне да не казват с такава увереност, че няма нищо, а да си признаят, че не могат да поставят диагноза и да ме пратят при друг лекар. А не да си ме пращат в къщи с болното дете и така да си караме мислейки си че няма нищо, въпреки че е очеизвадно, че проблем има. Имам си наистина адски много причини за мнението ми за медицината и лекарите като цяло. А относно примерите ти за апендицит и т.н. вече писах, че за мен смисъл има само спешното отделение, където става дума за спасяване на живот и то в случаите, когато това е възможно, когато е по силите на медицината. Ама мозъчни проблеми... скептично съм настроена. Ако се е случило нещо много сериозно с мозъка, за което се иска моментална реакция просто забрави - преди да се отвори спешно главата трябва да се извършат доста прегледи и изследвания, които отнемат време и това може да е фатално. Там не може да се действа спешно, защото не може просто да отвориш главата и да оперираш, както примерно се действа при някои др видове проблеми. Умираш си и това е. А ако има по-незначително увреждане, което не застрашава живота или поне не е толкова спешно, тогава ще си има някакви обезпокоителни симптоми, които ще си пратят човек на лекар и вече ще се прави квото може от тук натам. Забележи примерно, че от всички пишещи тук тичали в болница и лежали там няма нито един случай в който да е приложено някакво лечение. И питам пак защо аз като имах сътресение с главобол и гадене и отидох на лекар и той абсолютно нищо не ми направи, въпреки, че констатира сътресението, каза ми само да не гледам ТВ и си ме прати в къщи. Ами душа, аз доказано имам сътресение. Ами ако някъде в мозъка ми расте хематом или кърви... Защо никой не си направи труда да сканира и да види кво става? Много просто - защото квото и да има в главата ми те са безсилни. Ами така и с бебето ми щяха да реагират като им кажа че повръща и му е нарушен съня - ще поставят диагноза и ще си ни пратят в къщи да лежим. Нали не мислиш, че животът на едно бебе е по-ценен от живота на един възрастен и за него ще си направят специален труд да проверят кво е положението в главата му. Абе няма ли някой лекар да се изкаже най-после по тази тема и да се прекрати тази налудничава дискусия

# 36
  • Мнения: 27 524
Joy ох, колко се забавлявах на сладките ви приказки с моята приятелка  Joy.
Блонди, , уважавам докторите не поради факта, че са учили, а просто защото са хора и защото се опитват да ми помогнат - аз тези неща ги виждам и оценявам. Но това не променя факта, че в някои случаи са безсилни или просто не съумяват да се справят с даден проблем. Каква реакция примерно очакваш, при положение, че детето ти се съсипва от кашляне седмици наред, поради което посещаваш трима различни лекари, двама от които не забелязват никакъв проблем, и третия чак поставя диагноза. Сега учили са хората, ама какво да ги правя като не се справят със стетоскопа. Ами не са кадърни, съжалявам. Поне да не казват с такава увереност, че няма нищо, а да си признаят, че не могат да поставят диагноза и да ме пратят при друг лекар. А не да си ме пращат в къщи с болното дете и така да си караме мислейки си че няма нищо, въпреки че е очеизвадно, че проблем има. Имам си наистина адски много причини за мнението ми за медицината и лекарите като цяло. А относно примерите ти за апендицит и т.н. вече писах, че за мен смисъл има само спешното отделение, където става дума за спасяване на живот и то в случаите, когато това е възможно, когато е по силите на медицината. Ама мозъчни проблеми... скептично съм настроена. Ако се е случило нещо много сериозно с мозъка, за което се иска моментална реакция просто забрави - преди да се отвори спешно главата трябва да се извършат доста прегледи и изследвания, които отнемат време и това може да е фатално. Там не може да се действа спешно, защото не може просто да отвориш главата и да оперираш, както примерно се действа при някои др видове проблеми. Умираш си и това е. А ако има по-незначително увреждане, което не застрашава живота или поне не е толкова спешно, тогава ще си има някакви обезпокоителни симптоми, които ще си пратят човек на лекар и вече ще се прави квото може от тук натам. Забележи примерно, че от всички пишещи тук тичали в болница и лежали там няма нито един случай в който да е приложено някакво лечение. И питам пак защо аз като имах сътресение с главобол и гадене и отидох на лекар и той абсолютно нищо не ми направи, въпреки, че констатира сътресението, каза ми само да не гледам ТВ и си ме прати в къщи. Ами душа, аз доказано имам сътресение. Ами ако някъде в мозъка ми расте хематом или кърви... Защо никой не си направи труда да сканира и да види кво става? Много просто - защото квото и да има в главата ми те са безсилни. Ами така и с бебето ми щяха да реагират като им кажа че повръща и му е нарушен съня - ще поставят диагноза и ще си ни пратят в къщи да лежим. Нали не мислиш, че животът на едно бебе е по-ценен от живота на един възрастен и за него ще си направят специален труд да проверят кво е положението в главата му. Абе няма ли някой лекар да се изкаже най-после по тази тема и да се прекрати тази налудничава дискусия

Ето ме пак, ама не знам откъде да захвана по-напред  Crazy Спор няма, че в много случаи докторите са безсилни. Но е факт, че това е рядкост все пак. Не знам как ще прозвучи тук (в бг мамма имам предвид конкретно казано), но имам чувството и наблюденията, че и докторите си избират според зависи. Имаме препоръчан (не го познавам) доктор - гинеколог и педиатър. Много чужденци ходят при неги принципно. Но точно с нашите съседи удари/ха на камък - те се жалват и мрънкат, той ги изгони и им теглил една...  Аз когато влязох да раждам, бях си сама, нямаше предродилни зали, наместиха ни в родилна, с коланите и толкова. Всичко си изкарахме сами двамата  Simple Smile Акушерката дойде след като на Криско главата излезе  Simple Smile
Не зна какво да ти кажа относно възприятията за редно и нередно. Винаги има риск от престараване, така е, но то е за предпочитане пред едно безхаберие или пускане по течението.
Спешното отделение също ни най малко не е гарант за идеалност.
Уф, Ники, не знам, нямам  конкретни и категорични отговори на въпросите ти  Confused

# 37
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 284
Само да вметна нещо, което се сетих, и ще се върна да прочета писанията на новото светило в областта на медицината.

В нашия град преди десетина дни почина дете. От мозъчен кръвоизлив. Получен от падане на глава. Преди месец е паднало детето. И вече го няма.

# 38
Bim_bam, дълго, много дълго четох в този форум. Мисля, че му липсват добритед маниери.
  Simple Smile

А проява на особено добри маниери ли е да влезеш някъде и от вратата да започнеш да се заяждаш.
Ако дадено място не ти харесва - не го посещаваш. Просто е.

Сори за спама.
Спирам да пиша по темата, защото наистина стана смешна цялата тази работа.

Предполагам, че там откъдето идваш, наричат нетърпимостта към недоброто възпитание заяждане?
Желая ти късмет!  bowuu

# 39
дълго, много дълго четох в този форум. Мисля, че му липсват добритед маниери.
  Simple Smile
Щом не ти харесва не го посещавай и не се включвай в темите, мисля че не е трудно да го направиш.

О, да, напълно съм съгласна и вероятно точно така ще направя.  Simple Smile  Но същото важи и за вас - струва ми се, че го казах още в самото начало. Селективната памет е нещо така интересно...

# 40
  • София
  • Мнения: 7 097
Ама мозъчни проблеми... скептично съм настроена. Ако се е случило нещо много сериозно с мозъка, за което се иска моментална реакция просто забрави - преди да се отвори спешно главата трябва да се извършат доста прегледи и изследвания, които отнемат време и това може да е фатално. Там не може да се действа спешно, защото не може просто да отвориш главата и да оперираш, както примерно се действа при някои др видове проблеми. Умираш си и това е. А ако има по-незначително увреждане, което не застрашава живота или поне не е толкова спешно, тогава ще си има някакви обезпокоителни симптоми, които ще си пратят човек на лекар и вече ще се прави квото може от тук натам. Забележи примерно, че от всички пишещи тук тичали в болница и лежали там няма нито един случай в който да е приложено някакво лечение. И питам пак защо аз като имах сътресение с главобол и гадене и отидох на лекар и той абсолютно нищо не ми направи, въпреки, че констатира сътресението, каза ми само да не гледам ТВ и си ме прати в къщи. Ами душа, аз доказано имам сътресение. Ами ако някъде в мозъка ми расте хематом или кърви... Защо никой не си направи труда да сканира и да види кво става? Много просто - защото квото и да има в главата ми те са безсилни. Ами така и с бебето ми щяха да реагират като им кажа че повръща и му е нарушен съня - ще поставят диагноза и ще си ни пратят в къщи да лежим. Нали не мислиш, че животът на едно бебе е по-ценен от живота на един възрастен и за него ще си направят специален труд да проверят кво е положението в главата му.

Има случаи на приложено лечение. Това, че не давам подробности, не значи, че няма. Снимаха й главата, лепиха я единият път, а вторият й обработиха раната на устата и ни дадоха указания какво да правим по-нататък, за какво да следим и т.н. При първия път, освен че я снимаха и лепиха, се изредиха най-различни детски хирурзи, не само неврорихурзи и прегледаха цялото й тяло и вътрешни органи.

Имам един съсед, който след падане от количка на главата си като бебе е с увреждане на мозъка и има поставена някаква клапа /или както там се нарича/. Освен това е и на лекарства. Значи има все пак какво да се направи, ако е наложително.

За мен обаче остава загадка защо не са направили поне снимка на главата на детето. Счупеният череп, който е отхвърлил като диагноза лекарят не е единственото възможно поражение  Thinking


# 41
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Н а т и то няма смисъл да даваш подробности.  Дори вече не мога да разбера за какво NikiFin  пуска теми за да се заяжда с някой заедно с "приятелката си" или да иска съвет от другите, което много ме съмнява.

# 42
  • Мнения: 2 757
Тарталета , случаят, който описваш не е единичен, много деца така са си заминали. Но най-важното не си написала. А именно: Родителите заведоха ли детето на лекар след като падна. Ако да какво направиха лекарите и защо след техните манипулации детето въпреки всичко е починало. Ако пък не са го завели на лекар какво общо има това с моят случай, защото както вече ви казах ние отидохме на лекар и той просто нищо не направи. Именно това очаквах и именно това се случи - затова съм възмутена от тукашното здравеопазване. И тук не е като в БГ да си платиш и да получиш това от което имаш нужда на момента. Първо има сигурно само една частна клиника на острова, която освен че е безбожно скъпа пак предполагам че и за преглед там се чака кой знае колко време щото просто си е само една.

# 43
  • Мнения: 393
NikiFin много изчетох и реших най-накрая и аз да се включа в безмисления спор Mr. Green
Голямата ми щерка е с ЧЕТИРИ комоцио(а) за период около 6 месеца (ами детето е скиорче и..). Първите две бяха в Австрия. ВЕДНАГА е била прегледана от лекар. Е, предписанията- покой, без ТВ, музика и т.н (ама кой ще ги спазва). Резултат от НЕСПАЗВАНЕТО-главоболие, скенер и ...нищо. Следваща травма-този път мама беше наоколо и няма шест-пет-пълен режим. Отзвуча за около месец. Малко преди да заминем за САЩ-следващ екшън гарниран с пукнат прешлен (и комоцио де). Изкара си този път десетина дни в Пирогов.  С травми на главата шега не бива. Колкото и смешен да ти изглежда прегледа, все пак дава доста добра информация (не на тебе, а на лекаря). Ако не дай боже се касае за сериозен случай, първичният преглед е от голямо значение. И аз оплювам докторите, но при най-малко съмнение за нещо сериозно водя децата. До сега винаги съм била права.
Не съм съгласна с тебе за критиката ти към лекарите. Верно има някои, които претупват случаите, но НИКОГА не бих си позволила да ползвам дистанционна диагноза. От случай до случай има разлика и само преглежащият лекар може да коментира диагнозата (освен случаи, когато има рентгенови снимки, резулти от скенер, кръвна картина и се касае за консулт).
В края на краищата децата са си твои и ти и съпругът ти решавате дали ще отделите малко от скъпоценното си време за посещение на лекар.
Аз отделям от моето скъпоценно време само в ситуация, която наистина изисква- травма на главта, болки в ушите, температура продължаваща повече от два дни, съмнение за счупен крайник (имам богат опит с този вид травми Mr. Green).  Това са неща, с които шега не бива.
А, щях да забравя-при констатирано сътресение на мозъка (без усложнения), предписанията са: покой, затъмнено помещение, избягване на тв, комп, музика-за няколко дни. За по-тежки форми-наблюдение в болница, тъй като влошаване на състоянието настъпва след няколко часа (хематом)

Последна редакция: пн, 17 мар 2008, 04:14 от dessivl

Общи условия

Активация на акаунт