Публикувана: 11 март 2008, 23:07 ч.
Последно мнение: 17 март 2008, 22:15 ч.

Страх ме е...

4 537
47
1

11 март 2008, 23:07 ч.

Мнения: 2 336

От доста време се каня да пусна подобна тема. Написаното от Миленита ме накара да го направя вече.
Та темата е за момчетата, които отглеждаме. Та, страх ме е, че в живота на моите синове няма мъжко присъствие. Няма добър пример, няма мъж - авторитет. Страх ме е да не възпитам женчовци. Не знам какво, как и кога да правя. Изпадам в паника когато трябва да дам съвет по някакъв битов въпрос за сбиване, момичета, училище...
Мислила съм си да си купя книга за възпитание на момчета. Но пък се чудя дали трябва да възпитавам детето си по книга. newsm78

# 1 11 март 2008, 23:13 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Sissi_82 в вт, 11 мар 2008, 23:07

... Но пък се чудя дали трябва да възпитавам детето си по книга. newsm78

Е как? Аз непрекъснато ползвам книги за съвет при възпитанието на Дариа. Нали професионалисти са ги писали...

По другото - зависи как ги възпитаваш. Имам книга за възпитанието, в която цяла глава има посветена на това как да се държим с децата, когато сме един родител. Повечето неща ги прилагам много стриктно на Дариа. Основното е да не се превръщаш в 'двойка' с детето си.
Познавам няколко чудесни мъже, отгледани само от майките си. Peace

# 2 11 март 2008, 23:14 ч.

Мнения: 2 336

Ей, Иса, винаги успяваш да влееш оптимизъм в мен. Hug

# 3 11 март 2008, 23:18 ч.

Мнения: 911

Цитат на: Isa в вт, 11 мар 2008, 23:13

Познавам няколко чудесни мъже, отгледани само от майките си. Peace

точно това тръгнах да пиша и аз!

и разбира се, че ще надникнеш в някоя и друга книжка! не казвам да следваш сляпо инструкциите, описани там (понякога има неща, които чисто културологично са ни непонятни, щото са писани от чужденци за едни чужди държави с чужди нам нрави), но ако специалист психолог ми даде съвет как да възпитавам детето си, естествено ще се вслушам. И ще ползвам здравия си разум! Peace

Разбирам много добре от какво се притесняваш. Ние май съвсем неотдавна си писахме по въпроса, ама не мога да си спомня в коя тема беше. Джали пак наля нужната доза акъл тогава! Wink

# 4 11 март 2008, 23:25 ч.

Мнения: 2 336

Кой знае аз къде съм бляла или съм ревяла...

# 5 11 март 2008, 23:28 ч.

Мнения: 671

Сиси,може би пък точно ние ще им бъдем като пример,че трябва да се държат като отговорни мъже и бащи.Защото те истински БАЩИ не са имали.
Женчовци със сигурност ще станат, ако цял живот тичаме след тях за да ги лигавим и глезим.И това може да се случи не само на нашите синове,а и на тези които растат и с мама и с татко.
И мен ме е страх,че Нико расте само с мама и баба,и мъжкия пример кой го знае къде е сега,и точно затова се старая да бъда колкото мога по-строга" гадна"мама. Wink

Най-важното е да си приятелка със синовете си,а не да се превръщаш в тяхна слугиня.Тогава ще станат МЪЖЕ.

Последна редакция: вт, 11 мар 2008, 23:48 от omorfis

# 6 11 март 2008, 23:43 ч.

София
Мнения: 737

Понеже този въпроси ме терзаят и мен, съм си взела "Как се възпитават момчета" на австралийския семеен терапевт Стив Бъдълф. Харесва ми как е написана, има разумни съвети за различните периоди на развитие на момчетата, дори тук-таме са дадени идеи как да се справят самотните момчешки майки.

# 7 12 март 2008, 01:58 ч.

София
Мнения: 8 348

моя май е най-голям и все без бащинска фигура е отглеждан
та ще си позволя да дам акъл малко

та - дядото помага в тия случай доста - това първо
и не е нужно да прави нещо специално, а просто е хубаво ако го има
приятели на мама от мъжки пол също вършат работа дори да не са ежедневно присъствие
просто за да си кажат някоя мъжка глупост

но основното е да не се впрягаш толкова на рани, сбивания /ако са невинни де/, оставяш го да си играе касапските игри /макс по два часа в събота и неделя/ , не мрънкаш а го пращаш на мъжки спорт /нашия беше хокей и аз бях много гласовит и боен поддръжник/
останалите работи си идват сами
е с разговорите за мъжки неща е малко неловко ама се преодолява

# 8 12 март 2008, 07:46 ч.

София
Мнения: 17 259

И мен от това ме е страх, Сиси, особено като се гушкаме и глезотим например, или като иска да го уча да готви.
Ще взема да потърся книгата, която tonia е цитирала.
Иса, а тази книга, в която спомяна, че има цяла глава за това как да се държим с децата, когато сме един родител - коя е?
Иначе с баща ми са си първи приятели, но татко е в Пазарджик все пак, има го в живота му, но не постоянно.

# 9 12 март 2008, 08:18 ч.

Мнения: 6 315

Книгата, която тониа препоръчва съм я чела и аз и има много разумни съвети. Отделно с детето си ходим заедно на терапия и така. Консултацията с психотерапевт може да даде много положителни насоки и да те накара да се почувстваш по-добре и по-уверена в ролята си на самотен родител. Поне при мен така действа.

Приятелите, дядовци, вуйчовци, чичовци и пр. са много полезни, когато отглеждаш сама момче. И наистина най-важното е да не се превръщаме в двойки с децата (както писа Иса).

# 10 12 март 2008, 08:30 ч.

Мнения: 1 676

Сиси, не мога те успокоя особено, щото далеч не съм сигурна, че съм по-ориентирана, но пък погледни от хубавата страна, страхуваш се само в едно направление, аз в две - второто е, да не взема да направя от дъщерята `мъжко момиче`.
само че мен, не ме е страх отдавна, по-скоро ми е минавало през ум и ми свети там една лампичка да не създавам съзнателно предпоставки за подобно развитие.
инак, това е теоретично, много лабораторно... ми аз не съм го и гевезила особено, ама знаеш ли к`во е гевезе безподобно младежът ми? една приятелка беше казала - малеее, ако не те познавах и ако не бях свидетел как е възпитаван, щях да помисля, че родителите на това дете, безумно са го разлигавили.
а как се жали...не е истина, всяка драскотина е драма.
въобще, по темата мога до утре, а и по обратния вариант, щото такава се очертава девойката ми, мъжко момиче в розово (засега Wink

), добре, че поне инцидентно се усеща да прилага женски трикове и номерата на вечно онеправдания й брат, та си мисля, че все още има надежда.

Бърди, к`во лошо в готвенето бе?
а искате, иначе, да ви сготви мъж, а? ама за сина - тц, неподходящо.
а отде да дойдат тез мъже, ако майките им мислят, че е женска работа готвенето.
аз моят син бих го научила, колкото мога де, ако прояви интерес, ма засега се задоволява само с: `а как точно обръщаш палачинките?`

# 11 12 март 2008, 08:51 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Аз не мога да говоря от личен опит, но бих се доверила на книгите. Всичко за отглеждането и възпитанието до момента съм попила от книги, но и той моят скоро излезе от бебешката възраст.
Погледни от положителната страна - няма да има от кой да взимат лош пример Peace

# 12 12 март 2008, 09:37 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

човек не може да знае какво ще стане като има "пример"
аз за сега гледам че децата взимат най-лошото от мен и баща си....
не подценявам пролблема ви и не сикам ад ви обидя искам да ви дам малко оптимизъм
когато човек осъзнава, че нещо ще липсва - да ползва книги...и най-вече личната си преценка

няма лошо да готви детето - мой приятел готвач изкарва толкова колкото малко хора познавам да получават
важното е да е сигурен в себе кси, а това се възпитаав с обич...не с пример и не с бройка родители

целувки и ще търся на руски сайтове - има доста по темата как да се възпитавам децата от един родител
усеппх мили и споко - ще ес наредят нещата!

# 13 12 март 2008, 09:40 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

пож темата за ЛЪЖИТЕ - спретнете им грандиозни лъжи няколко пъти - както те
и ще видите как после ще раеагират
лъжите са вероятно начин да "компенсират" нещо или лкакто искате го наречете, но трябва да покажете, че след като те се държат с другите така и с тях ще се държат по същия начин

# 14 12 март 2008, 09:45 ч.

София
Мнения: 17 259

sugarfree , catnadeen и за мен няма нищо лошо да се учи да готви, уча си го, показвам му, мота ми се из ръцете всяка неделя. Последната даже имах наглостта да сготвя мусака без да го извикам и ми се цупи цяла вечер.
Просто като съм сам родител гледам на всяко нещо под лупа и това е едно от нещата, които съм отбелязала.

Иначе за мрънкането и хленченето е другото нещо - аз просто съм жалостива и все ми е мъчно за детето. Чак напоследък взех да съм по-строга към оплакванията му, защото ден не минава без нещо да го заболи - я главата, я корема, я някоя драскотина на ръката, което е просто най-страшната болка на света, я нещо друго.
Затова сега съм му казала - мине ли един цял ден без нищо да те боли, отиваме да те черпя Laughing

Препоръчани теми

Как да продължим

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: